Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 15.04.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.03. 2020 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1034
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
1493/04.11.2019г., постановено по гр.д. №2847/2018г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от БНП П.
П. Ф.С.А., П. чрез “БНП П. П. Ф.” С.А. клон Б. против Д.Д.Д.
установителен иск за сумата 2 290.12 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски заем PLUS-11061177 от 15.12.2014 г.; сумата 950.26 лв., представляваща
договорна лихва; сумата 256.37 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 05.12.2016 г. до 11.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
2290.12 лв., от момента на подаване на заявлението - 22.01.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 302 от 25.01.2018 г. по ч.гр.д. № 465/2018 г. по
описа на PC Стара Загора, като неоснователен и недоказан.
Въззивникът БНП
П. П. Ф.С.А., П. чрез “БНП П. П. Ф.” С.А. излага доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение. Направено е искане да се отмени обжалваното решение и да
се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция. Претендират
се разноските пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
В законния срок е постъпил писмен
отговор от страна на въззиваемия, чрез особения представител на страната адв. П.,
в който са изложени доводи относно неоснователност на въззивната жалба.
Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение и да се отхвърли
жалбата като неоснователна.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Ищецът
БНП П. П. Ф.С.А., П. чрез “БНП П. П. Ф.” С.А. моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че е налице вземане
от страна на БНП П. П. Ф.С.А., П. чрез “БНП П. П. Ф.” С.А. от Д.Д.Д. в размер
на: сумата 2290.06 лв., представляваща главница по кредита, сумата 950.32 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договора, сумата 206.75 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 05.12.2016 г. до 11.01.2018 г., на
основания чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли съда
да му бъдат присъдени направените по настоящото и заповедно производство
разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.Д.Д.,
чрез назначения му особен представител. Счита, че исковете са неоснователни и
недоказани както по основание, така и по размер, като излага конкретни
съображения.
Видно
от приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 465/2018 г. по описа на РС Стара
Загора налице е издадена заповед за изпълнение №302 от 25.01.2018 г. по чл. 410
от ГПК, с която Д.Д.Д. е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата
от 2 290, 06 лв. - главница; 950, 32 лв.
- възнаградителна лихва от 05.11.2016 г. до 01.01.2019 г.; 206, 75 лв. - мораторна
лихва от 05.12.2016 г. до 11.01.2018 г. и законна лихва от 22.01.2018 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 68,94 лв. и държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Безспорно
е по делото, че между страните е сключен договор за потребителски кредит на
15.12.2014 г. за сумата от 3 000 лв. със срок на кредита 48 месеца, размер на
вноските 121.46 лв. и общо задължение 5829.90 лв. Кредитополучателят е получил
договорената сума към датата на сключване на договора, което е безспорно между
страните. По делото са приложени Общи условия към договор за потребителски
кредит.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По
делото е представена покана от ищеца до Д.Д.Д., че задължението на ответника по договора за кредит е
обявено за предсрочно изискуемо. По делото не са представени доказателства, че
горепосочената покана е изпратена до Д.Д.Д. преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Обстоятелството, че ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ,
не изключва приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
и съответно указанията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем. Липсва
основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по
договори за банкови кредити. В този смисъл въззивният съд намира, че
разрешението, дадено в т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и по отношение на небанковите финансови
институции, какъвто е ищецът. Така, предвид гореизложеното, съдът приема, че на
длъжника не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита.
Безспорно
е установено, че в хода на производството
пред първоинстанционния съд е настъпил крайният срок на договора, тъй като
същият е сключен за срок 48 месеца, като последната вноска е дължима на 04.01.2019
г. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с
оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска.
Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал.
3 от ГПК.
Между
ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК,
Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото
доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното
съдържание на договора е налице.
Договорът
за потребителски кредит, обаче, е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Видно от процесния договор за потребителски заем, кредиторът
е посочил единствено като абсолютни стойности лихвения процент по заема,
годишният процент на разходите на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва,
обаче, ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 46 % /. Съгласно разпоредите на ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Предвид изложеното, е следвало по ясен и разбираем за
потребителя начин да бъдат конкретизирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства
липсва. Посочен е лихвен процент по заема, но не се изяснява как тези стойности
се съотнасят към ГПР по договора. Съществува неяснота относно тези съставни
елементи, като за потребителят не става ясно какво се включва в общите му
разходи, настоящи или бъдещи. Предвид изложеното, според настоящият съдебен
състав остават неясни както компонентите, така и математическият алгоритъм, по
който се формира годишното оскъпяване на заема.
Видно
от съдържанието на договора, в случая не са спазени и изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разходи, а договорът
не съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден, всяко от които представлява самостоятелно основание да
се приеме, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
С
оглед изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително
на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи съответните правни
последици.
Съгласно
нормата на чл. 23 ЗПК,
при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
В
случая съдът намира, че чистата стойност на кредита е в размер на 3000 лв.,
която сума е предоставена от ищеца на ответника, обстоятелство, което не се
оспорва от особения представител на ответника. От заключението на съдебно –
икономическата експертиза се установява, че ответникът е изплатил по договора суми в общ размер от 2 771
, 76 лв., като тази сума следва да бъде приспадната от дължимата от него чиста
стойност на кредита, в резултат на което съдът намира, че дължимата от
ответника по договора за кредит сума е в размер на 228, 24 лв., представляваща
неплатена част от главницата. На основание чл. 23 от ЗПК ответникът не дължи
други суми по договора за кредит, съгласно изложените по-горе мотиви.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
предявеният установителен иск следва да бъде уважен частично, а именно за
главница в размер на 228, 24 лв., ведно със законната лихва за забава, считано
от подаване на заявлението за издаване на изпълнение до окончателното й
изплащане, а в останалата му част до претендираната сума от 2 290, 36 лв.
за главница искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предявените искове за сумата 950.32
лв., представляваща възнаградителна лихва по договора и сумата 206.75 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 05.12.2016 г. до
11.01.2018 г. също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни с оглед
изложените мотиви.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от БНП П. П. Ф.С.А., П. чрез “БНП П. П. Ф.” С.А. против Д.Д.Д.,
установителен иск за сумата от 228, 24 лв., представляваща неизплатен
остатък от чистата сума по Договор за потребителски заем PLUS-11061177 от
15.12.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от момента на подаване на
заявлението - 22.01.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 302 от
25.01.2018 г. по ч.гр.д. № 465/2018 г. по описа на РС Стара Загора, като вместо
него следва да бъде признато за установено, че Д.Д.Д. дължи на БНП П. П. Ф.С.А., П. чрез “БНП П. П. Ф.” С.А. сумата от 228, 24
лв., представляваща неизплатен остатък от
чистата сума по Договор за потребителски заем PLUS-11061177 от 15.12.2014 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от момента на подаване на заявлението -
22.01.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 302 от 25.01.2018 г. по
ч.гр.д. №465/2018 г. по описа на РС
Стара Загора.
В
останалата обжалваната част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С решението по
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай, в
производството по ч.гр.д.№465/2018 г. по описа на РС – Стара Загора БНП П. П. Ф.С.А., П. чрез “БНП П. П. Ф.” С.А. е заплатило държавна такса в размер на 68,94
лв. и съдът е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. С
оглед изхода на делото, Д.Д.Д. следва да заплати на БНП
П. П. Ф.С.А., П. чрез “БНП П. П. Ф.” С.А. разноски в размер на 7, 87 лв. по ч.гр.д.№465/2018
г. по описа на РС – Стара Загора, съразмерно с уважената част от иска.
В първоинстанционното
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 793, 66 лв., /държавна
такса, възнаграждение за особен представител и депозит за вещо лице/. Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за правна помощ. Така общият размер на разноските на ищеца е
893, 66 лв. С оглед изхода на делото, Д.Д.Д. следва да заплати на БНП П. П. Ф.С.А., П. чрез “БНП П. П. Ф.” С.А. сумата 59, 17 лв., представляваща разноски
пред първоинстанционния съд, съразмерно с уважената част от иска.
Във въззивното производство ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 61, 33 лв. и възнаграждение за особен представител в
размер на 471 лв. Въззивният съд на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
правна помощ определя юрисконсултско възнаграждение на БНП
П. П. Ф.С.А., П. чрез “БНП П. П. Ф.” С.А. в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.
Така с оглед изхода на делото, Д.Д.Д. следва да заплати на БНП П. П. Ф.С.А., П. чрез “БНП П. П. Ф.” С.А. направените пред въззивния съд разноски в
размер на 41, 86 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
1493/04.11.2019г., постановено по гр.д.
№2847/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора в
частта, с която е отхвърлен предявения иск
от БНП П. П. Ф.С.А., П. чрез “БНП П. П. Ф.” С.А. против Д.Д.Д., установителен иск за сумата от 228, 24 лв.,
представляваща неизплатен остатък от чистата сума по Договор за потребителски
заем PLUS-11061177 от 15.12.2014 г. ведно със законната лихва върху сумата от
момента на подаване на заявлението - 22.01.2018 г. до окончателното изплащане
на дължимите суми, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 302 от 25.01.2018 г. по ч.гр.д. № 465/2018 г. по описа на РС Стара Загора
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** съществуване на вземането на БНП П. П. Ф.С.А., П. чрез “БНП П. П. Ф.” С.А., ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. **, ж.к. М* *, Б. П. С., сгр.**
за сумата от 228, 24 лв., представляваща неизплатен остатък от чистата
сума по Договор за потребителски заем PLUS-11061177 от 15.12.2014 г., ведно със
законната лихва върху сумата от момента на подаване на заявлението - 22.01.2018
г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 302 от 25.01.2018 г. по ч.гр.д.№
465/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** да заплати на
БНП П. П. Ф.С.А., П. чрез “БНП П. П. Ф.”
С.А., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., п.к. **, ж.к. М* *, Б. П. С., сгр.** разноски в размер на 7, 87 лв. по ч.гр.д.№465/2018 г. по описа
на РС – Стара Загора, съразмерно с уважената част от иска, сумата 59, 17 лв., представляваща разноски
пред първоинстанционния съд, съразмерно с уважената част от иска и направените
пред въззивния съд разноски в размер на 41,
86 лв., съразмерно с уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1493/04.11.2019г. постановено по гр.д. №
2847/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора в останалата обжалвана
част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.