Решение по дело №1362/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началника на РУ Димитровград, при ОДМВР-Хасково против Решение № 74 от 24.09.2024г. постановено по а.н.д.№ 253/2023г. по описа на РС-Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно прилагане на закона. Счита се, че безспорно е установено неизпълнението на водача собственик да сключи задължителна застраховка „ГО“ за автомобилистите. Неправилно РС-Димитровград възприел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, които съществено са ограничили правата на привлеченото към наказателна отговорност лице. Обстоятелството за повторност правилно било възприето от наказващия орган и отразено в издаденото НП, като била посочена и разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Моли се обжалваното съдебно решение да бъде отменено и бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът, в представен писмен отговор на касационната жалба моли решението на Районен съд – Димитровград да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила атакуваното съдебно решение.

Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е отменил наказателно постановление № 22-0254-000405 от 07.07.2022г. на Началник РУ Димитровград в ОДМВР-Хасково, с което на И. И. Т. от [населено място] за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл. 638, ал.2, пр.1-во вр. с чл. 638, ал.1, т.1 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание“Глоба“ в размер на 800 лева.

За да постанови решението си районният съд е приел, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като едва в НП за първи път нарушението е квалифицирано като повторно.

Настоящата инстанция намира така постановеното решение за правилно.

Спрямо ответника по касация на 14.06.2022г.е бил съставен АУАН с № 237908, с който му е повдигнато административно обвинение за това, че на посочената в същия дата и място е управлявал собствения си лек автомобил Ауди с рег. № [рег. номер] без сключен договор за застраховка Гражданска отговорност валидна към този момент.

На 07.07.2022г Началникът на РУ Димитровград е издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което за извършено нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание 638, ал.2, вр. с чл. 638, ал.1, т.1, вр. с чл. 461, т.1 от КЗ е наложил на И. И. Т. административно наказание“Глоба“ в размер на 800 лева.

В нормата на чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането е въведено задължение за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Неизпълнението на това задължение в случаите когато собственикът е физическо лице е обявено за наказуемо с нормата на чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ, която предвижда налагане на глоба в размер на 250.00лева, а ако нарушението е повторно, според чл. 638, ал.2 от КЗ глобата е в размер на 800 лева.

Касационната инстанция намира, че при правилно и пълно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до правилни изводи относно наличието на съществени процесуални нарушения при провеждане на административно – наказателната процедура.

Изискванията за съдържание и реквизити на АУАН и НП са императивни по характера си и са въведени от нормите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Очевидно е, че описаното в АУАН нарушение не е идентично с посоченото в НП, като съществени елементи от обективната страна на деянието се въвеждат за първи път едва с наказателното постановление. Както правилно е посочил районният съд, повторността е съществен елемент от обективната страна на деянието, обуславящ наличие на квалифициран състав на нарушение. Разминаването между АУАН и НП според настоящия касационен състав безспорно води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, защото по този начин се стига до налагане на наказание за непредявено с АУАН нарушение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че чл. 53, ал.2 от ЗАНН в случая е неприложим, тъй като на практика с НП на наказаното лице се предявяват нови фактически положения, надхвърлящи констатациите по акта. В този смисъл и константната съдебна практика и теория. След като при извършването на преценката за законосъобразността на акта наказващият орган е стигнал до извода, че осъщественото нарушение следва да се квалифицира като повторно и че този обективен признак не е включен при описание на нарушението в АУАН, същият е следвало да прекрати с мотивирана резолюция по чл. 54 от ЗАНН производството по същия и тъй като не е бил изтекъл срока по чл. 34 от ЗАНН да разпореди съставяне на нов АУАН, съдържащ всички признаци от състава на установеното нарушение.

Наред с това в допълнение към мотивите на районния съд е необходимо да се отбележи и следното:

От разпоредбата на §1, т.52 от ДР на КЗ е видно, че по смисъла на този закон „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

Следователно, за да се приеме, че в настоящия случай деянието е извършено при условията на повторност, е било необходимо: 1. в описанието на нарушението да се посочи от кой влязъл в сила санкционен акт произтича повторността и 2.да се докаже, че деянието действително е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление (или електронен фиш), с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

В случая в НП не е посочено, на коя дата е влязло в сила цитираното и обуславящо според АНО повторност НП № 21-0254-000481/11.05.2021г., като последното не е приложено към административно наказателната преписка. Същото е отразено в представената по делото Справка за нарушител/водач на И. И. Т., като се установява от същите, че на ответника по касация е било наложено административно наказание „глоба“ за извършено нарушение на 483, ал.1, т.1 от КЗ, с посочена дата на влизане в сила 15.02.2022г. Следва да се отбележи, че информацията от процесната справка от информационната система на органа не може да замести удостоверяващата доказателствена сила на доказателствата, които по смисъла на чл. 58, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, вр. с чл. 647, ал.4 от КЗ са годни да удостоверят връчването. Съобразно трайно установената в страната съдебна практика справката не е официален документ и има единствено регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи като доказателство за връчване на НП, както и за влизането му в сила, и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за административнонаказващия орган, нито за съда.От представената справка се установява единствено факта на вписването на определени обстоятелства в информационната система. Тоест, налице е само едно твърдение на ответника. Тези факти е напълно възможно да са осъществени, но, за да бъдат приети от съда за надлежно доказани, е необходимо да бъдат установени с относимите, допустими и предвидени в закона доказателствени средства. В случая годни доказателства за връчване на обуславящото(според органа) повторността наказателно постановление, не са налице.

Предвид горното, не може и да се приеме, че административнонаказващият орган е доказал по несъмнен начин, че И. И. Т. е осъществил нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ при условията на повторност по смисъла на §1 т.52 от ДР на КЗ. Съответно не е следвало да се ангажира административнонаказателната отговорност на лицето за нарушение, което е извършено „повторно“ и не следва да се прилага чл.638, ал.2 от КЗ при определяне на наказанието.

Предвид горното, настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо, и правилно поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 24.09.2024г. постановено по а.н.д.№ 253/2023г. по описа на РС-Димитровград.

Решението е окончателно.