РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500073 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалва се Решението № 1792 / 18.10.2021г. по гр.д.№ 10695/ 2020г. по описа
на Районен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „БНП
Париба пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, чрез юрисконсулт Н.М.
срещу П. Г. Т. от гр.Пловдив установителен иск по чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК, за разликата над установения размер от 5 790 лева до
пълнопредявения такъв от 6 000 лева и за възнаградителната лихва в размер
на 1 687,44 лева, начислена за периода от 20.02.2019г. до 20.07.2020г.. По
изложени доводи за неправилност се иска отмяна на обжалваното решение и
уважаване на така предявените искове в пълен размер. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото, на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на
100 лв.
1
Налице е писмен отговор от въззиваемия П. Г. Т., чрез адв. Т., с който се иска
да се остави без уважение депозираната въззивна жалба и потвърждаване на
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, постановено при
спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
Претендира се присъждане на разноски.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, във връзка с доводите на страните и на основание чл.269 ГПК,
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законни по чл.259, ал.1 ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното решение районният съд е приел наличието на
недействителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.22 ЗПК ,
вр. с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК поради непосочване на приложимият лихвен процент
и условия за прилагането му. В договора е посочено, че лихвеният процент е
фиксиран на 32,37%, но липсват условия за прилагането му, както и липсва
уточнение на базата, върху която се начислява лихвения процент – дали върху
целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и
застраховката и за какъв период се отнася – годишен, месечен или за периода
на договор, вкл. за поради неяснота за неговото разпределение . Прието е , че
принципно при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне
на информация за последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, но това изискване се явява относимо към
чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а не към чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, която разпоредба е
констатирана като нарушена. Констатирано е и неспазване на изискването на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК относно съдържанието на ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания ,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин.
Изводите за наличие на условия за приложение на правната последица
по чл.22 ЗПК за недействителност на процесния ДПК се споделя от въззивния
съд.
С процесния ДПК от 15.01.2019г. при общ размер на предоставения кредита
от 6000 лева, е предвидена застрахователна премия в размер на 604,80 лв,
такса ангажимент в размер на 210 лева,при месечна погасителна вноска от
2
460,68 лв, обща стойност на плащанията от 8 292,24 лв, ГПР 44,41 % и лихвен
процент от 32,37 %.
Действително в процесния договор за кредит е посочен лихвеният процент по
кредита като фиксиран за срока на договора /32.37%/. Договорът за кредит
обаче не съответства на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като
същият е посочен единствено като цифрова стойност / 44,41%/, без да са
конкретизирани вида и броя на разходите, от които същият се формира,
съответно които ще се допускат при неговото формиране. Не е налице като
цяло клауза относно възнаградителната лихва, вкл. в общия й размер с оглед
необходимостта от включването й в процента на ГПР. Посочените
изисквания за конкретизация относно параметрите на договора създават
гаранция за защита правата на потребителя и яснота относно икономическите
условия на договора за кредит при неговото сключване. Изискване за яснота
и разбираемост са въведени и в Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 5 април
1993г., с основополагаща принципите относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и препращаща към националното законодателство,
в каквато насока е специалният ЗЗП в националната правна уредба.
С оглед на това обжалваното решение се намира за правилно и
законосъобразно и като такова ще се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1792 / 18.10.2021г. по гр.д.№ 10695/ 2020г. по
описа на Районен съд Пловдив в обжалваната му част.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4