Решение по дело №17/2020 на Районен съд - Етрополе

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

гр.Етрополе, 20.07.2020 год.

в   името   на   народа

Етрополски районен съд в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Мая Николова

при секретаря: Климентина Чикова и в присъствието на р.прокурор:………………

като разгледа докладваното от Председателя  НАХ дело № 00017 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Х.М.Д. *** е обжалвал наказателно постановление № 19-0263-001642/30.12.2019г. на Началника на РУП към ОДМВР София, РУ Етрополе, с което за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП на основание чл.178д от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00 лева. Твърди, че НП е незаконосъобразно, поради съществени процесуални нарушения, както и на материално-правните разпоредби на ЗДвП. Твърди, че законът ясно е дал дефиниция на понятията „престой“ и „паркиране“ в чл.93. Твърди, че влизайки в гр.Етрополе, около 21.00 часа, е отбил към паркинга на Т-Маркет, който бил празен, спрял близо до вратата на магазина, за да може баща му да влезе в него. Твърди, че той не е напускал автомобила, не е загасил двигателя, като в огледалото забелязал полицейския автомобил. Последният спрял в близост до колата му, като по този начин нямал възможност да върне автомобила назад. Когато полицаят му заявил, че е спрял на инвалидно място, той се учудил, тъй като никъде нямало поставен знак Д21. Твърди, че законът предвижда не само поставяне на маркировка но и знак Д21.

Моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло.

            Жалб.Д. в съдебно заседание, поддържа изцяло жалбата си и моли да бъде уважена.

            Представител на РУП на МВР гр.Етрополе, редовно призовано, не се явява в съдебно заседание и не е взето становище по жалбата.

            В съдебно заседание не се явява и представител на РП Етрополе, редовно призована.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, прие, че жалбата е подадена в законоустановения срок, атакува подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, поради следните съображения:

На 22.12.2019г. жалб.Д. се прибирал със семейството си /баща си, майка си и брат си/ от гр.София за гр.Етрополе. Влязъл в града около 21.00 часа, когато майка му му казала да спре пред Т-Маркет, за да купят хляб. Д. завил към паркинга и спрял на първото парко място, баща му слязъл и отишъл в магазина, а той с майка си и брат си останали в автомобила, двигателят работел. Тогава до автомобила спрял полицейски такъв и към колата приближил св.А.В.. Последният не установява дали жалб.Д. е бил в автомобила или е излязъл от магазина. Твърди, че майката на жалбоподателят била в автомобила. При проверката установил, че управлявания от жалбоподателят автомобил е собственост на баща му. Св.В. наредил на водача да излезе от автомобила, след което му съставил АУАН, за това, че на посочената дата – 22.12.2019г. жалбоподателят, като водач на МПС, спира и престоява на паркинга пред магазин Т-Маркет на място, определено за хора с трайни увреждания. В издаденото въз основа на акта НП нарушението е описано: лице, без да има право, паркира на място, определено заПС, обслужващо хора с трайни увреждания.

Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на разпитаните свидетели А.В. и Цветина Дончева, както и от административната преписка по обжалваното НП.

 Преценявайки събраните доказателства, съдът намери, че наказателното постановление е съставено незаконосъобразно.

Посочената от АНО нарушена разпоредба е чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, която гласи: паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.

В чл.93 ал.1 и ал.2 е дадена дефиниция на понятията „престой“ и паркиране“. Съгласно ал.1 от горния текст – ППС е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товаро-разтоварни работи в присъствието на водача. А ал.2 гласи: Паркирано е ППС, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да се спре, за да се избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

В настоящият случай се установи от показанията на свидетелите, че жалб.Д. е престоявал за малко на паркинга пред магазин Т-Маркет в гр.Етрополе, не е слизал от автомобила, не е гасил двигателя му, поради което не може да се приеме, че жалбоподателят е паркирал автомобила си. Отделно от това водачът е бил вътре в автомобила и при необходимост от ползването на това паркомясто от правоимащо лице, същият веднага е могъл да го освободи, без това да затруднява нуждаещите, за които е предназначено то. В случая се установи, че на посочената дата и час паркинга пред магазина е бил напълно празен.

При това положение различно определеното адм.нарушение в АУАН и НП, водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателят да разбере какво точно нарушение му се вменява – „че е бил в престой“ или „че е паркирал“ управляваното от него МПС.

Съдът намери, че АУАН и НП не са съставени, съгласно изискванията на чл.52 ал.4 от ЗАНН, което от своя страна е довело до недоказаност по несъмнен начин нарушението да е извършено виновно /умишлено/ от жалбоподателя, съгласно чл.6 от ЗАНН.

Съгласно чл.22 от Наредба № 4/2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания се указва следното: местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 „Инвалид“ в съответствие с Наредба № 18/2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, и с пътна маркировка с международния символ за достъпност /светло синя маркировка със знак на инвалидна количка/. Установи се, че пътен знак Д21 не е поставен при входа на паркинга пред магазин Т-Маркет в гр.Етрополе. След като не са изпълнени законовите разпоредби от органа, отговарящ за законосъобразното обозначение на местата за паркиране на МПС, управлявани от хора с трайни увреждания, то не може административна отговорност да се понесе от гражданите, за които е неясно къде точно се намират /и колко на брой са/ евентуалните паркоместа, предназначени за хора с увреждания

С оглед на изложеното обжалваното НП ще следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Водим от горното съдът                                                       

                                   Р    Е    Ш    И :

            ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0263-001642/30.12.2019г. на Началника на РУП към ОДМВР София, РУ Етрополе.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд София-област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията от страните за постановяването му.

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: