О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260796 , 11.11.2020
г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на единадесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев ч. гр.
д. № 2510 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Ивелина Кавурска и Янислав
Бориславов Янакиев, чрез пълномощника юрисконсулт Ивайло Терзиев против Разпореждане
№ 14711/10.09.2020г., по ч.гр.д. № 5356/20г. по описа на БРС, с което съдът е
отхвърлил заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение срещу Б.К.К., ЕГН **********, за следните
суми: 167,07 лева – договорна лихва за периода от 17.11.2018г. до 15.07.2019г.;
477,58 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 478,10 лева – неустойка
за неизпълнение на задължението по договора за кредит; 15 лева – разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземанията, които суми са дължими на
основание договор за паричен заем № 5476193/18.10.2018г. сключен между длъжника и
„Вива Кредит“ ООД, и вземанията по който са прехвърлени с рамков договор за
цесия от 01.12.2016г. и Приложение № 1/01.11.2019г. към него.
В
частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на
оспореното определение, като се излагат подробни съображения относно
дължимостта на всяко едно от отхвърлените вземания. Излагат се подробни
съображения относно вземането за възнаградителна лихва в размер на 167,07 лева,
която била дължима наред с главницата и представлявала възнаграждение за
ползването на заетата сума от длъжника през първоначално договорения срок за
връщане на заема. Договорната лихва била дължима не само като възнаграждение за
ползване на главницата до нейното връщане, но и като цена на услугата по
предоставяне на заетия паричен ресурс, при отчитане на обстоятелството, че
кредиторът бил финансова институция, която отпускала заеми със средства, които
не били набирани чрез публично набиране на влогове или други възстановими
средства. Достъпът на ответника до паричния ресурс бил бърз, лесен и
необезпечен, като тези ползи имали своята цена и длъжникът се бил съгласил с
нейното заплащане при сключване на договора. С оглед на което тази цена не
следвало да се приравнява на възнаградителна лихва и нейното съответствие с
добрите нрави не е предмет на изследване. Не съществувала законова пречка
договорната лихва да бъде уговорена в размер над законната лихва, тъй като
свободата на договаряне не била ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Потребителят сам се е съгласил да ползва предоставения му заем при
предварително известните му условия, при което не можело да се говори за
противоречие с „добрите нрави“. На следващо място, жалбоподателят оспорва и
изводите на районния съд относно неравноправност на клаузата за неустойка, като
намира същите за необосновани. За заповедния съд не било възможно да прецени
дали се касае за индивидуално договорени или не клаузи, тъй като в това
производство не се събирали доказателства, от които това можело да се установи.
Преценката дали дадена неустойка нарушавала добрите нрави следвало да бъде
извършена въз основа на редица фактори, като дори да се счетяло, че същата е
прекомерна, съдът следвало да намали нейния размер. Излагат се съображения за
дължимост и на таксата за разходи за извънсъдебно събиране на задължението,
основани на чл. 10а, ал.1 ЗПК, допускаща събирането на такси от кредитора за
допълнителни услуги, свързани с потребителския кредит. Такива допълнителни
услуги били например изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и други, и начисляването им
било във връзка с виновното неизпълнение от страна на заемателя. Като
договорена в съответствие с чл. 9 от ЗЗД, за валидна се сочи и клаузата за
такса за експресно разглеждане на документи. Моли за отмяна на разпореждането
на първоинстанционния съд и вместо него да бъде постановено ново разпореждане
по съществото на спора и да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите,
претендирани в Заявлението по чл. 410 от ГПК.
Частната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа необходимите
реквизити, поради което е процесуално допустима. По аргумент от чл. 413, ал. 2
от ГПК препис от частната жалба не е връчен на ответника по заповедното
производство.
Въз основа на закона и събраните доказателства по
делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Пред
Районен съд – Бургас е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД против
длъжника Б.К.К. като заемател за следните суми по договор за паричен заем № 5476193
от 18.10.2018 година, сключен с „Вива Кредит” ООД, вземанията по който били
прехвърлени на заявителя с договор за цесия, а именно: сумата 1204,09 лева, представляваща
главница, сумата 167,07 лева, представляваща договорна лихва, начислена за
периода от 17.11.2018г. година до 15.07.2019 година; сумата 477,58 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи; сумата 478,10 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение; сумата 15 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задълженията, сумата от 56.35 лева, представляваща законна лихва върху
непогасената главница, начислена за периода от 16.07.2019г. година до 27.08.2020
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
В
заявлението се сочи, че задължението произтича от Договор за паричен заем
„Вивакредит план“ № 5476193 от 18.10.2018г., сключен с „Вива кредит“ ООД, по
силата на който на длъжника е отпусната като кредит сума в размер на 1500 лева,
която сума същата е получила с подписването на договора и се е задължила да
върне, ведно с дължимата договорна лихва, като заплати общо сума в размер на
1762,92 лева на девет месечни погасителни вноски. В депозираното заявление се
посочва, че заемателят се е възползвал от допълнителната услуга за експресно
разглеждане на заявката за подадените от него документи за отпускане на заема,
като се е съгласил да заплати за това такса във фиксиран в договора размер от 614,70
лева, от която дължимия остатък бил в размер на 477.58 лева. На следващо място
в депозираното заявление се посочва, че длъжникът не е изпълнил поетото
задължение да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, поради което от същата се претендира и неустойка в размер на 478,10
лева. Съгласно договора и тарифата, и с оглед настъпилата трайна забава на
длъжника, същата дължала и разходи и такси за извънсъдебно събиране, които се
претендират в размер на 15 лева. Посочва се, че длъжникът е извършил плащания в
общ размер на 895.48 лева. Поради неизпълнението на длъжника, същият дължал и
сума в размер на 56,35 лева - обезщетение за забава върху непогасената
главница, за периода от 16.07.2019 г. до 27.08.2020 г., както и законната лихва
от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Въз
основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение, Районен
съд – Бургас е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение № 2359 от
08.09.2020г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 5356/2020г. по описа на Районен
съд - Бургас, по силата на която е разпоредено Б.К.К. да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД сума в размер от 1204,09 лева,
представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем с № 5476193,
сключен на 18.10.2018г. с „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който били
прехвърлени от последното дружество на заявителя с рамков договор за цесия от
01.12.2016 г. и Приложение № 1/01.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.09.2020г. до окончателното изплащане, както и разноски
по делото в размер на 75,21 лева, от които 25,21 лева за държавна такса и 50
лева –юрисконсулско възнаграждение. За останалите суми, претендирани със
заявлението, Районен съд – Бургас е постановил оспореното с настоящата жалба Разпореждане
от 10.09.2020г, с което е оставил без уважение заявлението от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД със седалище гр. София против Б.К.К. за
сумата от 167,07 лева - договорна лихва за периода от 17.11.2018г. до
15.07.2019г.; сумата 477,58 лева - такса за експресно разглеждане на документи;
сумата 15 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията сумата
и сумата от 478,10 лева - неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение.
За да
отхвърли заявлението за посочените по – горе суми, съдът е приел, че искането
за присъждане на договорна лихва е в противоречие с добрите нрави и уговорката
в договора се явява нищожна, тъй като уговореният ГЛП от 40,3 % надвишава
значително трикратния размер на законната лихва, а по отношение на останалите
претендирани суми е налице обоснована вероятност искането да се основава на
неравноправни клаузи.
Разгледана по същество, настоящата инстанция
намира, че депозираната частна жалба е частично основателна.
Съдът
не споделя изводите на районния съд, обективирани в атакуваното разпореждане, в
частта, в която съдът е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК относно
вземането за договорна лихва в размер на 167,07 лева по следните съображения.
Видно от представения Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5476193 от 18.10.2018г.,
страните са се договорили предоставената сума в размер на 1500 лева да бъде
ползвана за срок от девет месеца. Изрично в договора е посочено, че фиксирания
годишен лихвен процент по заема възлиза на 40,30 %, а ГПР възлиза на 49,46%. С
оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД страните са свободни
да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са
ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В
Закона за потребителския кредит /чл. 19, ал. 4/ е предвидено ограничение
единствено относно максималния размер на годишния процент на разходите (ГПР),
който не следва да надвишава петкратния размер на законната лихва. Същевременно
нито разпоредбите на глава пета от ЗПК, уреждащи начина на формиране на
годишния процент на разходите, нито други законови норми въвеждат изисквания
относно максималния размер, в който следва да бъде уговорена възнаградителната
лихва по договор за потребителски кредит. В съдебната практика (Решение № 378
от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.) също не е изведено
подобно ограничително правило, а е прието (по конкретен казус), че противоречи
на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва по обезпечен заем,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Процесният заем е необезпечен
и освен това е предоставен от небанкова финансова институция, която отпуска
заеми при различни условия от тези, при които действат банките. При това
положение, съдът намира, че клаузата, уговаряща възнаградителна лихва в размер
на фиксиран годишен лихвен процент от 40.29 % не противоречи на закона и на
добрите нрави, и поражда валидно задължение за плащането на претендираната със
заявлението сума по това перо. С оглед на изложеното, съдът счита, че следва да
се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против
длъжника – Б.К.К. за сумата от 167,07 лева, представляваща дължимо договорно
възнаграждение за периода от 17.11.2018г. до 15.07.2019г.
В останалата част обжалваното определение на БРС е
правилно по следните съображения:
По
отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 477,58 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи, съдът намира
следното: Безспорно е, че таксата за експресно разглеждане на документи е
предвидена за предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът
разполага с възможност да изисква и събира информация като след анализа й да прецени
дали да предостави търсената сума, поради което и не може да се приеме, че се
касае за допълнителна услуга, тъй като дейността е насочена към преценка и
осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя. Отделно от
това, по правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за
което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в
договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси
и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. В
настоящия случай, от съдържанието на заявлението по чл. 410 от ГПК, не става
ясно как точно е определен размера на това задължение, за какви конкретни
действия, осъществени от заявителя е начислен този разход и как е определен в
претендирания размер. Възстановяването на разход е обусловено от реалното му
извършване, твърдения за каквото не се излагат от заявителя. По тези
съображения, съдът намира, че клаузата относно разходи и такси за експресно
разглеждане на документи противоречи на горепосочените правни норми, поради
което не поражда права и задължения за страните. С оглед на което депозираната
частна жалба по отношение на тази претендирана сума е неоснователна.
По отношение на претенцията за заплащане на
сума в размер от 478,10 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение, съдът намира следното: Съдебната практика е константна в извода си,
че клаузата за неустойка е нищожна когато е уговорена извън присъщите й функции
– в този смисъл е приетото в Тълкувателно решение № 1/2010г. по описа на ОСГТК
на ВКС на РБ) и в разрез с принципа за добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. В конкретния случай – уговорената между страните
неустойка за непредставяне на обезпечение чрез намиране на поръчител, излиза
извън присъщата обезщетителна функция, целяща компенсиране на кредитора за
вредите от неизпълнението, тъй като е безспорно, че вредите за кредитора от
неизпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит съставляват
предоставената (и не върната) сума, незаплатеното възнаграждение за ползването
й и реалните разходи по събирането й. В конкретния случай – уговорената между
страните неустойка не обезпечава възстановяването на тези вреди, а е уговорена
за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване на
поръчител. Въведен е изключително кратък срок за представяне на това
обезпечение – 3 – дневен, налице е противоречие с принципа на
добросъвестността, тъй като осигуряването на поръчител в договорения срок и при
посочените множество условия е практически неизпълнимо. Обезпечението чрез
поръчителство не е уговорено предварително, а едва след сключването на
договора. Би следвало кредитодателят предварително да се убеди относно
кредитоспособността на кредитополучателя и след преценка – евентуално да не
предостави искания кредит. Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира,
че частната жалба по отношение и на тази претендирана сума за неустойка е
неоснователна.
На
трето място и по отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 15
лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, настоящият
съдебен състав намира, че разпореждането, с което същата е отхвърлена е
правилно и следва да бъде потвърдено. В случая, претендираните от заявителя
такси за извънсъдебно събиране на вземането са в противоречие с нормата на чл.
33, ал. 1 от ЗПК, тъй като в посочената разпоредба е предвидено, че при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. Ето защо, тези клаузи на договора са в противоречие със
закона, тъй като по същество с тях се цели заобикаляне на ограничението на чл.
33 от ЗПК, като по този начин се оскъпява кредита и това води до неоснователно
обогатяване. Изброените дейности в представената по делото Тарифа на „Вива
Кредит“ ООД не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със
събиране на задължението. Претендираната сума има характер на компенсаторна
неустойка, тъй като уговарянето й предварително в договора цели да обезпечи
изпълнението в срок на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети
разходите за извънсъдебно събиране на вземанията. Наименованието на това
задължение от заявителя като такса, вместо неустойка, представлява опит да се
представи, същата като възнаграждение за извършването на допълнителни услуги,
които съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са разрешени. Следва да се има предвид
обаче, че дейността по събирането на просрочено задължение не съставлява
предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която
потребителят да дължи възнаграждение. Ето защо, по същество така начислената
такса е в противоречие с ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда
различен вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното задължение от
разрешения от закона, поради което тази сума е недължима. В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за посочените по-горе
договорки относно таксата за експресно разглеждане на документи, неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечаване и такси и разходи за извънсъдебно
събиране на задължения може да бъде направен обоснован извод за евентуално
наличие на неравноправни клаузи относно тези вземания, което е достатъчно, за
да бъде отказано издаване на заповед за изпълнението им. Доколкото нищожността
на неравноправните клаузи в потребителските договори е особен вид
недействителност и е поставена в зависимост от наличието на индивидуална
договореност /чл. 146 от ЗЗП/, то в рамките на исково производство, след
изслушване становище на ответната страна и събиране на доказателства, следва да
бъде направен окончателен извод относно валидността на посочените клаузи от
потребителския договор.
С
оглед на изложеното, частната жалба по отношение на претендираните суми за
такса за експресно разглеждане на документи, неустойка за неизпълнение на
задължение за обезпечаване и такси и разходи за извънсъдебно събиране на
задължения се явява неоснователна, а определението на РС – Бургас в частта, в която
същите са отхвърлени- като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 14711/10.09.2020г., по ч. гр .д. № 5356/20г. по описа на БРС, в частта, в
която е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София,
ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от Ивелина Кавурска и Янислав
Янакиев за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Б.К.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, за сумата от 167,07 лева,
представляваща договорна лихва, дължима за периода от 17.11.2018г. до
15.07.2019г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК
*********, адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
представлявано от Ивелина Кавурска и Янислав Янакиев против Б.К.К., ЕГН: **********, с адрес *** за сумата от 167,07 лева (сто
шестдесет и седем лева и седем стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 17.11.2018г. до 15.07.2019г., което вземане, произтича от Договор за
паричен заем № 5476193/18.10.2018г. сключен между длъжника Б.К.К. и „Вива
Кредит“ ООД, и са прехвърлени на заявителя с рамков договор за цесия от 01.12.2016г.
и Приложение № 1/01.11.2019г. към него.
ВРЪЩА делото
на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 14711/10.09.2020г., по ч.гр.д. № 5336/20г. по описа на БРС в
останалата обжалвана част.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.