Мотиви
към решение по 16.12.2019 г., постановено по в.н.а.х.д. № 2620/2019 г. на
Софийски градски съд, Наказателно отделение, І въззивен
състав
С
решение от 12.02.2019 г. по н.а.х.д. № 18780 по описа за 2018 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 22-ри състав, е признал обвиняемия И.В.С. за
виновен в това, че на 01.06.2018 г., около 12,00 часа в гр. София, на ул. „И.
Шишман“, в сградата на Седмо СУ „Св. Св. Седмочисленици“ не е изпълнил заповед
за защита от домашно насилие от 17.10.2017 г., издадена от СРС, ГО, 80-ти състав
по гр.дело № 69565/2017 г., по силата на която му се забранява да се доближава
на разстояние по-малко от 100 метра от Г.И.С.– престъпление по чл. 296, ал. 1
от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободил обвиняемия
от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в
размер на 1000 /хиляда/ лева. Разноски по делото не са възлагани.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба
ведно с допълнение към нея от защитника на обвиняемия И.В.С. – адв. Д.Д., в която е заявено
оплакване за неправилност на решението, като са изложени доводи, че същото е
незаконосъобразно и необосновано, тъй като по делото не са събрани категорични
доказателства, подкрепящи обвинителната теза, защото в показанията на
разпитаните свидетели са налице съществени противоречия. Освен това се излага,
че липсва субективен елемент от състава на престъплението, а дори да се приеме,
че същият е налице, деянието е малозначително. В
жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на
съдебен акт, с който обвиняемият да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение.
Препис
от жалбата ведно с допълнението към нея е връчен на Софийска районна
прокуратура, като писмено възражение не е направено.
В
открито съдебно заседание защитникът на обвиняемия – адв.
Д. поддържа жалбата и допълнението към нея като моли решението да бъде отменено
и обвиняемият да бъде оправдан като излага подробно аргументи в подкрепа на
тезата си, че липсва субективен елемент от състава на престъплението,
евентуално, че са налице предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.
Представителят
на държавното обвинение поддържа, че решението е правилно и като такова следва
да се потвърди, в подкрепа на което излага, че фактическата обстановка по
случая е установена, налице е заповед за незабавна защита от 17.10.2017 г.,
която е била нарушена на 01.06.2018 г., а съдебното решение по гражданското
дело е влязло в сила на 11.10.2018 г.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК приема, че е налице основание за отмяна на първоинстанционното
решение и за постановяване на ново такова, с която обвиняемият да бъде признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
В
резултат от извършените от въззивния съд анализ и
съпоставка на събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Обвиняемият
И.В.С. е роден на *** ***, с адрес в гр. София, ул. „********, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи, реабилитиран към
датата на инкриминираното деяние. Същият не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК.
В
период от около 11 – 12 години преди 2017 г. обвиняемият И.В.С. и свидетелката Г.И.С.били
във фактическо съжителство, като от съвместното им съжителство двамата имат малолетен
син В.И.С., а обвиняемият има и по-голямо дете от предходна връзка.
През
месец септември 2017 г. отношенията между свидетелката Г.И.С.и обвиняемия И.В.С.
се влошили, двамата се разделили, като в периода 19.09.2017 г. до 28.09.2017 г.
обвиняемият С. упражнил домашно насилие спрямо свидетелката С.. Същата, в
качеството си на пострадало лице подала на 03.10.2017 г. в Софийски районен съд
молба за издаване на заповед за налагане на мярка за закрила от домашно насилие
по ЗЗДН. По молбата е образувано гр.дело № 69565/2017 г. по описа на СРС, III
ГО, 80-ти състав, по което на 17.10.2017 г. в полза на молителката в
производството по чл. 12-19 от ЗЗДН е издадена заповед за незабавна защита. Заповедта
за незабавна защита от 17.10.2017 г. издадена на основание чл. 19 от ЗЗДН, с
която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН обвиняемият И.В.С. е задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на свидетелката Г.И.С.и
Л.П.Н., и на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 му е забранено да приближава
свидетелката Г.И.С.на разстояние по-малко от 100 метра, е връчен на обвиняемия
на 03.11.2017 г.
С
решение № 327568 от 31.01.2018 г., постановено по гр.дело № 69565/2017 г. по
описа на СРС, III ГО, 80-ти състав е издал на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН
заповед за защита в полза на свидетелката Г.И.С.и Л.П.Н. срещу обвиняемия И.В.С.,
като отново му е наложил мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.
Решението е влязло в законна сила на 11.10.2018 г.
На
01.06.2018 г. около 12,00 часа, обвиняемият И.В.С., след предварителна уговорка
със сина си, посетил по повод Празника на детето 07 ОУ „Св.Седмочисленици“,
където синът му учел, за да го вземе след тържество, на което присъствала и
свидетелката Г.И.С.. Обвиняемият И.В.С. изчаквал сина си в коридора пред
класната стая на втория етаж в учебното заведение. След края на тържеството, на
излизане от стаята свидетелят К.П.Т.баща на едно от децата от училището,
срещнал обвиняемия и го попитал дали може да заведе двете деца в „Коколандия“, в парка на Свободата, за да си играят, на
което обвиняемият отговорил на свидетеля да попита майката на детето като я
посочил с жест, докато стоял в коридора пред стаята. Свидетелят К.П.Т.попитал
свидетелката Г.И.С.дали разрешава, а тя от своя страна му отвърнала да попита
обвиняемия. Обвиняемият И.В.С. позволил, разбрали се с Т.да се чуят по телефона
след като децата приключат с играта, взел раницата на сина си, след което
свидетелят Т.взел В.и тръгнал надолу по стълбите. Свидетелката Г.И.С.останала в
стаята, а обвиняемият И.В.С. - в коридора, като на излизане от стаята двамата
се срещнали и разменили реплики, които разстроили свидетелката Г.И.С.. По-късно
обвиняемият И.В.С. се свързал със свидетеля К.П.Т.по телефона, за да вземе сина
си. Свидетелката Г.И.С.от своя страна подала сигнал за упражнено спрямо нея
домашно насилие в 01 РУ-СДВР с вх. № 225000-8896 от 04.06.2018 г., към който
сигнал приложила копие от заповедта за незабавна защита от 17.10.2017 г.
Изложената
фактическа обстановка настоящият състав на съда възприе въз основа на събраните
в производството и приобщени по надлежния ред доказателствени
материали - гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно:
показанията на свидетелите Г.И.С.и К.П.Т.приобщени на основание чл. 378, ал. 2
от НПК, обясненията на обвиняемия И.В.С., заключението на КСППЕ, заповед за
незабавна защита от 17.10.2017 г. ведно с писмо, удостоверяващо нейното връчване,
изисканото от настоящата съдебна инстанция влязло в законна сила решение №
327568 от 31.01.2018 г., постановено по гр.дело № 69565/2017 г. по описа на СРС,
III ГО, 80-ти състав, справка за съдимост, удостоверение за раждане, удостоверение
за доходи на обвиняемия, както
и другите писмени доказателства приобщени по делото.
Така
описаните и събрани доказателства позволяват в пълнота правилно да бъдат
изяснени относимите към предмета на делото
обстоятелства. Настоящият състав на въззивният съд
счита, че възприетите от първата инстанция фактически положения относно осъществената
среща между обвиняемия и свидетелката Г.И.С.на инкриминираните дата и място,
при описаните обстоятелства са правилно установени, като по делото без съмнение
се установява както от показанията на свидетелите, така и от обясненията на
обвиняемия, че двамата са се срещнали пред класната стая, в която е имало
тържество на сина им на 01.06.2018 г. около 12,00 часа, в 07 ОУ
„Св.Седмочисленици“. От представените писмени доказателства – заповед за
незабавна защита от 17.10.2017 г. ведно с писмо, удостоверяващо нейното връчване
и влязло в законна сила решение № 327568 от 31.01.2018 г., постановено по гр.дело
№ 69565/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 80-ти състав се установява и че между
двамата е имало съдебен процес във връзка с осъществено от обвиняемия спрямо
свидетелката С. през месец септември 2017 г. домашно насилие, както и че срещу
обвиняемия и в полза на С. е издадена и действаща към датата на инкриминираното
деяние забрана по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да доближава С. на разстояние
по-малко от 100 метра, която забрана обвиняемият е нарушил заставайки пред
вратата на класната стая на сина си, където в този момент се е намирала
свидетелката С..
Посочените
доказателства са последователни, еднопосочни, не съдържат вътрешни
противоречия, не са в противоречие и помежду си, поради което обсъдени
поотделно и в цялост, сочат на описаната от първия съд фактическа обстановка,
която бе възприета и от въззивния съдебен състав.
Преценявайки
установените факти в тяхната съвкупност и последователност и анализирайки
съдържанието на обстоятелствената част и диспозитива
на постановлението на СРП по чл. 375 от НПК от 02.11.2018 г., въз основа на
което делото е внесено в първоинстанционния съд с предложение за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, въззивният съд в отклика от
първостепенният такъв обаче приема от правна страна, че осъщественото от обвиняемия
деяние не осъществява от обективна страна състава на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение по следните съображения:
Съгласно чл. 296, ал. 1 от НК, който попречи или
осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни
заповед за защита от домашно насилие, се наказва с лишаване от свобода до три
години и или глоба до пет хиляди лева. С оглед изложената правна рамка, за да
бъде доказана обвинителната теза, по несъмнен начин следва да бъде установено
наличието на три общи предпоставки: първо, че е налице влязло в сила съдебно
решение, което подлежи на изпълнение/ алтернативно, че е издадена заповед за
защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу подсъдимия; второ, че съществува
поведение на дееца, с което той не изпълнява конкретните предписания на съда,
съдържащи се в окончателния съдебен акт или осуетява изпълнението им, като
създава обективни пречки, за да бъде упражнено съответното право на правоимащите; и трето – че предприетото от дееца поведение
е извършено умишлено и със съзнанието, че по този начин се накърнява правилно
функциониране на правосъдния апарат.
Производство по закона за защита от домашно насилие
започва въз основа на писмена молба по чл. 8, в деня на постъпване на която
съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец (чл.
12 от ЗЗДН). Според чл. 18, ал. 1 когато молбата съдържа данни за пряка,
непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото
лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава
заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата, която
се връчва на страните и се изпраща служебно до съответното РУ на МВР. В
настоящия случай безспорно се установява, че срещу обвиняемия и в полза на
свидетелката и пострадала, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, е издадена заповед за незабавна защита от
домашно насилие от 17.10.2017 г., по гр.дело № 69565/2017 г. по описа на СРС, III
ГО, 80-ти състав, за която обвиняемият
е уведомен лично срещу подпис. Със заповедта за незабавна защита на обвиняемия
е наложена забрана да доближава пострадалата на по-малко от 100 метра и е
задължен от съда да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Съгласно чл. 19 от ЗЗДН заповедта за незабавна
защита, издадена на основание чл. 18 от ЗЗДН не подлежи на обжалване и има
действие до издаването на заповедта за защита по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН с
решението по чл. 15, ал. 1 или на отказа на съда. На основание чл. 20 от ЗЗДН заповедта
за защита издадена с решението по делото подлежи на незабавно изпълнение, т.е.
отменя заповедта за незабавна защита незабавно, без значение от датата на
влизане в сила на решението на съда по чл. 15 от ЗЗДН. По тази причина
настоящият състав на съда приема, че с постановеното от СРС по гр.дело № 69565/2017 г. решение №
327568 от 31.01.2018 г. заповедта за незабавна защита от 17.10.2017 г.,
издадена по същото дело е отменена по силата на закона, като е без значение, че
наложените с двата акта мерките за защита срещу домашно насилие по чл. 5, ал. 1
от ЗЗДН са идентични.
Систематичното
място на престъплението по чл. 296, ал. от НК е в Раздел III, Глава VIII „Престъпления против правосъдието“,
чийто обект на защита са обществените отношения свързани с правилното
функциониране на правосъдната система, респективно цели се защита срещу
посегателства, възпрепятстващи изпълнението на конкретни съдебни актове, поради
това заповедта, която се нарушава е съществен елемент от обективна страна на
състава на престъплението. По тази причина и доколкото държавното обвинение е
инкриминирало на подсъдимия нарушение на конкретен съдебен акт – Заповед за
незабавна защита от 17.10.2017 г., който към датата на деянието 01.06.2018 г. е
отменен на осн. чл. 20 във вр.
с чл. 19 от ЗЗДН по силата на закона, съдът намира, че с поведението си обвиняемият
И.В.С. не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.
296, ал. 1 от НК, така както то е описано от обвинението в постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл. 78а НК.
Тъй
като деянието на обвиняемия е несъставомерно поради
отсъствие на решаващ признак от обективния състав на чл. 296, ал. 1 НК, липсва
основание за обсъждане на неговата субективна страна.
Поради
изложеното съдът прие, че обвиняемият не е извършил престъплението, за което е
обвинен, поради което и на основание чл. 378, ал. 4 т. 2, вр. с ал. 5 и чл. 304 от НПК го
оправда по повдигнатото му обвинение.
Предвид
горното и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените разноски остават в
тежест на Държавата.
Така
мотивиран, съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.