О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………………………….2022г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание
на тридесет и първи януари 2022г., като разгледа
докладваното от съдия
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д. № 145/2022г.
по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба
на Н.А.Н.,*** за обезщетяване на неимуществени вреди в
размер на 300 лв., изразяващи се в причинени стрес и безпокойство, както и
накърнено име.
В исковата молба се твърди, че
тези негативни емоции са в следствие на издадени два акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 859906/13.07.2021г. и № 859907/26.07.2021г.
Ищецът сочи, че същите са му съставени за нарушение по чл.69 от ЗМВР, за това
че не се е явил на получени от него призовки за снемане на сведения, в
качеството му на свидетел, въпреки изрично депозирано и успешно входирано от
него заявление, че няма да се яви и да дава сведения. Твърди, че и към
24.01.2022г. никой не го е потърсил, поради което счита, че 6-месечният
преклузивен срок за издаване на наказателно постановление /НП/ е изтекъл. От
това ищецът извежда извод, че в случая става дума за оттеглен или нищожен АУАН,
който предвид това, че съдебната практика приравнява НП на административни
актове, също следва да се приеме за такъв. Счита, че в случая е налице
хипотезата на чл.204 ал.3 от АПК, поради което съдът следва да прецени
незаконосъобразността на АУАН.
Ищецът сочи, че правната
квалификация се определя от съда, поради което счита, че именно последният
следва да прецени алтернативно дали вредите не са от действия на длъжностни
лица при 1-во РУ на МВР-Варна, едното от които е Караколев. Към исковата молба
е приложено цитираното в същата Заявление от Н. до мл.пол.инсп.Караколев, към І
РУ на МВР-Варна, изпратил му призовката за даване на сведение по производство
по образувана предварителна полицейска проверка.
Ведно с исковата молба от Н. е
представена и Молба за освобождаване от такси. В същата моли да бъде освободен
както от държавна такса, така и от
разноски по изпълнението, поради липса на достатъчно средства за
заплащането им. В
молбата е заявил, че е неженен, в активна трудоспособна възраст е и е
безработен. Представя декларация за положение и имотно състояние с декларирани
доходи за м.януари в размер на 148 лв.; и получени на 15.01.2022г. социална
помощ от 93 лв. и финансова подкрепа от 55 лв.; отсъствие на притежавани
недвижими имоти; притежаван л.а. със застрахов. стойност 500 лв.
По искането за освобождаване от
държавна такса, съдът намира следното:
Доколкото жалбоподателят не е представил надлежно заверени
за вярност, по реда на чл.183 от ГПК документи за обстоятелствата по
чл.83 ал.2 от ГПК, приложим на осн. чл.144 от АПК; същият е в трудоспособна
възраст, като разполага и движимо имущество, както сам е декларирал и през м.01
е получил допълнителни доходи, настоящият състав намира искането му за
неоснователно. Предвид обаче, че са налице няколко определения на ВАС, по които
при същата фактическа обстановка Н. е освободен от внасяне на държавна такса,
съдът намира, че следва да се съобрази с наложилата се практика и да уважи
искането му. В правомощията на съда обаче е единствено да освободи лицето от
заплащане на държавна такса до приключване на съдебното производство във всички
инстанции, но не и от разноски по едно евентуално бъдещо изпълнение.
При преценка на
исковата претенция, съобразно твърденията в исковата молба и приложените към
нея документи, съдът намира същата за недопустима по следните съображения:
Искът е предявен по
реда на чл.203 и сл. от АПК за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни АУАН;
или от действия на длъжностни
лица при 1-во РУ на МВР-Варна.
В случаите, в които се претендира
обезщетение от административен акт, то съгласно чл.204 ал.1 от АПК за да е
допустим този иск актът следва да е отменен по съответния ред – с влязъл в сила
съдебен акт. Изключение е предвидено в чл.204 ал.3 от АПК за хипотезите
/каквато Н. твърди, че е и настоящата/, в които актът е нищожен или оттеглен,
като при тази спорове незаконосъобразността на акта се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Във всички случаи обаче, за да е
допустим иск по реда на чл.203 от АПК, вредите следва да произтичат от административен акт. Такъв в конкретния
случай не е налице. Аналогията, която е направил ищецът в конкретния казус е
неприложима. АУАН само поставя началото на административнонаказателно
производство, но няма белезите на административен акт, тъй като не се издава от
административен орган, нито с него не се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации. Същият не подлежи и на
самостоятелен съдебен контрол.
Ето
защо исковата претенция на Н. за обезщетяване на претърпени вреди в следствие
незаконосъобразен „оттеглен“ или „нищожен“ АУАН се явява недопустима.
Не
се споделя становището на Н., че съда следва да прецени от какво произтичат
вредите. В исковото производство претенцията зависи изцяло от волята на ищеца,
която следва да е ясна и от нея безспорно да се установява от какво са
причинени вредите. Съдът не може да си избира кои факти да взема предвид и в
резултат на това постановява своето решение.
Независимо
от това, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че искът е
недопустим и като предявен за обезщетяване на вреди от действия на длъжностни лица при 1-во РУ на МВР-Варна.
Полицейските инспектори нямат качеството на
длъжностни лица извършващи административна дейност, а на органи на полицията
извършващ действия по разследване по образувана предварителна полицейска
проверка. Ето защо и по аргумент на чл.2 ал.3 от ЗОДОВ този иск също е
недопустим за разглеждане по реда на чл.203 от АПК. Дейността
по призоваване на лице не съставлява административна дейност.
За пълнота съдът
намира за необходимо да посочи, че макар в случая исковата молба да има
нередовности /не е посочен ответник и период на увреждането/, доколкото
исковата претенция е ясно формулирана, като не се нуждае от уточняване и в този
си вид е изначално недопустима по гореизложените съображения, то съдът не
намира за необходимо да оставя същата без движение.
С оглед на изложеното
съдът намира, че предявения иск е недопустим, поради липса на предмет, поради
което следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото да
бъде прекратено.
Водим от горното и на
основание чл.159, т.1 от АПК, Варненският административен съд, ХVІІІ-ми състав
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА Н.А.Н.,*** от внасянето
на държавна такса, дължима за разглеждане предявеният от него иск за обезщетяване на неимуществени вреди в
размер на 300 лв., до окончателното приключване на
настоящото адм.д.№ 145/2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на Н.А.Н.,*** за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 300 лв., изразяващи се в причинени стрес и безпокойство, както и накърнено име; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 145/2022г.
по описа на Адм.съд-Варна, ХVІІІ състав.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен
срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: