Определение по дело №1072/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по постъпила въззивна жалба от М. А. Н. от Г.П. насочена против Решение № 960/24.02.2011 г., постановено по Г.д. № 1446/2010 г. по описа на РС Р. и Допълнително решение № 638/11.02.2013 г., постановено по същото дело.

С атакуваните съдебни актове съдът е признал за установено по отношение на наследниците на А. Г. Ц. А., б.ж. на Г.Р., че В. Ц. А., също б.ж. на Г.Р. е бил собственик преди образуването на ТКЗС на следния недвижим земеделски имот: ЗЕМЯ - РЕЧИЩЕ С КОРИЯ с площ от 13,00 декара, в м. "Г." в землището на Г. Р., при съседи: сегашно корито на "Б. Р.", от юг - ограждаща имотите на И.Ф., П. Н., В. А., А. Л., С. Ф. и от север - старото корито на "Б. Р.", е била собственост на наследодателя ищците В.Ц. А., б.ж. на Г. Р., починал на 19.02.1969 г. , частично идентичен с имот с идентификатор № 61813.82.2, при съседи: имот с идентификатор № 61813.82.3, имот с идентификатор № 61813.82.14, имот с идентификатор № 61813.82.13, имот с идентификатор № 61813.82.10, имот с идентификатор № 61813.82.19 и Р., по кадастралната карта на Г. Р., одобрена със Заповед № РД-18-33/15.05.2006 година на изпълнителния директор на АК-С. и е отменил нот.акт № 193/14.06.2002 г., т. ІІ, рег. 0 2142, дело № 393/2002 г по описа на нот. К. М.

В жалбите се поддържа, че първото от решенията е недопустимо, поради липса на правен интерес у ищците от заявяване на процесната положително установителна претенция и т.к. имало висящ спор между същите страни на същото основание, по което била образувано друго производство.

Алтернативно се поддържа неправилност на атакуваните съдебни актове, поради постановяването им в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, респ. – поради необосноваността им.

Като правен резултат се иска тяхната отмяна и по съществото на спора отхвърляне на заявените претенции.

Въззиваемите, Ч. процесуалиня си представител, оспорват предявените жалби и поддържат правилност на атакуваните съдебни актове.

Пред въззивната инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните в хода на пръвоинстанционното производство доказателства, намира за установено от фактическа страна следното :

Страните не са спорили по между си, а е установено безсъмнено и от приобщените писмени доказателства /удостоверения за наследници/, че въззиваемите са преки /и по право на заместване/ наследници на б.ж. на Г. Р. – В. Ц. А., починал на 19.02.1969 г.

Съответно – въззивницата, както и останалите ответници в първоинстанционното производство, са наследници по закон на б.ж. на Г. Р. – А. Г. Ц. А., починал през 1988 г.

От приобщените пред районния съд писмени доказателства /преписките пред ОбСЗ Р. и др./ се установява, че наследодателите и на двете страни в процеса приживе са били собственици на земеделски имоти в землището на Г. Р. преди образуването на ТКЗС, които владели и ползвали до неговото образуване.

Така установява се от Договор за покупко-продажба от 22.12.1932 г., че праводателят на въззиваемите В. Ц. А. е станал собственик на основание покупко-продажба на недвижим имот, представляващ земя – речище с кория, с площ от 13.00 декара, в местността "Г.", землище на Г. Р., при съседи: сегашно корито на "Б. Р.", от юг - ограждаща имотите на И. Ф.П. Н., В. А., А. Л., С. Ф. и от север - старото корито на "Б. Р.".

Пак на основание покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 13, том IV, регистър 623, дело № 46/1932 г., същият станал собственик и на съседен на горепосочения имот, а именно: НИВА с площ от 3.00 декара, в местността "Г." (четвърти километър над града по посока шосето Р. - И.), при съседи: А. М., Ю.Б., А. Л. и Р., ведно с построената върху имота -фабрично помещение - масивна постройка от 190.00 К.м. и пристройка около 30.00 К.м., ведно с водната сила (водата движеща фабриката) и пътя, свързващ фабриката с шосето.

Според приложения друг договор за покупко-продажба /от 10 октомври 1941 г./, братята В. Ц. А. и Т. Ц. А. са закупили още една нива с площ от 3 дка, в м. „Г.", при съседи: фабрика, братя Цв. А., Ю. Б. Т. Н. Г., И. Ф.и Б. Р..

Пак от приобщените писмени доказателства се установява, че двамата братя В. Ц. А. и Т. Ц. А. са сключили договор за доброволна делба от 28.03.1947 г..

Според него наследодателят на въззиваемите В. Ц. А. е получил в дял столарска фабрика с 3.0 дка двор в м. „Г." в Р. землище, придобита с нотариален акт от 10.11.1932 г.; 13 дка К. до фабриката в м. „Г.", придобита с Договор от 22.12.1932 г.; 2 дка земя, в м. „Г." до двора на фабриката, купена с Договор за продажба от 10.10.1941 г. и общо ползване на механо - техническата работилница."

Установява се от първоинстанционното дело, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ наследниците на В. Ц. А. са пропуснали да предявят правата си пред ОСЗ - Р. в установения от закона срок съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ, за възстановяване на собствеността на процесния имот в пълен размер.

Затова предявили пред съда иск с правно основание чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, като съдът с Решение № 839 от 11.10.2006г. по гражданско дело № 849/2006 г. по описа на РРС същият е бил уважен и е прието за установено по отношение на ОСЗГ - Р. правото на наследниците на В. Ц. А. да си възстановят собствеността върху ЗЕМЯ - РЕЧИЩЕ С КОРИЯ с площ от 13.00 декара, в м. "Г." в землището на Г. Р., при съседи: сегашно корито на "Б. Р.", от юг - ограждаща имотите на И. Ф., П.Н., В. А., А. Л., С. Ф. и от север - старото корито на "Б. Р.".

С решение № 4372/26.09.2008 г. ОСЗГ - Р. признала на наследниците на В. Ц. А. правото на собственост върху недвижим земеделски имот, в землището на Г. Р. – ЛИВАДА с площ от 13.00 декара, девета категория, находяща се в землището на Г. Р. в м. "Г.".

С последващо такова - № 4565/24.07.2009 г., е бил постановен изричен отказ от страна на ОСЗ - Г. Р. за възстановяване на собствеността върху имота поради обстоятелството,че същият попадал върху следните имоти: имот с идентификатор 61813.82.2 -собственост на „АСТ - Л. О.; имот с идентификатор 61813.104.795 -собственост на „С. М." ЕООД; имот с идентификатор 61813.104.61 - собственост на наследници на П. Т. Т.; имот с идентификатор 61813.104.112 и имот с идентификатор 61813.104.716 – път.

От приобщените преписки, образувани пред органът по поземлена реформа, след влизане в сила на ЗСПЗЗ ответниците пред първоинстанционния съд, като наследници на А. Г. Ц. А., заявили правата си на възстановяване на собствеността по отношение на земеделските имоти пред ПК Р..

По него ОСЗГ - Р. се е произнесла с окончателно решение за възстановяване на собствеността върху част от процесния имот в полза на ответниците.

В хода на производството пред районния съд са били събрани и гласни доказателства /свидетелите са дали показания при допуснатия от съда оглед на място/.

От тях в показанията си свидетелите К., К., К. и Ц. индивидуализират на място процесния имот по местоположение, площ и съседи, сочейки имотът, описан в исковата молба и съществуващ на място в стари запазени граници.

Изрично са заявили, че именно това е имотът, претендиран от ищците, като наследници на В. Ц. А..

Тези свидетели сочат безпротиворечиво в показанията си, че от 1937 г. до масовизацията през 1957 г. собственик на този имот е бил В. Ц. А., който купил имота, ведно с построената върху него фабрика /известна като „Б. фабрика”/ от П. Б.

Спорове за собствеността преди кооперирането на земята не е имало.

Въззивната инстанция намира, че показанията на свидетелите следва да се кредитират, т.к. са плод на личните им и непосредствени възприятия, макар да е изминал дълъг период от време от релевантия момент за спора, а на самостоятелно основание установеното от тях се подкрепя от приобщените писмени доказателства, вкл. и от заключението на допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза.

Последната от своя страна е докладвала, че е налице частична идентичност между описания в исковата молба имот и възстановения на ответниците имот с идентификатор 61813.82.2, както по площ, така и по съседи. Докладвала е, че процесният имот преди образуване на ТКЗС е имал земеделски характер и е граничел с Р. „Б. Р.”, като южният й бряг е претърпял несъществени изменения.

Вещото лице е посочило, че според него процесният имот съставлява следните имоти с условни идентификатори и поземлени имоти по кадастралната карта: П.И. 61813.82.3 с площ 5112.42 К.м., идентификатор 82.114 с площ 5158.64 К.м., идентификар 82.109/попадащ в „Б. Р.”/ с площ 422.19 К.м., идентификар 82.110/попадащ в „Б. Р.”/ с площ 119.56 К.м., условен идентификар 82.101 с площ 1345.27 К.м., условен идентификар 82.100 с площ 3084.10 К.м.

Общата площ на тези имоти е 15 242.18К.м., от които 13 000 К.м. са речище кория и 2 000 К.м. „земя в м. „Г.”, закупена до двора на фабриката с договор за продажба от 10.Х.1941г.”

Както експертизата, така и приобщените преписки установяват, че наследниците на А. Ц. А. са заявили пред ОбСЗ Р. за възстановяване правото на собственост само един имот от 4 дка земеделска земя в м. „Б. фабрика”, като административният орган им възстановява П.И. 61813.82.2 с площ от 5112.42 К.м. с НТП „Л.”, м. „Г.”.

Вещото лице е заявило категорично, че анализът на кадастралния план на ВС от 1940-1945 г., регистрите на собствениците, Аероснимката от 1957 г., показанията на свидетелите по делото и огледа на място установяват еднозначно, че възстановеният имот П.И. 61813.82.2 представлява част от имот „речище – кория” с площ то 13 дка, описа в Договор за покупко – продажба от 22.12.1932г. с купувач В. Ц. А..

С нот.акт № 193, т.ІІ, рег.№ 2142, дело № 393/2002 г. на нотариус с рег.№ 061 от РНК наследниците на А. А. са били признати за собственици по наследство на няколко земеделски имота, вкл. на ливада от 5,112 дка в м.”Б. фабрика”, при посочени съседи.

При приетото за установено пред него от фактическа страна районният съд изложил от правна, че предмет на установителния иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации.

Целта на производството била правото на собственост върху земите да се възстанови в лицето на действителните собственици.

За конкретния казус районният съд приел, че предявения специален установителен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим, тъй като е налице правен интерес за ищците от воденето му.

Аргументирал се, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установили, че страните по делото претендират права върху подлежащи на възстановяване земеделски имоти в м. “Г.”, в землището на Г. Р. и това е достатъчно за да се счете, че е налице спор за материално право между наследниците на В. Ц. А. и наследниците на А. Г. Ц. А..

Отчел, че към настоящия момент е налице незавършеност на административната процедура по възстановяване правото на собственост на наследниците на В. Ц.А. по реда на чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ, като същевременно на първите трима ответници, като наследници на А. Г. А., е възстановено правото на собственост върху земеделска земя - ливада в м. „Б. фабрика" с площ от 5.112 дка.

Съобразил и че процесният имот е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, /видно от решението по Г.д. № 849/2006 година по описа на Районен съд - Р., потвърдено с решение по в.Г.д. № 1322/2006 г. по описа на Окръжен съд – Б./, както и че цитираните съдебни актове установили със силата на пресъдено нещо, че независимо от това по кой ред е подадено заявление за възстановяване правото на собственост върху процесния имот, то той може да се заявява и по двата закона, като задължение на административния орган е да прецени по кой ред да го възстанови.

Именно поради горното и ОСЗГ - Р. със свое Протоколно решение № 723/20.11.2006 година е отказала да възстанови правото на собственост върху имот с площ от 13.00 дка представляващ смесена гора в м. "Г.", а впоследствие и в хода на производството ОСЗГ - Р. със свое решение № 4372/26.09.2008 година възстановила правото на собственост на наследниците на В.Ц. А. върху ливада с площ от 13.00 дка, в м. "Г.".

С оглед гореустановения факт районният съд приел, че към настоящия момент е налице висящност на процедурата по чл. 14, ал. 1-3 по отношение на наследниците на В.Ц. А., като иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е допустим.

Навел доводи и че не е налице висящност на друго гражданско производство с предмет същия иск, за да се счете, че е налице недопустимост на настоящия иск /така приложените Г.д. към настоящето/.

Като разгледал предявеният иск по същество районният съд приел, че същият е основателен и доказан.

Изложил доводи, че при предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и наличие на спор за материално право, предмет на делото е земеделският имот, посочен в исковата молба и съдът е длъжен да установи чия собственост е бил той преди образуването на ТКЗС и внасянето му в кооперативното стопанство.

В тежест на ищците в това производство е да докажат фактите, които твърдят, както и да докажат правото на собственост на техния наследодател върху претендирания в исковата молба имот към момента на внасянето му в ТКЗС.

В конкретния казус в исковата молба ищците са заявени две придобивни основания - едното неформална покупко-продажба и второто - основано на тази неформална покупко-продажба давностно владение, започнало да тече от 1932 година, когато е сключен неформалния договор за покупко-продажба и продължило до 1956 - 1957 година, когато имотът е внесен в ТКЗС.

Отчел е, че между страните не е било спорно и е установено от писмените доказателства, че преди образуване на ТКЗС наследодателят на въззиваемите В. Ц. А. е придобил правото на собственост върху 13.00 дка в м. "Г." в землището на Г. Р. въз основа на договор за покупко-продажба от 22.12.1932 година.

В него е описано, че се придобива следния недвижим имот, а именно: земя – речище с кория, с площ от 13.00 декара, в м. "Г." в землището на Г. Р., при съседи: сегашно корито на "Б. Р.", от юг - ограждаща имотите на И. Ф., П. Н., В. А., А. Л., С. Ф. и от север - старото корито на "Бела Р.". Освен това се установило по делото, че в съседство с този имот, наследодателят на въззиваемите е придобил още един имот - нива с площ от 3,00 дка, в м. "Г.", 4-ти километър в разложкото землище, при съседи: Ю. Б., А. Л. и Р., изградената върху него фабрика, водната сила (водата движеща фабриката) и пътя, свързващ фабриката с шосето.

Така е бил формиран един общ имот с площ от 16,00 дка.

С договор за покупко-продажба от 1941 година е закупена още една нива с площ от 3 дка на името на В. Ц. А. и Т. Ц. А., в м. "Г.", при съседи: В. Ц. А., Ю. Б., Т. Н. Г., И.Ф. и Б. Р..

По този начин към 1941 година наследодателят на ищците е придобил съседни имоти с обща площ от 18 дка. – факт, който ответниците не са оспорили в хода на производството пред районния съд.

Те от своя страна са поддържали /писмения отговор на въззивницата М. А./, че наследодателят им А. Г. А. е придобил Ч. спокойно и необезпокоявано владение имота, описан в исковата молба за периода от 1932 г. до 1957 г., както и че правото на собственост на А. Г. Ц. А. се основава на писмени доказателства, приложени в реституционната преписка пред ОСЗ - Р..

Установява се от преписката с № 794 А/27.05.1992г. на ОСЗ - Р. на името на А. Г. Ц. А. обаче, че към нея не са представени правно релевантни доказателства за придобиване правото на собственост от А. Г. Ц. А. по отношение на посочения в отговора по исковата молба, респ. – процесния имот.

Районният съд посочил, че по действалите към 1935 г. Закон за задълженията и договорите и Закон за имуществото, собствеността и сервитутите на един недвижим имот, пък бил той и земеделски, се доказва с писмен акт, съставен в съответната форма - нотариален акт или частен писмен договор, който следва да е валидизиран по съответните валидизационни закони.

Такива доказателства от страна на ответниците не са ангажирани по делото. Не са представени и други писмени доказателства, като например извлечение от емлячен регистър, справка от данъчни книги или други такива, от които да е видно, че А. Г. А. е придобил имот в тази местност.

Представени били доказателства, че към 1947 г., когато българските граждани са били задължени да декларират притежаваните от тях имущества към 17.03.1947 г., А. Г. А. не е декларирал, че притежава имущество в м. "Г.".

Информацията, съдържаща се в декларацията, която А. Г. А. е подал по реда на този закон, е проверена от органа по чл. 18 от ЗЕДВИ и въз основа на тази проверка, същият е обложен с данък, видно от приложеното като доказателство съобщение № 330/21.10.1948 г.

По делото не се представили и доказателства за наличието на извършена покупко-продажба през 1935 година на името на А. Г. А..

По отношение на второто заявено с исковата молба придобивно основание - придобивна давност за периода 1932 г. до 1956 - 1957 г. районният съд приел, че и това основание бе доказано от страна на ищците в производството.

В тази връзка изложил съображения, че от свидетелските показания се установило безспорно, че процесния имот с площ от 13 дка е владян и обработван от В. Ц. А. до образуването на ТКЗС спокойно и явно и със съзнанието, че това е негов имот.

За това свидетелствали писмените документи, свързани с работата на намиращата се там фабрика, която била експлоатирана и стопанисвана от братята В. и Т. А.

От разпитаните по делото свидетели също се установило по безспорен начин, че преди образуване на ТКЗС имотът - корията с претендираната площ, е владян, ползван и обработван от В. Ц. А., като същият не е работен от А. Г.А..

На самостоятелно основание е установено от приета по делото преписка от ОСЗ – Р. № 794 А/27.05.1992 г., на името на А. Г. А. имотът в м.”Г.” е заявен с декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

От представените доказателства можело да се направи категоричния извод, че преди образуване на ТКЗС А. Г. А. не е притежавал писмен документ, от който да се изведе извода, че е притежавал имот в м. "Б. фабрика" или в м. "Г.".

Отделно от според заключението на вещото лице установило А. Г. Ц. А. не е имал един имот с площ от 5,00 дка, а три имота - единият с площ от 2,00 дка, вторият с площ от 3,00 дка, а третия имот с площ от 5,00 дка.

Затова районният съд направил извод, че след като липсват писмени документи за придобиване на собствеността върху имоти в м. "Г." и "Б. фабрика" от страна на А. Г. Ц. А., то няма правно основание да се счете, че той е придобил собственост по някой от предвидените в тогава действащите закони способи.

От заявлението пред ПК - Р. е видно, че е заявен за възстановяване само един имот, че е съставена декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ само за един имот.

От извършения оглед на място, анализът на писмените доказателства, приети като такива по делото и изготвената експертиза се установило, че претендирания с исковата молба недвижим имот с площ от 5,00 дка в м. "Г." не е съществувал като самостоятелен имот преди образуване на ТКЗС.

Към този момент са съществували няколко имота, собственост на В. Ц. А., но не и отделен имот на А. Г. Ц. А.. Соченият от ответниците по делото имот не е нанасян в картата на Водния синдикат, нито има заснет такъв имот на приложените аерофотоснимки от 1957 г.

В т.см. експертизата установила, че преди образуването на ТКЗС заявения с исковата молба недвижим имот не е представлявал нива, а е представлявал кория, която е част от имотите, закупени от В.Ц. А. през 1932 г. и през 1941 г.

Освен това границите на имотите на В. Ц. А., отразени в картата на Водния синдикат "Е." през 1941-1944 г. са така, както са описани в договора за покупко-продажба от 1932 г. като те изцяло съвпадат с границите на имота в ситуационния план от проекта на фабриката на "Д. Б.и сие" от 1921 г. Границите, описани в договора за покупко-продажба от 1932 г., съвпадат изцяло със съседите, описани в картата от водния синдикат "Е." от 1941 г. , а именно съседите С.Ф., А. Л., В. А. за имота, който е придобит с нот. акт № 13, per. № 623, дело № 46/1932 г. и договора за покупко-продажба от 1941 г., както и съседът Ю. Б..

Индиция в тази насока бил и фактът, че към настоящия момент тези имоти са възстановени в стари реални граници от ОСЗ - Р. на наследниците на бившите им собственици С. Ф. и С. А. (който е закупил през 1946 г. имота от А. Л. -записката от 1948 г.) и наследници на Й. Б. /видно и от приложената към исковата молба скица № 22/22.04.1998 г./.

Освен изложеното заключението на вещото лице установило по безспорен начин, че коритото на Р. "Б. Р." не е променяно през годините, като в тази насока е целият приет като доказателство снимков и картен материал.

Всички тези факти, анализирани в тяхната цялост, навели районният съд на извод, че преди образуване на ТКЗС процесния по делото имот е придобит в собственост от В. Ц. А. на посочените по – горе придобивни основания, както и че в тази местност А. Г. А. не е притежавал земеделски имот.

Районният съд приел за несъстоятелно въведеното с отговора на исковата молба възражение, че процесния имот е придобит по давност от А. Г. Ц. А. преди образуване на ТКЗС за периода от 1932 г. до 1957 г.

Това възражение не било доказано от страна на ответниците в производството, доколкото събраните гласни доказателства установили, че процесния имот с площ от 18.00 дка е владян и обработван от В. Ц.А. до образуването на ТКЗС спокойно, явно и със съзнанието, че това е негов имот.

За последното свидетелствали и писмените документи, свързани с работата на намиращата се там фабрика, която е експлоатирана и стопанисвана от братята В. и Т. А.

Гласните доказателства установили по безспорен начин също, че преди образуване на ТКЗС имота - корията с претендираната площ е владяна, ползвана и обработвана от В. Ц. А., като тя не е работена от А. Г. А. /така показанията на свидетелите К., К. К. и Ц./.

Последните установили още, че фабриката, чиито основи са установени при извършения оглед, е била стопанисвана, а мястото обработвано от В. Ц. А., както и че А. Г.в Ц. А. не е обработвал имот в тази местност /показанията на свидетеля Ц., собственик на имот в непосредствено съседство с претендирания/.

От страна на ответниците не се ангажирали никакви доказателства, различни от приложените в реституционната преписка пред ОСЗ - Р.. Ето защо и тъй като не се ангажирали никакви годни доказателства за началото на владението на имота от страна на наследодателя на ответниците, нито доказателства за крайния период на това владение, нито за характера на това владение, нито за наличието на елементите на придобивната давност, районният съд приел заявено възражение в отговора на исковата молба за недоказано.

По тези съображения предявения установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ бил уважен така, както е предявен за земеделския имот, описан в исковата молба по делото, а спорените по делоот разноски били поставени в тежест на ответниците.

При така установеното въззивната инстанция прави следните изводи :

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок срещу С. акт, който подлежи на обжалване от процесуалнолегитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивницата е останала недоволна от атакуваното решение, с което е уважен предявеният против нея и останалите наследници на А. А. установителен иск.

Постановеното решение е валидно и допустимо, а разгледани по същество – оплакванията срещу него са неоснователни, като съображенията за това са следните :

На първо място категорично следва да се посочи, че заявената претенция е процесуално допустима, т.к. не е налице влязло в сила съдебно решение, което да установява със силата на пресъдено нещо между същите страни и със същия предмет придлежността на правото на собственост по отношение процесния имот в патримониума на праводателя на ищците/въззиваеми/ или ответниците /въззивници/ и наведените доводи в обратната насока са несъстоятелни.

На самостоятелно основание по делото е установено безспорно, че към момента е налице и висящ спор про реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, иницииран по жалбо на въззиваемите срещу отказът на компетентия орган по поземлената реформа за реституция по отношение процесния имот.

Тези факти правилно са преценени от районния съд и същият е формирал обоснован извод за допустимост на заявената претенция.

По съществото й районният съд е установил релевантните за предмета на спора факти при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, като е обсъдил всяко едно от приобщените доказателства по отделно, а след това и в тяхната съвкупност.

Освен това е изложил конкретни мотиви защо кредитира приобщените гласни доказателства, както и изслушаната експертиза, която и не е била оспорена от страните по делото.

Изложените мотиви в тази насока изцяло се споделят и от настоящата инстанция, като следва да се допълни, че освен че са основани на личните им възприятия е са безпротиворечиви и достатъчно конкретни, установените от показанията на разпитаните по делото свидетели факти изцяло се подкрепят и от установеното от приобщените писмени доказателства, огледа на място и заключението на експертизата.

Цялостният анализ на приобщените доказателства безсъмнено навежда на извода, че праводателят на въззиваемите в производството към релевантния момент – този на образуване на ТКЗС, се легитимира за собственик на процесния имот на заявените в исковата молба основания – покупко-продажба и изтекла в негова полза придобивна давност.

Мотивите на районния съд по отношение на наличието на тези две основания са достатъчно подробни и изчерпателни и поради споделянето им от настоящата инстанция и за избягване на излишно приповтаряне, се препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

Като установил при спазване на установените съдопроизводствени правила относимите към казуса факти, районният съд е приложил правилно и относимия към спора материален закон – чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

Следва да се отбележи, че и въззивницата Н. приема, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване правото на собственост по отношение на земеделски земи, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ към минал момент – този на образуването на ТКЗС.

Ето защо и т.к. в случая по безсъмнен начин се установява в хода на производството, че принадлежността на това право по отношение на спорния процесен имот е била в патримониума на праводателя на въззиваемите – ищци, то районният съд е направил обоснован извод за основателност на заявената от тях претенция.

Правилен е и изводът на районния съд за несъстоятелност на възражението на ответниците в производството за придобиване на правото на собственост от техния праводател на основание давностно владение към момента на кооперирането на земеделските земи.

Писмени доказателства, установяващи началото на това владение, вкл. и гласни в тази насока, както и в насока периода му и начина на упражняване, не са били ангажирани, въпреки наведените доводи и във въззивната жалба.

При установеното от фактическа страна следва да се сподели изцяло и изводът за идентичност на имота, притежаван преди образуването на ТКЗС от В. Ц.А. и съществуващи към момента такъв на място така, както е обозначен от вещото лице по кредитираната експертиза.

Мотивите на районния съд досежно основателността на заявената претенция, порази пълното и главното й доказване от страна на ищците в производството също изцяло се споделят от настоящата инстанция и се препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

За пълнота и във връзка с наведените доводи във въззивната жалба следва да се добави също, че въззиваемище – ицщи в производството пълно и главно са установили заявените от тях твърдения с исковата молба, че наследодателят им е бил собственик на процесния имот към момента на кооперирането му на основание оземляване покупко-продажба и изтекла в негова полза придобивна давност.

Основателността на горните твърдение се установява безспорно от анализа преди всичко на събраните по делото писмени доказателства, преценени в съвкупност с гласните такива, установеното на място при извършения оглед от съда, както и заключението на експертизата.

По изложените съображения решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По допълнителното решение.

С него районният съд е отменил констативният нот.акт, с който въззивницата и останалите наследници на А. А. са се снабдили, въз основа на позитивното решение на ПК Р. и с който са признати за собственици по наследство на няколко земеделски имота, сред които и ливада от 5,112 дка в м.”Б. фабрика”.

Аргументирал се е с акцесорността на заявената претенция по чл.537, ал.2 ГПК, чиято основателност в случая произтича от основателността на главната установителна претенция за собственост.

В жалбата си въззивницата поддържа неправилност на решението, т.к. разрешения в настоящето производство е спор за собственост към минал момент, а не към момента, към който е издадено нот.акт.

Решаващия състав намира намира възражението за несъстоятелно.

Вярно е, че разрешеният спор е за принадлежността на правото на собственост по отношение процесия имот към момента на кооперирането, а отмененият нот.акт е издаден към 14.06.2002 г.

Същият обаче е констативен такъв, констатиращ правото на собственост на посочените в него лице по отношение на определен недвижим имот, а в случая това право е такова по наследство от и земеделска реституция.

А след като безсъмнено се установи в производството, че към момента на обобществяване на земите правото на собственост по отношение на процесния имот не е било в патримониума на наследодателя на въззивницата Н., то няма как към настоящия момент тя и останалите наследници на А. А., б.ж. на Г.Р., да се легимират за собственици на основание наследство.

Поради изложеното и правилно нот.акт е бил отменен и допълнителното решение също следва да се потвърди.

Съобразно изхода от спора въззивницата следва да заплати на въззиваемите сторените от тях по делото разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител в размер на 900 /деветстотин/ лева, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.272 ГПК, Окръжен съд – Г. Б.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 960/24.02.2011 г., постановено по Г.д. № 1446/2010 г. по описа на РС Р. и Допълнително решение № 638/11.02.2013 г., постановено по същото дело.

ОСЪЖДА М. А. Н. – ЕГН * от Г.П., У.”Б.” № . В.в, А. да заплати на М. В. А. от Г.Р., У.”. № , В.”Б”, А., А. Д. А. от Г.С., У.”М.” № . , А. и Л. Ц. А. от Г.С., У.”Х. С.” № . В.””, , А. сумата от 900 /деветстотин/ лева разноски по делото за възнаграждение на процесуалния им представител пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: