№ 19835
гр. София, 13.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110110521 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на И. К. Д. срещу „Сити Кеш“ ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Възраженията на ответника за нередовност на исковата молба и за недопустимост на
производството са неоснователни. Исковата молба отговаря в пълнота на изискванията на
чл. 127, ал. 1 и ал. 4 и чл. 128 ГПК, а от обстоятелството, че между същите страни има
висящи и други дела с подобен предмет, не следва извод за недопустимост на настоящите
искове поради злоупотреба с правото на иск, доколкото за ищеца не съществува задължение
да предяви в рамките на едно и също производство всички свои претенции срещу
ответника, произтичащи от различни договори между тях.
Липсва основание за съединяване на дела, защото след служебна справка в ЕИСС
съдът констатира, че предметът на посочените в отговора дела не налага издаване на общо
решение по тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ищцовото искане за задължаване на ответника да представи документи е
неоснователно. Една част от документите са представени от самия ищец – договор и
погасителен план, а друга част вече са представени от ответника с отговора – СЕФ, искане за
отпускане на кредит, справка за движение по кредита.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза подлежи на
отхвърляне, защото не е необходимо за изясняване на делото от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание чл. 213 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.06.2024 г. от 10:00 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от И. К. Д. срещу „Сити Кеш“ ООД искове за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем № 445127/24.08.2020 г.,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Доколкото се
иска прогласяване нищожността на договорната клауза на различни основания и
съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. №
196/2011 г. на ВКС, І 1 ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС,
ІV ГО/, съдът приема, че се касае за обективно съединени искове за прогласяване
нищожност на клаузата, които с оглед наведените основания следва да се разгледат при
условията на евентуалност, като подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от
естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото, а именно: иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 вр. чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – нищожност поради противоречие на закона, включително поради
неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл.
19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона; иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави.
Предявен е и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 5 лв. – част от вземане в общ размер на 879.62 лв., представляващо платена от него без
основание сума въз основа на нищожната клауза, ведно със законната лихва от 26.02.2024 г.
до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем №
445127/24.08.2020 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 800 лв. при
уговорени ГЛП в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 47.92 %, като той се задължил да
върне заема ведно с възнаградителна лихва в размер на 190.38 лв. в срок до 24.06.2021 г. на
10 месечни погасителни вноски, от които 3 вноски в размер на по 26.70 лв. и 7 вноски – по
130.04 лв. Сочи, че съгласно чл. 5.1. от договора бил задължен да осигури обезпечение след
сключването му, отговарящо на редица изисквания, като поради непредставянето на
обезпечение му била начислена неустойка по чл. 6, ал. 2 от договора в размер на 879.62 лв.,
включена изначално в погасителния план, с което погасителната вноска възлизала на 187
лв., а общият размер на задълженията му по договора – на 1 790 лв. Релевира възражение за
нищожност на целия договор поради противоречие със закона – с разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Изтъква, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в
действителност представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, но
това в случая не е сторено, поради което посоченият в договора ГПР е неправилен. В тази
връзка изтъква, че към потребителя са поставени неизпълними изисквания относно
2
обезпечението, което следва да представи, с което се цели увеличаване на възнаграждението
на кредитора, като неустойката е изначално включена в погасителните вноски. Навежда
възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради нейната неравноправност по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока – надвишава дори размера на
възнаградителната лихва. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на 19, ал. 4 ЗПК,
предвиждаща максимален праг на ГПР, и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като на практика с
клаузата за неустойка е уговорено допълнително обезщетение за забава, поради което на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за нищожна и като накърняваща
добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции, неясно е какви
точно вреди на кредитора би покрила и цели единствено неоснователно обогатяване на
кредитора. Счита, че платената сума по нищожната неустоечна клауза е недължимо платена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Излага подробни съображения, че
договорът и процесната клауза за неустойка са валидни. Твърди, че договорът е резултат от
индивидуално договаряне между страните. Признава, че по договора ищецът му е заплатил
неустойка в размер на 170.30 лв. и лихва в размер на 41.64 лв., но поради неоснователност
на установителния иск намира за неоснователен и осъдителния иск. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски. В случай на уважаване на исковете моли на ищеца да не
бъдат присъждани разноски за повече от едно производство.
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожност на процесната договорна клауза е да докаже следните
обстоятелства: сключването между страните на Договор за паричен заем №
445127/24.08.2020 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие на закона,
включително неравноправност на клаузата; твърдяното заобикаляне на закона; твърдяното
накърняване на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора е
индивидуално уговорена.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: извършена от него в полза на
ответника престация на определено благо – парична сума в размер на 5 лв., платена като
неустойка по чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем № 445127/24.08.2020 г.; получаване на
сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума.
ОБЯВЯВА за безспорно сключването между страните на Договор за паричен заем №
445127/24.08.2020 г. и предаване на заемната сума в размер на 800 лв. на ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
3
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4