Р Е Ш Е Н И Е
гр. Козлодуй, 27.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд,
наказателна колегия в публично заседание на 31.05.2017г./Тридесет и първи май,
две хиляди и седемнадесета година/ в състав:
Председател: Галя Петрешкова
при секретаря Стела Димитрова и в
присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдия Галя
Петрешкова АНД № 232 по описа за 2016г. на Козлодуйския Районен съд и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 16-0288-000166/2016г. от 31.03.2016г. на Началника на РУ, гр.Козлодуй към ОДМВР Враца, с което на основание
чл.174, ал.1 от ЗДвП, на Н.Г.Н., ЕГН **********, са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 500.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца, за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както
и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки по чл.174,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Н.Г.Н., ЕГН **********,
обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закони, подробно изложени в представената писмена защита съображения.
Редовно призован, не се явява в
съдебно заседание, явява се процесуален представител – адв.М.С., пледира за
отмяна на постановлението, акцентирайки на допуснати нарушения на процесуалните
правила. Представя писмена защита.
Въззиваемата страна РУ „Полиция”,
гр.Козлодуй, към ОДМВР Враца,– редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не взема становище по делото.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и при наличие на правен интерес се явява допустима и
основателна. Атакуваното наказателно постановление е издадено срещу Н.Г.Н., ЕГН
**********, за това, че на 09.03.2016г. около 23.38ч. в с. Гложене, улица „Ленин” при бензиностанция „Косаня“, с
посока на движение север - юг, управлява лек автомобил „Ауди КУ 7”, с Рег. № СА 91 59 СС, собственост
на „Порше лизинг“ ЕООД , Булстат ********* от гр. София, след употреба на
алкохол. Наличието е установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с
фабричен № ARDN 0016, като уреда отчел 0.73 промила алкохол в издишания въздух.
Издаден талон за медицинско изледване № 0403815.
Протокол № 45/14.03.2016г. /Алкохол в кръв/ на БНТЛ при ОДМВР – Враца- 0.72%. Н.Г.Н.,
ЕГН ********** е извършил: 1.Управлява ППС под въздействието на алкохол с
концентрация над 0.5 до 1.2 на хиляда, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1от ЗДвП;
Наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № 191 от 09.03.2016г., съставен от Ж.Х.М. – младши
автоконтрольор при РУ гр.Козлодуй, към
ОДМВР Враца, в присъствието на жалбоподателя и св. очевидец С.М.И., като
отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази
описана в АУАН.
Съдът
извърши служебна проверка за законосъобразност на процесното наказателно постановление,
и намери, че същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като
при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като съображенията за това са следните:
При установяване на нарушението и
при издаване на атакуваното наказателното постановление, АНО е допуснал
съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура, състоящо се в
противоречие между написаното в АУАН, установената в химическата експертиза
концентрация на алкохол и тази, посочена в наказателното постановление. В
атакуваното наказателно постановление, като описание на административното
нарушение е посочено това, отразено в АУАН. но жалбоподателя е санкциониран за
това, че „на 09.03.2016г. управлява след
употреба на алкохол с концентрация 0.73 промила., и 0,72 промила - по експертиза“ т.е. различна от тази
отбелязана в АУАН.
Съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН,
актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което изискване е
въздигнато от закона в задължителен реквизит. Същото условие предвижда и чл.57,
т.5 от ЗАНН за наказателното постановление. В конкретния случай липсва
идентичност между деянието, обективирано в акта, възпроизведения в наказателното
постановление състав на административно нарушение и установеното от
заключението на химическата експертиза по делото. Нещо повече - налице е пълно
разминаване между двете. В случая, не става ясна волята на АНО - каква
концентрация на алкохол приема - дали тази от 0,73 промила - както е по
показания на техническото средство с което е бил изпробван водача, или 0,72
промила - така както е по химическа експертиза.
Тези нарушения, не са от
категорията които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Те са
съществени и не биха могли да се санират в последващ стадий на
административнонаказателното производство. Същите са довели е до невъзможност
да се индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване правото на защита на
посоченото като нарушител лице. Това нарушение е съществено, води до
ограничаване правото на защита на нарушителя и представлява самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. /В този смисъл е
съдебната практика - Решение № 188 от 01.12.2014г. по НАХД № 479/2014г. на
Районен съд - Царево./
От показанията на разпитаните
свидетели безспорно се установи, че след взетата проба с помощта на техническо
средство - Алкотест Дрегер 7510, на жалбоподателя е бил издаден и талон за
медицинско изследване чрез кръвна проба, каквото изискване е въведено с Наредба
№ 30/ 20.06.2001г.
Жалбоподателя е дал кръвна проба
и въз основа на същата, е направена химическа експертиза. За резултата от
химическата експертиза административно - наказващия орган /АНО/ е бил уведомен,
чрез изпращане на протокола от химическата експертиза, приложен към
административнонаказателната преписка преди издаване на постановлението.
Актосъставителя при съставяне на
АУАН, е посочил резултата, отчетен от пробата извършена с техническо средство,
тъй като е ясно, че към този момент не бил могъл да знае, дали нарушителя
въобще ще пожелае да даде кръвна проба, а още по — малко какъв би бил резултата
от химическата експертиза, изготвена от специалист в съответната област
Поради това, в АУАН бл.№
301907/09.03.2016г. са посочени резултатите, отчетени от техническото средство Алкотест
дрегер. По късно е изготвена химическа експертиза, въз основа на дадената от жалбоподателя
кръвна проба, която е отчела по - ниски промили алкохол - 0,72, в сравнение с
отчетените такива с техническото средство - 0,73.
Наказващия орган е бил уведомен
за резултата от експертизата и за новите обстоятелства и е следвало да упражни
правомощията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН и да върне преписката на актосъставителя
за съставяне на нов АУАН, в който да бъде посочен резултата от химическата
експертиза, в случай, че не са изтекли сроковете по чл.34 ЗАНН. Като не е
сторил това, наказващия орган е издал едно незаконосъобразно наказателно
постановление, тъй като е ангажирал отговорност от жалбоподателя за това, че е
управлявал МПС с концентрация на алкохол 0,73 промила, което се установи, че не
съответства на резултатите от кръвното изследване, където промилите алкохол са
0,72. Съгласно чл.6 от Наредба № 30 от
27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства, само в случай на отказ да
получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно
заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или
друго упойващо вещество от водача, се вземат предвид на показанията на
техническото средство. В случая се установи, че водача е дал кръвна проба и
съответно е изготвена химическа експертиза, поради което същия е следвало да
бъде наказан за съдържание на алкохол, установено посредством химическата
експертиза. Като не е спазил това свое задължение, наказващия орган е издал
едно незаконосъобразно НП и е наказал нарушителя за по - тежко нарушение от
това, което той всъщност е извършил. Коректният резултат, за който е следвало
на нарушителя да бъде съставен АУАН и издадено НП, е този получен при изготвяне
на химическата експертиза.
Този пропуск е съществен и
ограничава правото на защита на наказаното лице. В този вид производства,
субсидиарно се прилагат правилата на НК и НПК, поради което и обвинението в
извършването на нарушение, следва да е ясно конкретизирано. Обвинението не може
да почива на предположения, а на конкретни и доказани факти, обстоятелства и данни.
Основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
съответния правен субект, е конкретно извършено нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, което не може да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика,
тъй като последицата от това е нарушаване на правото на защита на наказаното
лице.
Съдът установи, че при издаване
на АУАН и НП, не са спазени императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, уреждащи минимално изискуемото съдържание и
реквизити на акта за установяване на административно нарушение и последващия го
санкционен акт - наказателно постановление. В акта за установяване на
административно нарушение, а също и в наказателното постановление липсва пълно,
изчерпателно и конкретизирано фактическо описание на извършеното нарушение с
обективни признаци, съответстващи на посочения административно наказателен
състав. Доколкото изложението на обстоятелствата не включва всички обективни
елементи от състава на посоченото нарушение, безспорно в обсъдената част, актът
за установяване на административно нарушение по своето съдържание не е
съобразен с императивното изискване на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, тъй като от
изложението в него, остава неясно в какви точно формално фактически действия се
е изразява нарушението, неясно е и кои точно законови задължения, адресирани до
определен субект не са спазени /обективна страна на всяко административно
нарушение/, от тук неясни са индивидуализиращите елементи на формата на
изпълнителното деяние - конкретните действия и бездействия, консумиращи състав
на нарушението.
Неизпълнението на разпоредбите на
чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН във всички
случаи е съществено процесуално нарушение, тъй като е довело до ограничаване
правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност
лице, което и лишено от възможността да разбере какво точно нарушение се твърди
да е извършил и да организира адекватно защитата си.
От друга страна липсата на пълно
словесно описание на нарушението е налице и в обжалваното наказателно
постановление, поради това и същото е незаконосъобразно от процесуалноправна
страна, като издадено в разрез с процесуалното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По този начин и административно наказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение на процесуално правило.
Тези нарушения във всички случаи
са съществени, защото се свързват с неизпълнение на императивни разпоредби и
разкриват недостатъци от съдържанието, както на акта за установяване на
административно нарушение, така и от съдържанието на наказателното
постановление, касаещи реквизити от задължителните. Съдът счита, че деянието
неправилно е било възведено под общата
разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Всъщност при изложената фактическа
обстановка деянието е следвало да се квалифицира по чл.174, ал.1 от ЗДвП, която
норма представлява сложен фактически състав и съдържа в себе си, както
правилото за поведение, така и санкцията при неговото нарушаване. Според
цитираната разпоредба "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и
глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до
1.2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух.". Тоест, съобразявайки фактическите
положения, изложени в обстоятелствената част, както на акта, така и на
постановлението, се налага изводът, че деянието следва да се квалифицира и
санкционира по смисъла на посочената норма, която е приложимата, понеже същата
е и специална по отношение на общата норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Некоректното посочване на нарушените
законни разпоредби представлява нарушение на императивните изисквания на чл.42,
т.5 от ЗАНН - АУАН, и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН - наказателното постановление.
Тези текстове изискват минимално необходимото съдържание на акта и
наказателното постановление, а именно като техни задължителни реквизити
посочване на нарушените законни разпоредби, което несъмнено следва да е
прецизно и правилно сторено. Посочените нарушения на процесуалните правила са
от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на
защита на наказаното лице, ограничавайки възможността му да го реализира в
пълен обем, тъй като го поставят в невъзможност да разбере кой закон е нарушил
и какво всъщност нарушение му се вменява.
Допуснатите нарушения са
неотстраними в настоящата въззивна инстанция с оглед контролните функции на
същата, поради което и налагат отмяна на наказателното постановление.
С оглед на гореизложеното,
настоящият съдебен състав, намира, че Наказателно постановление №
16-0288-000166/2016г. от 31.03.2016г. на Началника на РУ, гр.Козлодуй към ОДМВР Враца, с което на
основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, на Н.Г.Н., ЕГН **********, са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 500.00лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, за извършено административно нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
отнети 10 контролни точки по чл.174, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като
незаконосъобразно.
Водим
от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, Козлодуйският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
16-0288-000166/2016г. от 31.03.2016г. на Началника на РУ, гр.Козлодуй към ОДМВР Враца, с което на
основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, на Н.Г.Н., ЕГН **********, са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 500.00лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, за извършено административно нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
отнети 10 контролни точки по чл.174, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в четиринадесетдневен срок от датата на получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен съд – Враца.
Да се публикува съгласно чл. 4, ал.2, т.2 от ВПОПСА
в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: