ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 18.08.2020г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА
ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
след като разгледа докладваното
от съдия Вълева ВНЧД № 412 по описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра от НПК.
С
протоколно определение от 05.08.2020 г., постановено в с.з. от същата дата по
НОХД 2017/2020 г. Специализираният наказателен съд- 4-ти състав, в
производството по чл. 270 от НПК е оставил без уважение исканията на
подсъдимите Г.Н.Д., Б. М.
П.
и М.Г.В., подадени чрез техните защитници, за изменение на мерките им за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-леки такива, като е приел, че е
налице обосновано предположение подсъдимите да са извършили престъпления, за
които са им повдигнати обвинения с внесения от СП обвинителен акт. Съдът е
констатирал и реална опасност от извършване на престъпление, изводима по
отношение на тримата подсъдими от характера и тежестта на конкретните
престъпления, които вероятно са осъществили, а за подсъдимите Д. и П. и на база
предишните им осъждания.
Срещу
определението е постъпила частна жалба от защитника на подсъдимия Г.Д.- адв. Л.,
с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
С жалбата се иска определението на СНС да бъде отменено и да бъде постановено друго,
с което мярката за неотклонение „Задържане под стража“, прилагана по отношение
на подсъдимия Д., да бъде изменена в по-лека. Счита се, че СНС е нарушил
презумпцията за невиновност, като е коментирал в определението наличието на
обосновано предположение подсъдимият да е извършил вмененото му престъпление и
като е приел, че е налице опасност от „затваряне устата на свидетелите“. Излага
се, че съдът не е обсъдил представените от защитата писмени доказателства,
касаещи характеристични данни за подсъдимия Д., както и че не са налице
основанията за задържане, като единствено се посочва, че прокуратурата носи
тежест да докаже наличието им, без да се навлиза в конкретика по случая. Твърди
се наличието на ограничаване правото на защита чрез непредоставяне на
възможност за предявяване на материалите по делото от органите на досъдебното
производство и внасянето на обвинителен акт в производството по чл. 65 от НПК и
незаконосъобразното му прекратяване от въззивния съд.
Определението
е атакувано и от подсъдимия Б.П. чрез неговия защитник- адв. Т., с искане за
неговата отмяна и постановяване на ново, с което мярката за неотклонение на
подсъдимия П. да бъде изменена в по-лека. Твърди се, че на този етап от
наказателното производство реалната опасност не може да бъде извеждана от
тежестта на повдигнатото обвинение, като се излагат аргументи в тази посока.
Коментира се и че предишното осъждане на подсъдимия, макар да е от 2017 г.,
деянието датира от 2010 г. Защитата излага, че не са налице данни подсъдимият
да е оказвал влияние върху свидетели. Посочва се и разпоредбата на чл. 63, ал.
4 от НПК, регламентираща сроковете на мерките за неотклонение в досъдебната
фаза на процеса, с твърдение, че макар да не важат в съдебната, продължаването
на мярката след внасяне на делото в съда следвало да бъде по изключение.
Излагат се съображения за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека такава, свързани със семейното положение на подсъдимия-
същият има малолетно дете, и със здравословното състояние на съпругата му.
Срещу
определението е постъпила и частна жалба от защитника на подсъдимия М.В.- адв. Й.,
с която се иска отмяна на определението и постановяване на ново, с което
мярката за неотклонение „Задържане под стража“, прилагана по отношение на
подсъдимия, да бъде заменена с по-лека такава. Твърди се, че определението е
постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните
правила поради необсъждане на защитните доводи, свързани с неясно формулиране
на обвиненията и събиране на доказателствата в нарушение на НПК и невземане
предвид на това, че доказаността на обвинението следва да се свърже с
изискванията за изготвяне на обвинителния акт. Счита се за несъстоятелно
изложеното от СНС, че подсъдимият В. „ще затвори устата на свидетелите“.
Пренебрегнати според защитата са останали данните, че подсъдимият има дете, за
което се грижи единствено неговата майка.
АСНС намира частните жалби за допустими като подадени в
срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на атакуване съдебен
акт. Разгледани по същество, частните жалби се явяват НЕОСНОВАТЕЛНИ поради
следните съображения:
Срещу
подсъдимите Д., П. и В., наред с още 7 лица са повдигнати обвинения от страна
на Специализираната прокуратура с внесен обвинителен акт на 27.07.2020 г., за
извършено престъпление по чл. 321 от НК и на шестима от тях за извършени
вторични престъпления. На подсъдимия Д. са повдигнати обвинения за извършени престъпления
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 1, вр. ал. 1 от НК за това, че е образувал
и ръководил за един относително дълъг период от време (от около 3 години)
организирана престъпна група, състояща се от 9 (девет) участника, създадена с користна
цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, в която са участвали
длъжностни лица и по чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, във вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4
от НК за държане с цел разпространение на високорисково наркотично вещество-
коноп с нето тегло по обекти- Обект 1- 51,55 грама и Обект 2- 0,08 грама, като
деянието е извършено в изпълнение на решение на посочената организирана
престъпна група. На подсъдимия П. са повдигнати обвинения за извършване на
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК за участие
в образуваната и ръководена от подсъдимия Д. организирана престъпна група,
както и по чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, във вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК за
държане с цел разпространение на високорисково наркотично вещество- коноп с
нето тегло 0,81 грама, като деянието е извършено в изпълнение на решение на
посочената организирана престъпна група. На подсъдимия В. е повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2,
във вр. с ал. 2 от НК за участие в инкриминираната организирана престъпна
група, като в периода, за който е привлечен да отговаря наказателно,
подсъдимият е бил длъжностно лице- старши полицай в група „ООР“ в сектор
„Охранителна полиция“ при 02-ро РУ- СДВР.
Подсъдимите
лица са задържани с Определение на СНС, 10 състав, от 01.12.2019 г. по НЧД №
4479/2019 г. по описа на СНС, потвърдено с Определение на АСНС от 10.12.2019 г.
по ВНЧД 617/2019 г. по описа на АСНС.
Съдът в производството по чл. 270 от НПК е длъжен да
изследва предпоставките за продължаване действието на най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Първата
предпоставка, която следва да е налична, е по отношение на подсъдимите да са
повдигнати обвинения за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода или друго
по-тежко наказание. Тази предпоставка, видно от приложения по делото
обвинителен акт, е налична по отношение на всеки един от подсъдимите Д., П. и В..
Втората
предпоставка е наличие на обосновано предположение подсъдимите да са извършили престъплението,
за което им е повдигнато обвинение от Специализираната прокуратура с внесения
обвинителен акт. Настоящият съдебен състав изследва доказателствената
съвкупност единствено за нуждите на специалното производство по чл. 270 от НПК,
без да прави задълбочен анализ на доказателствата по отделно и в тяхната
съвкупност, като съобрази и презумпцията за невиновност. Въззивният съд намира,
че по отношение на всяко едно от подсъдимите лица може да се направи обосновано
предположение за осъществяване на престъпните деяния, за които е повдигнато
обвинение с внесения в СНС обвинителен акт. По отношение на доводите в жалбата
на подсъдимия Г.Д., подадена чрез неговия защитник- адв. Л., че СНС е нарушил
презумпцията за невиновност, посочвайки конкретни доказателствени материали,
въз основа на които е приел, че е налично обосновано предположение, АСНС
намира, че подобни доводи са несъстоятелни. Съдът на самостоятелно основание в
производството по чл. 270 от НПК е длъжен да изследва наличието на такова
предположение, като подходът при изследването и обосноваването му може да бъде
различен- било чрез изброяване на конкретни доказателствени източници, било
чрез въздържане от посочването на такива. Съдът и в двата случая не нарушава
презумпцията за невиновност, тъй като изводът, който прави за участие на
подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
е с висока степен на вероятност, но не и категоричен такъв. СНС е спазил
изискванията на НПК при коментиране наличието на обосновано предположение,
поради което актът му се явява законосъобразен.
Третата
предпоставка за вземане и за продължаване на действието на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“, е наличие на реална опасност подсъдимите
да се укрият или алтернативно да извършат престъпление. На първо място, следва
да се изтъкне, че наказателното производство по отношение на подсъдимите лица е
в своята централна фаза- съдебно производство пред първа инстанция, досъдебната
фаза е приключила и прокурорът е упражнил конституционното си правомощие по
привличане към наказателна отговорност на лица, извършили престъпление от общ
характер, чрез внасянето на обвинителен акт в Специализирания наказателен съд
на 27.07.2020 г. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че СНС правилно е
приел, че реална опасност подсъдимите да се укрият не се установява от
доказателствата по делото, поради това, че те са трайно установени на
територията на Република България, с известени адреси и семейно ангажирани.
По
отношение на реалната опасност от извършване на престъпление СНС правилно е
приел, че такава е изводима за всеки един от подсъдимите от характера и
степента на обществена опасност на евентуално осъществената от тях престъпна
дейност. Организираната престъпна група, за която се твърди подсъдимият Д. да е
образувал и ръководил, а подсъдимите В. и П. да са участвали, евентуално е
съществувала един продължителен период от време, състояща се от голям брой
участници, йерархизирана, със строго разпределение на ролите, при участието на
две длъжностни лица от състава на полицията, с установена и отстоявана чрез
неправомерни действия територия на разпространение на наркотичните вещества. От
своя страна, ролята на подсъдимия В. в инкриминираната организирана престъпна
група вероятно е била свързана освен с участие в дейността по разпространение
на наркотични вещества, но и с използване на служебното му положение като лице
от състава на полицията във връзка с неразкриване на дейността на участниците в
сдружението по разпространение на наркотични вещества и „отстраняване на
конкуренцията“ чрез залавяне на лица, разпространяващи наркотични вещества на територията,
на която е действала групата. Реална опасност от извършване на престъпления,
изводима от събрания и проверен по делото доказателствен материал, съществува
по отношение на подсъдимия В., още повече, че длъжността, която същият е заемал
е свързана с опазване на обществения ред и разкриване извършването на
престъпления, поради което евентуалното му участие в ОПГ и дейността, която е
осъществявал за групата, се характеризират със завишена обществена опасност на
деянието, а оттам и на дееца. Подсъдимите Д. и П., видно от приложените по
делото справки за съдимост, са с обременено съдебно минало. Подсъдимият П. е
осъждан за две престъпления, едното по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
213а, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
обхващащо пет отделени деяния и другото престъпление по чл. 129, ал. 1 във чл.
20, ал. 2 НК, в сила от 20.06.2017 г., като му е наложено едно общо най-тежко
наказание в размер на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“ с изпитателен
срок от 3 години, престъпната дейност, за която е привлечен към наказателна
отговорност, би се явила осъществена в посочения изпитателен срок. Подсъдимият Д.
е осъждан за престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, в
сила от 20.06.2017 г., като му е наложено наказание „пробация“. Следва да бъде
отбелязано, че престъплението по чл. 129 от НК, за което са осъдени подсъдимите
Д. и П., е осъществено при условията на съучастие под формата на
съизвършителство между тях двамата. Реалната опасност от извършване на
престъпление от страна на подсъдимия Д. се извежда и от евентуалната му
ръководна роля в престъпното сдружение, както и от посочените вече
характеристики на същото. Опасност от бъдещо криминогенно поведение на
подсъдимия П., при това реална такава, е изводима и от спецификите на
вероятната му престъпна деятелност- в йерархично отношение свидетелите го
поставят най-близко до сочения за ръководител на групата- подсъдимият Д..
АСНС
не се съгласява единствено с извода на СНС, че определянето на по-лека мярка на
подсъдимите „би затворило устата на свидетелите“. По делото липсват
доказателства, от които би могло да се установи, че подсъдимите реално биха
въздействали върху свидетелите.
В
производството пред СНС защитата на подсъдимия Д. е представила писмени
доказателства, касаещи добри характеристични данни за последния. Те обаче към
настоящия момент не са от естеството си да преодолеят извода, че прилаганата по
отношение на подсъдимия принуда се явява най-подходяща на този етап на
наказателното производство. В жалбата на подсъдимия Д. се твърди наличието на
ограничаване правото на защита чрез непредоставяне на възможност за предявяване
на материалите по делото от органите на досъдебното производство и внасянето на
обвинителен акт в производството по чл. 65 от НПК и незаконосъобразното му
прекратяване от въззивния съд. Тези обстоятелства обаче не са предмет на
обсъждане в производството по чл. 270 от НПК, чиято непосредствена цел и задача
е контрол върху продължаване действието на мярката за неотклонение, поради
което въззивният съд няма да ги коментира. Законодателят е регламентирал
разпоредително заседание за предаване на съд, в което защитата може да релевира
всички свои доводи, свързани с допуснати на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения.
В
жалбата на подсъдимия П. се излага твърдение, че на този етап от наказателното
производство реалната опасност не може да бъде извеждана от тежестта на
повдигнатото обвинение. Следва да бъде правено разграничение между тежест на
повдигнатото обвинение, изводима от предвиденото в закона наказание и
характеристика на престъплението и характер и степен на обществена опасност на
дееца, водещи до наличие на реална опасност. Последните се установяват от
спецификите на евентуалната престъпна деятелност- конкретните белези на
инкриминираната организирана престъпна група, вероятната роля на подсъдимия в
нея, която характеризира деянието като такова с висока обществена опасност и
оттам се отразя и върху обществената опасност на престъпния деец. При преценка
за наличие на реална опасност се взема предвид съдебното минало на дееца, както
беше посочено, подсъдимият П. е осъждан, като датата на деянието, за което му е
ангажирана наказателната отговорност, дори и назад във времето, не е от
естество да изключи реална опасност от криминогенно поведение, изводимо от
съдебното минало на подсъдимия, а в настоящия случай последното не е и
единственото, на което се основава съществуването на тази опасност. Доводите,
свързани със семейното положение на подсъдимия П., а именно, че същият има
малолетно дете и че съпругата му страда от заболяване на гръбначния стълб на
настоящия етап не са от естество да служат като основание за изменение на
процесуалната принуда. Подсъдимият П. не е единствен родител на детето и за
него се грижи неговата майка. По отношение на здравословното състояние на
съпругата на подсъдимия П. доказателства са представени по НЧД 1320/2020 г. по
описа на СНС, определението по което е било атакувано и образувано ВНЧД
228/2020 г. по описа на АСНС. За заболяванията на гръбначния стълб е
представена епикриза, издадена от „Клиника по неврохирургия“ при УМБАЛ „Царица Йоанна-
Исул“ ЕАД, от която е видно, че през януари 2017 г. лицето Х. Л. е претърпяла
операция „ексцизия на интервертебрален диск“ и е изписана с подобрение.
Актуални доказателства за здравословното състояние на лицето не са представени
по делото, поради което извод, че същото е несъвместимо с отглеждане на общото
им с подсъдимия П. малолетно дете, не може да бъде направен и соченото от
защитата не се явява основание за изменение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“, прилагана по отношение на подсъдимия П..
Доводите
в жалбата на адв. Й. като защитник на подсъдимия В., свързани с неясно
формулиране на обвинението и позоваване на доказателства, събрани в нарушение
на НПК се явяват неоснователни. Обвинението е прецизно и точно формулирано и
подсъдимият с оглед нивото му на образование и фактът, че същият е бил служител
на МВР дават възможност същият да разбере напълно обвинението. Така или иначе
обаче спазването на изискванията от страна на прокуратурата при повдигане на окончателно
обвинение с обвинителен акт е предмет на обсъждане в разпоредително заседание
за предаване на съд. По отношение на втория защитен довод не са посочени
конкретни доказателствени материали, събирането на които да е опорочено според
защитата и АСНС счита, че доказателствата, от които се извежда обоснованото
предположение в извършване на вмененото на подсъдимия В. престъпно деяние, са
събрани при спазване изискванията на НПК. Фактът, че подсъдимият В. има
малолетно дете не се явява към настоящия момент предпоставка за изменение на
търпяната от него процесуална принуда, при все, че грижи за детето полага
неговата майка.
Въззивният
съд прецени и разумността на срока, през който по отношение на подсъдимите се
прилага най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. От
фактическото им задържане до настоящия момент е изтекъл период от около 8
месеца, който се явява изцяло разумен такъв, а съдебното производство е
образувано сравнително скоро- на 27.07.2020 г. Предстои извършване на множество
процесуално-следствени действия, провеждане на разпоредително заседание и на
първоинстанционно съдебно следствие.
Поради изложеното АСНС намира, че определението на първостепенния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а частните
жалби, отхвърлени като неоснователни, поради обстоятелството, че търпяната от
подсъдимите Д., П. и В. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се явява
най-подходяща.
Водим от горното и на основание чл. 345
от НПК, Апелативният специализиран наказателен съд, втори въззивен състав
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно
определение на СНС, 4-ти състав от 05.08.2020г., по НОХД № 2017/2020г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: