Р Е Ш Е Н И Е
№ 314
гр.
Перник, 17.07.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А.М. и в
присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника
Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 403 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на Г.Д.Х.,***, против решение № 93 от 27.02.2020г. на Районен съд – Перник,
постановено по АНД № 2095 по описа на съда за 2019 г.
С решението е изменено наказателно постановление (НП) №
6322 от 30.08.2019г., издадено от началник Отдел „Контрол по РПМ“ (ОКРПМ),
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), срещу Г.Д.Х., КАТО за извършено административно
нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба №11/03.07.2001г.)
във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП,
наложеното на Г.Д.Х. административно наказание „глоба“ е намалено от 2 000
(две хиляди) лева на 1 000 (хиляда) лева.
В жалбата на Г.Д.Х. се излагат
доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, като се пледира да
не е неустановено от решаващия първоинстанционен състав нарушение на чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при съставяне на акта и НП, твърди се също, че
водач на ППС не може да бъде автор на процесното нарушение поради вменено
задължение на собственика или превозвача на
извънгабаритно ППС да се снабди с разрешение за движение, спрямо когото
и според жалбоподателя следва да се ангажира имуществена отговорност, в случай
на липса на издадено разрешение. Основава доводите си и в разпоредбата на чл.
177, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). На посочените основания
се иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и
да реши делото по същество, като отмени изцяло процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът - Г.Д.Х.,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирани пред съда
писмени бележки се поддържат доводите за отмяна изложени в
касационната жалба.
Ответникът по жалбата – Агенция
„Пътна инфраструктура“, редовно уведомен за касационната жалба, в срока по чл.
213а, ал. 1 от АПК, не депозира отговор по същата.
В съдебно заседание ответникът по
касационна жалба - АПИ, редовно призован, за представител изпраща гл. ю. к. М. М..
Оспорва касационната жалба и пледира решението да се остави в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Перник, дава становище за законосъобразност на
първоинстанционното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред
първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
В пределите на служебната
касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира решението
на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана
по същество и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания
касационната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са
следните:
С НП № 6322 от 30.08.2019г.,
началник ОКРПМ, ДАРОК – АПИ, е наложил на Г.Д.Х. административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди)
лева за това, че на 31.07.2019 година, в 11:15 часа, на АМ „Струма“, км 30+700,
ляво, посока Дупница-София, на 300 м след пътен възел „Боснек“, е управлявал и
осъществявал движение на тежко ППС - съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси (1-ва
и 2-ра), марка „***“, модел „***“, с рег. № СВ *** КН и полуремарке с 3 оси
(3-та, 4-та и 5-та) с рег. № С 9273 ЕС, без разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на
пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя, тъй като при измерено
разстояние между осите 1.31 м, и при максимално допустимо натоварване на
тройната ос – 24.000 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба
№11/03.07.2001г., е установено, че ППС е с натоварване на ос на тройната ос на
полуремаркето (3-та, 4-та и 5-та) от 26.650 т. С това прието от наказващия
орган е, че е
извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 53,
ал. 1 от ЗП.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд – Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД
№ 2095 по описа на съда за 2019г. Направил изводи за безспорно установено за
извършено и то от Г.Д.Х. административно нарушение, състоящо се в осъществяване
на движение, посредством управление, на тежко ППС за дейност от специалното
ползване на пътищата без валидно разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси), издадено от администрацията, управляваща пътя и съответно
правилно приложен към това деяние материален закон. Районният съд е изменил
обжалваното наказателното постановление частта, отнасяща се до размера на
наложеното административно наказание „глоба“, тъй като е приел, че е завишен и
не е съобразено наличие на смекчаващи отговорността на нарушителя
обстоятелства. С тези мотиви наказанието „глоба“ е намалено на минимума,
предвиден за процесното нарушение и е определено в размер на 1 000 лв.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218,
ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното
приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).
Касационната жалбата е
неоснователна. Доводите са следните:
Без основание са оплакванията за
допуснати при извършената проверка на пътя, що се отнася до неучастие в същата
на служители на МВР. Текстът на чл. 36, ал. 1 от Наредбата действително
предвижда участие на служители на МВР при извършването на контрол на
извънгабаритните ППС, но същото се състои единствено в съдействие, каквото е
възможно и да не бъде поискано от страна на контролните органи на АПИ.
Неоснователно са и доводите за
ненадлежност на осъщественото измерване на натоварването на ос на ППС,
управлявано от Х.. Районният съд мотивирано е отхвърлил като неоснователно това
възражение на наказаното лице. Доводи срещу мотивите на районния съд в жалбата
не се съдържат, като единствено се повтаря изложеното в жалбата до първата
съдебна инстанция. Касационният съд споделя изцяло изводите в решението, че натоварването на
ос на ППС, управлявано от Х., е установено надлежно с технически годно да
установи нарушението средство за измерване, които изводи изцяло кореспондират с
приложените по делото доказателства (л. 25-33 от делото).
Без основание са и доводите срещу
приложимия материален закон. Изводите на районния съд, съответно основани в
установеното от фактическа страна, са за съставомерно от обективна и субективна
страна деяние по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т.
1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП, и с автор –
водачът на процесното ППС. Цитираните нормативни разпоредби предвиждат
реализиране на административнонаказателната отговорност на всяко физическо
лице, осъществило без наличие на надлежното разрешение движение на
извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001г.,
в случая – тежко ППС, с натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7, в
случая по чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата. Във връзка с доводите
касателно авторството ще се посочи, че водачът е наказан за това, че в
нарушение на нормативно установена забрана е осъществил движение на
извънгабаритно (тежко) ППС без разрешение, а не защото не притежава такова
разрешение. Субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ във връзка с
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 година, във връзка с чл. 53, ал.
1 от ЗП може да бъде както превозвачът по отношение на разрешението, така и
водачът, що се отнася до фактическия извършител на дейността от специално
ползване на пътя, каквото в случая е движението на ППС, осъществявано от водача
на ППС. В този смисъл изводът на районния съд, че съставът на административното
нарушение е доказан от обективна и субективна страна е напълно обоснован и
правилен.
Доводите на касатора свързани с
разрешително, издадено след нарушението, което се сочи да е издадено в
нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. са ирелевантни за изхода
на спора.
Въз
основа на изложеното се приема, че изложените касационни основания са напълно
неоснователни, тъй като след преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира, че вмененото административно нарушение е доказано по безспорен
начин, съответно законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, а
размерът на санкцията правилно е приведен от първоинстанционния съд в размер на
минимума, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
Предвид изложеното обжалваното
решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва
да бъде оставено в сила.
Разноски не се претендират,
поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93
от 27.02.2020г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 2095 по описа на
съда за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/