Мотиви на присъда от 01.07.2014 г. по НОХД № 444/2014
г. по описа на Окръжен съд –
гр. Бургас.
Предаден е на съд подсъдимия В.С.С.,
ЕГН ********** по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342,
ал. 1 НК за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Производството по делото премина
по реда на Глава Двадесет и седма НПК с предварително изслушване на страните,
като подсъдимият беше изрично уведомен за правата му по тази глава и заяви
категорично признава изцяло фактите в обвинителния акт, признава се за виновен
и не желае да бъде извършен разпит на свидетелите и вещите лица, като е
запознат, че при постановяване на присъдата съдът ще се ползва непосредствено
от съдържанието на съответните протоколи и експертните заключения. Изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти - чл. 371, т. 2 НПК.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция представителят на държавното обвинение го поддържа, тъй
както е предявено. Пледира за осъдителна присъда, като след редукцията по чл.
58а, ал. 1 от НК, на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от около три години, изпълнението на което да се отложи на основание
чл. 66, ал. 1 от НК. Относно кумулативната санкция по чл. 343г от НК, прокурорът
предлага подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок по-висок
от размера на наказанието лишаване от свобода.
Процесуалният представител на
частните обвинители – адв. Сарийски., поддържа изцяло обвинението, повдигнато с
обвинителния акт, и пледира за постановяване на осъдителна присъда, като счита,
че целите на генералната и специална превенция на закона могат да бъдат
постигнати след прилагане на разпоредбата на чл. 58а НК с налагане на наказание
лишаване от свобода в размер на около две години лишаване от свобода, което да
бъде отложено по реда на чл. 66 НК, в рамките на три годишен изпитателен срок.
Относно санкцията по чл. 343г от НК, предлага подсъдимия да бъде лишен от право
да управлява МПС за срок от пет години.
Подсъдимият С. лично и чрез своя
процесуален представител изцяло признава фактите и обстоятелствата в
обвинителния акт и моли осъдителната присъда да бъде при лек превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства.
След преценка на събраните по
делото доказателства по реда на Глава двадесет и седма НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, и по смисъла на чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема за
установено следното:
На основание чл. 372, ал. 4 НПК
съдът установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, съгласно които:
На 23.08.2013 г., свидетелят Б.Х.
предоставил за ползване собствения си лек автомобил, марка „Ауди А4”, с рег. №
А** КХ, на подсъдимия С., който от своя страна се задължил да го върне след
няколко дни. На 24.08.2013 г., около 20.30 часа, подсъдимият С. потеглил с
въпросния автомобил от село В. за град К. като на предната седалка до него го
придружавал пострадалият И.С. В., който бил с поставен обезопасителен колан. Тъй
като пътя за град К. бил в ремонт, подсъдимият решил да промени маршрута си и
да мине през село П.. През това време на денонощието нямало движение на
превозни средства и пътното платно било сухо. Около 20.50 часа лекият автомобил,
марка „ Ауди А4” с per. № А** КХ, управляван от подс. В.С., се движел по
второкласен път II-73, около 1 км. след село П., посока град К., със скорост от
около 97 км. в час. Съгласно изготвената съдебно-автотехническата експертиза
(л. 31 – 49 от ДП) опасната зона на спиране при тази скорост на движение на
автомобила е била около 87 м. В този
участък пътното платно било с прясно положен едрозърнест асфалт, без осева
линия, без странични ограничителни линии и с обща ширина 7,2 метра, като в
дясно и ляво на платното имало наличие на банкет с дребен чакъл. Банкетът бил
по-нисък с около 3-4 см. от пътното платно, като след него продължавала земна
маса със средна ширина от 3,5 метра.
Движейки се със скорост от 97 км.
в час, автомобилът, управляван от обвиняемия, навлязъл в ляв за движението му
завой. След преминаване на левия завой, на около 60 метра след него, предната
дясна гума на автомобила навлязла в десния банкет. Последвало синосоидално
движение около десния край на пътя, като предната дясна гума на МПС-то, ту се
качвала, ту слизала от асфалта, но автомобилът оставал на ходовите си колела.
След около 152 метра МПС окончателно напуснало пътното платно в дясно, като 16
метра след това, автомобилът заставайки напречно на движението си, започнал да
се върти около оста си, насочен почти перпендикулярно срещу пътното платно.
Заключението на вещото лице, извършило автотехническата експертиза, е че
автомобилът се е превъртял един път.
В резултат на удара, стоящият до
шофьора пътник И.С. В., въпреки поставения от него предпазен колан, получил
двустранна фрактура на ребра, разкъсване на сърцето с излив на голямо
количество кръв в гръдната кухина, кръвонасядания на лицето, охлузвания по
предната повърхност на тялото, контузии рани по лицето, охлузване на ляв горен
крайник. В. починал на място, като непосредствана причина за смъртта според
извършената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза № 238/2013
г. /л. 22 – 24 от ДП/ е несъвместимото
с живота увреждане на сърцето, следствие рязко притискане на гръдната клетка с
посока отпред-отзад. Съгласно протокола за химическа експертиза № 812 от 27.08.2013
г. (л. 27 от ДП), И. В. е бил с 2,11 промила етилов алкохол в кръвта.
Наранявания от катастрофата получил
и подс. С., изразяващи се в травма в тазовата област, в резултат на която било
причинено трайно затруднение на движението на долните крайници за около 2-4
месеца при обичайно протичане на оздравителния процес. Съгласно изготвената
съдебномедицинска експертиза № 468/203 г., подсъдимият е получил и хематурия,
контузия на главата и хематом на тестисите - временно разстройство на здравето,
неопасно за живота (л. 25 от ДП).
От протокола за извършена
химическа експертиза (л. 28 от ДП) е видно, че водачът – подсъдимият С., не е употребил алкохол.
Получените увреждания са в пряка
причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие според
заключението на вещото лице.
Видно от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза /л. 31 – 49 от ДП/, причината за настъпилото пътнотранспортно
произшествие е управлението на превозното средство, марка „ Ауди А4” с per. № А**
КХ, от подс. В.С. със скорост от около 97 км. в час, която скорост е по-голяма
от критичната за преодоляване на левия завой. Водачът на автомобила е имал
техническа възможност да се съобрази със своите възможности и тези на
автомобила, който управлява, със състоянието на пътя и да намали скоростта си
на движение на около 85 км. в час и така да преодолее левия завой. Според
вещото лице, не е възникнала внезапна и непреодолима техническа неизправност,
която да е причина за настъпилото ПТП. Водачът се е движел по прав участък от
пътя извън населено място, с разположена вертикална знакова сигнализация, указваща,
че следва ляв завой, а видимостта към знака, според вещото лице, е била над 150
метра.
Избраната от подсъдимия скорост
за движение е била несъобразена с пътните условия - остра хоризонтална крива, в
следствие на което изгубил контрол над управляваното от него МПС, преобръщайки
се в крайпътна територия в ляво по посока на движението си. С това си поведение
подсъдимият нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“, като в конкретния случай подсъдимият не се съобразил с
навлизането на автомобила в пътен участък с ляв завой и го управлявал със
скорост около 97 км/ч, която скорост е по-голяма от критичната за преодоляване
на левия завой.
Именно разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП визира съобразената скорост и обстоятелствата, които обуславят
нейния избор. Тя задължава подсъдимия да съобразява всички обективни и
субективни фактори, които имат отношение към безопасността на движението, както
и да намали скоростта или да спре при наличието на опасност на пътното платно
или извън него. В конкретния случай водачът е
управлявал автомобила с несъобразена скорост и сам се е поставил в невъзможност
да предотврати пътнотранспортното произшествие.
Настоящата инстанция изцяло
възприема тези изводи на обвинението, още повече, че те се доказват от
събраните по делото гласни доказателства (обясненията на обвиняемия С., свидетелските показания на Б.М.Х.),
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум и безмащабна скица
към него (л. 4 - 10 от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства и
фотоалбум към него (л. 11 - 14 от ДП), съдебномедицинска
експертиза №
238/2013 г. (л. 22 – 24 от ДП), съдебномедицинска
експертиза № 468/2013
г. (л. 25 – 26 от ДП), протоколи за
химически експертизи (л. 27 – 28 от ДП), протокол за медицинско изследване (л.
29-30), заключенията на изготвените
съдебно-автотехническа експертиза, ведно с изготвената
мащабна схема (л. 31 - 50 от ДП), справка за съдимост (л. 52 – 54 от ДП), справка
от Областна служба „Изпълнение на наказанията“, сектор „Пробация“ – Бургас (л.
55 от ДП), справка от Сектор ПП – ОДМВР – Бургас (л.
57 от ДП), медицинска документация (л. 73 - 103 от ДП), препис – извлечение от
акт за смърт (л. 104 от ДП), удостоверение за
наследници (л. 105 от ДП), копие застрахователна полица с приложения (л. 116 - 118 от ДП), а също и представените в съдебната фаза писмени
доказателства: характеристика, справка от Областна служба „Изпълнение на
наказанията“, сектор „Пробация“ – Бургас и актуално свидетелство за съдимост.
Подсъдимият С. е правоспособен
водач. От приложената към делото справка от сектор ПП при ОД МВР - Бургас е
видно, че той е бил наказван за нарушения по чл. 179, ал. 1, т. 5, чл. 185, чл.
171, т. 1, „б“ от ЗДвП, за което са му били наложени административни наказания -
глоби, като веднъж е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 5 месеца на
основание чл. 343г НК, за извършено от С. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като
във всички случаи нарушенията са извън предмета на настоящата инкриминирана
дейност. При това обаче е безспорно, че водачът е имал склонност към извършване
на нарушения на правилата за движение по пътищата с МПС.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед на така приетата
фактическа обстановка, съдът намира обвинението за безспорно доказано. Това е така, защото от обективна страна, на 24.08.2013
г., около 21.00 часа, лекият автомобил, марка „ Ауди А4” с рег. № А** КХ,
управляван от подс. В.С., се движел по второкласен път II-73, на около 1 км.
след село П., посока гр. К., със скорост около 97 км. в час, като подсъдимият нарушил
правилата за движение по пътищата визирани в Закона за движение по пътищата, а
именно: чл. 20, ал. 2 ЗДвП "Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението", следствие на което
допуснал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта
на И.С. В..
От субективна страна деянието на подс.
В.С. е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост, по смисъла на
чл. 11 ал. 3 от НК, в нейната разновидност самонадеяност. Обвиняемият е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги
предотврати.
При това положение както от
обективна, така и от субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния
състав на чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, след като
нарушил правилата, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Като причина за извършване
на деянието следва да се посочи несъобразената от водача скорост от около 97
км/ч за преодоляване на левия завой.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието,
съдът се съобрази както с целите на закона по чл. 36 НК, така и императивните
критерии на чл. 54 НК. Взе предвид от една страна ниската степен на обществена
опасност на дееца - същият е с чисто съдебно минало /реабилитиран по право/, с положителни характеристични данни, искрено се
разкайва и изразява съжаление за стореното, оказва пълно съдействие на органите
на наказателното производство като признава изцяло фактите в обвинителния акт,
както и вината си.
Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчете нарушаването на повече от една от разпоредбите на
ЗДвП, както и предходните наказания,
наложени на подсъдимия по административен ред за нарушения на ЗДвП (л. 57 от
ДП). Не без значение е и конкретната форма на проявената непредпазливост-
самонадеяност.
В случая не са налице
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия при
условията на чл. 55 от НК, тъй като изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, а и при наличието на
отегчаващи такива, не могат да обосноват несъразмерност между извършеното
престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание.
По тези съображения съдът наложи
на подсъдимия наказание лишаване от свобода при лек
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно за срок от четири
години. При това и съобразно конкретното съдебно производство, съдът приложи
разпоредбата на чл. 58а НК и редуцира размера на наказание лишаване от свобода на
две години и седем месеца. Съдът намери, че към настоящия момент процесът на
поправяне и превъзпитание у подсъдимия е започнал и не се налага ефективно
изтърпяване на наказанието, при което и на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи
изтърпяването на наказанието, като с оглед конкретното деяние това следва да
бъде в максимален срок, а именно пет години.
Съдът, като съобрази, че
кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 49, ал. 2 НК не може да бъде за срок по-малък от наказанието лишаване от
свобода и като отчете посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства наложи наред с наказанието лишаване от свобода и кумулативно
предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС,
като счете, че справедлив размер за това наказание е за срок от пет години,
считано от влизане на присъдата в сила. С отнемането на възможността на
подсъдимия да управлява МПС за продължителен период от време, какъвто е срокът
от пет години, ще се отнеме възможността той да извърши ново нарушение на
правилата за движение.
Накрая с присъдата съдът се произнесе
и по въпросите свързани с направените от държавата разноски.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: