Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30.07.2020
г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав
На шестнадесети юли 2020 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Анатолия Атанасова
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 65 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Образувано по предявени от М.Б.А. ***, кумулативно съединени искове: иск за
сумата от 25 500 лв., увеличен на 55 000 лв.- като частичен иск от общия
размер 90 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – с
правно осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната
лихва, считано от 21.07.2018 г. до окончателното изплащане – иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 497 КЗ.
Ищцата твърди, че на 14.07.2018г., на път П-51 в участъка на кръстовището
на пътя между гр. Попово за с. С. и на кв. Н. - кв. С., в посока за гр. Попово,
при управление на л.а. „БМВ 320Д“, с peг. № Т 1029
АК, водачът М.М., нарушил правилата за движение по
пътищата, като блъснал движещия се пред него т.а. „Волво
FH 13“, с peг. № Н7691ВС, управляван от Б.А.,
вследствие на което е реализирано ПТП, в резултат на което ищцата, возила се
като пътник в л.а. „БМВ“, били причинени телесни увреждания – счупване на
долния край на лъчевата кост, закрито в ляво. Образуваното ДП № 464/2018 г. на
РУ-Попово било прекратено с Постановление от 12.12.2018
г. на прокурор в РП-Попово, на осн.чл. 243 ал. 1 т. 1
и чл. 24 ал. 1 т. 9 от НПК. Ищцата твърди, че непосредствено след ПТП на същата
дата е приета в МБАЛ Търговище, където спрямо нея е предприето медикаментозно
лечение, извършена е хирургична интервенция - поставена й е гипсова имобилизация, изписана е на 18.07.2018 г. Подробно описва
претърпените от нея неимуществени физически и душевни болки и страдания
вследствие на увреждането, интервенцията и възстановителния период. Твърди още,
че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на лекия автомобил – по застрахователна полица № BG/хххххххх/23.01.2018
г., със срок на валидност една година, считано от 24.01.2018 г. до 23.01.2019
г., застрахователното събитие, настъпило на 14.07.2018г., е в периода на
застрахователното покритие, осъществявано от ответника в качеството му на
застраховател; ищцата е спазила процедурата по чл. 380 от КЗ, като е
представила на застрахователя всички документи, с които разполага, но по заведената
щета № 0000-1000-03-18-7831/01.11.2018 г. застрахователят не се е произнесъл в законоустановения срок, обуславящо и предявяването на настоящата искова претенция, на осн.чл. 432 от ТЗ. Претендира заплащане на обезщетението
със законната лихва за забава, считано от 21.07.2018 г. – датата на която
изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430
ал. 1 от КЗ. Претендира разноски на осн.чл. 429 ал. 5 КЗ и адв.възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдвокатурата, с ДДС.
Исковата молба е депозирана от
ищцата, действаща със съгласието на баща си, като в хода на производството- на
28.08.2019 г. ищцата е навършила пълнолетие.
В срока по чл. 372 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
заявява становище за недопустимост на иска, позовавайки се на разпоредбата на
чл. 496 ал. 2 б.“б“ вр. ал. 4 от КЗ – въпреки указанията, ищцата не е
представила изисканите от застрахователя документи, не е посочила банкова
сметка, *** (съгласно чл. 127 ал.4 ГПК). По същество - счита иска за
неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен. Оспорил е всички твърдения
в исковата молба – за наличието на причинно-следствена връзка между поведението
на водача на застрахования при ответника л.а. и причинените на ищцата травми,
за характеристиките на лечебния процес и продължителността на лечението, както
и останалите описани в исковата молба неимуществени вреди, тяхната интензивност
и продължителност; прави възражение за съпричиняване
– поради нарушение на разпоредбата на чл. 137 А от ЗДвП, с твърдения, че ищцата
е била без предпазен обезопасителен колан; оспорва
размера на търсеното обезщетение, като прекомерен; оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и началния момент, счита, че
тъй като не е представена банкова сметка ***, то не бил започнал да тече срока
за произнасяне от страна на застрахователя. Претендира разноски.
С допълнителната искова молба, в срока по чл. 372 от ГПК, ищцата е оспорила
възраженията на ответника за недопустимост на иска, предвид отправената от нея
претенция по чл. 380 КЗ и разпоредбата
на чл. 107 ал. 1 от КЗ; възразява, че непосочването на банкова сметка ***;
намира за неоснователни всички възражения на ответника.
В отговора на допълнителната ИМ ответникът поддържа всички свои възражения,
взел е становище по доводите на ищеца в допълнителната искова молба.
С определение № 321/18.10.2019 г., съдът е освободил ищцата от внасяне на
дължимата по настоящото дело държавна такса и разноски за експертизи - на осн. чл. 83 ал. 2 от ГПК. С определение № 152/17.06.2020 г.
съдът е отменил свое определение, с което е конституирал като трето
лице-помагач на ответника лицето М.Ж.М. и е оставил без уважение искането за
привличането му – на осн.чл. 219 ал. 2 , предл. 2 от ГПК. Определението не е обжалвано.
По възражението на ответника за недопустимост на иска с позоваване на
разпоредбата на чл. 380 от КЗ съдът се е произнесъл с определението си по чл.
374 ГПК, преценявайки го като неоснователно – видно от представените с исковата
молба писмени доказателства (л.11-12) предвидената в КЗ рекламационна
процедура е проведена – чрез пълномощника адв. Б. е
отправено искане до застрахователя, достигнало до него на 09.08.2018 г. за
изплащане на обезщетение, такова не е последвало, изтекъл е дължимия тримесечен
срок (исковата молба е депозирана на 30.07.2019 г.). Непосочването на банкова
сметка ***, още повече, че с отговора на исковата молба застрахователят изцяло
оспорва основателността на претенцията. Непосочването на сметката в исковата
молба, макар и да е посочено като елемент на дължимото съдържание на исковата
молба, не е възведено от законодателя като основание за връщане на молбата (чл.
129 ал. 2 не визира неизпълнение на задължението по чл. 127 ал. 4 от ГПК).
В о.с.заседание, по искане на процесуалния представител на ищцата, на осн.чл.
214 ГПК е допуснато увеличение на предявения частичен иск – от 25 500 лв. на
55 000лв. Страните поддържат своите становища и възражения. Претендират
разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. По искане на адв.
Б. – процесуален представител на ищцата, му е предоставен срок за писмени
бележки, каквито обаче не са депозирани не само в дадения 7-дневен срок, а и
към настоящия момент.
След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите съдебни експертизи, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.07.2018 г., на път П-51, в участъка на кръстовището на пътя между гр.
Попово за с. С. и на кв. Н. - кв. С., в посока за гр. Попово, при управление на
л.а. „БМВ 320Д“, с peг. № Т 1029 АК, водачът М.Ж.М.,
нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал движещия се пред него
т.а. „Волво FH 13“, с peг.
№ Н7691 ВС, управляван от Б.А., вследствие на което ПТП на ищцата, возила се като пътник в л.а. „БМВ“,
били причинени телесни увреждания – счупване на долния край на лъчевата кост,
закрито в ляво. Образуваното ДП № 464/2018 г. на РУ-Попово е прекратено с
Постановление от 12.12.2018 г. на прокурор в
РП-Попово, на осн.чл. 243 ал. 1 т. 1 и чл. 24 ал. 1
т. 9 от НПК- по молба на пострадалото лице-ищцата.
Непосредствено след ПТП, на 14.07.2018г., в 11.05 ч., ищцата е приета по
спешност в Ортопедо-травматологично отделение на „МБАЛ-Търговище“
АД гр. Търговище. Видно от приложената епикриза (л.
55 от ДП) относно обективното й
състояние е отразено: болезненост, оток и деформация в зоната на лявата
китка; движенията в лява гривнена става - силно
ограничени поради болка. Предприето е медикаментозно лечение, извършено е оперативно
лечение в ранния следобед на 14.07.2018 г. - открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация при анестезия, поставена е гипсова имобилизация. Констатиран е гладък следоперативен период,
ход на заболяването: в норма. Ищцата е изписана на 18.07.2018 г., с препоръки и
назначения: щадящ режим на крайника, нуждае се от ЛФК.
Не е спорно в процеса, установява се и от приложените писмени доказателства,
че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на лекия автомобил БМВ, с рег.№ Т1029 АК– по застрахователна
полица № BG/хххххххх/23.01.2018 г., със срок на валидност една година, считано
от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г. Застрахователното събитие, настъпило на 14.07.2018
г., е в периода на застрахователното покритие, осъществявано от ответника в
качеството му на застраховател.
Във връзка с механизма на ПТП, предвид установяване и доказване на
причинно-следствената връзка между ПТП и уврежданията на ищцата, поставените на
разглеждане в процеса възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата, предвид и прекратеното ДП, е назначена,
изслушана и приета от страните и съда съдебна автотехническа
експертиза (САТЕ).
Съгласно заключението на САТЕ, предвид данните от Протокола за оглед на местопроизшествие, изготвен на 14.07.2018
г., останалите писмени доказателства в материалите по изисканото и приложено ДП,
събраните гласни доказателства в хода на настоящото производство, съдът приема
за безспорно установено, че процесното ПТП е
настъпило на 14.07.2018 г., на път П-51, когато наближавайки
кръстовището с кв. „С.” и кв. „Н.”, водачът на товарен автомобил „Волво FH 13“, с peг. № Н7691ВС,
управляван от Б.А., намалява скоростта си на движение и предприема завой на
ляво, за да продължи движението си към кв. „С.”. Наближавайки кръстовището с
кв. „Н.” и кв. „С.”, лекият автомобил застига товарната композиция, която в
този момент се движи със скорост не по-висока от 10 км/ч, тъй като водачът на
товарната композиция е предприел маневра „завой на ляво”. Водачът М. не спазва
достатъчна безопасна дистанция и последва удар с предната част на лекия
автомобил в задната част на полуремаркето на т.а., в
зоната на задна броня и заден трети мост. При инициалния удар се деформира
изцяло предната част на лекия автомобил,
третата ос на полуремаркето, и се откъсва
задната греда(броня) на полуремаркето. След удара
товарната композиция завършва левия завой и спира в дясно от пътя, а лекият
автомобил продължава своето движение напред и наляво и след определено
разстояние преустановява своето движение. Вследствие на настъпилото ПТП е
причинена телесна повреда на возещата се на предна дясна седалка в л.а. „БМВ” М.Б.А..
Произшествието е станало в светлата част на денонощието, при добра видимост и
сухо пътно платно. Съгласно САТЕ от инженерно-техническа и професионална гледна
точка основната причина за настъпване на произшествието е субективното
поведение на водача на л.а. „БМВ 320 Д”, с peг. № Т
1029 АК, който се движи по път П-51, в участъка на кръстовището на пътя между
гр. Попово за с. С., и на кв. „Н.” - кв. „С.” като не осигурява достатъчна
безопасна дистанция с движещия се пред него т.а. „Волво”.
В района на
произшествието, преди и по време
на удара, скоростта на т.а. „Волво FH 13” е от порядъка
на 10 км/ч., а на л.а. „БМВ 320 D” - от порядъка и не по-ниска от 65-70 км/ч.
Дистанцията, която би следвало да бъде между л.а. „БМВ” и т.а. „Волво”, с оглед разпоредбите на чл. 23, ал.1 от ЗДвП в
конкретната пътна обстановка е от порядъка и не по-малка от 45 м., докато в действителност
е била от порядъка и не по-висока от 25 м. Водачът на лек автомобил „БМВ” е
имал техническа възможност да предотврати произшествието при управлението на
моторното превозно средство на безопасна дистанция не по-малка от 45 м. и
своевременно възприемане на товарната композиция и адекватна реакция с
„аварийно спиране“. Налична пътна маркировка в района на произшествието:
единична непрекъсната линия—тип „М1”, с участък от прекъсване на кръстовището с
кв. „С.”. Наличните пътни знаци в района на произшествието са: поставен знак
тип „БЗ-път с предимство” по посока на движение на превозните средства, означен
като Ориентир –на скицата (л.7 от САТЕ). Поставени пътни знаци „Б2-Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство” от двете страни на пътя в посока от
кв. „С.” и кв. „Н.” към път П-51. Автомобилите „БМВ 320 Д“, какъвто е процесният, произведен през 2002 г., са оборудвани в завода-производител
с предпазни колани за всички места на пътниците, включително и на задните
седалки – колани от инерционен тип. Когато автомобилът се движи с равномерна
скорост или е относително малко ускорение, тялото на пътника има възможност да
се движи е известно ограничение в пространството около мястото на седалката, на
която е седнал. Предпазният колан при това движение на автомобила осигурява
свободно движение на пътника. Когато автомобилът промени за кратко време скоростта
си, което се реализира при удар с други предмети (челен или кос), се получават
големи инерционни сили, които въздействат върху телата на пътниците. Те
продължават движението си по първоначалната посока на автомобила. Това движение
спрямо автомобила предизвиква рязко опъване на предпазния колан, конструиран по
начин, който блокира и престава да осигурява свободното движение на пътника,
като го придържа към седалката. В заключението си вещото лице посочва, че установеният
механизъм на удара, скоростта на л.а. „БМВ” непосредствено преди удара и
получените травматичните увреждания на пострадалата (счупване на лъчева кост на
лявата предраменница) дават основание да се
предположи, че пострадалата е била с
поставен обезопасителен колан. В случай, че е била без
такъв, при удара същата би полетяла напред, вследствие на големите инерционни
сили. В този случай биха настъпили и сериозни травми и наранявания в областта
на главата и други части от тялото, като по-точен и компетентен отговор може да
даде СМЕ.
Видно от приложената по ДП Д464/2018 г. на РП-Попово (приложено и приобщено
към доказателствения материал) епикриза
на ищцата, издадена от „МБАЛ-Търговище“ АД (л.55 от ДП) и от назначената и
приета по настоящото дело съдебно
медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещо лице- ортопед-травматолог, вследствие
на ПТП на 14.07.2018г., ищцата, като пътник в л.а. - на предна дясна седалка, е
получила травма на лявата гривнена област - счупване в
областта на дисталния край на лява лъчева кост (така
нареченото типично счупване), като според в.лице механизмът на счупването
най-вероятно е подпиране с лявата ръка на таблото на автомобила, причинено от
удара на л.а. в предното превозно средство. Според констатацията в СМЕ при
наличие на колан най-вероятно е счупването да не се получи. Ищцата е постъпила
по спешност на 14.07.2019 г. в ОТО към
„МБАЛ“ АД Търговище, оперирана на същата дата – извършена е открита репозиция на счупването и фиксация
с плака. Изписана на 18.07.2018 г., с гипсова имобилизация.
След сваляне на гипса е проведена рехабилитация. Периодът на лечение е
продължил около 3 месеца, като през това време са проведени рехабилитационните
мероприятия. Според в.лице толкова е и обичайния процес на възстановяване.
Интензитетът на болките в началото е бил висок, с времето постепенно е
отслабвал. Пострадалата е спазвала определен двигателен режим на левия горен
крайник, което е затруднявало обслужването на лицето и главата,
обличане-събличане, ежедневни нужди, извършвани от левия горен крайник. В.лице е
отбелязало, че не е извършило преглед на ищцата, тъй като тя е в чужбина;
предполага, че е възстановена напълно, предвид счупването и лечението. Категоричен
е изводът на СМЕ, че е налице причинна-следствена връзка между счупването и ПТП-то.
По искане на ищцата са допуснати гласни доказателства за установяване на претърпените
от ищцата неимуществени вреди – св. Н. А. и св. В. П.
От показанията на св. Н. А. (баба на
ищцата) се установява, че още в деня на катастрофата е посетила
ищцата в болницата- последната не можела да приказва, припаднала била, цялата
скована, имала черти по гърдите и гърба, където била посинена. Свидетелката останала
в болницата, като придружител на внучката си -
8-10 дни. Тя се грижела изцяло за нея, помагала й с обслужването, поради
гипса на ищцата. Гипсът бил свален след около месец. До три месеца след
катастрофата свидетелката изцяло била поела грижите за ищцата, която живеела
при нея, родителите й- в чужбина – хранела я, помагала й в обличането, до
тоалетната. Ищцата ставала от леглото, но й се гадело, повръщала, и сега
продължавало да й се гади. Според свидетелката болките на ищцата още не са
отшумели напълно- при топло и студено ги усещала, щипело я на мястото, където е
поставена планката. Детето много се оплаквало от болки, стряскало се, сънувало
кошмари, напикавало се нощем, страх го е от колите и тези оплаквания още
продължавали. Ищцата се срамувала от белега си от операцията, който, по думите
на свидетелската, бил „от китката до почти до сгъвката
на лакътя“. Макар ищцата сега да е в Германия, често (почти всеки ден) се
чували и виждали по компютъра, когато ищцата споделяла с баба си своите
преживявания и оплаквания. Попитана коя ръка на ищцата е била гипсирана,
свидетелката се обърка и не можа да даде категоричен отговор, но заявява, че
ищцата не е левичар.
В показанията си св. В. П. (близка семейна приятелка на бабата и дядото) заявява, че е посетила
ищцата в болницата, в деня на ПТП-то-преди самата операция :„детето беше на леглото, в безсъзнание, не
мърдаше. Тука беше посинено (свидетелката сочи гърдите си), разгърдено“. В първия месец след операцията, свидетелката често
ходела в дома на бабата в с. Априлово, за да вижда ищцата, споделя лични
впечатления и споделеното й от бабата и момичето: отначало (първия месец) много
плачело- че не може да се обслужва само, „виеше
му се свят, гадеше му се“, изпускало се нощем, бабата го придружавала до
тоалетната, спяло заедно с бабата (споделено й от бабата-св. Н. А.), било
стресирано, уплашено. Последно свидетелката видяла ищцата преди 5-6 месеца
преди да замине за Германия): „..не беше
така жизнено, както преди. То беше много хубаво дете, лъчезарно беше. Не беше в
добро състояние“. Според свидетелката доста време след катастрофата ищцата била в страната,
при баба си, заминала за Германия (при родителите си) преди около половин
година (преди коронавируса), и оттогава не се е
връщала. Преди една седмица, се свързали по лаптопа: „…да ви кажа, никак не ми хареса. Пак е така, като стресирано. Много не
му се говори, изплашено.“ (св. В. П.)- споделило й, че го боли ръката при
промяна на времето, от топла и от студена вода, не можело нищо да вдигне.
Според свидетелката детето било психически травматизирано.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи.
Предявен е иск с правно осн.чл. 432 ал. 1 от КЗ (в сила от 01.01.2016
г.) вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /“Пряк иск на увреденото лице“/-
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
По силата на договора за застраховка гражданска отговорност,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във
връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които
отговарят съобразно българското законодателство.
За да се приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите (чл. 498 ал. 3 от КЗ вр. с чл. 496
и чл. 380 от КЗ). Ищцата е отправила до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди; в
отговор на молбата й вх № от 09.08.2018г., ответникът
я уведомил, че за да образува преписка по щета във вр.
с чл. 380 ал. 1 КЗ следва да му
представи констативен протокол за ПТП с пострадали лица – удостоверение за
банкова сметка – ***.чл. 106 ал. 3 КЗ. По образуваната щета № ---/01.11.2018 г.
с писмо от 16.11.2018г. е изискал от ищцата да представи и други документи влязло
в сила заключително постановление по наказ.производство;
препис от влязла в сила присъда с мотиви и издаден изпълнителен лист в оригинал
срещу водача, причинил ПТП, респ. споразумение; копие на изготвена АТЕ по
следственото дело; копие от СМЕ на ищцата, като я е уведомил, че с оглед представените
по преписката документи и до получаване на изискуемите такива, не е налице
основание да бъде уважена застрахователната й претенция, на осн.чл.
496 ал. 2 от КЗ. При тези съдът намира, че предявения иск е допустим, както е приел
и в определението си по чл. 374 от ГПК.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Както е
отразено в доклада по делото, страните не спорят относно валидността на
застрахователно правоотношение по ЗЗ“ГО“.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД /деяние, противоправност, вина,
причинна връзка и вреди/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена
присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства
в хода на настоящото производство.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приетите САТЕ и СМЕ, безспорно се установява, че ПТП е причинено виновно от
водача на л.а., в който се е возила ищцата. Съгласно САТЕ основната причина за
настъпване на произшествието е субективното поведение на водача на л.а. „БМВ
320 Д”, не осигурил достатъчна безопасна дистанция с движещия се пред него т.а.
„Волво”, при нарушение правилата чл.23 ал.1 от ЗДвП
/“Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне
в него, когато то намали скоростта или спре рязко“/, като е имал техническа
възможност да предотврати произшествието при управлението на управление на
автомобила на безопасна дистанция не по-малка от 45 м. (при дистанция от 25м в
случая) и своевременно възприемане на товарната композиция и адекватна реакция
с „аварийно спиране“. Според САТЕ и СМЕ в резултат на ПТП-то са настъпили и вредоносните
последици за ищцата. Поради това съдът намира, че допуснатите нарушения на чл.
23 ал. 1 ЗДвП от водача на л. а., са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията
на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД.
Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция- виновно противоправно поведение (на водача на застрахованото МПС),
вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и претърпените
от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявения
иск се явява доказан по основание.
По отношение размерът на дължимото
обезщетение, което следва да бъде присъдено:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. По правилата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението като паричен еквивалент на всички получени в резултат на
едно застрахователно събитие повреди и свързаните с тях болки и страдания,
които имат проявление както във физически,така и в психически, и емоционални
сътресения и неудобства за увреденото лице. Следва да се посочи, че на
обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него,
но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.“. В горния смисъл е и практиката на
ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове. Тази преценка изисква отчитане на общественото разбиране за понятието „справедливост“ на
определен етап от развитието на обществото, въз основа на обществено-икономическите
условия, като лимитите на застрахователно покритие по ЗЗ“ГО имат значение само
като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, при която е настъпило
увреждането, без да е самостоятелен критерий за размера на обезщетението (в
този смисъл решение № 104/25.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о.,
решение № 157/28.11.2014 г. на ВКС по т.д.№ 3040/2013 г. на ІІ т.о., решение №
215 от 03.02.2017 г. на ВКС по т.д.№ 2908/2015 г. на І т.о. и др.)
Предвид показанията на свидетелите (които съдът кредитира като цяло,
съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК), както и от представените писмени
доказателства и СМЕ следва да се направи извод, че ищцата е доказала
претърпените неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, респективно,
че искът е доказан по основание.
Поставя се въпросът какъв размер на обезщетение би бил справедлив,
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и критериите на понятието „справедливост“,
съгласно съдебната практика и установеното обществено разбиране.. Макар на пръв
поглед да се касае за сравнително лек инцидент и резултат от ПТП за ищцата-
счупване в областта на долния край на лява лъчева кост, което в медицинската
практика е определено като „типично счупване“ (както го е определило в.л. в СМЕ),
и нормалното възстановяване на пострадалата да би следвало да бъде в рамките на
3 месеца (което също е обичайното при такива счупвания) съдът намира, че при
определяне размера на неимуществените вреди следва да бъдат съобразени всички
онези болки и страдания (разбира се, в рамките на претендираните
с исковата молба), които се явяват пряка и непосредствена последица от
увреждането. От СМЕ и представената епикриза се
установява, че болката в момента на получаване на счупването е остра, видима
деформация в областта на лявата китка; оперативния
и следоперативен болничен период (4 дни) е протекъл гладко, в рамките на
нормалното, без настъпили усложнения, с препоръчана рехабилитация след сваляне
на гипса, като според СМЕ е проведена рехабилитация.
Съобразявайки заключението на СМЕ и свидетелските показания, съдът намира, че
получената от ищцата травма на лява гривнена област безспорно
е причинила не само болки и страдания по време на ПТП (болката е остра,
изненадваща), на следоперативен период, по време на болничният й престой, макар
и кратък, и определено средно висока
степен на дискомфорт, като болките и неудобствата са
били особено отчетливи първия месец, намалели в последващите
два месеца (показанията на свидетелите), но същите не са отшумяли
напълно и към настоящия момент (две години сред счупването). Макар да се касае
лява ръка (при положение, че ищцата не е левичар), безспорен е дискомфортът и неудобствата, търпяни
от ищцата особено в първия месец – при поставена гипсова имобилизация
(според в.л. – за около 45 дни) затруднения и необходимост от чужда помощ при
обличане, събличане, лична хигиена, ходене до тоалетната - всички онези
ежедневни действия, които правим автоматично и лесно, в подобна ситуация, при
счупване на горен крайник, се оказват едно голямо предизвикателство, изискващо
по-големи усилия, придружени с болка и дискомфорт.
Тези затруднения и начина на приемането им от ищцата (плачела, станала
по-тъжна, неуверена) съдът приема за безспорно установени от показанията на
двете свидетелки. И двете имат непосредствени лични впечатления, особено бабата
на ищцата, която е била с ищцата като придружител в болницата, и която се е
грижела за ищцата в своя дом, след излизането й от болница. Съдът кредитира
тези показания, въпреки близката родствена връзка, тъй като са последователни и
безпротиворечиви, съответстват на останалите събрани
доказателства. Вярно е, че запитана в с.з. с коя ръка се храни ищцата, и коя
ръка е била счупена, св. Н. А., след дълго колебание, я определи като дясната,
но преките впечатления на съда са, че при обясненията й през цялото време, и
особено, при показването колко дълъг е белега на ръката от операцията,
свидетелката показваше все върху лявата си ръка. Съдът приема за установено и
обстоятелството, че не само през трите месеца на възстановяване, а и след това,
както и към настоящия момент ищцата продължава да изпитва болки при
промяна на времето (което пък от своя
страна е и естествена и обичайна последица от счупването на крайник). Освен
физическите болки и страдания, преживени и изпитвани от ищцата, се установяват
по безспорен начин, от показанията на двете свидетелки и преживени от ищцата
емоционални и психически сътресения, ищцата все още не се е възстановила
емоционално – от „хубаво, лъчезарно дете,
жизнерадостно“, все още „като вземе
да говори, като изплашено беше…. Пак е така, като стресирано… Психически е
травматизирано детето“ (св. В. П.). Допълнителни
неудобства, дискомфорт и притеснения ищцата преживява
и от останалия белег, който, според показанията на свидетелките, и понастоящем
предизвиква в нея спомен за катастрофата; ясно изразени, но неотшумели и към
настоящия момент (и двете свидетелки установяват този факт въз основа на
личните си възприятия и контакт по скайп, телефон с
ищцата) ищцата изпитва страх от шума на кола, стресира
се, в кола не иска да се качва. От поясненията, дадени от вещото лице д-р Х.,
се установява, че поставената в лявата ръка плака следва да бъде извадена
задължително, което следва да се извърши под упойка, и да, ще има болка – макар
и не такава, каквато е била при първата операция, после ще бъде необходима
рехабилитация за около 15-20 дни след операцията. Останалият след операцията
белег си личи, но не е загрозяващ, от вътрешната страна на ръката е, може да се
коригира с козметична операция и да не се вижда. Като съобрази гореизложеното и
отчита претърпените и търпени и към настоящия момент физически болки, дискомфорт, психически и емоционални сривове и притеснения
от спомена за катастрофата и от останалия белег, предвид и младата възраст на
ищцата, съдът намира, че съответно на критерия за справедливост, при
допълнително отчитане на всички гореизброени обстоятелства, физически болки,
както и на обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП
(м. юли 2018 г.) обезщетението за неимуществени вреди- понесени и понасяни
болки, страдания и неблагоприятни последици, следва да се определи на 22 500 лв., която сума настоящият състав
на съда счита за адекватен еквивалент. В този размер предявеният иск се явява
основателен.
Съдът намира, че искът в останалата
му част, над сумата от 22 500 лв. е
неоснователен. Както бе посочено и по-горе, непосредствени усложнения по време
и след операцията, в постоперативния период и към настоящия момент не са
установени; възстановителния период е протекъл в рамките на обичайното и
нормалното, ищцата не е въвеждала факти и доводи да са й били необходими/провеждани
допълнителни рехабилитации във връзка с
физическата болка, нито да са предприемани други действия и необходимост от
специализирана помощ за преодоляване на твърдяните
емоционални и психични притеснения. Според вещото лице белегът от операцията не
е толкова голям, колкото твърди св. Н. А. („от
китката до почти до сгъвката на лакътя“ - от
вътрешната страна на ръката) – при тази операция белегът е 6-7 см най-много. Дали
ще бъде предприета или не козметична операция – като бъдещо несигурно събитие
няма и как да се преценява и съобразява. Макар свидетелките да сочат, че ищцата
е била във безсъзнание, такива факти не
се твърдят в исковата молба, поради което и не следва да се обсъждат. Всъщност,
такива не се и установяват – изрично в епикризата е
записано, че ищцата не е губила съзнание.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата, обосновано с твърденията, че ищцата е била без
поставен обезопасителен колан.
Съдът намира това възражение за неоснователно, предвид следното:
В тежест на ответника е да докаже по пътя на главно пълно доказване
наличието на съпричиняване, каквито указания са
дадени в проекто-доклада. Освен, че този въпрос е бил
предмет на изследване на назначените СМЕ
САТЕ, и в проведеното о.с.з. тези обстоятелства бяха внимателно и
прецизно изследвани, видно от задаваните в тази връзка въпроси на вещите лица.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение
на Закона за движение по пътищата и виновно. В заключение на САТЕ вещото лице е
приело, че пострадалата е била с поставен колан- предвид механизма на удара,
скоростта на л.а. непосредствено преди удара и получените травматични
увреждания. В изготвената СМЕ вещото лице е направило констатация, че лицето е
пътувало без обезопасителен колан, без да посочи на
база на какви факти и обстоятелства е тази констатация. В с.з., при прегледа на
приложения снимков материал в ДП се установява, че и двете въздушни възглавници
на предните седалки на л.а. са активирани, което според в.л. инж. М. Х.
означава, че предпазният колан е бил поставен закопчан и вероятно е бил
поставен правилно на пътничката. В поясненията към СМЕ и в отговор на поставени
от страните и съда въпроси, според вещото лице д-р С. Х. при установените от
САТЕ скорости на движение на л.а. и т.а. и предвид удара, ако ищцата е била без
колан, то е щяло да има по-тежки травми от счупването на китката. С оглед на гореизложеното,
съдът приема, че от обективните данни по делото, може да се направи извод, че
ищцата е била с колан, поради което не е налице съпричиняване
от страна на пострадалата за настъпване на уврежданията. В допълнение следва да
бъдат отчетени и показанията на двете свидетелки, установяващи наличието на синини
по гърдите и гърба на ищцата. Съдът намира за неоснователно позоваването на отвенника на липсата на посочени данни за синини по гърдите
на пострадалата в изготвената от ОТО към „МБАЛ Търговище“ АД епикриза, тъй като няма как в такава епикриза
да се съдържат подобни данни, доколкото същите нямат отношение към травмата на
левия горен крайник.
Предвид така изложените съображения, съдът намира възражението на ответника
за съпричиняване от страна на пострадалата, за
неоснователно, като недоказано.
В обобщение, горепосоченият размер от 22 500 лв. искът
с правно осн.чл. 432 , ал. 1 от КЗ е основателен и
като такъв следва да бъде уважен, а в останалата му част – до пълния предявен
размер на частичния иск над 22 500 лв. до 55 000 лв. същият следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
По искането за
присъждане на лихви за забава:
По отношение на това от коя дата следва да се присъдят лихвите. В случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и 3 от КЗ: (2) В
застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:
1.пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане;
2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3.
(3) Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото няма доказателства дали застрахованият е уведомил застрахователя
си и кога. Претенцията на ищеца до застрахователя е получена от него на
09.08.2018 г. (доколкото други доказателства и данни по делото не са
представени) Т.е. лихвите следва да се присъдят от деня, следващ тази дата-
10.08.2018 г., според нормата на чл. 429, ал. 3, изр.второ от КЗ.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не
представена/посочена банкова сметка ***, поради което и срокът за произнасяне
по застрахователната претенция не бил започнал да тече. Непосочването на банкова сметка ***,
още повече, че с отговора на исковата молба, както и в хода на производството, застрахователят изцяло оспорва основателността
на претенцията.
На осн.чл. 78 ал. 6 във вр.
с чл. 83 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда следва
да бъде присъдени невнесената авансово дължима държавна такса в размер на 4%
върху уважения размер на предявените искове (чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК)- сумата от 900 лв., както и
разноски за СМЕ - 61.35 лв., съобразно уважената част на иска, или общо сума от
961,35 лв., платима от ответника.
По разноските:
Страните са претендирали разноски: ищеца по
реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв., с ДДС, ответникът – 300лв.-за САТЕ и юриск.възнаграждение в мин.размер на осн.чл.
78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, съгласно Наредба 1/09.07.2004г. за мин.размери на адв. възнаграждения.
Видно от представените към исковата молба пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, защитата на ищцата е предоставена на материално затруднено
лице- безплатна адвокатска помощ и съдействие- чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗАдв., в който случай и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на процесуалния представител претендираното минимално възнаграждение съгласно чл. 7 ал.
2 т. 4 от Наредба № 1/09.01.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, при съобразяване уважения размер на
предявения иск (40.90%), а именно: сумата от 1069,94лв., с ДДС.
На осн.чл. 78 ал. 3 и ал.8 от ГПК ответникът има
право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Основателни разноски за
САТЕ -177.30 лв., платими от ищцата, тъй като същата е освободена от държавни
такси и разноски, но това не я освобождава от заплащане на разноските, сторени
от насрещната страна. За представителството от юрисконсулт, следва да Бъде
определено възнаграждение съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК вр.
с чл. 37 ЗППомощ вр. с чл.
25 ал. 2 от НПП в размер на 400лв., от които основателни, съразмерно отхв.част от иска - 236,40 лв. , платими от ищцата.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “Л.И.“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Б.А., с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване и съобщения
гр. Казанлък, ул. „С., чрез адв. П.К., сумата от 22 500 лв. (двадесет и две хиляди и петстотин лева)
– представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
болки и страдания от счупване на долния край на лъчевата кост, закрита в ляво; неудобства
в ежедневния живот, психически и емоционален стрес от спомена за катастрофата,
в резултат на претърпяното от А. ПТП на 14.07.2018
г., на път П-51, в участъка на кръстовището на пътя между гр. Попово
за с. С. и на кв. Н. - кв. С., в посока за гр. Попово, причинено от М.Ж.М.- водач
на лек автомобил марка „БМВ 320Д“, с peг. № Т 1029
АК, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по
застрахователна полица № BG/хххххххх/23.01.2018 г., със срок на валидност една
година, считано от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г., в ЗАД “Л.И.“ АД, с ЕИК *********
- на осн. чл.
432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2018г.
до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432
ал. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди в размер над 22 500 лв. до
предявения пълен размер от 55 000лв.- предявен като частичен иск от иск за
сумата от 90 000лв., ОТХВЪРЛЯ и иска за присъждане на законна лихва върху
главницата за периода от 21.07.2018 г. до 10.08.2018 г.– като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество “Л.И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Търговищки окръжен съд сумата
от 961.35 лв., представляваща разноски
по делото (от които 900лв. д.такса + 61,35 лв. за СМЕ) върху уважения размер на
предявения иск - на осн.чл.
78 ал. 6 вр. с чл. 83 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “Л.И.“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П.К. ***, сумата
от 1069,94 лв., с ДДС- представляваща
адв.възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищцата М.Б.А. по т.д. № 65/2019 г. по описа на ОС-Търговище – на осн.чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2
от ЗАдв., съобразно уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА М.Б.А., с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване и съобщения гр.
Казанлък, ул. „С., чрез адв. П.К., ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество “Л.И.“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес управление ***, сумата от 413,70 лв.- представляваща разноски по делото (за САТЕ
и юриск.възнаграждение) – на осн.чл. 78 ал. 3 и ал. 6 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25 ал. 2 от НПП, съразмерно отхвърлената част от иска .
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Апелативен съд-гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :