Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
04.05.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
XIII – ти
граждански състав, в открито заседание на четвърти
април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Дарина Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7887 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с правно
основание чл.128, т.2 от КТ, чл.150 вр.чл.262 от КТ, чл. чл.215 от КТ, чл.224,
ал.1 от КТ и чл.226, ал.2 от КТ.
Ищецът Б.Й. *** твърди, че ответникът „Керия“ ООД е бивш
негов работодател, при когото по силата на трудов договор № 17/25.02.2017 г.,
считано от 27.02.2017 г., изпълнявал длъжността „шофьор на тежкотоварен
автомобил над 12 т.“. Поддържа, че със заповед на работодателя № 17/29.06.2017
г., на основание чл.71 от КТ, трудовото му правоотношение било прекратено.
Твърди, че ответникът не му платил дължимите трудови възнаграждения в размер на
по 463 лева месечно за срока на трудовия договор или
в общ нетен размер от 1400,05 лева, сумата от 106,32 лева – възнаграждение в
увеличен размер за положен в дни на официални празници извънреден труд, сумата
от 8816,31 лева – командировъчни пари поради командироването му извън страната,
сумата от 164 лева – обезщетение за 7 дни неизползван платен годишен отпуск,
както и сумата от 463 лева – обезщетение за причинените му вреди поради задържане
на трудовата му книжка. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати посочените суми. Претендира направените деловодни
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Керия“ ООД,
чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Твърди, че на ищеца са начислени и заплатени дължимите
трудови възнаграждения, включително дължимото увеличение за полагания на
официални празници извънреден труд, полагащите му се командировъчни пари и
обезщетение за 7 дни неползван платен годишен отпуск, на които последният имал
право. Твърди, че трудовата книжка на ищеца е върната в срок, поради което и
искът по чл.226, ал.2 от КТ е неоснователен. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове. Претендира направените деловодни
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира следното:
С отговора ответникът е представил 10 бр. разходни касови
ордери и 9 бр.пътни листи, във връзка с оспорването истинността на които от
страна на ищеца е назначена съдебна графическа експертиза. Вещото лице по нея
дава заключение, че подписите в оспорените документи са изпълнени от ищеца. По
тези съображения и на основание чл.194, ал.3 вр.ал.2 от ГПК съдът намира, че
оспорването на истинността (автентичността) на тези документи от страна на
ищеца е недоказано.
От заключението на вещото лице по назначената съдебна
счетоводна експертиза се установява, че с разходните касови ордери са заплатени
в брой на ищеца всички дължими му командировъчни пари в общ размер на 8816,30
лева. На същия са заплатени и дължимите трудови възнаграждения за периода от
27.02.2017 г. до 30.06.2017 г. в общ нетен размер от 1400,05 лева чрез
извършени банкови преводи по личната му разплащателна сметка. Заплатено му е и
трудовото възнаграждение в увеличен размер за положения извънреден труд на
официални празници от общо 106,32 лева – изплатени с два банкови превода
съответно от 23.10.2017 г. и от 06.02.2018 г. Ищецът не е ангажирал
доказателства да е полагал извънреден труд и в други дни. Твърдението му, че
такъв е бил полаган, се опровергава от констатацията на вещото лице, че при
извършената от ИА „Автомобилна администрация“ проверка по тахографските листове
не било установено при работодателя да са допускани нарушения относно работното
време, почивките и ползването на тахографите от водачите. В разчетно-платежната
ведомост за месец юни 2017 г. е начислено и дължимото на ищеца обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за седем работни дни неизползван платен годишен отпуск в
размер на 164 лева, която сума е заплатена на ищеца с платежно нареждане от
20.07.2017 г.
В съдебната практика (вж. решение № 335 от 7.07.2003 г.
на ВКС по гр. д. № 3118/2001 г., III г. о., решение № 519 от 9.01.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1741/2010 г., IV г. о., ГК и др.) се приема, че настъпването на
вредите от незаконното задържане на трудовата книжка е презюмирано от законодателя
и че те се дължат в нормативно определения размер. Те са само имуществени и са
в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяването на
трудовото правоотношение до предаването на трудовата книжка. Не е необходимо да
бъдат доказвани от работника или служителя, като доказателствената тежест се
носи от работодателя – той следва да докаже, че книжката е върната в срок или
че въпреки невръщането й работникът е постъпил на работа при друг работодател,
където реализира трудово възнаграждение в определен размер.
Според чл.350, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните,
свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.
В хипотезата, когато документът не е у работодателя, той се предоставя от
работника или служителя за отразяване на необходимите данни, след което незабавно
се връща - чл. 6, ал.2, изр. първо от НТКТС. Следователно моментът на
прекратяването на трудовото правоотношение, съответно на предоставянето на
трудовата книжка за оформянето й, съвпада с този на връщането й, което е
задължение на работника и не е нужно да е поискана или потърсена от работника
или служителя. На този извод сочи и текста на чл. 226, ал.3 от КТ - обезщетение
се дължи от деня на прекратяване на правоотношението, което значи, че
задържането на трудовата книжка се явява незаконно от датата, на която
работодателят е дължал незабавното й връщане.
От представената с исковата молба товарителница и от
показанията на св.Искрена Янкова става ясно, че ответникът изпратил трудовата
книжка на ищеца чрез куриер на 29.07.2017 г., когато тя била получена от него.
По делото липсват ангажирани доказателства, за това, че тя е била оформена
своевременно и работникът е бил канен да си я получи непосредствено след
оформянето й, но не се е отзовал на поканата, а доказателствената тежест за
установяването на тези обстоятелства е на работодателя – арг. от чл.6, ал.3 от
НТКТС. По изложените съображения в полза на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ за периода от деня на прекратяването на
трудовото правоотношение – 30.06.2017 г. до предаване на трудовата книжка на ищеца
– 29.07.2017 г. , т.е. сумата от 447,57 лева, изчислена според броя дни в този
период при база от 463 лева брутно трудово възнаграждение. За горницата над
изчисления размер до пълния размер на иска от 463 лева претенцията следва да
бъде отхвърлена. Останалите искове са изцяло неоснователни и също следва да
бъдат отхвърлени.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Възражението е
основателно. Ищецът е представил два договора за правна помощ, по които е
заплатил на процесуалния си представител сумата от общо 1700 лева (веднъж 500
лева, а впоследствие още 1200 лева). Според чл.7, ал.1, т.1, in fine от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималните адвокатски
възнаграждения по трудови дела с определен интерес се определят съобразно ал.2
на същата разпоредба. Общият материален интерес по делото е в размер на
10949,67 лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., т.е. в размер на 858, 49 лева, до
който следва да бъде намалено и заплатеното от ищеца възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК от така намаления негов размер ищецът има правото
на сумата от 36,30 лева.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 900 лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК последният има правото на сумата в размер на 861,94 лева.
След служебна компенсация между насрещните вземания за
разноски, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 825,64 лева.
В тежест на ответника, на основание чл.78, ал.6 вр.чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК, е дължимата държавна такса върху уважената част от иска по
чл.226, ал.2 от КТ, в размер на 48,33 лева. От
бюджета на съда са заплатени възнаграждения на вещите лица по назначените
счетоводна и графическа експертизи в общ размер на 446,33 лева. Съобразно
уважената част от исковете в тежест на ответника е и съответната част от това
възнаграждение, т.е. сумата от 18,87 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Керия“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Русе, ул.“Мария Луиза“ № 26, ет.4, ап.16, представлявано от
управителя Ваня Антонова Генова, да заплати на Б.Й.П., с ЕГН **********, сумата
от 447,57 лева, представляваща обезщетение за вредите, които той е
претърпял поради незаконното задържане на трудовата му книжка за периода от
30.06.2017 г. до 29.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.10.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените Б.Й.П., с ЕГН **********, против
„Керия“ ООД, с ЕИК *********, искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ,
чл.150 вр.чл.262 от КТ, чл.215 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ – за заплащане на
сумата от 1400,05 лева, представляваща нетния размер на дължимото за периода на
трудовия договор трудово възнаграждение, сумата от 106,32 лева – трудово
възнаграждение в увеличен размер за положен в дни на официални празници
извънреден труд, сумата от 8816,30 лева – командировъчни пари за 10 бр.
командировки извън страната, сумата от 164 лева – обезщетение за 7 дни
неизползван платен годишен отпуск, както и иска по чл.226, ал.2 от КТ за
горницата над 447,57 лева до пълния предявен размер от 463 лева - обезщетение
за вредите, които ищецът е претърпял поради незаконното задържане на трудовата
му книжка за периода от 30.06.2017 г. до 29.07.2017 г.
ОСЪЖДА Б.Й.П., с ЕГН **********, да заплати на „Керия“
ООД, с ЕИК *********, сумата от 825,64 лева – деловодни разноски по
компенсация.
ОСЪЖДА „Керия“ ООД, с ЕИК *********, да заплати по сметка
на Районен съд – Русе сумата от 48,33 лева – държавна такса и сумата от 18,87
лева – заплатено от бюджета възнаграждение на вещите лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/