Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
гр. Перник, 12.10.2023 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, първи касационен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при съдебния секретар Наталия Симеонова и
с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАНД № 140 по описа на съда за
2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл.
228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, чрез юрисконсулт А.М., негов
пълномощник, против решение № 299 от 20.07.2023 г., постановено по АНД № 146 по
описа за 2023 г. на Районен съд –
Перник.
С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление (НП) № 14-0000815 от 09.12.2022 г., издадено от директора
на ДИТ – Перник, с което на ****ООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление:
гр. К., ул. ****, с управител М.Х.Б., за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева).
Касаторът твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и в нарушение на процесуалните правила – изводите на решаващия
първоинстанционен състав за недоказаност на нарушението не кореспондират със
събрания по делото доказателствен материал; описанието на нарушението в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и НП сочат на обвинение за
извършено административно нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ, съответно
осъществената в действителност фактическа обстановка е подведена под
релевантната по време и място правна уредба, а наложената имуществена санкция в
абсолютен размер; преди да се произнесе по преписката наказващият орган е
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а
жалбоподателят се е ползвал в пълен обем от правото си на защита. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като
по същество постанови друг, с който да потвърди процесното наказателно
постановление. Не представя писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Ответникът по касационната жалба в срока
по чл. 213а, ал. 4 от АПК депозира отговор. Счита жалбата за неоснователна,
моли съда да остави в сила решението на районния съд и да присъди разноски за
касационната инстанция.
В проведеното на 27.09.2023 година съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от старши
юрисконсулт А.М., който поддържа жалбата. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от ответника по
жалбата.
В проведеното на 27.09.2023 година съдебно
заседание ответникът по касационната жалба – ****ООД, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. В писмена молба от адв. Д.С. – пълномощник, моли съда
да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
В проведеното на 27.09.2023 година съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, предлага на касационния съд да остави в сила обжалваното
съдебно решение.
Административен съд – Перник, касационен
състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се е процесуално допустима,
като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
С НП № 14-0000815 от 09.12.2022 г., на
основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, директорът на
ДИТ – Перник, наложил на ****ООД, гр. К., ЕИК: ****, в качеството му на местно
лице, приело на работа командировани или изпратени лица по смисъла на § 1, т.
12, от ДР на ЗТМТМ, имуществена санкция в размер на 5 000 лв. (пет хиляди
лева), за това, че в нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ, на 09.08.2022 г. е приело
на работа в гр. Перник като зидар лицето М.Д.– гражданин на Република Т., с
паспорт ****, което място на работа не съответства на посоченото място на
работа в издаденото на лицето от компетентните органи разрешение за работа № ****г.
– гр. К., ул. ****.
Наказателното постановление е обжалвано
пред Районен съд – Перник. С решение № 299
от 20.07.2023 година, постановено по АНД
№ 146 по описа за 2023 година, наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно.
За да постанови този резултат районният
съд, след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени
доказателства е приел от фактическа страна, че приетите за установени от
административнонаказващия орган фактически обстоятелства, респективно дадената
им правна квалификация са доказателствено необосновани, съответно НП е издадено
при неправилно приложение на материалния закон.
Прието в решението е, че вмененото
обстоятелствено на наказаното лице и в посоченото му качество с АУАН и НП –
приемане на работа на 09.08.2022 година на командирован чужденец – гражданин на
Република Т., да работи на място, различно от посоченото в издаденото му
разрешение за работа от Агенцията по заетостта, е извод, формиран изцяло въз
основа на документи предвид обстоятелството, че проверката контролните органи
са извършили два месеца по-късно, освен това на обект – комплекс „****“,
различен от мястото, на което се твърди, че чужденецът е полагал труд –
комплекс „****“, където проверка не е извършвана. В тази връзка съдът е приел,
че установен по делото посредством наличните по преписката документи е
единствено статутът на чуждия гражданин – разрешен му е достъп до пазара на
труда в Република България за ****ООД, за посочените в разрешението, издадено
от компетентните органи място (гр. К.), длъжност (командирован специалист) и
срок на работа (12 месеца). Останалите обективни елементи от състава на
процесното вменено административно нарушение, основани в декларацията по чл.
68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, предоставена от турския гражданин, и в писмените
обяснения на управителя на наказаното дружество, районният съд е приел за
недоказани. Изключил от доказателствената съвкупност като негодно
доказателствено средство писмените обяснения на управителя на дружеството, във
връзка с данните, съдържащи се в декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ
решаващият съд е приел, че по делото отсъства доказателствена обоснованост на
извода, че на посочените дата и място, трудът е полаган за ****и на обект на
дружеството, тъй като такива данни в декларацията не се съдържат, а други
доказателства относно тези обстоятелства по делото наказващият орган, комуто е
доказателствената тежест, не е ангажирал.
В пределите на касационната проверка по
чл. 218 от АПК, във връзка с релевираните в жалбата доводи съдът намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен
съд в предвидената от закона форма по допустима жалба, а преценено за
съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са
следните:
Без основание са нескрепените с конкретни
доводи в жалбата оплаквания на касатора за допуснати от решаващия
първоинстанционен състав нарушения на съдопроизводствените правила. При
разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения, които да
съставляват касационно основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Решението е постановено и при правилно
приложение на материалния закон – наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради което не е налице касационното основание за отмяна на
първоинстанционното решение и по чл. 348, ал, 1. т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК,
във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната
инстанция възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка,
която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
Ответникът по касация е санкциониран за
това, че на 09.08.2022 година, в гр. Перник, комплекс „****“, за него е
престирал труд като зидар М.Д.– гражданин на Република Т., с паспорт ****,
командирован гражданин на трета държава, с издадено от компетентните органи
разрешение за работа № ****г., с посочено в разрешението място на работа – гр. К.,
ул. ****, т.е. на място, различно от посоченото в разрешението за работа. Тези
фактически констатации, изведени в АУАН и НП, съставляващи формулираното
административнонаказателно обвинение, са подведени под разпоредбите на чл. 7, ал. 2 във вр. с чл.
76, ал. 2 от ЗТМТМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от
ЗТМТМ, работниците – граждани на трета държава с разрешен достъп до пазара на
труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани, или като
изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република
България – само за местния работодател или местното лице, приело на работа
командировани или изпратени работници или служители, и за посочените в
разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на
работа. Приложената санкционна разпоредба на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ на свой ред
предвижда налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция
на местно лице, приело на работа командировани или изпратени работник или
служител, включително гражданин на трета държава, което наруши условията и реда
за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги.
За да бъде осъществен състав на това
административно нарушение следва субектът, санкционираното лице – местно по
смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗТМТМ – т.е. осъществяващо дейност на
територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или
по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава
– страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария, ползващо за своята дейност услугите на командировани
работници от трети държави, да използва
работната сила на командировано лице – гражданин на трета държава, в нарушение
на параметрите на издаденото на това лице разрешение за работа – за конкретни
работодател, длъжност, място и срок на работа.
Въз основа на установеното по делото от
фактическа страна, дори да се приеме, че в хода на съдебното следствие е
доказано, че М.Д.– командирован гражданин на Република Т., с надлежно разрешен
от компетентните органи достъп до пазара на труда в Република за срок до
01.06.2023 година за работа като командирован специалист, на 09.08.2022 година
е полагал труд като зидар на обект – комплекс „****“, находящ се в гр. Перник, по
делото е останало недоказано, че това лице е престирало труда си на обект на ****ООД,
т.е. че това е местното лице,
което следва да понесе административнонаказателна отговорност за извършено нарушение
по чл. 7, ал. 2 във вр. с чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ.
Вън от горното, ЗТМТМ и нормативните
актове, свързани с неговото прилагане – Правилника за прилагане на ЗТМТМ (ППЗТМТМ)
и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), приета на основание
включително чл. 58, ал. 1 от ЗТМТМ (съдържащ препратка към чл. 5, ал. 3 от
ЗТМТМ, регламентиращ на свой ред, че условията и редът за допускане на
командировани работници и служители от трети държави в Република България се
определят с наредба на Министерския съвет) не съдържат определение на понятието
„място на работа“, използвано неколкократно от законодателя в цитираните
нормативни актове.
С оглед това, предвид съдържанието на
нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, отнасяща се до нарушаването на условията и
реда за командироване в рамките на предоставяне на услуги, които условия и ред
са регламентирани както в ЗТМТМ, респективно в ППЗТМТМ и НУРКИРСРПУ, така и в
Кодекса на труда (КТ), чиято разпоредба в чл. 121а, ал. 8 също е основание за
приемане на НУРКИРСРПУ, следва да се възприеме понятието „място на работа“, с
което борави КТ, независимо че същото се отнася до реквизитите на трудовия
договор. Съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ, за място на работа се смята седалището
на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е
уговорено или не следва от характера на работата. Т.е. мястото на работа се
определя чрез някой от установените в чл. 66, ал. 3 КТ критерии за това. Първият
от тях е общ и приема като място на работа седалището на предприятието, с което
е сключен трудовият договор (в случая седалището на местното регистрирано по
българското законодателство лице, приело командирования работник). Останалите
два критерия са специфични – първият е конкретизиране на мястото на работа с
трудовия договор, а вторият – характерът
на работата, като при него мястото на работата се определя с оглед на
съдържанието на трудовите задължения, чиято специфичност изисква те да бъдат
изпълнявани на точно определено място. При това положение, с оглед характера на
работата – „зидар“ (професията зидар, с код по НКПД 7112, съгласно НКПД е
свързана със строежа и поддържането на сгради, тъй като е част от подклас
строителни работници и сродни на тях), за която е командирован турският
гражданин в Република България, съответно приет от местното лице – ответник по
касация, и предвид предмета на дейност на ****ООД, част от който са и строежи
на недвижими имоти, видно от представената по делото справка за актуално
състояние на наказаното дружество (л. 3 от АНД), което по делото не и спорно,
за място на работа на командирования работник М.Д.– гражданин на трета държава,
притежаващ разрешение за работа, издадено от компетентен орган, следва да се
приеме всеки обект, в който местното лице, приело го на работа, извършва тази
дейност, независимо от липсата на конкретно такива данни в издаденото
разрешение за работа.
С оглед изложеното съдът намира, че дори в
случая да беше доказано престирането от страна на командирования работник на
работна сила за изпълнение на длъжността „зидар“, на място, различно от посоченото
в разрешението за работа, но на строителен обект, на който дейност извършва
местното лице ****ООД, приело го на работа, с оглед
конкретиката на казуса това не би представлявало промяна на мястото на работа. Предвид
липсата на нормативно въведено изискване за наличие на уговорени в договора,
сключван с работодателя на чуждия гражданин за предоставяне на услугата (чл.
25, ал. 1, т. 3 от ППЗТМТМ) териториални параметри на мястото на работа, които
да следват включително от характера на работата, с оглед липсата на изрично
изведено нормативно определение на понятието „място на работа“, обслужващо
конкретно кръга обществени отношения отнасящи се до трудовата миграция и
трудовата мобилност, то независимо от посоченото в разрешението конкретно
място на работа, с оглед спецификата на работата, за която е прието
командированото лице, обусловена и от предмета на дейност на местното лице, параметрите,
свързани с мястото на работа и за посочената длъжност, в срока на разрешението могат
да бъдат определени от местното лице по целесъобразност предвид всяка конкретна
ситуация.
С оглед изложеното наведените касационни
основания са неоснователни. Настоящият касационен състав след извършената
проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо,
постановено в процесуално законосъобразно производство и в съответствие с
приложимия, включително материален закон, поради което следва да бъде оставено
в сила.
По разноските:
При този изход на спора на ответника
следва да се присъдят сторените в настоящото производство съдебни разноски,
като се вземе предвид възражението на касационния жалбоподател относно
прекомерността на адвокатското възнаграждение.
В конкретния случай по делото е представен
Договор за правна защита и съдействие от 14.08.2023г. с предмет "оказване
на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на отговор по
касационна жалба от Диреция „Инспекция по труда“ Перник срещу Решение № 299/20.07.2023г.
по АНД 146/2023г. на РС Перник и процесуално представителство пред касационна
инстанция", като е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 800 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството,
че делото е разгледано само в едно съдебно заседание, в което адв. С. не е
взела участие и при съобразяване на депозирания отговор на касационната жалба,
съдът приема, че на основание § 1 от ДР
на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от
същата наредба, съгласно която, за изготвяне на жалба срещу наказателно
постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 100 лв. На ответника по касация, с
обжалваното НП е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., съответно
минималното адвокатско възнаграждение, определено по посочения по-горе ред (чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. при материален интерес от 2500
лв.), възлиза на 550 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 299 от 20.07.2023
г., постановено по АНД № 146 по описа за
2023 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Дирекция " Инспекция по
труда" – Перник да заплати на ****ООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. **** , представлявано от управителя М.Б.сума в размер
на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща направени по делото
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/