Решение по дело №639/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 324
Дата: 14 юни 2024 г.
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20244520200639
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Русе, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Светлана Н. Енчева
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно
наказателно дело № 20244520200639 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И. К. Г. от гр.Глоджево, обл.Русе е подал жалба против наказателно
постановление №24-0457-000167/ 21.03.2024г., издадено от началника на
РУП- Ветово при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.183, ал.2, т.11 във
вр. чл.40, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 20лв. и на основание чл.175, ал.1, т.5 във вр. чл.123, ал.1, т.2, б.б от
ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 50лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
Жалбоподателят излага съображения, че в хода на досъдебното
производство по делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, както и че не е извършил нарушението, поради което иска отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът по жалбата иска потвърждаване на наказателното
постановление.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ
на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
1
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 3.03.2024г. свид.А. паркирал МПС с рег.№Р4687ВВ на ул.”Димитър
Благоев” в гр.Глоджево, обл.Русе пред работното си място. Около 20.00 часа
на дадената дата жалбоподателят управлявал автомобил с рег.№СА2590ТК на
същото място и при маневра управление назад, със задната лява част на
автомобила си ударил предната лява част на автомобила на свид.А., като
увредил предния ляв фар, предната броня и капак на МПС с рег.№Р4687ВВ.
Г. спрял автомобила си на мястото на произшествието, издирил свид.А.,
съобщил му за случилото се, между двамата се провел разговор по повод на
обезщетяването на вредите по автомобила на А. и след като двамата не се
разбрали за размера на обезщетението, въззивникът напуснал
местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР. Това сторил А.. В
следващите дни жалбоподателят бил издирен, съставен му бил ауан, с който
започнало настоящото производство.
Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив
начин от всички събрани по делото доказателства и води до следните правни
изводи:
С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на нарушението по
чл.183, ал.2, т.11 във вр. чл.40, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 3.03.2024г. в
гр.Глоджево, обл.Русе, като водач на МПС, при движение назад, не се убедил,
че пътя зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за
другите участници в движението. Наказанието за това нарушение е правилно
индивидуализирано. Поради всичко изложено наказателното постановление в
тази му част следва да се потвърди.
Административно наказателното производство е образувано с
обвинение и с наказателното постановление жалбоподателят е наказан за
неизпълнение на задължение по чл.123, ал.1, т.2, б.б от ЗДвП, повеляващ при
ПТП с пострадали хора, да остане на място и изчака пристигането на
компетентните органи на МВР. В случая безспорно няма пострадали хора, за
да се вменяват задължения по т.2 на коментираната разпоредба.
Наказващият орган неправилно е определил нарушената материална
разпоредба, която е тази по чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП, тъй като на
2
процесната дата жалбоподателят, след неразбирателство с другия участник в
ПТП относно обстоятелства му, напуснал местопроизшествието, без да
уведоми контролните органи на МВР за произшествието. Предвид
изложеното и в съответствие с разбирането, отразено в ТР № 8 от 16.09.2021
г. на ОСС на ВАС I и II колегия, залегнало и в чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1
ЗАНН, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено,
като основанието за налагане на административното наказание се промени от
чл.175, ал.1, т.5 във вр. чл.123, ал.1, т.2, б.б от ЗДвП на чл.175, ал.1, т.5 във
вр. чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП. Изменението е процесуално допустимо, като
същото не касае обстоятелствата на нарушението, представени по възприетия
от съда начин и в двата акта от досъдебното производство, нито дори
нарушената разпоредба, а единствено налага прилагане на друг състав на
административно нарушение, който се явява закон за еднакво наказуемо
нарушение. От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението
при пряк умисъл- той съзнавал причинените от него вреди, които не били
незначителни, съзнавал задължението си да уведоми органите на МВР, но
въпреки това не се съобразил с него, като предвиждал общественоопасните
последици от поведението си и искал настъпването им. Наказанието
лишаване от право да управлява МПС за това нарушение е неправилно
индивидуализирано, като е следвало да бъде отчетено, като смекчаващо
вината обстоятелство, поведението на жалбоподателя след предизвиканото от
него ПТП, изразило се в уведомяване на другия участник в движението.
Предвид изложеното наказанието лишаване от право да управлява МПС
следва да се намали на един месец. В този смисъл наказателното
постановление в тази му част следва да се измени.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването
или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. Наказващият орган е бил представляван от юрисконсулт, на
когото съдът определя възнаграждение в размер на 150 лева. Ето защо с оглед
изхода на делото му се дължи заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
3

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0457-000167/
21.03.2024г., издадено от началника РУП- Ветово при ОД на МВР-Русе, в
частта му, с която на И. К. Г. от гр.Глоджево, обл.Русе на основание чл.183,
ал.2, т.11 във вр. чл.40, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 20лв.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №24-0457-000167/ 21.03.2024г.,
издадено от началника на РУП- Ветово при ОД на МВР-Русе, в частта му, с
която на И. К. Г. от гр.Глоджево, обл.Русе на основание чл.175, ал.1, т.5 във
вр. чл.123, ал.1, т.2, б.б от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл.175,
ал.1, т.5 във вр. чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание "лишаване от право да управлява
МПС" от два месеца на един месец.
ОСЪЖДА И. К. Г. от гр.Глоджево, обл.Русе да заплати на ОД на МВР-
Русе сумата 150 лв. за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4