№ 546
гр. Разград, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330100699 по описа за 2023 година
за да се произнесе, Съдът взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86
от Закона за задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с
която са предявени обективно съединени искове срещу И. С. К. за
установяване, че ответникът дължи на ищеца 328,37 лв. /триста двадесет и
осем лева и тридесет и седем стотинки/ - главница;26,95 лв. /двадесет и шест
лева и деветдесет и пет стотинки/ — договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 25.08.2017 г. до 25.01.2018 г.;155,73 лв. /сто петдесет и
пет лева и седемдесет и три стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 25.08.2017 до 05.02.2019 г.; законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на
дълга. Сочи, че за същите суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
340/2019 г. по описа на Районен съд - Разград в полза на “Ти Би Ай
Банк”ЕАД, че на 15.02.2021 г. между ищеца и “Ти Би Ай Банк”ЕАД е
подписано приложение към сключен договор за за продажба и прехвърляне
на вземания. Конкретно сочи, че между ответника и “Ти Би Ай Банк”ЕАД на
15.02.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит с № **********
съгласно който кредитора е предоставил кредит в размер на 568.86 лв., за
общо ползване, застрахователни премии и такси, подробно описани в чл. 7.1
от Договора, която сума ответникът се е задължил да върне на Кредитора
ведно с уговорените лихви до 25.01.2018 г. /чл. 6 от Договора/ на равни
месечни вноски, всяка в размер на 59,36 лв., без последната вноска, която е
изравнителна и е в размер на 59,35 лв.; че ответникът не е платил по този
договор следните суми: главница в размер на 328.37 лв., договорна лихва в
размер на 26,95 лв., дължима за периода от 25.08.2017 г. до 25.01.2018 г., и
обезщетение за забава в размер на 155,73 лв., дължима за периода от
25.08.2017 до 05.02.2019 г., както и законната лихва, като тази сума останала
1
дължима и към датата на подаване на настоящата исковата молба в съда,
Твърди, че лихвения процент по договора е 28.46 %., като ответникът се е
задължил при просрочие да заплати и обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Иска съдът да присъди на ищеца направените в това
производство/вкл. и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение/, както и в
заповедното, разноски.
Ответникът е уведомен за производството по реда на чл.47 от ГПК.
Назначеният му от съда особен представител счита исковете за допустими, а
по същество неоснователни. Възразява, че исканото юрисконсултско
възнаграждение е прекомерно.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2017 г. между ответника И. С. К. и “Ти Би Ай Банк”ЕАД е сключен
Договор за потребителски кредит с № ********** за сумата 500 лв., че
ответникът се е задължил да върне сумата до 25.01.2018 г. на равни месечни
вноски, всяка в размер на 59,36 лв., а последната – в размер на 59,35 лв., с
което общо се е задължил да заплати 652,95 лв. В този договор е уговорен в
размер на 46,92%. Сумата е преведена на ответника по банков път
/извлечение от сметка на л.82/.
По ч.гр.д.№340/2019 г. по описа на РС- Разград кредиторът “Ти Би Ай
Банк”ЕАД е поискал и съдът е издал заповед за изпълнение срещу И. С. К. за
заплащане на сумата 328,37 лв. - неизплатената главница по Договор за
потребителски кредит с ведно със законната лихва от18.02.2019 г., 26,95 лв.
договорна възнаградителна лихва за периода 25.08.2017 г. – 25.01.2018 г., и
сумата 155,73 лв. обезщетение за забава за периода 25.08.2017 г. – 05.02.2019
г. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК и
настоящия иск е предявен в срока по чл.415 от ГПК.
С анекс от 15.02.2021 г. към рамков договор от 31.08.2018 г. “Ти Би Ай
Банк”ЕАД е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
портфолио от необслужвани вземания срещу физически и юридически лица
срещу покупна цена. В приложение към договора са посочени конкретните
вземания, които са предмет на договора. Сред тях е и задължението на И. С.
К. по договор с №********** от 15.02.2017 г., Цесионерът е издал
потвърждение за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД /л.25/ и е
упълномощил цедента /л.29/ да извърши уведомяването на длъжника от него
име. Уведомително писмо за цесията /л.30/ е приложено към исковата молба
и заедно с нея връчено на ответника/длъжник/ при условията на чл.47 от ГПК.
Възможността за прехвърляне на вземането изрично е записана в т.25.5 от
договора.
По делото не са представени никакви доказателства за плащане на сумите.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това
производство ищецът следва да установи дали вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение съществува, дали неговият размер е този, посочен в
заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към
настоящия момент именно той има право да търси изпъленние на вземането.
Уведомлението за извършената цесия е връчено на длъжника в хода на
настоящото производство. Следователно едва след тази дата това
2
прехвърляне става действително за него, т.е. не би могъл да изпълни валидно
на стария кредитор. По настоящото дело въпросът за действието на договора
за цесия по отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди
плащане на предишния кредитор след датата на извършване на цесията.
Това вземане е прехвърлено от цедента, респ. придобито от цесионера в
размерите, в които е било в патримониума на първия.
По отношение на първото от претендираните вземания – главница от 328,37
лв. по делото е установено, че между страните е сключен валиден договор за
заем с годишнен процент на разходите в рамките, посочени в чл.19, ал.4 от
Закона за потребителския кредит – до 5 пъти законната лихва, както и че
сумата по договора е получена от ответника.
По делото липсват твърдения и не са представени никакви доказателства за
заплатени суми по този договор.
Ето защо първият от обективно съединените искове принципно е основателен
и доказан. За да стигне до този извод съдът взе предвид и обстоятелството, че
кредитът е с падеж /25.01.2018 г./ много преди депозиране на заявлението
/19.02.2019 г.
По отношение на втория от исковете – за установяване на задължението за
заплащане на сумата 26,95 лв. договорна лихва за периода 25.08.2017 г. –
25.01.2018 г., същият се явява основателен и доказан.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава, такова
обезщетение се дължи не само въз основа на т.5.5 от договора, но и по силата
на чл.86 от Закона за задълженията и договора. Същото е в размер на
законната лихва от датата, следваща датата на изпълнението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски и юрисконсултско възнаграждение. Общо
направените по делото разноски са в размер на 425 лв. /125 лв. д.т. и 200 лв.
депозит за особен представител/. Съответно юрисконсултското
възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер от 200 лв.
Съответно по ч.гр.д.№340/2019 г. тези суми са 25лв. за разноски и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. С. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ************************************, че същият дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Юлия Христова Юргакиева
сумата - 328,37 лв. /триста двадесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/
- неизплатената главница по Договор за потребителски кредит с №
********** от 15.02.2017 г. ведно със законната лихва от 18.02.2019 г.,
сумата 26,95 лв. /двадесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ —
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.08.2017 г. до
25.01.2018 г.;
и сумата 155,73 лв. /сто петдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ -
лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.08.2017 до
05.02.2019 г.,
за които задължения е издадена заповед за изпълнение №695/20.02.2019 г. по
3
ч.гр.д.№340/2019 г. по описа на РС - Разград.
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
************************************ ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес
на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, законен представител Юлия Христова Юргакиева сумата 25 лв.
/двадесет и пет лева / за разноски и 50,00 лв. /петдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№340/2019 г., както и 325 лв.
/триста двадесет и пет лева / разноски и 200,00 лв. /двеста лева /
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията
докладчик по ч.гр.д. .№ 340/2019 г. по описа на РС - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4