Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 07.03.2019г.,
гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на осми
февруари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2596/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *,
в която се излагат твърдения, че между *в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател е сключен Договор за кредит *от 21.07.2015г., по силата на който последният е получил
сумата от 300 лв. Изтъква се, че съгласно договора ответникът се е задължил да
върне предоставената сума в срок до 20.08.2015г., а в случай на забава да
заплати наказателна лихва по т. 13.3 от Общите условия. Навеждат се доводи, че
с Договор за прехвърляне на вземания № *от
01.02.2018г., вземанията по договора в размер на 374,73 лв., от които 300 лв.
за главница и 74,73 лв. за
наказателна лихва за периода от 21.08.2015г. до 31.01.2018г., валидно са прехвърлени на ищеца от
заемодателя, за което е изпратено уведомление до ответника. Ищецът твърди, че горепосочените вземания са дължими,
поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да ги заплати, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното
изплащане на задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в
срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който
оспорва предявените искове. Изтъква, че ответникът не
е страна по процесния договор за кредит и не дължи претендираните вземания.
Алтернативно излага становище, че ответникът не е уведомен за цесията и че
вземанията са погасени по давност. С оглед гореизложеното счита, че
претендираните вземания са недължими, поради което отправя искане за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На
21.07.2015г. между *в качеството на кредитор и ответника в
качеството на кредитополучател е сключен Договор за кредит № *. Кредиторът предал на
кредитополучателя чрез офис на Изипей сумата от 300 лв., а последният се
задължил да я върне в
срок до 20.08.2015г. Съгласно т. 13.3 от Общите условия на договора ответникът
се задължил при забава в плащането да заплати на кредитора наказателна лихва в
размер на законната лихва от 10,01% за срока на неизпълнение. На уговорения
падеж последвало неизпълнение на задължението на ответника и същият изпаднал в
забава, в резултат на което за периода от 21.08.2015г. до 31.01.2018г. кредиторът начислил наказателна лихва от 74,73 лв. С
Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания № *от 01.02.2018г. сключен между *като цедент и ищеца като цесионер,
процесните вземания са прехвърлени в полза на *. При сключване на
договора цедентът
предоставил на цесионера писмено потвърждение за прехвърляне на вземането както
и пълномощно, даващо му право да уведоми длъжника за цесията. Последвало
изпращане на уведомление за извършената цесия до ответника, което не му е
връчено поради ненамирането му на посочения в договора адрес.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
По
делото е установено съществуването на валидно заемно правоотношение от 21.07.2015г., по силата
на което първоначалният кредитор е предоставил на ответника сумата от 300 лв.,
което е удостоверено с разписка за нейното получаване от същата дата. Ответникът
не е погасил задължението си, в резултат на което от 21.08.2015г. е изпаднал в
забава и съгласно т. 13.3 от Общите условия на договора му е начислена
наказателна лихва за
периода от 21.08.2015г. до 31.01.2018г. от 74,73
лв. Вземанията по договора валидно са прехвърлени съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД
от *в полза на ищеца с Приложение №1 към Договор за прехвърляне на
вземания № *от 01.02.2018г. Цесията е породила действие по смисъла на чл. 99, ал.
4 от ЗЗД спрямо ответника, независимо че последният не е уведомен за
извършването й преди образуване на настоящото дело. Съгласно разпоредбите на
чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо последния
и третите лица. Тъй като прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор, съобщението за прехвърлянето на вземането
следва да бъде извършено от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност
за длъжника за извършената замяна на стария кредитор с нов. Затова и
съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД
действие. Това, обаче не изключва възможността цесионерът да уведоми длъжника
за прехвърлянето на вземането като представител на цедента. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД като
длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице
като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В
разглеждания случай такова доказателство, обективирано в пълномощното на
първоначалния кредитор е надлежно връчено на ответника с препис от исковата
молба. Вземанията за главница и лихви не са погасени по давност тъй като от
настъпване на изискуемостта им на 21.08.2015г. до предявяване на исковете на
20.08.2018г. не са изтекли сроковете предвидени в чл. 110 и чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Всичко това води до извода, че ищецът е придобил качеството на кредитор на
правата по договора за кредит като по делото липсват доказателства за
изпълнение на задълженията на ответника да върне предоставената му сума от 300
лв. и начислената поради забавата му наказателна лихва за периода от 21.08.2015г. до 31.01.2018г. от 74,73 лв.,
поради което предявените искове за заплащането им са основателни и следва да
бъдат уважени.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 760 лв., представляващи направени по делото разноски
за държавна такса, за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение за особен
представител. Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно тъй като размерът му без ДДС е съобразен с
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размерни на адвокатски възнаграждения.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
М.В.Н. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, **** по сметка с IBAN: *** *, сумите от 300 лв. /триста лева/ - главница и 74,73 лв. /седемдесет и четири лева и седемдесет и три
стотинки/ - наказателна лихва за периода от 21.08.2015г.
до 31.01.2018г.,
представляващи задължения по Договор за кредит *от 21.07.2015г., прехвърлени с Приложение
№1 към Договор
за прехвърляне на вземания № *от
01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 760 лв. /седемстотин
и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: