ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 456
гр. Враца, 05.03.2024 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в закрито заседание на 05
март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
АДМ.СЪДИЯ: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Н.ЙОРДАНОВ
адм. дело № 106 по описа на
АдмС – Враца за 2024 г.
и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по жалба вх.№ 436/07.02.2024г. на В.К.А.,
понастоящем в *** срещу
заповед № Л-366/29.01.2024 година на началник ***, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „***“.
Съдът
като съобрази предмета на жалбата и приложимия закон намира подадената
жалба за недопустима, тъй като процесната заповед не подлежи на обжалване по
съдебен ред.
С
разпоредбите на чл.
110 и чл.
111 от ЗИНЗС са предвидени възможностите за оспорване на заповедите на
налагане на дисциплинарни наказания, като са разграничени съобразно наложеното
наказание. В чл.
110 от ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно наказание, издадени
от началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, се обжалват
пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора
/каквато е процесната/, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", а в случаите по чл. 104, ал. 3
- пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от
запознаване на лишения от свобода със заповедта.
Правомощие
на компетентния орган е да се произнесе по жалбата с мотивирано решение, с
което да отмени заповедта, да отхвърли жалбата и потвърди оспорената заповед
или да отмени заповедта и върне преписката на органа, издал заповедта, с
допълнителни указания. От своя страна, разпоредбата на чл.
111 от ЗИНЗС изрично отграничава реда за обжалване на заповедите за
наложено дисциплинарно наказание "**" от останалите такива, като е
посочено, че заповедта за дисциплинарно наказание "**" подлежи на
оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в
тридневен срок от обявяването й. В предвидения съдебен контрол са посочени и
възможностите на съда при произнасяне, които не се отличават от тези на
административния орган, постановяващ решение - да потвърди заповедта, да отмени
заповедта или да отмени заповедта и да върне преписката на органа, издал
заповедта, със задължителни указания относно прилагането на закона.
Именно
последните възможности (еднакви при двата вида контрол - административен и
съдебен) и двете последователни разпоредби на чл.
110 и чл.
111 от ЗИНЗС водят до извода за отлика на съдебния от административния
контрол единствено за заповеди, касаещи дисциплинарно наказание "**".
Настоящият състав намира, че това е и смисълът на ЗИНЗС - да направи изключение
за съдебен контрол само за най-тежкото от възможните дисциплинарни наказания,
предвидени в чл.
101 от ЗИНЗС, но не и за останалите.
Предвид
изложеното и при съобразяване с предвидената в разпоредбата на чл.
111 от ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд само на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание "**", следва да се направи изводът, че по
отношение на останалите дисциплинарни наказания е предвидено само
административно обжалване на заповедите, но не и съдебно такова. В случая няма
данни да е проведено административно оспорване пред директора на ГД
"Изпълнение на наказанията", произнасянето на който ще е окончателно
и като такова изчерпващо административната процедура без да подлежи на съдебен
контрол.
Съгласно
чл.
120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и
юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат, освен изрично посочените със закон. В практиката си Конституционният
съд нееднократно се е произнасял, че възможността за изключване на съдебния
контрол върху административните актове, предоставена на законодателя с чл.
120, ал. 2 от Конституцията, е изключение и следва да се тълкува и прилага
ограничително (Решение № 18 от 1997 г. по конституционно дело № 12 от 1997 г.,
Решение № 5 от 1997 г. по конституционно дело № 25 от 1996 г. и др.).
Наличието
на годен за обжалване административен акт е положителна абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно-административно
производство и липсата му, какъвто е настоящият случай, прави това производство
недопустимо.
Тъй
като в случая жалбата е подадена до съда, а разпоредбата на чл.110, ал.2 от ЗИНЗС повелява да се подаде чрез органа, наложил дисциплинарното наказание, то
следва същата да се върне на началник на *** за проверка нейната редовност и
при констатиране на такава, да се изпрати на директора на ГД "Изпълнение
на наказанията" за произнасяне.
С
оглед изложеното и на основание чл.
159, т.1 от АПК, Административен съд – Враца,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 436/07.02.2024г. на В.К.А., изтърпяващ * в *** срещу
заповед № Л-366/29.01.2024 година на началник ***, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „***“.
ВРЪЩА
жалбата, подадена от В.К.А. на началник *** за проверка нейната редовност и при
констатиране на такава, да се окомплектова с преписката и изпрати на Директора
на ГД "Изпълнение на наказанията" за произнасяне.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 106/2024 г. по описа на
Административен съд - Враца.
Определението
да се съобщи на лицето и на началника на ***.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му.