Решение по дело №5515/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        06.03.2020г.                                       Гр.Стара Загора

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ  РАЙОНЕН  СЪД                                                      XI  Граждански състав

На 10.02.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №5515 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 52 ЗЗД.

Искът е предявен от Д.А.Г. *** срещу А.Ж. ***. С исковата молба се твърди, че на 14.04.2019г. ищецът претърпял ПТП по вина на ответника. Автомобилът, управляван от ответника се блъснал в автомобила на ищеца, като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето и увреждания – контузия на главата, контузия на дланите и китките, контузия на гръдния кош, множество порезни рани по лицето, наличие на парчета стъкла в очите, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по долната устна на устата, охлузвания и кръвонасядане по левия горен крайник, масивни отоци и кръвонасядане по двете ръце и на лявото бедро, краткотрайна загуба на съзнание. Вследствие деянието на ответника ищецът претърпял значителни неимуществени вреди – болки и страдания. Дълго време се възстановявал, като не можел да извършва елементарни движения. Страдал от безсъние и станал раздразнителен. И до настоящия момент изпитвал болки в гръдния кош, в китките на двете ръце, които му пречели да си изпълнява трудовите задължения. Нарушило се зрението на ищеца, получавал главозамайване при по-резки движения. Повишило се кръвното му налягане. За това деяние ответникът бил осъден с влязло в сила Определение, с което било одобрено споразумение по НОХД 1141/2019г. по описа на РС-Стара Загора. 

Предвид гореизложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, които вреди са пряка и непосредствена последица от причинената от ответника лека телесна повреда на 14.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ответникът изразява становище, че предявеният иск е допустим и частично основателен. Счита, че размерът на претенцията е неоснователно завишен. Счита, че вредите на ищеца са останали недоказани. Моли съда да уважи иска до размера на 700,00лв. за обезщетение за неимуществени вреди, като в останалата му част искът да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски по делото.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Искът е с правна квалификация чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Към настоящото производство е приложено НОХД 1141/2019г. по описа на РС-Стара Загора, от което е видно, че ответникът А.Ж.Ж. е признат за виновен в това, че на 14.04.2019г. в землището на община Стара Загора по път II-66 на км.74+300 в посока изток управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка ….., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, в частност 1,36 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за извършено химическо лабораторно изследване (химическа експертиза) №111 от 17.04.2019год. на БНТЛ към ОД на МВР гр.Стара Загора, поради което и на основание чл.343б, ал.1 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК му e наложено наказание „лишаване от свобода”.

 Съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. В случая ответникът е осъден след одобрено споразумение между защитника му и прокуратурата, което също има силата присъда.

Макар ответникът да е осъден за управление на МПС след употреба на алкохол, от приложеното досъдебно производство става ясно, че деянието е установено вследствие на причинено ПТП с участието на ищеца. Към досъдебното производство са приложени и представените с исковата молба и приети като писмени доказателства по делото копия на: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.04.2019г., Допълнителен лист към лист за преглед в ДБК/СО №596/14.04.2019г., Лист за пациент в ДБК/СО от 14.04.2019г., от които се установява, че ответникът е причинил ПТП с управлявания от него лек автомобил като е ударил автомобила на ищеца и му е причинил наранявания, представляващи лека телесна повреда. От приетото като писмено доказателство копие на Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №17-І/2019г. се установява, че при ПТП на 14.04.2019г. ищецът е получил следните наранявания - контузия на главата, контузия на дланите и китките, контузия на гръдния кош, множество порезни рани по лицето, наличие на парчета стъкла в очите, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по долната устна на устата, охлузвания и кръвонасядане по левия горен крайник, масивни отоци и кръвонасядане по двете ръце и на лявото бедро, краткотрайна загуба на съзнание. Предвид горното, съдът приема за установени обстоятелствата, установени с одобреното споразумение от РС-Стара Загора между РП-Стара Загора и защитника на А.Ж.Ж. – ответник по настоящото дело, а именно – управлението на МПС след употреба на алкохол на 14.04.2019г., както и фактите от съставените при установяване на престъплението документи – настъпилото ПТП между автомобилите на страните, при което ищецът е получил наранявания, описани подробно в съдебно-медицинското удостоверение. Предвид престъплението за което е осъден ответника, съдът приема за установена вината на ответника за настъпилото ПТП, при което е пострадал ищецът. Следва да се има предвид и това, че ответникът не оспорва факта на настъпилото ПТП и употребата на алкохол при управление на собствения му лек автомобил. Възраженията на ответника, че не било установено дали ищецът е управлявал лекия си автомобил с поставен обезопасителен колан останаха недоказани.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът допусна гласни доказателства.

От показанията на свидетеля К.К.К. се установява, че с ищеца са колеги, работят във фирма за ремонт на селскостопанска техника. Работата била тежка като изисквала физически труд. Ищецът се обадил на свидетеля след катастрофата и свидетелят отишъл до болницата да виси ищеца. Главата му била сцепена, имал кръв отгоре по главата, имал набити стъкла навсякъде по главата и лицето, имал някакви травми по ръцете, като натъртено. Свидетелят не си спомня колко време ищецът е отсъствал от работа, но след като се е върнал, не е можел да върши работата си по същия начин. Изпитвал е слабост в ръцете и не е можел да стисне инструментите, с които обичайно работи. Поради тази причина се налагало друг колега да ходи с ищеца по ремонти, защото ищецът не можел сам да се справя. Освен това ищецът се оплаквал от високо кръвно налягане, имал апарат и си мерил кръвното налягане на работа. Налагало се да лежи, което преди ПТП не се е случвало. И до настоящия момент ищецът имал такива проблеми, които не са отшумели.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, който споделя свои непосредствени впечатления и няма данни за евентуална заинтересованост на свидетеля от изхода на делото.

  От свидетелските показания се установи, че ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП, причинено от ответника. Очевидно почти девет месеца след произшествието ищецът все още изпитва болки и затруднения при изпълнение на трудовите си функции поради травмата на китките му. Действително не се установи пряка причинна връзка между нараняванията и високото кръвно налягане, от което е започнал да страда ищеца, но ноторно известно е, че високото кръвно налягане е вследствие от притеснения и психически травми. Предвид претърпяното произшествие съвсем нормално и житейски оправдано е ищецът да изпитва притеснения, още повече, че изпитва и физически затруднения в работата, които до известна степен го правят негоден да изпълнява в пълнота трудовите си функции, което да води до повишаване на кръвното му налягане. В случая повишаването на кръвното налягане на ищеца също следва да се приеме за пряка последица от получените наранявания при ПТП.

За да се ангажира отговорността по чл.45 от ЗЗД, законът изисква да са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, противоправност, вреда, вина и причинна връзка. По отношение наличието на деяние, противоправност и вина, същите са безспорно установени от влязлото в сила определение, с което е одобрено споразумението по приложено НОХД 1141/2019г. по описа на РС-Стара Загора, с което ответникът е признат за виновен за извършено престъпление, както и от приетите писмени доказателства по делото, описани по-горе. В хода на настоящото производство безспорно се установи и, че ищецът като пострадал от ПТП, причинено от ответника, е претърпял вреди, изразяващи се в болки и страдания, като тези вреди са непосредствена последица от извършеното от ответника деяние.

Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата, като без наличието й, не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата не е нормативно определена, но се изхожда от общоупотребяваното й значение. Тя се схваща като промяна, смущение, накърняване и унищожение на благата на човека. Вредата засяга имуществото на увредения, неговата телесна цялост, здраве, душевно и психическо състояние. Неимуществените вреди засягат личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други лица.

Установи се, че след причиняването на ПТП – 14.04.2019г. за период от около 9 месеца ищецът все още се чувства физически травмиран, като е изпитвал болки, ограничаващи възможността да изпълнява трудовите си функции в пълен обем, и накърняващи нормалния му начин на живот и поведение. Ищецът безспорно е преживял тежко причиненото от ответника произшествие. Тези изживявания са лични, т. е. всеки индивид по различен начин изживява противоправните посегателства против личността му. Не е необходимо неговите преживявания да се демонстрират в обществото.

Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения. Вредите подлежат на възстановяване само ако са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е следствие от обстоятелството, за  което виновният отговаря.

От всички доказателства по делото – приложеното наказателно дело, писмените доказателства и свидетелските показания се установява, че негативните преживявания на ищеца са именно вследствие на причиненото от ответника произшествие.

Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД). Съдът намира, че ищецът е търпял неимуществени вреди за един по-продължителен период от време от причиненото от ответника произшествие, като дори и към настоящия момент същият изпитва болки и е под стрес, което от своя страна води до повишаване на кръвното му налягане.  

Приема се, че съдът следва да определи размера на неимуществените вреди по своя преценка, като съобрази всички обстоятелства, детерминирали непрекъснато личността на ищеца, които са негови лични изживявания, мотивирани от извършеното спрямо него престъпление.

Съобразявайки тези обстоятелства, както и практиката на съдилищата и съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 4000,00лв. за ищеца, които ответникът следва да бъде осъден да заплати, като в останалата част до претендирания размер от 5000,00лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Този извод съдът прави, изхождайки от постоянната практика на съдилищата.

Предвид разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, в случая законна лихва се дължи от деня на увреждането. Следователно присъденото обезщетение следва да бъде заплатено ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 14.04.2019г., до окончателното му изплащане. 

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Стара Загора държавната такса за производството, която възлиза на 160,00лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска в размер на 480,00 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1160,00лв., като процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение действително е прекомерно и следва да бъде намалено до размера на 600,00лв. Ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 120,00 лева.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш       И:

 

ОСЪЖДА А.Ж. ***, ЕГН ********** да заплати на Д.А.Г.,***, ЕГН **********, сумата от 4000,00лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които вреди са пряка и непосредствена последица от причинената от ответника лека телесна повреда на 14.04.2019г. при ПТП в землището на община Стара Загора по път II-66 на км.74+300, като ответникът управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка ……, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, в частност 1,36 на хиляда, установено по надлежния ред, за което е осъден по НОХД 1141/2019г. по описа на РС-Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 14.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди за размера над присъдените до претендираните 5000,00лв.

ОСЪЖДА А.Ж. ***, ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Стара Загора държавна такса в размер на 160,00лв. /сто и шестдесет лева/.

ОСЪЖДА А.Ж. ***, ЕГН ********** да заплати на Д.А.Г.,***, ЕГН ********** направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска в размер на 480,00лв. /четиристотин и осемдесет лева/.

ОСЪЖДА Д.А.Г.,***, ЕГН ********** да заплати на А.Ж. ***, ЕГН ********** направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 120,00лв. /сто и двадесет лева/.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: