Определение по дело №485/2021 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 108 от 29.03.2022 г. по ЧНД № 485/2021 г. по описа
на Окръжен съд - Сливен

Производството е с правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по реда на
чл. 437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Х.Г.. В съдебно заседание молбата се
поддържа лично и чрез защитник.
В хода на съдебните прения защитникът на осъденото лице счита, че молбата на
Г. е основателна, съгласно справката за изтърпяно наказание и е дала доказателство за
своето поправяне, поради което се настоява за уважаване на молбата и за допускане на
условно предсрочно освобождаване. Заявява се още, че осъденото лице има примерно
поведение, активно участва в провежданите в пенитенциарното заведение
мероприятия, не употребява алкохол и наркотични вещества. Моли съда да постанови
акт, с който да уважи молбата на Г. и да допусне условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Процесуалният представител на Затвора - Сливен поддържа становището на
Началника на Затвора - Сливен. Счита, че е налице само първата предпоставка за
условно предсрочно освобождаване, а именно изтърпяно е повече от половината от
наказанието като втората предпоставка не е налице. Твърди, че в условията на затвора
лишената от свобода се е стремила да спазва изискванията предвид задължителния им
характер, но е необходимо да бъде продължено поправителното въздействие върху
нея.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен също намира за
неоснователна молбата на осъдената Г. за допускане на условно предсрочно
освобождаване. Счита, че не са налице достатъчно и категорични доказателства за
това, че осъденото лице се е поправило по време на престоя си в затвора. Акцентира
върху оценката на риска от рецидив, който е в границите на средния-79 точки. Счита,
че рискът е завишен, което обуславя необходимостта от продължаващо поправително
въздействие и работа с лицето в затвора. Предлага на съда да остави без уважение
молбата, тъй като не са изпълнени всички изискуеми по чл.70 от НК предпоставки.
Упражнявайки правото си на защита и на последна дума осъденото лице Г. се
солидаризира със становището на защитника си. Заявява, че в условията на затвора се е
поправила. Моли съда да уважи молбата й за допускане на условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното й наказание „Лишаване от
свобода".
Въз основа на доказателствения материал по делото съдът направи следните
фактически констатации:
Х.Г. постъпва за първи път в Затвора гр. Сливен на 06.03.2020 г. за изтърпяване
на общо най-тежко наказание в размер на 3 години и 4 месеца „Лишаване от свобода“,
наложено по присъди по НОХД № 877/2019г. на РС-Пазарджик, НОХД № 203/2019г.
на РС-Панагюрище, НОХД № 144/2019г. на РС- Панагюрище, НОХД № 1005/2020г. на
РС-Пазарджик, НОХД № 10/2020г. на РС-Пещера, НОХД № 2189/2021г. на ОС – Стара
1

Загора и НОХД № 1758/2021г. на РС – Стара Загора, ЧНД № 2261/2021г. на Районен
съд Стара Загора с начало на наказанието: 17.10.2019г.
С присъда № 132/24.07.2019 г. по НОХД № 877/2019 г. .по описа на Районен съд
Пазарджик, в сила от 08.08.2019г., осъдената Г. е призната за виновна в това, че на
28.09.2018г., в гр. Пазарджик, като длъжностно лице /сервитьор/ е присвоила чужди
движими вещи от владението на Г.И. – престъпление по чл. 201 от НК, поради което и
е наложено наказание „Пробация“ с две мерки за контрол и въздействие за срок от една
година.
С присъда № 28/22.10.2019г. по НОХД № 203/2019 г. по описа на Районен съд-
Панагюрище, в сила от 06.11.2019г. осъдената Г. е призната за виновна в това, че на
02.04.2019г., в гр. Панагюрище, в условията на продължавано престъпление отнела
чужди движими вещи – престъпление по чл. 194 от НК, поради което и е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1
от НК е отложено за срок от три години.
С присъда № 22/24.09.2019г. по НОХД № 144/2019 г. по описа на Районен съд
Панагюрище, в сила от 11.11.2019г. осъдената Г. е призната за виновна в това, че на
22.02.2019г., в гр. Панагюрище, в съучастие възбудила и поддържала заблуждение и
причинила имотна вреда – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
С присъда № 2/20.02.2020г. по НОХД № 10/2020г. по описа на Районен съд -
Пещера, в сила от 07.03.2020г. осъдената Г. е призната за виновна, в това, че на
28.05.2019г., в гр. Пещера, в съучастие като извършител, с цел да набави за себе си или
другиго имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение – престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл. 25, ал. 1 от НК е
определено едно общо наказание в размер на една година, която да бъде изтърпяна
ефективно при първоначален „общ“ режим.
С присъда № 78/29.07.2020г. по НОХД № 1005/2020г. по описа на Районен съд -
Пазарджик в сила от 04.11.2020г. осъдената Г. е призната за виновна в това, че на
30.11.2018г., в гр. Пазарджик, действайки като помагач, умишлено е улеснила
извършването на измама, като е причинила имотна вреда – престъпление по чл. 209,
ал. 1 от НК, поради което й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
три години и четири месеца като на основание чл. 25, ал. 1 от НК е определено едно
общо наказание в размер на една година, която да бъде изтърпяна ефективно при
първоначален „общ“ режим.
С присъда № 4/28.06.2021г. по НОХД № 2189/2021г. по описа на Окръжен съд -
Стара Загора осъдената Г. е призната за виновна в това, че на 21.01.2019г. в гр. Стара
Загора използвала платежен документ без съгласието на титуляра – престъпление по
чл. 249, ал. 1 от НК, поради което й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 г. и 4 месеца при „общ“ режим..
С присъда № 21/06.08.2021г. по НОХД № 1758/2021г. на Районен съд - Стара
Загора осъдената Г. е призната за виновна в това, че в периода от 21.01.2019г. до
22.01.2019 г., като помагач, в съучастие с цел да набави за себе си умишлено е
улеснила извършването на измама, като е причинила имотна вреда – престъпление по
2

чл. 209, ал. 1 от НК, поради което й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 г. и 4 месеца при „общ“ режим.
С определение № 554/28.09.2021г. по НОХД № 1758/2021г. на Районен съд
Стара Загора, на основание чл. 25, ал. 1 от НК са групирани наказанията по присъди по
НОХД № 877/2019г. на РС-Пазарджик, НОХД № 203/2019г. на РС-Панагюрище,
НОХД № 144/2019г. на РС- Панагюрище, НОХД № 1005/2020г. на РС-Пазарджик,
НОХД № 10/2020г. на РС-Пещера, НОХД № 2189/2021г. на ОС – Стара Загора и
НОХД № 1758/2021г. на РС – Стара Загора, като е определено едно общо наказание в
размер на 3 г. и 4 месеца лишаване от свобода при „общ“ режим.
Към 20.12.2021 г. осъдената Г. е изтърпяла фактически 2 години 2м и 4 дни, от
работа – три месеца и петнадесет дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на
десет месеца и единадесет дни.
Към датата на последното съдебно заседание – 29.03.2022 г. по ЧНД № 485/2021
г. по описа на ОС - Сливен Г. е изтърпяла фактически две години пет месеца и
дванадесет дни, от работа- четири месеца и дванадесет дни или всичко- две години
девет месеца и двадесет и четири дни. Неизтърпяната част от наложеното наказание е
шест месеца и шест дни.
С постановление от 29.07.2021г. Окръжна прокуратура - Сливен е отказала да
изготви предложение по чл. 70, ал. 1 НК, вр. чл. 439а НПК за условно предсрочно
освобождаване. Правото на замяна на режим и УПО е разгледано на редовни заседания
на работната група, като са формирани отрицателни становища, тъй като осъдената не
е дала достатъчно доказателствата в полза на промяна в положителен аспект.
От 09.09.2020г. осъдената Г. е била преместена в ЗООТ „Сливен“, поради
възникнала необходимост от обезпечаване на дейността на производствените звена,
както и изразена нагласа от нейна страна да полага трудова дейност.
За времето на престой е многократно дисциплинарно проявена, като са й
налагани санкции по реда на чл. 101 от ЗИНЗС, а част от преписките били приключени
с прилагане на педагогически мерки за въздействие.
На 11.11.2021г. е обявила демонстративен отказ от храна, с цел удовлетворяване
на искания като след два дни отказът бил прекратен с декларация.
Със Заповед от 23.12.2021г. на НС ЗООТ на основание чл.104, ал.2 от ЗИНЗС за
извършено на 09.11.2021г. нарушение на задълженията по чл.96, т.3 от ЗИНЗС и
забраната на чл.97, т.4 от ЗИНЗС вр.чл.100, ал.1 и ал.2, т.5 и т.7 от ЗИНЗС на Г. е
наложено дисциплинарно наказание „ извънредно дежурство по поддържане чистотата
и хигиената за срок от седем дни“.
За времето на престой е била поощрявана двукратно на основание. чл. 98, ал. 1,
т. 1 от ЗИНЗС за показано отговорно отношение към трудовата дейност.
Лишената от свобода се е потопила в затворническата субкултура - нарушения
на забраната на чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС, провокирала е конфликти с останалите осъдени
лица, което е в разрез и с набелязаните цели в индивидуалния план на въздействие.
При престоя в ЗООТ „Рамануша“ осъдената Г. е вземала участие единствено
като слушател на провежданите в групата колективни дейности по повод
международни, светски и религиозни празници, като не е проявявала желание и
3

инициатива за реализация на проекти. На територията на ЗООТ „Сливен“ са
регистрирани две участия в активности със спортен характер – на 04.05.2021г и на
11.07.2021г. При провежданите мероприятия с образователен и информационен
характер не е изявявала желание за участие. Наблюдавана е ниска активност по
отношение на дейностите, които конструктивно осмислят свободното време на
лишените от свобода, въпреки наличните ресурси у осъдената – младата възраст,
обучаема, добра образованост. Независимо от полаганите усилия по активизиране на
нейната мотивация за позитивно развитие чрез индивидуално-консултативни
разговори и интервенции за повишаване на личностната й зрялост, към настоящия
момент същите са с ниска корекционна ефективност.
В живота на свобода, по данни на осъдената, е работила като барман и
сервитьорка в различни заведения по морски и планински курортни селища. По време
на пенитенциарното третиране осъденото лице е изразило желание да участва в
полагането на доброволен труд, поради което била устроена в бр. „Домакински
почистващи средства“. Афишираната нагласа за системна трудова дейност не е
оправдана, тъй като през месец ноември и м. декември 2021г. са били регистрирани
неоснователни отсъствия от работа. Провеждани са периодично мотивационни
разговори, с цел повишаване устойчивостта и осъзнаване ползите от системна трудова
ангажираност. Отчетена е ниска степен на отговорност по отношение на възлаганите й
трудови задачи и непостоянство при участие в трудовия процес.
Осъдената Г. е със средно образование, поради което не е била включена в
общообразователен процес. С нея не са били провеждани квалификационни курсове на
територията на затвора предвид пандемичната обстановка.
За времето на престой в затворната институция Г. е завършила програма за
адаптация към условията за изтърпяване на наложеното наказание. С осъдената е
провеждана основно индивидуална диагностично-конултативна дейност за
прилагането на мерки за корекционно въздействие върху факторите, формирали
поведението й, с насоченост към разпознаване на проблемни зони и изграждане на
алтернативни стратегии за справяне с възникнали трудности.
На осъдената Г. в хода на поправителното въздействие е извършена
първоначална оценка на риска от рецидив от 30.04.2020г., която индикира среден риск
от рецидив – 79 точки. Скринингът на риска от вреди на лишената от свобода Г.
индикира известен риск по отношение на осъдената, предвид споделена информация за
суициден опит в миналото. В условията на живот в затвора е съществувал риск от
участие в конфликтни ситуации, включително и проява на физическа агресия. Над
средните стойности са били почти всички раздели: жилищно устройване, образование,
обучени и трудова заетост, управление на финанси и доходи, взаимоотношения, начин
на живот и обкръжение, емоционално състояние, мисловни умения и поведение,
нагласи. Самоопределяла е като проблемни зони намирането на добро място за
живеене, разбиране чувствата на другите, придържането към плановете, придобиване
на квалификация, намиране и запазване на работа, управление на финанси, вземане на
добри решения.
При последваща периодична оценка през м. 11.2020г. е регистрирано
минимално понижение от 2 точки до 77 точки – среден риск. Отчетена е позитивна
нагласа за полагане на труд в условията на изолирана среда.
4

Извършеният през м. 07.2021г. преглед на криминогенните фактори установявал
повишение с предходната, предвид регистрираните нови и негативни прояви в
поведението й, а именно 78 т. Отчетеното цифрово повишение е било в раздел
„Мисловни умения и поведение“ – повишение с 1 т., поради показана необмисленост в
действията, импулсивност и неумение да контролира избухливостта си.
В актуалната оценка от м. декември 2021г. не били отчетени позитивни промени
в поведението и нагласите на осъдената, които да налагат цифрова редукция на риска
от рецидив. Отчетен бил застой в показателите, а именно: липсвала редукция в
стойностите на оценката на правонарушителя, първоначалното минимално снижени
било на стойностите на оценката и последващо повишаване на риска от рецидив близо
до първоначалното ниво – от 79т. на 77т. и към момента 78т., наблюдавало се
задържане в почти всички параметри и високи стойности в криминогенния профил,
свързани с разделите „начин на живот и обкръжение“, „мисловни умения и поведение“
и „нагласи“.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Молбата на лишената от свобода Г. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание „Лишаване от
свобода" е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване на осъденото лице от изтърпяване на останалата част от наложеното
наказание „Лишаване от свобода".
Действително налице е формалното условие по чл.70, ал.1, т.1 от НК и към
настоящия момент осъдената Г. е изтърпяла повече от половината от наложеното й
наказание. Видно от становището на затворническата институция и приложените към
него, както и представените в съдебно заседание от процесуалния представител на
пенитенциарното заведение писмени доказателства, а именно система за оценка на
осъден правонарушител, индивидуален план за изпълнение на присъдата,
затворническо досие и справки, съдът не може да обоснове извода, че осъдената Г. е
дала доказателства за своето поправяне и превъзпитание.
Предвид разпоредбата на чл.439а, ал.1 от НПК доказателства за поправянето на
осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна
промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение,
участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви.
Тези доказателства се установяват с всички възможни източници на информация за
поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието. Нормативно
това е уредено в разпоредбата на чл.439а, ал.2 от НПК, като основните доказателствени
източници са оценката за осъденото лице по чл.155 от ЗИНЗС, както и индивидуалния
план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.
Необходимо условие за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Г. е наличието на категоричен извод, че е започнало трайно и необратимо
поправянето й като не е необходимо окончателното й поправяне в условията на
затвора. По делото бяха представени и приети писменото становище на началника на
5

затвора, което е поддържано от представителя на затвора в съдебно заседание, както и
система за оценка на осъден правонарушител, индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, материалите, съдържащи се в затворническото досие на осъдената,
справка за изтърпяното наказание на осъдената към датата на съдебното заседание,
които съдът взе предвид при решението си. Имайки предвид всички тези
доказателства, съдът намира, че при осъдената са налице проблемни зони, свързани с
„Трудова заетост", „Начин на живот и обкръжение", „Мисловни умения и поведение" и
„Нагласи" с оглед идентифицираните рискови фактори, които към настоящия момент
задържат промяната, целите и дейностите, свързани с пенитенциарното третиране на
продължаващо въздействие. Идентифицираните проблемни области се нуждаят от
допълнително пенитенциарно третиране с цел реализиране на целите в индивидуалния
план за въздействие по отношение на тях. От анализа на изпълнението на поставените
цели в плана следва извод за липса на напредък, което налага дейността по въздействие
в тази насока да продължи предвид липсата на осъзнатост в мотивите за труд,
неумението за саморегулация на емоциите и избирателната активност по отношение на
конструктивните дейности. В допълнение към изложеното са и установените високи
стойности на риска от рецидив и вреди. Стойностите на оценка на риска от рецидив -
78 точки, попадат в средните граници на риск, което налага извода на съда, че
осъдената към настоящия момент не дава доказателства за положителна промяна в
поведението си, имащо отношение към процеса на поправяне и превъзпитаване. Този
извод се налага и при съобразяване с представените в последното съдебно заседание
писмени доказателства, от които е видно, че спрямо осъдената продължават да се
прилагат дисциплинарни мерки за допускани нарушения на реда и дисциплината в
условията на затвора.
Следователно не може да се направи извод, че е започнало трайно поправяне на
осъдената, което единствено би могло да бъде основание за допускане на условното
предсрочно освобождаване. Наблюдава се задържане и необходимост от промяна в
посока позитивно изграждане на личността. Процесът на положително въздействие в
пенитенциарното заведение не е завършен и не може да се приеме, че са налице
доказателства за поправянето на Г.. Анализът на представените доказателства показва,
че осъждането не е оказало необходимия превантивен и поправителен ефект и
положително въздействие върху личността на осъдената. Допуснатите нарушения,
наложените наказания и мерки за въздействие са индикация, че осъденото лице не
полага усилия и не използва пълноценно личностните си ресурси в посока постигане
на позитивна промяна на поведението си като нея липсва нагласа за водене на
законосъобразен начин на живот. Корекционното въздействие спрямо осъдената
следва да продължи в посока на осъзнаване и поддържане на трудовите умения,
снижаване на риска от рецидив и минимизиране на криминогенните фактори до
постигане на устойчивост на целената промяна, чието външно проявление е
снижаването на стойностите на риска от рецидив.
Съобразявайки гореизложеното се налага извод, че осъдената Г. все още не е
дала доказателства за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима
положителна промяна по време на престоя й в пенитенциарното заведение, поради
което не следва да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наложеното й общо наказание „Лишаване от свобода".
Воден от изложените мотиви съдът постанови своя акт.
6

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	108
Дата:	29 март 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20212200200485
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 декември 2021 г.

Определение по дело №485/2021 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите