Мотиви
към присъда по НОХД № 3643/13 г.
по
описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу М.М.Д. и М.Н.А. и същите са
предадени на съд за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3, т.4,
т.5 вр. чл.194, ал. 1 вр. чл.29 ал.1 б.“А“ и б.“Б“ вр. чл.26 ал.1 от НК, за
това, че в периода 25.11.2012 год. – 03.01.2013 год. в гр.Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, при условията на опасен рецидив –
извършили са престъплението след като са били осъдени за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и извършили са престъплението, след като са
били осъждани повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство – отвертка,
след предварителен сговор помежду си, в немаловажен случай, са отнели чужди
движими вещи, както следва:
-
на 25.11.2012 год. мобилен телефон „Нокиа“ на стойност 30
лв. от владението на „Д. Е.“ ЕООД гр.П.;
-
на 26.11.2012 год. сумата от 40 лв. от владението на СД“Д.
– И. и С.“ гр.П.;
-
на 02.12.2012 год. сумата от сумата от 10 лв. и монетник
на стойност 8 лв. от владението на ЕТ“М.
Д. ”;
-
на 07.12.2012 год. сумата от 13 лв. и монетник на
стойност 8 лв. от владението на „О. С.“ ООД гр.П.;
-
на 18.12.2012 год. сумата от 200 лв. и монетник на
стойност 8 лв. от владението на „П. “
ООД гр.С.;
-
на 27.12.2012 год. сумата от 200 лв. от владението на „И.
К.“ ЕООД гр.П.;
-
на 30.12.2012 год. сумата от 91 лв. от владението на „ф.“
ЕООД гр.П.;
-
на 30.12.2012 год. сумата от 10 лв. от владението на „Н. Г.“
ООД гр.П.;
-
на 01.01.2013 год. сумата от 50 лв. от владението на „Ч. Б.“
ЕООД гр.С. и преносим компютър „ACER“ на стойност 700 лв. от владението на Г.Й.Т.;
-
на 01.01.2013 год. сумата от 100 лв. от владението на „К.
– “ ЕООД гр.П.;
-
на 03.01.2013 год. сумата от 10 лв. от владението на „Ч. Б.“
ЕООД гр.С., или всичко на обща стойност 1478 лв., без съгласието на
ръководствата им и без съгласието на Г.Й.Т., с намерение противозаконно да ги
присвоят.
В
съдебно заседание от страна на подсъдимите и техните защитници – адв. С.Н. за
подс. Д. и адв. Б.Д. за подс. А. бе направено искане за предварително
изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимите направиха признание
на фактите, изложени в обвинителния акт и се съгласиха да не бъдат събирани
доказателства по тези факти, а събраните от досъдебното производство
доказателства – да бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Доколкото
съдът намери искането за допустимо и съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал.3
и 4 от НПК, производството по делото протече именно по реда, указан в глава
двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение
реализирането на наказателната отговорност се предлага на подсъдимите да бъде
наложено наказание лишаване от свобода, ориентирано към минималния размер,
предвидена в закона, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и
да им бъдат възложени разноските по делото.
По делото няма конституирани като страна граждански ищец и
частен обвинител.
Защитникът на подс. Д. – адв. С.Н. с оглед реда, по който
протече производството, моли съда при определяне на наказанието на Д. да вземе
предвид наличието на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като му
наложи наказание в минимален размер.
Подсъдимият М.М.Д. признава изцяло вината си и изразява
разкаяние за стореното. Признава фактите и обстоятелствата от обвинителния акт,
като моли да не се събират доказателства за тези факти. Моли съда да му наложи
най-лекото наказание.
Защитникът на подс. А. – адв. Б.Д. – също моли съда да
наложи на подзащитния й наказание в минимален размер предвид влошеното му
здравословно състояние.
Подс. М.Н.А. признава вината си, признава фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт и моли съда да му наложи минимално
наказание.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият
М.М.Д. е роден на *** год. в гр.К., живее в гр.П., той е българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан.
Подсъдимият
М.Н.А. е роден на *** ***, живее в същия град, той е българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан ЕГН: **********.
Двамата
подсъдими се познавали от дълги години, като през месец ноември 2012 год. и
двамата били освободени от затвора, където изтърпявали наказания „лишаване от
свобода“. Те се срещнали в гр. Пловдив, около месец преди новогодишните
празници в края на 2012 год. Решили да извършат кражби от различни търговски
обекти на територията на гр.Пловдив, като по този начин си осигурят пари за
празниците. Двамата решили да действат по следния начин - подс. Д. трябвало с помощта на отвертка да
разбие бравата на съответния обект и да влезе вътре, за да търси пари в брой, а
през това време подс. А. да пази пред вратата.
Фирма
„Д. Е.“ ЕООД гр.П., управлявана от свид. Я.Г., стопанисвала магазин за обувки в
гр.П. на ул.“И. В.“ №. През нощта на 25.11.2012 год. около 03.00 часа двамата подсъдими
отишли пред магазина и по описания по-горе начин взломили входната врата. Подс.
Д. влязъл в помещението на магазина, като в магазина намерил служебния мобилен
телефон „Нокиа“ и го взел. По-късно през деня двамата подсъдими продали
телефона за 10 лв. на неустановено по делото лице в махалата, където живеели, а
парите разделили.
Фирма СД “Д. – И. и С.“ гр.П. стопанисвала
магазин за мебели, находящ се в гр.П. на ул.“Е.Й.“ №. Управител на магазина бил
свид. М.Л.. През нощта на 26.11.2012 год. около 02,30 часа двамата подсъдими
проникнали в магазина през един от прозорците, който успели да отворят с
помощта на отвертка. От метален шкаф намиращ се на работния плот в магазина те
взели сумата от 40 лв. В последствие парите разделили помежду си.
Фирма
ЕТ“М. Д. *** стопанисвала магазин за алкохол и пакетирани храни, находящ се в
гр.П. на ул.“О.“ № . Управител на фирмата била свид. П.Я.. На 02.12.2012год.,
малко след 21.00 часа двамата подсъдими отишли пред посочения магазин. С
помощта на отвертка разбили входната врата и подс. Д. влязъл в магазина. От
чекмеджето, в което се държали оборотните пари, подс. Д. взел сумата от 10 лв.
и монетник. В последствие подсъдимите си разделили парите, а монетника
изхвърлили.
Фирма
„О. С.“ ООД гр.П. стопанисвала магазин за канцеларски материали, находящ се в
гр.П. на ул.“Ц. И. А.“ №. В магазина работели свид. Д.М. и съпругът й – Г.. Те
двамата били и собственици на фирмата. На 07.12.2012год. свид. М. затворила
магазина около 19.10 часа. Около един час по-късно двамата подсъдими отишли
пред магазина и с помощта на отвертка взломили входната врата. Подс. Д. влязъл
вътре и от едно от чекмеджетата на работното бюро в помещението взел монетника
и намиращата се в него сума от 13 лв. Монетникът по-късно двамата подсъдими
изхвърлили, а парите разделили помежду си.
Фирма
„П. “ ООД гр.С. стопанисвала магазин за месо и местни заготовки, находящ се в
гр.П. на ул.“Л.К.“ № . Управител на магазина бил свид. И. Ч.. Малко преди 22.00
часа на 18.12.2012 год. двамата подсъдими отишли пред магазина. Взломили
бравата на входната врата и проникнали вътре. Д. намерил в шкафчето на едната
от касите монетник, в който имало сумата от 200 лв. в банкноти с различен
номинал и ги взел. В последствие двамата подсъдими разделили парите помежду си.
Фирма
„И. К.“ ЕООД гр.П. стопанисвала магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.П.
на ул.“В. с.“ № 18. Фирмата била собственост на свид. И. В.. На 26.12.2012 год.
свид. В. минал през магазина и тъй като дневният оборот бил малък, решил да
остави парите в магазина, вместо да ги вземе със себе си, каквато била
обичайната практика. Около 21.00 часа
магазинът бил затворен от продавачката. Малко след полунощ, в първите минути на
27.12.2012 год. двамата подсъдими отишли пред магазина. Взломили бравата на
входната врата и проникнали вътре. Подс. Д. намерил в шкафчето до щанда за
продажби сумата от 200 лв. и я взел, като в последствие парите подсъдимите разделили
помежду си.
Фирма
„Н. Г.“ ООД гр.П. стопанисвала магазин за месо, находящ се в гр.П. на бул.“Ш. С.“
№ . Фирмата била собственост на свид. Н. Д. и брат му – В. Д.. Около 01.30 часа
на 30.12.2012 год. пред магазина отишли двамата подсъдими. С помощта на
отвертка те взломили входната врата. Подс. Д. проникнал в магазина и от кутия,
която се намирала на щанда за плащане взел сумата от 10 лв. Парите подсъдимите
разделили помежду си.
След като двамата подсъдими извършили кражбата
от магазина на фирма „Н. Г.“ ООД гр.П., те се отправили към магазина на „ф.“
ЕООД гр.П.. Фирма „ф.“ ЕООД гр.П. стопанисвала магазин за дрехи втора употреба,
находящ се в гр.П. на ул.“А. К.“ № . Управител на магазина бил свид. А.Д..
Около 02.10 часа подсъдимите взломили входната врата на магазина. Подс. Д. проникнал
в него и от пластмасова кутия, която се намирала в чекмеджето на бюро в помещението
взел сумата от 91 лв. Парите двамата подсъдими разделили помежду си.
Фирма
„К. – А“ ЕООД гр.П. стопанисвала павилион за закуски, находящ се в гр.П. на
бул.“Ц. Ш.“ № , като продавач в него работела свид. А., а управител била свид. В..
Около 23.30 часа на 01.01.2013 год. двамата подсъдими минали покрай павилиона.
С отвертка подс. Д. счупил едно от стъклата на витрината и двамата с подс. А. влезли
вътре. От монетника, който се намирал в чекмедже под работния плот, подсъдимите
взели сумата от 100 лв. на монети и банкноти с различен номинал. След като
излезли от павилиона, подсъдимите продължили пътя си към центъра на гр.Пловдив.
По пътя си те преминали покрай стопанисвания от фирма „Ч. Б.“ ЕООД гр.С. магазин
за авточасти, находящ се в гр.П. на бул.“М. Л.“ № . В магазина като
продавач-консултант работел свид. Г.Т.. Малко преди полунощ на 01.01.2013 год.,
с помощта на отвертка подс. Д. взломил входната врата към склада на магазина. Д.
влязъл в помещението на магазина, където в специално предназначен шкаф за
съхранение на пари имало сумата от 50 лв. Шкафът не бил заключен. Подс. Д. взел
парите. На бюро в същото помещение бил и личният преносим компютър „ACER“ на свид.
Г.Т.. Подс. Д. взел и него. Парите от двете кражби подсъдимите разделили
помежду си. През деня на 02.01.2013 год. двамата подсъдими продали на свид. Р.
А. преносимия компютър за сумата от 120 лв., като подс. Д. му казал, че компютърът
е негов и го продава, тъй като е закъсал за пари. Понеже подсъдимите нямали
зарядно устройство, те обещали на свид. Р., че на следващия ден ще му го
занесат.
В
ранните часове на 03.01.2013 год. двамата подсъдими отново отишли до магазина
на фирма „Ч. Б.“ ЕООД гр.С.. С помощта на отвертка разбили куката на катинара
на вратата на магазина и заключващото устройство на бравата. Влезли в магазина
и от шкафчето за пари под касовия апарат взели сумата от 10 лв. Парите
разделили помежду си.
След
като извършвали кражбите, двамата подсъдими всеки път разделяли помежду си
парите. Повечето от търговските обекти, в които двамата подсъдими влизали,
имали охранителни системи, които се задействали, но те успявали да избягат
преди да пристигнат охранителите от съответната фирма.
Свид.
Д. работел като младши полицейски инспектор в VІ РУП гр.Пловдив. На него било
възложено да извършва оперативно-издирвателни мероприятия във връзка с
разкриването на извършителите на кражбите от магазина на фирма „Ч. Б.“ ЕООД
гр.С.. След установяване на двамата подсъдими, той ги призовал в управлението,
като пред него двамата заявили, че са извършили както двете кражби в магазина
на фирма „Ч. Б.“ ЕООД гр.С., така и множество други. По-късно двамата подсъдими
потвърдили, че са извършили описаните по-горе кражби и пред свидетелите И.В. и
Б.Т. – служители на 02 РУП гр.Пловдив. За да бъдат проверени твърденията им,
бил проведен следствен експеримент, при който подс. Д. посочил на разследващия
полицай всеки един от търговските обекти, от които с подс. А. са извършили
кражбите, описани по-горе.
На
дознанието били изготвени стоково-оценъчни експертизи, според чието заключение стойността
на отнетите от обвиняемите вещи възлиза, както следва: 3 бр. монетници по 8 лв.
всеки от тях, мобилен телефон „Нокиа“ – 30лв.; преносим компютър „ACER“ на
стойност 700 лв.
При
извършения оглед на местопроизшествие от 31.12.2012 год. в магазин за дрехи
втора употреба на фирма „ф.“ ЕООД гр.П., находящ се в гр.П. на ул.“А.К.“ № , била
иззета дактилоскопна следа от кафява кутия, намираща се върху бюрото в
магазина. На дознанието била изготвена дактилоскопна експертиза, според чието
заключение дактилоскопната следа е оставена от безименния пръст на дясната ръка
на подс. М.Д..
Така представените експертни заключения съдът приема за
обективно и компетентно изготвени, с необходимите познания в съответната
област, неоспорени от страните.
Всички събрани по делото доказателства установяват
непротиворечиво описаната по-горе фактическа обстановка. Самопризнанието на
подсъдимите в пълна степен се подкрепя от показанията на свидетелите -
управители и работещи в обектите, които са били обекти на посегателство от
подсъдимите, от показанията на свид. Р., В., Т. и Д. и служителите от
охранителните дружества. Посочените по-горе гласни доказателства се подкрепят и
от събраните в хода на воденото дознание писмени доказателства, прочетени на
основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – протоколите
за оглед на местопроизшествие, протоколите от извършения следствен експеримент,
от извършените разпознавания, от експертизите, протокол за доброволно предаване,
справка съдимост и характеристични справки. Съдът намира всички
процесуално-следствени действия и изготвените във връзка с тях протоколи от
досъдебното производство за съобразени с разпоредбите на процесуалния закон.
Времето
и мястото на извършване на всяко едно от деянията, включени в продължаваната
престъпна дейност на двамата подсъдими, остават доказани от показанията на свидетелите
– управители на търговските обекти и работещите в тях, както и от протоколите за
оглед на местопроизшествията. Така от показанията на свид. Г. се установява, че
в ранните часове на 25.11.2012г. е бил откраднат от О. на управляваното от нея
дружество мобилен телефон “Нокия”, което се потвърждава и от показанията на
свидетелите В., Д. и Т. – последните трима служители на ОД на МВР Пловдив, пред
които двамата подсъдими независимо един от друг и поотделно са признали, че
сред извършените от тях кражби от магазини, имало и един обект, от който взели
само стар телефон. Самопризнанията на двамата подсъдими досежно авторството на
това престъпно посегателство, както и по отношение на механизма на проникване в
помещението, стопанисвано от фирма “Д. Е.” ЕООД се подкрепят и от извършения
протокол за оглед на местопроизшествието, в който е описано положението, в
което е намерена входната врата, както и констатираните резки по дограмата на
същата. Изготвеният протокол за следствен експеримент също потвърждава
събраните в хода на дознанието гласни доказателства, доколкото подс. Д. лично е
завел полицейските служители до обектите, в които двамата с А. са прониквали и
сред тях е бил и обектът, стопанисван от фирма “Д. Е.” ООД в гр. П., на ул. “И.
В.” №.
Досежно
всяко едно от останалите престъпни посегателства, събраните гласни
доказателства, както следва: показанията на свидетелката Л. за извършената
кражба от магазин “Г.”, на свид. М. /за кражбата от обекта, стопанисван от “О. С.”/,
на свид. В. /за извършената кражба от обектът на “И. К.” ЕООД/, на свид. Н. Д.
/за извършената кражба от магазина на “Н. Г.” ОООД/, на свид. Д. и свид. М. И.
/за кражбата от магазин “ф.” ЕООД/, на свид. П. Я. и на свид. И. И. /за
кражбата от обекта, стопанисван от ЕТ “М. Д.”/, на свидетелите Ч. и Д. /за кражбата
от фирма “П. ” ООД/, на свид. Г.Т. и на свид. М. за двете кражби от магазина за
авточасти на фирма “Ч. Б.” ЕООД, както и на свид. А. и В. /за кражбата от
павилиона за закуски на “К. А-5” ЕООД/, всички тези гласни доказателства
установяват, че от обектите, стопанисвани от посочените дружества са били
извършвани кражби. Пак от показанията на тези свидетели се установява и времето
и мястото на престъпните посегателства, като някои от тях дават и подробни
показания за констатираните лично от тях увреждания по вратите на обектите –
свид. М. описва установените от нея две побитости по вратата и касата в
областта на секретната брава, свид. В. посочва, че при пристигането си на място
установил, че заключващото устройство на входната врата било взломено,
аналогични са и показанията на свид. Д., свид. И.И. /който и реално първи е
установил, че в обекта на ЕТ “М. Д.” е било проникнато/, свид. Д. – автопатрул
в 3S СОТ,
който също споменава за побитости в областта на бравата, както и свид. Т..
Показанията на посочените свидетели в тази част
напълно се подкрепят от съставените протоколи за оглед на
местопроизшествията, както и от показанията на цитираните от съда по-горе
полицейски служители, които са провели извънпроцесуални беседи с подсъдимите
при тяхното установяване. Описаният от двамата подсъдими механизъм на
проникване в обектите /посредством техническо средство – отвертки/, а оттам и
чрез разрушаване на преградите към обектите, напълно съвпада с твърденията на
свидетелите. Единствено свид. Л. коментира, че един от прозорците на магазина
бил широко отворен при нейното пристигане, което е отразено и в протокола за
оглед на местопроизшествието. Следва да се отбележи, че съдът кредитира
показанията на всички разпитани свидетели като непротиворечиви помежду си, като
подкрепени и от ангажираните в хода на досъдебното производство писмени
доказателства, като в пълна степен подкрепят направеното от двамата подсъдими самопризнание
в съдебната зала. Наред с това съгласно трайната практика на ВКС полицейските
служители също може да установяват при разпита им като свидетели
извънпроцесуални изявления на други лица, включително и на такива, които в
рамките на конкретен наказателен процес придобиват процесуалното качество на
обвиняеми, стига да са ги възприели. В случая показанията на тримата служители
на ОД на МВР не остават изолирани, поради което и не може да се постави под
съмнение достоверността на установеното от тях /в този смисъл Решение
1114/14.02.-2006г. на ВКС по н.д.№506/2005г., ІІ н.о./
Косвено
авторството на деянието по отношение на първата кражба от обекта на “Ч. Б.”
ЕООД на 01.01.2013г. се потвърждава и от показанията на свид. Р. А. /л.130 от
дозн./, който е закупил от двамата подсъдими преносимия компютър, собственост
на свид. Т.. Показанията на този свидетел не остават изолирани, напротив –
потвърждават се от показанията на полицейските служители, още повече, че вещта
свидетелят е предал доброволно с надлежен протокол в хода на досъдебното
производство /л.164/, същата е била и разпозната от пострадалия.
Изготвената
на дознанието дактилоскопна експертиза само потвърждава самопризнанието на
подс. Д. досежно извършената кражба от магазина, стопанисван от фирма “ф.” ООД.
Стойността
на отнетите суми пари остава установена от показанията на пострадалите, а на
вещите - от назначените на дознанието стоково-оценъчна експертизи, които
установява пазарната стойност на отнетите движими вещи и които съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени, неоспорени от страните. Дадената
пазарна оценка на преносимия компютър, отнет от владението на свид. Т., е 700
лв., на мобилния телефон, отнет от владението на “Д. Е.” ЕООД – 30 лв., на
монетниците – по 8 лв. Или общата стойност на отнетите движими вещи възлиза на
1478 лв.
От
показанията на свидетелите В. и Т. се установява, че за извършване на коя да е
от кражбите, включени в обвинението, подсъдимите се били уговорили предварително.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си всеки
един от двамата подсъдими е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” вр. с чл.26 ал.1 от НК за периода 25.11.2012г.
до 03.01.2013г. От обективна страна, двамата подсъдими А. и Д. през
инкриминирания период в гр. Пловдив след предварително сговаряне помежду си, в
немаловажен случай, са отнели чужди движими вещи, както следва:
-
На 25.11.2012 год. мобилен телефон „Нокиа“ на стойност 30 лв. от владението на
„Д. Е.“ ЕООД гр.П.;
-
На 26.11.2012 год. сумата от 40 лв. от владението на СД“Д.
– И. и С.“ гр.П.;
-
На 02.12.2012 год. сумата от сумата от 10 лв. и монетник
на стойност 8 лв. от владението на ЕТ“М.
Д. ”;
-
На 07.12.2012 год. сумата от 13 лв. и монетник на
стойност 8 лв. от владението на „О. С.“ ООД гр.П.;
-
На 18.12.2012 год. сумата от 200 лв. и монетник на
стойност 8 лв. от владението на „П. “
ООД гр.С.;
-
На 27.12.2012 год. сумата от 200 лв. от владението на „И.
К.“ ЕООД гр.П.;
-
На 30.12.2012 год. сумата от 91 лв. от владението на „ф.“
ЕООД гр.П.;
-
На 30.12.2012 год. сумата от 10 лв. от владението на „Н. Г.“
ООД гр.П.;
-
На 01.01.2013 год. сумата от 50 лв. от владението на „Ч. Б.“
ЕООД гр.С. и преносим компютър „ACER“ на стойност 700 лв. от владението на Г.Й.Т.;
-
На 01.01.2013 год. сумата от 100 лв. от владението на „К.
– А.“ ЕООД гр.П.;
-
На 03.01.2013 год. сумата от 10 лв. от владението на „Ч. Б.“
ЕООД гр.С., или всичко на обща стойност 1478 лв., без съгласието на
ръководствата им и без съгласието на Г.Й.Т., с намерение противозаконно да ги
присвоят.
От обективна страна
подсъдимите са осъществили всички съставомерни признаци на престъпния състав
“кражба”, като съвместно двамата са отнели описаните по-горе вещи от чуждо
владение с присвоително намерение. Отнемането на вещите е осъществено чрез
активни действия – с помощта на отвертки чрез интервенция върху бравите на
входните врати, с което реално са били и взломявани преградите към обектите /а
за магазин “Г.” чрез проникване през прозореца на обекта/. След изнасяне на вещите
от обектите, е последвало бързото отдалечаването на лицата от
местопроизшествието преди пристигането на служителите на съответните
охранителни фирми. Т.е. с прекратяването на фактическата власт от досегашните
владелци, двамата подсъдими са установявали своя фактическа власт върху вещите.
Всяко едно от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, е
довършено. Доказва се и користната цел за извършване на престъпните
посегателства – от показанията на свид. Р., който посочва, че е закупил от тях
преносимия компютър, както и от показанията на полицейските служители, пред
които подсъдимите са признали, че са разделяли парите помежду си.
Липсата на съгласие от страна на владелците на вещите се потвърждава
както от механизма на проникване в обектите, така и от последващото поведение
на пострадалите - същите веднага след
установяване на кражбите са поискали съдействие от полицейските служители.
При извършването на всяко едно от престъпните
посегателства са взели участие и двамата подсъдими – при ясно съзнаване за
съвместно осъществявана престъпна дейност. Налице е и другият квалифициращ
признак от състава на престъплението, за което РП-Пловдив е повдигнала
обвинение – предварителният сговор, тъй като съгласието за извършването на
самата кражба и в двата случая е постигнато между лицата преди започване на
престъпната дейност. Нито едно от деянията, включени в продължаваната престъпна
дейност не съставлява маловажен случай, нито е малозначително такова предвид
общата стойност на отнетите вещи, продължителния период на деятелността,
механизма на извършването им и обстоятелствата, при които са били предприети
престъпленията – посред нощ, с цел да не бъдат видени от свидели, чрез
използване и на техническо средство и унищожаване на прегради здраво направени
за защита на имот. Не са налице други смекчаващи обстоятелства, които да
характеризират престъплението като такова, което представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Както вече се посочи, предварителната подготовка на подсъдимите,
подбирането на момента на извършване на кражбите и използването на
предварително приготвено техническо средство,
категорично отличават инкриминираното деяние от маловажен случай.
Както
се посочи вече по-горе, стойността на отнетите вещи остава установена от изготвената
на дознанието стоково-оценъчна експертиза, както и от показанията на
свидетелите досежно стойността на отнетите вещи.
От СУБЕКТИВНА страна деянията са извършени от подсъдимите
при пряк умисъл, като са съзнавали общественоопасния характер, предвиждали са
настъпването на общественоопасните им последици и са желаели настъпването им,
както и са съзнавали, че действат съвместно. Доказва се и користната им цел – да добият облага за себе си.
Престъплението е осъществено за Д. и А. при условията на
продължавано престъпление - извършени са 11 на брой деяния, които поотделно
осъществяват едни и същи състави на едно и също по вид престъпление – кражба.
Същите са извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка, при използването на еднакъв маниер, при аналогична последователност
на действията на подсъдимите. Последното според съда говори за наличието на трайно
отношение на подсъдимите както към предмета на престъпленията, така и към
обекта на престъпно посегателство – обществените отношения, свързани с
упражняване правото на собственост и личността. Следва да се отбележи, че всяко
едно от деянията са извършени при еднородност на вината и за двамата подсъдими –
при условията на пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
При така установените по отношение на престъпленията белези, съдът намира, че
те се намират в такова съчетание и връзка, че последващото деяние е от
обективна и субективна страна продължение на първото, т.е. в условията на
продължавана престъпна дейност.
За всеки един от двамата подсъдими деянието е извършено
при условията на опасен рецидив в хипотезата на чл. 29, ал.1, б.”а” и б. “б” от НК. За подс. Д. предходните осъждания, които обуславят по-тежката квалификация
на настоящото деяния са следните: по НОХД № 968/2008г., където му е наложено
наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален
общ режим, по НОХД № 694//2010г., където му е наложено наказание от осем месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим и по НОХД № 8405/2010г.,
където наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок от единадесет
месеца. По посочените три осъждания Д. е извършвал деянията като пълнолетен и от
изтърпяването на тези наказания не е изминал срок по-дълъг от пет години.
За подс. А. осъжданията, които обуславят настоящото престъпление
като извършено при условията на опасен рецидив, са следните: по НОХД №
4866/2009г. и по НОХД № 5957/2009г., които са били Г., като наложеното общо
най-тежко наказание е в размер на 10 месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим. Същото е било изтърпяно от него на 23.04.2010г.
според подадената справка от ГД “ИН”. Другото осъждане е това по НОХД №
7026/2011г. по описа на ПРС, 22 н.с., по което наложеното му наказание от една
година и девет месеца при първоначален строг режим е било изтърпяно на
01.11.2012г.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За да наложи на всеки един от двамата подсъдими справедливо
наказание и съобразно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът съобрази
следното: предвиденото от законодателя наказание за престъплението по възприетата
от съда правна квалификация е от три до петнадесет години лишаване от свобода.
Като смекчаващи обстоятелства досежно всеки един от двамата подсъдими,
защитниците им изтъкнаха младата им възраст, както и влошеното здравословно състояние за подс. А..
Съдът отчита младата възраст на двамата подсъдими, но на фона на богата им
престъпна биография, видно от приобщените по делото справки съдимост /извън
престъпленията, които обуславят деянията им като извършени при условията на
опасен рецидив/, единствено показва, че многобройните осъждания на двете лица
не са изиграли поправителната си роля. Като отегчаващо обстоятелство съдът
отчита и изключително интензивната деятелност на двамата като брой
посегателства за един сравнително кратък времеви период, обстоятелството, че
престъплението е продължавано такова и двамата са предприели кражбите буквално
дни след последното си освобождаване от пенитенциарно заведение. Действително
същите признават вината си, но самопризнанието на вината е взето предвид от
законодателя при регламентиране на процедурата на съкратеното съдебно следствие
в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, но като смекчаващо обстоятелство следва да
се третира съдействието, което и двамата са оказали още в хода на разследването
и самопризнанието, което са направили при дадените от тях извънпроцесуални
обяснения, с което значително са способствали за разкриване на отделните престъпни
деяния. Също така двамата са посочили и
лицето, на което са отчуждили преносимия компютър на свид. Т., като вещта е
възстановена. Прави впечатление, че досежно някои от кражбите стойността на
отнетите суми и вещи не е висока. Като смекчаващо обстоятелство за подс. А.
съдът отчита и влошеното му здравословно състояние, за което има данни в
характеристичната справка от досъдебното производство, а и твърденията на същия
в съдебната зала за други сериозни заболявания, макар и неподкрепени от надлежни
доказателства, съдът отчита при преценка на наказанието. И двамата подсъдими
изразяват разкаяние за стореното, като при преценка на така изложените
обстоятелства, съдът намира, че наказанието на всеки един от тях следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства, под средния
размер на предвиденото наказание, без някое от тях да е изключително такова или
всичките в съвкупност да се преценяват като многобройни, така, щото и
най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко.
Ето защо, съдът
намира, че наказанието, което следва да определи на всеки един от двамата
подсъдими по реда на чл. 54, ал.1 от НК, е в
размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода. Редуцирано по
реда на чл. 58А, ал.1 от НК с една трета, наказанието, което следва да се
наложи на всеки един от тях е от по ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът не
намира за необходимо да наложи и наказанието „конфискация до една втора от
имуществото на виновните лица”, предвидено само като възможност в чл. 196, ал.2
от НК, поради влошеното материално състояние на двамата.
Наказанието
си всеки един от двамата подсъдими следва да изтърпи при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 61,
т.2 от ЗИНЗС, като от изтърпяване на наказанията на основание чл. 59, ал.2 вр.
с ал.1 от НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимите са били
задържани по делото по реда на ЗМВР, по реда на чл. 64, ал.2 от НПК и с МНО
“Задържане под стража”, т.е. от 03.01.2013г. до влизане в сила на настоящата
присъда.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимите следва да заплатят по сметка на ВСС
и направените по делото разноски за експертизи, които съдът изчисли на 140 лв.
или по 70 /седемдесет/ лева всеки един от тях.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.П.