Присъда по дело №110/2021 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 1
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Олег Софрониев Спиров
Дело: 20211600200110
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. Монтана , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Олег С. Спиров
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
и прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаЕмил Йосифов Александров
(ОП-Монтана)
като разгледа докладваното от Олег С. Спиров Наказателно дело от общ
характер № 20211600200110 по описа за 2021 година
П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъд. И. М. Р. – род. на ХХХ г. в гр. П., живущ в гр. П., ул.“Д.“ № *,
български гражданин, със средно образование, вдовец, пенсионер, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 04.07.2020г., около 10ч 55м на път 81029, км. 10 + 900, в землището
на гр. Б., обл. М. с посока на движение от гр. Б. за към хижа „К.“, при управление на
собственото си моторно превозно средство – лек автомобил марка „ХХХ“, с рег. № * като се
движел в лявата половина по посока на платното за движение в нарушение на разпоредбите
на чл. 15, ал.1 от ЗДвП – На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно
най - вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най - дясната свободна лента, реализирал пътнотранспортно
произшест-вие и по непредпазливост причинил смъртта на И. Г. П., ЕГН * от гр. Е., обл. С.,
като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,
поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б.“б“, вр. с чл. 343, ал.1, б“в“, вр. с чл. 342,
ал.1,пр.3 от НК, вр. с чл. 58а, ал.4, вр. с чл. 55, ал. 1, т.2, б. „ б“ от НК го ОСЪЖДА на
ПРОБАЦИЯ, като на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК определя пробационните мерки:
“ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от ШЕСТ МЕСЕ-
ЦА, като на основание чл.42б, ал.1 от НК определя периодичност 2 пъти седмично и
1
“ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила и привеждането й в изпълнение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 343г от НК ЛИШАВА И. М. Р., със снета по делото
самоличност, ЕГН **********, от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
считано от датата на отнемане на свидетелството за правоупра-вление.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 112, ал. 1 НПК вещественото доказателство 1 бр. вело-сипед,
на съхранение в РУ Берковица, ако не бъде потърсен в едногодишен срок, се отнема в полза
на държавата и следва да се унищожи като вещ без стойност.
ОСЪЖДА И. М. Р., със снета по делото самоличност, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ по бюджета на МВР, по сметка на ОД на МВР Монтана сумата 1638. 05лв
/хиляда шестотин тридесет и осем/ лв. и 05ст. разноски на ДП и 5.00лв. при издаване на
изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. София в
15 дневен срок от днес.


ПРИСЪДИ:

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Производството в съдебна фаза е образувано въз основа на повдигнато обвинение
срещу подсъд. И. Р. от гр. П. за това, че на 04.07.2020г., около 10ч. и 55м на път 81029, км.
10 + 900, в землището на гр. Б., обл. М. с посока на движение от гр. Б. за към х. „К.“, при
управление на собственото си моторно превозно средство – лек автомобил м. „А.”, модел
„*“, с рег. № *** в лявата половина по посока на платното за движение в нарушение на
разпоредбите на чл. 15, ал.1 от ЗДвП – На пътя водачът на пътно превозно средство се
движи възможно най - вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани
с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента, реализирал пътнотранспортно
произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на И. П. с ЕГН *** от гр. Е., обл. С.,
като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия -
престъпление по чл. 343а, ал.1 б.“б“ вр. с чл. 343 ал.1 б“в“ вр. с чл. 342 ал.1 пр.3 от НК.
Съдебното производство се проведе при условията на глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият се представлява от упълномощен защитник. Както
защитникът, така и подсъд. Р. изрично заявиха желанието си делото да протече по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият заяви, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства
за тези факти. Подсъдимият не депозира обяснения по случая и заяви, че изключително
много съжалява за произшествието, което е причинил и за последиците от него.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура М. заяви, че поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт и
правната квалификация на деянието. Моли съда да признае подсъд. И. Р. за виновен за
извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б“, вр. с чл. 343, ал.1, б. “в“, вр. с чл. 342, ал.1
от НК и съобразявайки се със смекчаващите и отегчаващите отговор-ността обстоятелства и
нарушенията на ЗДвП, му определи наказание в рамките на средното предвиденото в
закона, като бъде отложено за изтърпяване.
Частните обвинители по делото – Г. П. и Д. Б., чрез пълномощника си - адв. Б. М.
поддържат обвинението, така както е повдигнато и молят за постановяване на справедлива
присъда в размер около средния.
Защитникът на подсъд. И.Р. адв. В. заявява, че споделя, както очертаната от
прокурора фактическа обстановка, така и правните доводи на обвинението, касаещи
авторството на деянието и вината на неговия подзащитен. Счита, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, свързани както с личността на подсъдимия, така и с
лошата организация на съзтезанието по повод на което е станалия инцидент, както и с
поведението на самия пострадал, който не е следвало да бъде по това време на трасето,
както и да се движи с такава висока скорост. Моли съда да наложи наказание като замени
предвиденото такова „лишаване от свобода“ с наказание „пробация“.
Съдът, като обсъди събраните по досъдебното производство доказателства, както и
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

І. Относно установените в производството факти:

Подсъд. И. Р. живее в гр. П.. Същият е правоспособен водач и притежава СУМПС №
***, издадено от ОДМВР П. и валидно до 14.01.2021г. за категории „*“ и “*“.Също така е
1
собственик на лек автомобил марка“ ***“ м.*, с рег.№ ***.
На 04.07.2020г. сутринта подсъд. Р. и с. му М. Р. тръгват от гр. П. за гр. Б., където е
организирано и ще се провежда в.. До гр. Б. автомобила е управляван от с. на подсъдимия -
И.Р.. След като пристигат в гр. Б. около 9.30ч., спират до градския стадион, от където е
старта на състезанието, като с. на подсъд. Р. слиза и започва да се подготвя за състезанието,
в което има участие. Около 10.30ч. подсъд. Р. се качва в автомобила си и тръгва по трасето,
където ще се провежда състезанието, за да отиде до финала.
Тъй като трасето се намира на път 81029 с посока на движение х. “К.“, подсъд. Р.
тръгва с автомобила си по този път. Скоростта на автомобила е около 38 км/ч, като пътното
платно е било посипано с дребнозърнест асфалт, без хоризонтална маркировка и
разделителна линия и ширина 3.5м.
Същия ден около 10.50ч. от х. „К.“ по посока на гр. Б. по същия път се движи с в.
марка “Т.“ и с цел участие в състезанието пострадалия И. П.. Подсъд. Р., управлявайки
автомобила в лявата част на пътното платно забелязва, че от ляв завой пред него излиза в.,
който се движи в противоположната посока, като възприема опасността, употребява
аварийно спирачките с отклонение в дясно, но въпреки това велосипеда, управляван от
пострадалия П., движейки се надолу и с висока скорост, достигайки до автомобила се блъска
челно в предната му част, като под въздействие на инерционните сили в. е отхвърлен на
левия банкет, а в резултат на удара тялото на пострадалия се плъзга по капака на двигателя,
като се блъска в предно панорамно стъкло и продължавайки движението над покрива на
автомобила, пада на платното зад автомобила. След удара подсъд. Р. слиза от автомобила и
отива при пострадалия, като вижда, че има кръв по главата и излиза кръв от устата му, прави
опит да се свърже с Центъра по спешна медицинска помощ. Непосредствено след
реализираното ПТП спират и други автомобили, движейки се по пътя, като пътуващите и те
правят опит да се свържат с бърза помощ. След като успява да сигнализира в ЦСМП за
станалото ПТП, от спешния център му е казано пострадалия да не се мести, а да бъде
обърнат на страни, за да не се задуши от изтичаща кръв, като в последствие пристигат
служители на полицията и линейка, като пострадалия е натоварен и транспортиран в
болнично заведение за оказване на медицинска помощ.
Във връзка със случая е извършен оглед на местопроизшествието и са отпочнати
действия по разследване. По отношение на подсъд. Р. е извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство, като е установено, че същият не е употребил алкохол.
Съставен му е акт за административно нарушение.
При разследването на досъдебното производство е назначена и изготвена
автотехническа експертиза за установяване причините за настъпилото ПТП.
Установява се от заключението на вещото лице,че пътно транспортното
произшествие е настъпило около 10.55ч. на път 81029 Мон 1001 в землището на гр. Б. с
посока на движение от гр. Б. към х.“ К.“, при което лекият автомобил марка“А.“ с ДК № ***
собственост и управляван от подсъд. Р. е блъснал в. марка „Т.“, управляван от пострадалия
И. П.. Произшествието е протекло в светлата част на денонощието на пътно платно с
дребнозърнест асфалт, без зацапвания и неравности, двупосочно движение,без хоризонтална
маркировка и разделителна линия. От анализа на извършените измервания е установено, че
мястото на удара между лекия автомобил и велосипедиста е настъпил в средната част на
платното за движение, като преди удара автомобила се е движел с оглед и оставените
спирачни следи в лявата половина на платното за движение. Преди произшествието водачът
на лекия автомобил подсъд. Р. е имал пряка видимост до левия завой, от който е излязъл
велосипедиста П. преди удара, като в същия момент и велосипедиста е възприел лекия
2
автомобил като опасност.
Установено е съгласно заключението на вещото лице, че скоростта на движение на
велосипедиста преди ПТП и в момента на удара е била около 55 км/ч, а скоростта на
автомобила преди ПТП е била около 38 км., като след задействане на спирачната система, в
момента на удара скоростта на автомобила е била около 26 км/ч, като дължината на
опасната зона в условието на произшествието е около 21 метра.
По отношение установяване на техническа възможност за избягване на
произшествието е установено, че ако водачът на автомобила“А.“ с рег.№ ***– подсъд. Р. се е
движел в дясната половина на платното за движение, ПТП не би настъпило, тъй като
платното за движение е с ширина от 3.50м., а ширината на автомобила е 1.7м и останалата
част от платното е била достатъчна за безопасно разминаване с в.. Също така е установено,
че разстоянието от мястото на удара до левия завой, от който се е показал в. е била около
20.75м, т.е отстоянието на в. от мястото на удара в момента на възникване на опасността е
била около 20.75м, което в. е изминал преди удара с лекия автомобил за 1.37 секунди с
определена скорост на движение около 55 км/ч. В. не е могъл да избегне удара с лекия
автомобил марка“*“, ако е преминал в ляво или в дясно, тъй като автомобила е заемал
цялото платно за движение в момента на разминаването им. Водачът на автомобила е имал
техническа възможност да предотврати станалото ПТП, ако се е движел в дясната половина
на платното за движение.
От заключението на вещото лице д-р И. Д., при огледа и аутопсията на трупа на И.
П. е установено, че непосредствена причина за с. е острата вътрешна кръвозагуба с
кръвоизливи в гръдната и коремната кухини, развила се на базата на тежка гръдно- коремна
травма със счупване на ребра двустранно и с разкъсване на десния бял дроб и десния
бъбрек. Установените травматични увреждания - охлузни наранявания, кръвонасядания,
счупване на костите на черепа и на гръдния кош/ ребрата, кръвонасядане и разкъсване на
меките тъкани в областта около счупванията, разкъсванията на вътрешните органи/ бял дроб
и бъбрек, довели до кръвоизливите в гръдната и коремна кухини/ са получени по механизма
на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети със значителна сила. Същите
носят белезите на прижизнено получени, като по своя характер и локализация много добре
отговарят да са получени по време и начин в условията на станало ПТП - при травма на в.,
блъснал се в лек автомобил с последващо падане върху твърдата повърхност на пътното
платно, като между получените травми и настъпилата с. има пряка причинно - следствена
връзка. Преди настъпване на с. пострадалият не е консумирал алкохол.
Гореизложената фактическа обстановка е установена по делото, фактите по нея са
признати от подсъдимия и от неговия защитник и се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства.

II. Правна квалификация на деянието

Като водач на МПС подсъд. И. Р. е допуснал нарушение на правилата за движение
по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 15, ал.1 от ЗДвП – на пътя водачът на
пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато
пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.
Допуснато нарушение на посочената норма на ЗДвП е в пряка и непосредствена
причинно - следствена връзка /явява се причина/ за настъпилото произшествие и
3
съставомерните му последици.
При това разбиране, съдът намира, че от правна страна подсъд. И. Р. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 343а, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в,“
пр. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на 04.07.2020г., около 10ч. и 55м. на път
81029, км. 10 + 900, в землището на гр. Б., обл. М. с посока на движение от гр. Б. към х. „К.“,
при управление на собственото си моторно превозно средство – лек автомобил марка „*”, м.
„*“, с рег. № *** в лявата половина по посока на платното за движение в нарушение на
разпоредбите на чл. 15, ал.1 от ЗДвП – на пътя водачът на пътно превозно средство се движи
възможно най - вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента, реализирал пътнотранспортно
произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на И. П. от гр. Е. , обл. С., като
след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Пострадалия И. П. е бил жив и с оглед на конкретната ситуация подсъд. Р. нищо повече не е
могъл да направи за оказване помощ, освен това което е извършил - повикване на
медицинска помощ и полагане на тялото съгласно получените указания.
Съгласно чл. 371, т.2 НПК подсъдимият признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а правната квалификация се извежда от тези
факти, доколкото разбира се същите са подкрепени от събраните на досъдебното
производство доказателства.
От субективна страна е налице форма на вината непредпазливост в разновидността
небрежност - извършителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди, предвид опита си на водач и
правоспособ-ността която има.
Така допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 15, ал.1
ЗДвП е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото произшествие и с причинените
съставомерни последици - причиняване на смъртта на пострадалия И. П..
Причината за извършеното престъпление е несъобразяване с установените в ЗДвП
норми, задължаващи водачите на ППС към дисциплинираност и безопасност на движението.
Настоящата инстанция намира, че от направеното самопризнание на подсъдимия и
събраните на досъдебното производство писмени доказателства, които го подкрепят, както и
от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, заключенията на
в.л. по изготвените на досъдебното производство експертизи и вещественото доказателство
по делото по безспорен начин е установено, че подсъдимият е автор на деянието за което е
предаден на съд.
Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието,
призна подсъдимият за виновен и го осъди.

ІII. Относно вида и размера на наложеното наказание:

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до
четири години.
При индивидуализиране на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на подсъдимия и деянието, причините за неговото извършване, както и останалите
4
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът намира, че са налице много-
бройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъди-
мия, неговото безукорно житейско поведение до момента и по време на делото, лошата
организация на състезанието позволила да има хора в двете посоки на трасето едновременно
и съпричиняването на резултата от пострадалия, който не е следвало да бъде на трасето, а на
старта, като участник и скоростта с която се е движел и която не е позволила никаква
ефективна спасителна маневра. При наличието на тези многобройни смекчаващи вината
обстоя-телства, съдът намира, че и най - лекото предвидено в закона наказание, би се
оказало несъразмерно тежко за този подсъдим. Текста по който е внесено обвинението
предвижда наказание лишаване от свобода до четири години, поради което и съдът, на
основание чл. 58а, ал.4 НК, след като констатира, че чл.55 от НК е по- благоприятен за
дееца, наложи наказание пробация, на основание 55, ал. 1, т.2, б. „ б“ от НК, като на
основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК определя пробационните мерки: “задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, като на основание чл.42б, ал.1 от
НК определя периодичност два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила и
привеждането й в изпълнение.
С това наказание съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на
личната и генералната превенция на наказанието и същото да въздействува поправително и
превъзпитателно по отношение на подсъд. Р. и предупредително по отношение на
останалите членове на обществото.
На основание чл. 343г от НК съдът лишава подсъд. И.Р. от право да управлява МПС
за срок от шест месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за
правоуправление.
На основание чл. 112, ал. 1 НПК вещественото доказателство 1 бр. в., на съхранение
в РУ Б., ако не бъде потърсен в едногодишен срок, се отнема в полза на държавата и следва
да се унищожи като вещ без стойност.
При този изход на делото подсъд. И. Р. следва да заплати по бюджета на МВР, по
сметка на ОД на МВР М. сумата 1638.05лв разноски на ДП и 5.00лв. при издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.


5