Решение по дело №2012/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1163
Дата: 9 юни 2021 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20207180702012
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№1163/9.6.2021г.

 

Град Пловдив, 09.06.2021 година

 

        

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2012 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.256 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Ханон системс Пловдив“ ЕООД против решение, обективирано в писмо рег.№ ПМС-06-13-026-3 от 27.07.2020 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ Раковски (закрита, правоприемник Дирекция „Бюро по труда“ Пловдив) по заявление от 10.06.2020 г. за изменение на заявление № ПМС-2-06-13-02279 от 22.04.2020 г. за компенсация по реда на чл.1, ал.2 от ПМС № 55 от 2020 г., за периода юни 2020 г.

В съдебното заседание от 23.02.2021 г. е направено изменение на жалбата с оглед постановеното от ВАС, VІ о., определение № 983 от 26.01.2021 г. по адм. дело № 12734/2020 г. и е конкретизирано, че жалбата е против действията на директора на ДБТ Раковски, с които се препятства продължаването на процедурата по заявление от 10.06.2020 г. за изменение на заявление № ПМС-2-06-13-02279 от 22.04.2020 г. за компенсация по реда на чл.1, ал.2 от ПМС № 55 от 2020 г., за периода 01.05.-26.06.2020 г.

Съобразявайки определение № 983 от 26.01.2021 г., постановено по адм. дело № 12734/2020 г. на ВАС, VІ о., съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и не е обвързана с изискване за спазване на срок по аргумент от чл.256, ал.1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че със заявление от 10.06.2020 г. чрез системата за електронно управление дружеството-жалбоподател е изпратило до ДБТ Раковски документи за изплащане на компенсации по реда на чл.1, ал.2 от ПМС № 55 от 30.03.2020 г. за периода 06.04.2020 г. до 26.06.2020 г. С оспореното писмо от 27.07.2020 г. (л.276), конкретизирано с писмо от 03.08.2020 г. (л.274-275), директорът на ДБТ Раковски е уведомил представляващия дружеството-жалбоподател, че поради факта, че списъците за изплащане на компенсации по чл.1, ал.2 и по чл.1, ал.3 от ПМС № 55 от 30.03.2020 г. са с едни и същи служители и за един и същ период от време, становището на комисията е, че въз основа на представените месечни отчетни документи списъкът по чл.1, ал.2 следва да бъде спрян, а списъкът по чл.1, ал.3 е допустим, отговаря на условията и следва да бъде придвижен за изплащане на компенсации за м. юни 2020 г.

В хода на съдебното производство е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.

Вещото лице е посочило в таблица изплатените от НОИ на дружеството обезщетения по чл.1, ал.2 и по чл.1, ал.3 от ПМС № 55 от 2020 г. по месеци и в отделна таблица обезщетенията по чл.1, ал.2, изчислени от вещото лице, които дружеството е следвало да получи за май и юни 2020 г. и които не е получило.

Вещото лице е извършило съпоставка на представените графици за работа за май и юни 2020 г. и не е установило съвпадение на лица за периода 01.05.2020 г. – 26.06.2020 г. с лицата, посочени в одобрените за изплащане на компенсации по чл.1, ал.3 от постановлението. Вещото лице посочва също, че за определени дни има съвпадение и в тези дни конкретните лица са били в намалено работно време, за което през месец май е изплатено обезщетение за 3 работни часа и за 1,82 часа за месец юни, а останалите 5 работни часа през май и 6,18 часа през юни същите лица са се намирали в престой.

Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за настоящото производство, тъй като констатациите на вещото лице почиват на представената с писмо от 05.04.2021 г. справка от НОИ (л.303) за изплатените компенсации по ПМС № 55 от 2020 г. и на съдържащите в административната преписка приложения към заявленията на дружеството, с които е кандидатствало за изплащане на претендираните компенсации за месеците май и юни 2020 г.

За настоящия спор е важно, че вещото лице потвърждава като правилна констатацията на служителите на ДБТ Раковски, че едни и същи лица са посочени от дружеството-жалбоподател като работещи на намалено работно време и като намиращи се в престой в един и същ ден, като вещото лице дори е изчислило и работните часове за намаленото работно време и за престоя за месеците май и юни 2020 г. В този смисъл е и разяснителното писмо от 03.08.2020 г. (л.274-275) на директора на ДБТ Раковски, в което изрично е посочено, че списъкът за месец юни по условията на чл.1, ал.2 от ПМС № 55 включва изцяло едни и същи работници за еднакъв период от време както списъкът по чл.1, ал.3 от ПМС № 55.

При тези факти съдът намира, че не е налице бездействие на административен орган по смисъла на чл.256 АПК.

Спорът е във връзка с изплащане на компенсации на основание § 6 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците (наричан по-нататък законът) и Постановление № 55 на МС от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., или обявената с решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка на територията на Република България (наричано ПМС № 55). Тези нормативни актове уреждат процедурата и компетентните органи, които следва да се произнесат по заявленията за изплащане на компенсации.

§ 6 ПЗР от закона предвижда, че за периода от 13.03.2020 г. до 30.06.2020 г., но за срок не по-дълъг от три месеца, НОИ превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя за лица, осигурени по чл.4, ал.1, т.1 КСО от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.

Съгласно чл.4, ал.1 ПМС № 55 работодателите подават в дирекция "Бюро по труда", обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите, заявление за изплащане на компенсации по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

Съгласно чл.5 от ПМС № 55 от 30.03.2020 г. комисия, определена със заповед на директора на дирекция „Бюро по труда“, разглежда документите по чл.4 (заявлението за изплащане на компенсации с придружаващите го документи) и извършва проверка за съответствие с критериите за изплащане на компенсации в срок до 7 работни дни от подаването на заявлението (ал.1), отразява в протокол съответствието или несъответствието на работодателя с критериите за изплащане на компенсации (ал.3), а директорът на дирекция „Бюро по труда“ изпраща в Агенцията по заетостта списък на работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации, протоколите на комисията и документите по чл.4, ал.2, т.4 и 5 (ал.4). Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на НОИ обобщената информация по ал.4 (ал.5).

Съгласно чл.7 от ПМС № 55 Националният осигурителен институт ежемесечно изплаща на работодателите по чл.5, ал.4 компенсациите по чл.1, ал.5 въз основа на обобщената информация, предоставена от Агенцията по заетостта.

При така дадената правна уредба и съобразявайки мотивите на ВАС в цитираното определение, че за да издаде НОИ административен акт, е необходимо да бъде завършена процедурата пред Агенцията по заетостта с подаването и обработката на заявленията за изплащане на компенсация, съдът намира, че в случая не е налице твърдяното бездействие, защото съгласно чл.5, ал.4 от ПМС № 55 Агенцията по заетостта изпраща на НОИ обобщената информация по ал.4, която включва изпратените от директора на съответната ДБТ към Агенцията по заетостта списък на работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации, протоколите на комисията и документите по чл.4, ал.2, т.4 и 5 (или това са списъкът на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации по реда на постановлението, и декларацията, съдържаща данни за платежна сметка на работодателя).

Т.е., задължението на директора на ДБТ е да изпрати на Агенцията по заетостта, която следва да подаде на НОИ обобщена информация само за тези работодатели, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации, а не всички кандидатствали работодатели. Противното би означавало, че се зачертава и обезсмисля работата по цялостната обработка на заявленията и проверка на данните за работодателите и за техните работници и служители, извършвана от структурите на Агенцията по заетостта в процедурата по изплащане на компенсации по реда на § 6 ПЗР от закона и ПМС № 55 от 30.03.2020 г.

В този смисъл не е налице твърдяното бездействие по непрепращане на процесното заявление от 10.06.2020 г. на дружеството-жалбоподател към НОИ, доколкото преценката на комисията в ДБТ Раковски е, че в заявлението по чл.1, ал.2 са налице съвпадения на лицата и част от периода 01.05.2020 г. – 30.06.2020 г. с тези по одобреното заявление по чл.1, ал.3 от ПМС № 55, т.е., че работодателят не отговаря на критериите за изплащане на компенсации.  Следователно непрепращането на заявлението на дружеството-жалбоподател е резултат от извършената проверка, за която ДБТ Раковски е било овластено по силата на чл.5, ал.1 от ПМС № 55, и не е налице такова фактическо бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, което трябва да бъде отменено. Напротив, служителите и директорът на ДБТ Раковски точно са изпълнили разписаните от правните норми задължения.

Предвид всичко изложеното съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото на дружеството-жалбоподател не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ханон системс Пловдив“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Стряма, община Раковски, област Пловдив, Индустриална зона „Раковски“, завод „Ханон системс“, представлявано от прокуристите С.Г.и С.П.,  против бездействието на директора на Дирекция „Бюро по труда“ Раковски (закрита, правоприемник Дирекция „Бюро по труда“ Пловдив) по заявление от 10.06.2020 г. за изменение на заявление № ПМС-2-06-13-02279 от 22.04.2020 г. за компенсация по реда на чл.1, ал.2 от ПМС № 55 от 2020 г., за периода юни 2020 г.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Съдия: