№ 13783
гр. С., 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110153484 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д. срещу „Д.
Ищецът „Д. е предявил срещу „Д.иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 342,93
лева, представляваща платено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди на лек
автомобил „О.“ с peг. № ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 27.10.2020г. в гр.
П., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
03.10.2022г. до окончателното изплащане на главницата /изменение на иска в частта
относно размера е допуснато в съдебно заседание на 13.06.2023г./.
Твърди, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на МПС марка „.“ с peг. № .,
управляван от Р., който при маневра паркиране не се съобразява с местоположението на
останалите участници в движението и удря паркирания лек автомобил „О.“ с peг. № .,
управляван от К..
Към датата на ПТП увреденият лек автомобил „О.“ с peг. № ., бил застрахован по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, а гражданската отговорност на
виновния водач - при ответника.
По образуваната във връзка с ПТП щета, на извършилия ремонта на увредения
автомобил сервиз била заплатена сумата от 933,34 лева за възстановяване на щетите.
Плащането било извършено на 01.06.2021г.
Ответникът бил поканен с регресна покана да заплати сумата 948,34 лева, от които:
933,34 лева - обезщетение за възстановяване на щетите и 15,00 лева - ликвидационни
разходи. От така претендираната сума ответникът заплатил единствено сумата от 605,41
лева. Неплатена останала сумата от 342,93 лева.
Ищецът претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д.е подал отговор на ИМ, в който оспорва
1
същата по размер. Счита същия за завишен, поради което моли искът да бъде отхвърлен.
Ответникът не оспорва наличието на действащ към датата на ПТП договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответника за лек
автомобил марка „.“ с peг. № .. Не оспорва и изплащането в полза на ищеца на сумата от
605,42 лева по предявената регресна претенция от ищеца.
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иск с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните
релевантни факти и обстоятелства: наличие на валиден договор за имуществена застраховка
„Каско” между ищеца-застраховател и увреденото лице; плащане на застрахователното
обезщетение на застрахования, респективно на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил, размера на обезщетението, респективно на вредите; наличие на предпоставките
на чл. 45 ЗЗД - противоправно поведение на трето лице спрямо увредения, вреда и причинна
връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и собственика на автомобила, причинил ПТП.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача
на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
С оглед процесуалното поведение на страните като безспорни и ненуждаещи се от
доказване съдът прие следните обстоятелства: наличието на действащ към датата на ПТП
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с
ответника, за водачите на лек автомобил марка „.“ с peг. № . и изплащането в полза на
ищеца на сумата от 605,42 лева по предявената регресна претенция от ищеца към ответника.
По делото не е спорно, че на 27.10.2020г. в гр. П. настъпило ПТП, при което водачът
на МПС марка „.“ с peг. № ., предприемайки маневра паркиране, не се съобразил с
местоположението на останалите участници в движението и ударил паркирания лек
автомобил „О.“ с peг. № ., управляван от К..
Не е спорно и обстоятелството, че вина за настъпване на ПТП, имал именно водачът на
лек автомобил марка „.”.
Това обстоятелство се установяват от приобщените по делото писмени доказателства, а
именно: двустранен констативен протокол, съдържащ подписите на двамата водачи. Видно
от графа на превозно средство Б, в нея са описани данните на Р., управлявал МПС „.”, като
изрично е посочено „Виновен за ПТП”. Макар протоколът да не се ползва с доказателствена
сила относно механизма на ПТП, съдът счита, че в случая няма пречка да бъде кредитиран,
предвид факта, че ответникът като застраховател по застраховка „ГО” на виновния водач, е
заплатил частично регресната претенция, предявена от ищеца, признавайки по този начин
вината на водача на лек автомобил „.”.
Механизмът на ПТП се установява и от приетата по делото СТЕ, която съдът
2
кредитира изцяло, като съобрази, че вещото лице е отговорило на поставените въпроси в
пълнота и обективно.
Съгласно заключението на вещото лице:
Механизмът на ПТП е следният: на 27.10.2020 г. около 12:15 часа, водачът на лек
автомобил „. М.”, с рег.№ . предприема маневра за паркиране на заден ход, на ул. „А.,
вследствие на което реализира ПТП с паркирания лек автомобил „О.“, с рег.№ ..
От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, може да се
направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на
лек автомобил „. М.”, с рег.№ ., който при извършване на маневра за паркиране на заден ход,
не е осигурил безопасна странична дистанция, вследствие на което настъпва
съприкосновение с паркирания от дясната му страна лек автомобил „О.“, с рег.№ ..
Всички увреждания по лек автомобил „О.“, с рег.№ ., отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка и причинно - следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „О.“, с рег.№ ., изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 702,84 лв.
След анализ на представените по делото доказателства се налага извода, че всички
описани операции в процесната калкулация - ремонт е било необходимо да бъдат
извършени, с оглед отстраняване на уврежданията по процесното МПС.
Всички увреждания, отразени в описа на дружеството - ищец, се намират в причинно -
следствена връзка с механизма на произшествието.
По делото не са приложени гаранционни условия на процесното МПС и ако същото е в
извън гаранционен период не е наложително неговото отремонтиране в сервиза на
официалния представител. Дори процесното МПС да е в извънгаранционен период, то по
желание на собственика, същото може да бъде отремонтирано в сервиза на официалния
представител.
Количеството труд, необходимо за възстановяване на лек автомобил „О.“, с рег.№ .,
определено по средни пазарни цени е 19,1 часа.
От представената от ищеца застрахователна полица /л. 10 от делото/ се установява, че
същата е сключена по отношение на процесния лек автомобил, пострадал от ПТП, а именно
МПС с рег. № ., като срокът на покритие бил от 14.08.2020г. до 13.08.2021г.
Видно от платежно нареждане от 01.06.2021г., ищцовото дружество е изплатило по
сметка на сервиза, извършил ремонта на автомобила, сумата от 933,34 лева.
Не се спори между страните, че при предявяване на регресната претенция за сумата от
948,34 лева, от които 15,00 лева ликвидационни разходи, ответникът е възстановил само
част от сумата, а именно сумата от 605,41 лева. Т.е., останали неплатени 342,93 лев.
Всъщност, спорен по делото е въпросът относно вида и размера на щетите по
процесния автомобил, които се установяват от приетата по делото АТЕ.
3
Вещото лице е категорично, че всички отразени щети в описа на застрахователя се
намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП, като стойността,
необходима за възстановяване на процесния автомобил е в размер на 702,84лева. Към тях
следва да се прибави и сумата от 15,00 лева ликвидациони разходи. Т.е., общата сума
възлиза на 717,84 лева. По делото не е спорно, че ответникът е заплатил на ищеца по
регресната претенция сумата от 605,41 лева, като останали неплатени 342,93 лева.
С оглед на горното, предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника за заплащане на
претендираната сума, поради което искът по чл. 411 КЗ се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на ИМ в
съда – 03.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият доказва следните
разноски: 50,00 лева – ДТ; 200,00 лева – депозит за САТЕ.
На ищеца се следват и юрисконсултско възнаграждение размер на 100,00 лева
предвид обстоятелството, че същият е представляван по делото от юрисконсулт.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски пред СРС в размер на 350,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В., да плати
на „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К., на основание чл. 411 КЗ
сумата 342,93 лева /триста четиридесет и два лева и 93 стотинки/, представляваща платено
застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди на лек автомобил „О.“ с peг. № .,
4
настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 27.10.2020г. в гр. П., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.10.2022г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В., да
плати на „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 350,00 лева /триста и петдесет лева/ – разноски по делото, сторени
в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5