№ 606
гр. Пазарджик , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети октомври, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Стела Михайлова
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Административно
наказателно дело № 20205220201209 по описа за 2020 година
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Р.С.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Пазарджик, ул.“Б.М.” №6, представлявано от управителя С. Т.
М. против Наказателни постановления №439484-F471966 и №439479-F423167
от 29.05.2019 г. на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване
гр.Пазарджик към ТД на НАП гр.Пловдив, с които на дружеството за
нарушение на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС
са наложени ИМУЩЕСТВЕНИ САНКЦИИ в размер на по 500 лв. , както и
срещу Наказателни постановления №439486-F471993 и №439481-F423175 от
29.05.2019 г. на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване гр.Пазарджик
към ТД на НАП гр.Пловдив, с които на дружеството за нарушение на чл.125,
ал.3 и ал.5 от ЗДДС на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС са наложени
ИМУЩЕСТВЕНИ САНКЦИИ в размер на по 500 лв.
Поддържа се, че обжалваните постановления са незаконосъобразни и се
иска тяхната отмяна.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, пълномощника си,
поддържа жалбата. Не сочи доказателства.
1
Ответникът по жалбата ТД на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно
да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
На дружеството жалбоподател са съставени актове за установяване на
административно нарушение №F471966/13.02.2019 г. №F471993/13.02.2019 г.,
съответно за затова, че като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурило
подаването на справка-декларация за ДДС в законоустановения срок до
14.11.2018 г. за данъчен период 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. и като
регистрирано по ЗДДС лице не е осигурило подаването на информация от
отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ на
технически носител и копия от тях в законоустановения срок до 14.11.2018 г.
за данъчния период 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г.
Справка-декларация и информацията от отчетните регистри „Дневник за
покупките“ и „Дневник за продажбите“ за посочения период са подадени в
офис за обслужване гр.Пазарджик, при ТД на НАП Пловдив на 28.11.2018 г. с
вх. №13001587930/28.11.2018 г. Налице е закъснение от 14 дни.
Въз основа на това са издадени наказателни постановления №439484-
F471966/29.052019 г. и №439486-F471993/29.05.2019 г.
На дружеството са съставени и актове №F423167/12.1.2018 г.
№F423175/12.10.2018 г., съответно за затова, че като регистрирано по ЗДДС
лице не е осигурило подаването на справка-декларация за ДДС в
законоустановения срок до 16.07.2018 г. за данъчен период 01.06.2018 г. –
30.06.2018 г. и като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурило подаването на
информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за
продажбите“ на технически носител и копия от тях в законоустановения срок
до 16.07.2018 г. за данъчен период 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г.
Справка-декларация и информацията от отчетните регистри „Дневник за
покупките“ и „Дневник за продажбите“ за посочения период са подадени с
2
КЕП в офис за обслужване гр.Пазарджик, при ТД на НАП Пловдив на
17.07.2018 г. с вх. №13001561804/17.07.2018 г. Налице е закъснение от 1 ден.
Въз основа на това са издадени наказателни постановления №439479-
F423167/29.052019 г. и №439481-F423175 /29.05.2019 г.
Всички НП са връчени лично на управителя на дружеството на
14.08.2020 г., а жалбата против тях е подадена в Районенсъд Пазарджик на
21.08.2020 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално
допустима, като подадена в срок от активнолегитимирано лице да инициира
съдебен контрол за законосъобразност.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелката Мария Мишева и писмените доказателства приложени по
делото.
Разпоредбата на чл.125, ал.1 и ал. от ЗДДС установяват задължения на
всяко регистрираното по този закон лице за подаване на справката-
декларация и информация от отчетните регистри по чл.124 за всеки данъчен
период, като в ал.5 е конкретизиран и срока за подаване - до 14-о число
включително на месеца следващ данъчния период, за който се отнася.
Не е спорно, че дружеството жалбоподател към инкриминираните
периоди 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г. и 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. е било
регистрирано по ЗДДС, с оглед на което е имало статут на данъчно задължено
лице по този закон.
Констатациите, че за тези периоди дружеството е подало справки-
деклараци и информацията от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и
„Дневник за продажбите“, съответно 14 дена и 1 ден след изтичане на
законовите срок, не се оспорват.
При тези данни съдът прие, че са осъществени съставите на
административно нарушение на чл.125, ал.1 и 5 от ЗДДС и чл.125, ал.3 и 5 от
ЗДДС.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените,
3
които да са основание за отмяна на атакуваното НП.
Както АУАН така и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Нарушенията са били довършени съответно на 17.07.2018 г. и 15.11.2018
г., т.к. законоустановения срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС е изтекъл предишния
ден. АУАН са съставени на 12.10.2018 г. и на 13.02.2019 г., т.е. в
тримесечните срокове от откриване на нарушението и нарушителя. Актовете
са съставени на горепосочените дати в отсъствие на нарушителя, т.е. при
условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Съставянето им в тази хипотеза е
законосъобразно по мнение на този съдебен състав. Видно е, че до
дружеството са били изготвени и изпратени покани изх. №19246/18.07.2018 г.
и изх. №29673/16.11.2018 г. за явяване в ТД на НАП, Офис Пазарджик с цел
съставяне на акт. Първата покана не е била връчена, тъй като не е била
потърсена и за втората покана в преписката няма данни дали и кога, респ. на
кого тази покана е била връчена. Това обаче не опорочава образуваните АНП,
защото в крайна сметка процесните АУАН, съставени в отсъствие, са били
предявени и връчени на управителя на дружеството на 21.05.2019 година.
В този ред не е налице съществено процесуално нарушение /СПН/,
накърняващо правото на защита. Видно е от отразеното в актовете, че същите
са били връчен лична на управителя на дружеството.
Настоящият съдебен състав намира обаче намира, че при съставянето на
актовете в отсъствие на нарушителя, в крайна сметка не е съществено
процесуално нарушение и не накърнява правото на защита на наказания. Това
е така, защото в така или иначе съставеният в отсъствие акт е бил предявен и
връчен на дружеството, а след това то се е запознало със съдържанието му,
респ. имало е възможност да организира своята защита, включително е да
подава възражение против съставения акт в законовия 3-дневен срок по чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
При служебна проверка съдът констатира, че при издаването на НП е
бил спазен и преклузивният срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Видно е, че АУАН
са издадени на 12.10.2018 г. и на 13.02.2019 г. След това са направени две
посещения на адреса на дружеството, документирани с протоколи от
06.03.2019 г. и 19.03.2019 г., но нарушителят не е намерен. Затова, по всяко
4
АНП е постановено Разпореждане за спиране от 25.03.2019 г., т.е в 6-
месечния срок за издаване на НП. След намиране на извършителя на
29.05.2019 г. са издадени НП. При това положение преклузивният 6-месечен
срок е спазен, тъй като той тече от момента на съставянето на акта, който
срок е прекъснат със спирането на АНП, а не от извършване на нарушението,
от който момент текат срокове за съставянето на АУАН, но вече се посочи, че
в конкретния казус и те са спазени.
Съдът намира, че нарушенията не представляват маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН,
С неподаването на справките декларации и информацията от отчетните
регистри за процесните данъчни периоди, данъчно задълженото лице
практически лишава приходната администрация от възможността на установи
дали то наистина развива или не дейност, както дали коректно се разчита с
държавния бюджет и фиска. Напротив става, че дружеството има и други
издадени НП за други данъчни периоди, т.е налице е системност при
закъсненията за подаване на изискуемите документи.
Всичко това, макар сроковете на закъснение да са малки, не дава
основание да се направи извода за наличието на очевидна и несъмнена
маловажност на конкретно извършеното нарушение. Напротив с основание
може да се да се заключи, че нарушението е със завишена степен на
обществена опасност.
При определяне размера на санкциите наказващият орган се е съобразил
с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания като е отчел тежестта на нарушенията, която е
висока тъй като засяга обществени отношения от бюджетната сфера.
Определил е законосъобразна санкция, равняваща се на минималния размер
на предвидената за съответното нарушение.
По изложените съображения обжалваните постановления са обосновани
и незаконосъобразни и следва да бъдат потвърдени.
По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО
за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.
5
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на
03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв.
Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не
предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако
органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен
за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата
гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и
адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това
е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т.
д. №5/2009 г.
Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава
извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК.
Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение
№3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на
разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към
Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от
Наредбата възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
С оглед на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът
6
намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което
следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на НАП София направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Разноските по делото са дължими на Националната агенция за
приходите, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2,
ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП Пловдив, чийто
представител е издал обжалваното и потвърдено с настоящото решение НП,
не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция.
Претенцията на жалбоподателя за възлагане на разноски, с оглед изхода
на делото следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №439484-F471966 и №439479-F423167 от
29.05.2019 г. на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване гр.Пазарджик
към ТД на НАП гр.Пловдив, с които на “Р.С.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Б.М.” №6, представлявано
от управителя С. Т. М. за нарушение на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС на
основание чл.179, ал.1 от ЗДДС са наложени ИМУЩЕСТВЕНИ САНКЦИИ
в размер на по 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА НП №439486-F471993 и №439481-F423175 от
29.05.2019 г. на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване гр.Пазарджик
към ТД на НАП гр.Пловдив, с които на “Р.С.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Б.М.” №6, представлявано
от управителя С. Т. М. за нарушение на чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС на
основание чл.179, ал.1 от ЗДДС са наложени ИМУЩЕСТВЕНИ САНКЦИИ
в размер на по 500 лв.
ОСЪЖДА “Р.С.Б.” ЕООД, ЕИК *** да заплати на НАП гр.София
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
7
ОТХВЪРЛЯ искането на “Р.С.Б.” ЕООД, ЕИК *** за присъждане на
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8