О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 21.11.2019г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На 21
ноември
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1510, по описа за 2019 година.
Производството е образувано по предявена
искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД - гр. София, против Д.В.И.,***,
с правно основание чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответницата, като е дал указания на
последната във връзка с упражняване на правата й по ГПК. На ответницата е
назначен особен представител- адв. И.М., която е депозирала писмен отговорна
исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба и
постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от
фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата
документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени
средства по смисъла на ГПК. Следва да се произнесе по направените искания.
Съдът счита, че следва да
напъти страните към доброволно уреждане
на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото,
представените от ищеца заверени копия на: Договор за паричен заем с №
2768845/15.03.2017 г.; Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт” АД; Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД; Потвърждение
за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение №
1 от 01.10.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД.
УКАЗВА на ищеца да заяви в съдебно заседание дали ще се
ползва от оспорените от ответника, описани от №1 до № 8 в исковата молба, с
оглед откриване на производство по оспорване по смисъла н ачл. 193 ГПК.
Задължава ищеца да представи по делото оспорените документи
от № 1 до № 8, описани в исковата молба, в оригинал, в случай на откриване на
производство по оспорване на същите.
ПРИЛАГА към делото изисканото ч.гр.д.№ 2815.2018г., по
описа на РС-Стара Загора.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна
експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена Стоянова, което след
като се запознае с материалите по делото, направи справка и проверка при
страните и навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно
заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените
от ищеца въпроси в исковата молба/стр.4 по делото/.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
заключението, сумата от 120 лв., като ЗАДЪЛЖАВА
ищеца да заплати депозита в тридневен срок, от получаване на съобщението, по
набирателната сметка на СтРС.
УКАЗВА
на ищеца, че при неизпълнение на задължението за внасяне на определения депозит
за вещо лице, съдът няма да даде ход на експертизата.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД - София,
чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че на 01.10.2017г. е подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 2768845/15.03.2017 г., е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии
и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. Сочи се, че „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД ЕИК *********.
„Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи
Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД уведомително писмо
с Изх. № У ПЦ-П-ИА М/2768845 от 02.10.2017 г. за станалата продажба, чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
постоянен адрес. Писмото се върна в цялост с отбелязване върху обратната
разписка, че пратката не е потърсена от получателя. На 18.02.2019 г. до
длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2768845 за
извършената цесия чрез куриер, получено на 21.02.2019 год.
Към настоящата искова молба представя и моли съдът да приеме копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2768845 от 17.02 2019 г., което да
връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че
последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата
продажба на вземания. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290
и 291 от ГПК Решение N9 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които
ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД. прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право. От друга страна
счита, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли, съдът да приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока сочи Определение № 987/18.07.2011
г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/201Зг., ТК.
В молбата се твърди също, че на 15.03.2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Д.В.И. /Заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 2768845, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора. Съгласно клаузите
на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата
на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от
Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на
заемната сума е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя,
съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 1199,52 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 199,52 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 13.03.2018 г. на 12
равни месечни погасителни вноски, в размер на 99,96 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска е 17.04.2017 г, а падежът на последната погасителна
вноска е 13.03.2018 г.
С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят
го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и
че желае договорът да бъде сключен.
На основание сключения Договор за паричен заем и съгласно Тарифа за таксите
на „Изи Асет Мениджмънт" АД, в случай че Заемателят забави заплащането на
падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с
повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за
разходи (изпращане на напомнитепни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 36,00 лв.
Съгласно чл. 4 от клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания, да представи на Заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв., да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма неплатени осигуровки за последните
две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсиат договор за
поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договоря за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 897,36 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 74,78 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 174,74
лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на чл. 8 от сключения договор на длъжника е начислена лихва за
забава в размер на действащата законна лихва за периода от 18.05.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
59,12 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството сумата,
която е погасена до момента, е в размер на 175,00 лв., с която са погасени
както следва: неустойка за неизпълнение: 75,04 лв., договорна лихва: 29,16 лв.,
главница – 70.80лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 13.03.2018г. и не е обявен за предсрочно изискуем.
Ищецът моли съдът да постанови решение, по силата на което да признае за
установено по отношение на длъжника Д.В.И. ЕГН **********,***, че същата му
дължи сумите както следва: 929,20 лв., представляващи
главница по договор за паричен заем; 170,36 лв., представляващи договорна лихва
за периода от 17.05.2017 г. До 13.03.2018 г.; 822,32 лв. за периода от 17,05.2017 г. до 13.03.2018
г. /падеж на последна вноска/ представляващи неустойка по договора за кредит;
36,00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания;
59,12 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 18.05.2017 до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира за присъждане на
направените разноски в заповедното производства и на тези сторени в настоящото
производство.
В законоопределения срок,
назначеният на ответницата Д.В.И. особен
представител – адв. И.М., е депозирала писмен отговор на исковата молба. Счита
исковете за допустим, а по отношение на основателността им, счита същите за
неоснователни и недоказани, като излага следните съображения:
Претенцията на ищцовото
дружество за заплащане от ответника на претендираните суми, се основава на
неверни твърдения, недоказани факти и обстоятелства, поради което предявените
искове се явяват изцяло неоснователни и недоказани, и като такива следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
Респективно акцесорните
искове за лихви, неустойки, такси и разноски също са неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Относно обстоятелствата,
на които се основават процесиите искове, счита че същите са недоказани, тъй
като не се подкрепят от никакви доказателства.
Видно от депозираната от
процесуалният представител на ищеца искова молба, същият невярно и необосновано твърди, че „На 15.03.2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Д.В.И. /Заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 2768845, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора.".
В тази връзка, заявява,
че заемополучателят Д.В.И., не е получила сумите, които е следвало да й бъдат
предоставени от ищеца по Договор за паричен заем с № 2768845 от 15.03.2017 г.
Според особения
представител на ответницата, неверни, недоказани и необосновани са твърденията
на ищеца, че „Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие,
че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на
договора”. Неверни, недоказани и
необосновани са твърденията на ищеца, че „Погасителните вноски, които
Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 1199,52 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 199,52 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 13.03.2018 г. на 12
равни месечни погасителни вноски, в размер на 99,96 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска е 17.04.2017 г., а падежът на последната погасителна
вноска е 13.03.2018 г."
Неверни,
недоказани и необосновани са твърденията на ищеца, че „На основание сключения
Договор за паричен заем и съгласно Тарифа за таксите на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв."
С оглед на това, изцяло
неоснователно и необосновано, ищецът претендира, че ответникът му дължи „начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 36,00 лв.
В този смисъл никъде в
представения от ищеца договор за паричен заем, заемополучателят не се е
съгласил да му бъде начислена такава такса, нито се е задължил да заплати така
едностранно определената и начислена от заемодателя такса.
Наред с това, видно от
представения от ищеца договор за паричен заем и приложената към исковата молба
Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, безспорно се установява, че
ответникът по никакъв начин не е запознат с така приложената тарифа и не е
заявили по никакъв начин съгласие, че е запознат с конкретната тарифа, нито се
е задължавал да заплаща едностранно начислени от страна на заемодателя такси по
представената тарифа.
От съдържанието на
приложената към исковата молба Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт” АД по
никакъв начин не се установява, че заемополучателят е запознат със същата, като
по никакъв начин не се установява, че заемополучателят е съгласен да му бъдат
едностранно вменени от заемодателя задължения за заплащане на такси по
представената тарифа.
Неверни,
недоказани и необосновани са твърденията на ищеца, че „Предвид обстоятелството, че
Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 897,36 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 74,78
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в
размер на 174,74 лева.” В този смисъл, както безспорно се установявало от
приложения към исковата молба договор за паричен заем, заемополучателя по
договора не се е задължавал да заплаща на заемодателя погасителна вноска в
размер на 174,74 лева.
Неверни, недоказани и
необосновани са твърденията на ищеца, че „На основание Закона за потребителския
кредит и в съответствие с разпоредбите на чл. 8 от сключения договор на
длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за
периода от 18.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 59,12 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.”
Както самият ищец сочи,
претендираната от него лихва за забава е изчислена „за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва", т.е. начислена е и се претендира лихва за забава върху договорна
лихва, което е изцяло недопустимо.
С оглед на изложеното,
процесният Договор за паричен заем № 2768845 от 15.03.2017 г. бил сключен в
противоречие на общите изисквания, регламентирани в чл. 5 от Закона за
потребителския кредит.
В този смисъл, процесния
договор бил сключен в нарушение на чл. 5, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит, съгласно който „Преди потребителят да е обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният
посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.”
В настоящия случай,
изцяло липсвали доказателства, кредиторът по договора за заем да е предоставил
своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация
за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит.
Наред с това, процесния
договор бил сключен в нарушение на чл. 5, ал. 4 от Закона за потребителския
кредит, съгласно който „Информацията по ал. 1, 2, 9 и 13, както и общите
условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на
общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по-малък от
В настоящия случай,
изцяло липсвали доказателства, кредиторът по договора за заем да е предоставил
на потребителя информацията по чл. 5, ал. 1, 2, 9 и 13, безвъзмездно, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12.
С оглед на това,
очевидно било, че направеното заявление в началото на договора, в следния
смисъл „С подписването на настоящия договор Заемателят удостоверява, че е
получил от Заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата
на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.”, е изцяло несъстоятелно,
незаконосъобразно и недействително. Текстът на това удостоверяване в договора бил
неверен, още повече, че със същото се удостоверяват минали обстоятелства, които
в действителност не са се осъществили, като посочените в заявлението
обстоятелства, не отговарят на обективната действителност, поради което същите
не могат да се приемат като случили се.
Това удостоверяване, по
същество се явявало клауза от договора, която е нищожна, като противоречаща на
закона - чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от
Закона за счетоводството, тъй като изплащането на парични суми от заемодателя
се извършва при издаване на съответните първични счетоводни документи, съгласно
Закона за счетоводството, при текущото счетоводно отчитане на основата на
документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване
изискванията за съставянето на документи по този закон. А в случая, след като било
договорено изплащането да става в брой, плащането на заемната сума следвало да
се установява със съответните първични счетоводни документи.
Предвид изложеното, според
ответника, изцяло неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца, че
„Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството".
Сочи, че неверни и
недоказани са твърденията на ищеца, че „На 01.10.2017 г. е подписано Приложение
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 2768845/15.03.2017 г. , е прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********.".
Оспорва също твърденията
на ищеца, за надлежното съобщаване до длъжника за извършената цесия.
С оглед на
гореизложеното, особеният представител на ответника, счита предявения установителен
иск за неоснователен и недоказан, и като такъв подлежи на отхвърляне. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното юрисконсултско възнаграждение от
ищеца в заповедното и в настоящото производство. Претендира за направените по
делото съдебно-деловодни разноски. Взема становище и по доказателствените
искания.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 2815/2019г. описа на Старозагорски районен съд,
съществува. В тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича вземането
му. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че
вземането произтича от договор за кредит, в това производство ищецът следва да
докаже с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства сключването
на договора между страните, предоставяне на сумата по кредита на ответника,
както и размера на претендираните суми. Ищецът следва да се установи и
надлежното съобщаване на длъжника за извършената цесия. Ответникът следва да
докаже възраженията си.
УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят
взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на
спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба – извънсъдебна или
съдебна. По този начин ще е налице облекчение в разноските по делото за всяка
от страните.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 13.12.2019г.
от 10.00ч., за която дата да се призоват страните и
вещото лице.
Препис от определението да се връчи на
страните. На ищеца да се връчи копие от писмения отговор на особения
представител на ответницата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: