РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. гр. Хасково, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640100810 по описа за 2021 година
Предявени са от „Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ******0 против Д. Д. Т., ЕГН **********, с адрес *****, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК във вр.
чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност е
предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 20.06.2016 г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус", и ответника бил сключен
договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Договорът бил оформен
съгласно разпоредбите на чл.3, във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ Процедурата по сключването на
договора за кредит била подробно описана в Общите условия /ОУ/ на „4финанс" ЕООД и
била в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят
подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус" на интернет
страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница се предоставяли ОУ,
които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се
предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят
трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на
бутона „Подпиши", с което се считало, че се подписват всяка страница от договора и
1
приложимите ОУ Те се предоставяли на кредитополучателят в подсигурен PDF формат. С
подписването на договора, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема
условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае
да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява, последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметката или по избран
алтернативен начин. Съгласно т.2.2 от ОУ, кредитодателят давал право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на
отговор до 20 минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно
разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определяла
спрямо сумата и периода на погасяване на договора за кредит. В процесния случай, на
20.06.2016 г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под
№ ********** и явяващ се 3-ти по ред договор за кредит между тях. В заявката си
ответникът заявил желание, да му бъде отпусната сума в размер 1 000 лева. Кредитът бил
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 20.07.2016 г. Съгласно заявката на ответника
и условията по договора, сумата била отпусната от кредитодателя чрез паричен превод
посредством „Общинска банка" АД на 20.06.2016г. Със сключването на договора,
ответникът се задължил да върне на кредитодателя сумата от общо 1 033,69 лева, от които
главница от 1 000 лева и договорна лихва от 33,69 лева за периода на ползване на кредита С
настъпване на падежа по договора - 20.07.2016 г., кредитополучателят не погасил
дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно договора и т.13.2 от ОУ, от 21.07.2016 г.
кредитодателят започнал да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на основния
лихвен процент - 10% към договорния лихвен % върху неизплатената сума за периода на
просрочието. За неизпълнените задължения ищецът правил многократни опити да уведоми
ответника чрез изпращането на напомнителни писма, което било за сметка на
кредитополучателя съгласно т. 13.4 от ОУ. На 23.11.2018 г. „4финанс" ЕООД, в качеството
си на цедент, сключил с ищеца, като цесионер, договор за прехвърляне на вземания № BGF-
2018-033/23.11.2018 г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по
договор № ********** сума в общ размер от 2 262,09 лева, от които: главница - 1 000 лева,
договорна лихва - 33,69 лева, наказателна лихва - 1198,40 лева и 30 лева - такси за събиране
на вземането (изпратените писма до длъжника). Посочените вземания били подробно
описани в Приложение № 1, което било неразделна част от договора за прехвърляне на
вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него,
цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение
на условията на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, ищецът изпратил уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка, посредством „Български пощи" ЕАД, която била получена на
19.12.2018г. Въпреки това, към исковата молба се прилагало уведомление за извършената
цесия. В изпълнение на договора за прехвърляне на вземания и чл.99 ал.4 от ЗЗД, „4финанс"
ЕООД предоставило на ищеца потвърждение за прехвърляне на вземания. От сключването
на договора за цесия до момента забавата на ответника продължавала.
2
Така, ищецът твърди, че имал ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника, въз
основа на процесния договор, като с настоящата искова молба се претендирала сума в общ
размер на 1238,63 лева, от която: главница - 1 000 лева и наказателна лихва (лихва за забава)
- 238,63 лева за периода от 24.11.2018г. до 31.03.2021г. ведно законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В условията на
евентуалност моли ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 1000,00 лева
като получена без правно основание, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание ищецът не се явява, депозира становище като поддържа
предявения иск, прави искане за постановяване на неприсъствено решение, на основание чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК. Претендира направените разноски по делото, за които
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, а именно - ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявените главни искове,
като вероятно основателни, да се уважат. С оглед на това, съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, доколкото не се сбъдва въведеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие
за разглеждането на същия – отхвърляне на главните искове с правно основание чл.240, ал.1
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в
размер на 100 лева и юрисконсултско възнаграждение 100 лева - в размер, определен от
съда.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.1, вр. чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Т., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на „Кредитреформ
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******0, сумата от 1
000 лева, представляваща главница по договор за кредит № ********** от 20.06.2016 г.,
сключен между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус“ и ответника; сумата от 238,63 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 24.11.2018г. до 31.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.04.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените по
3
делото разноски в размер на 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!
4