Определение по дело №223/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 292
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20191500200223
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

О   П    Р    Е    Д    Е   Л    Е   Н    И    Е  292

 

гр. Кюстендил,  21.05.2019 г.

 

В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение,

в открито заседание

на  двадесети и първи май

през две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕНКА БРАТАНОВА

 

 

при секретаря Мая Стойнева

с участието на прокурора от КнОП  Камерия Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Братанова ЧНД № 223

по описа за 2019 г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

       Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І „Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.

          Образувано e по молба на В.П.Д., понастоящем в Затвора- Бобов дол за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание  „лишаване от свобода” по НОХД № 1000/2015 г. по описа на Софийски градски съд.

          Представителят на затворническата администрация- юк Г., надлежно упълномощена със заповед № 685а/ 02.07.2018 г. изразява становище за неоснователност на молбата. 

        Прокурорът изразява становище за неоснователност на предявената молба за допускане на УПО. 

        Лишеният от свобода В.П.Д. поддържа молбата си.

           Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:

                   Д. е постъпил на 14.08.2013 г. в Затвора гр.София, приведен в Затвора гр.Бобов дол на 05.03.2014 г., задържан на 23.05.2013 г.

                   Изтърпял е едно общо най-тежко наказание  ЛС в размер на 3 години, постановено на основание чл.25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК и приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК с определение от 04.10.2013 г. по НОХД № 14423/2013 г. на СРС, , определено по НОХД № 18903/2011 г., НОХД № 981/2012 г.и НОХД № 22435/2011Г., всички на СРС.

          Наказанието е изтърпяно от 23.05.2013 г. до 22.01.2016 г.

         Понастоящем Д. изтърпява едно общо наказание ЛС в размер на 7 години при първоначален „строг“ режим, наложено по НОХД № 1000/2015 година на СГС, изменена с решение от 29.10.2015 г. по ВНОХД № 566/2015 г.на САС, определено по влезли в законна сила присъди по НОХД № 14423/2013 г. на СРС, и по посоченото НОХД № 1000/2015 година на СГС, с която е осъден на ЛС в размер на 7  години.

      Присъдата е влязла в законна сила на 21.03.2016 г.

      Начало на наказанието – 22.01.2016 г.

      Към датата на произнасяне от КнОС е изтърпял фактически 3 години 3 месеца  и  29  дни; от предварителен арест- 11 месеца и 22 дни, от работа- 4 месеца и 15 дни; всичко- 4 години 8 месеца и 6 дни, с остатък 2 години 3 месеца и 24 дни.

               От затворническото досие на лишения от свобода се установява, че при постъпване в затвора е изготвен първоначален доклад и схема за оценяване на вероятност от ново осъждане. Отчетеният  първоначален риск от рецидив и вреди е висок- 89 точки.  Изготвен е и план за изпълнение на присъдата по  чл.156 от ЗИНЗС. Идентифицирани са дефицитни зони- отношение към правонарушението, жилищно устройване, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, умения за мислене.

              В препланирането на присъдата от 08.03.2019 г. като дефицитни зони са отчетени- отношение към правонарушението,  умения за мислене и междуличностни проблеми. Очертани са следните цели- минимизиране на последствията от продължителния престой в затовра, спазване на установените правила, повишаване на уменията за мислене и повишаване на вазимоотношенията по хоризонтала и вертикала. Рискът от вреди спрямо останалите лишени от свобода, пенитенциарния състав и, спрямо обществото и самия него продължава да е висок.

                Лишеният от свобода Д. е настанен в осма група на 13.03.2014 г. През изтеклия период се наблюдава положително поведение към трудовата дейност. Същият е назначен на работа във фирма „***“ ЕООД към ДП „***“ гр.Бобов дол съгласно заповед № 88/10.09.2016 г. на началника на затвора. Със заповед № 54/07.03.2019 г. е назначен като работник за поставяне на връзки на подаръчни торбички в същата фирма.

       Към обучението и образованието е проявявал уклончиво и колебливо поведение. Подал е молба за отказ от учебна дейност, въпреки че е бил записан като ученик в осми клас в СУ „Д-р Петър Берон“ при Затвора- Бобов дол.

       Има положени частични усилия за включване в реализирането на поставените задачи и цели в плана за изтърпяване на присъдата. Показвал добри качества в определени зони /трудова заетост/, стремял се да представи себе си в благоприятен аспект, като цели извличане на лична изгода.

       Проявявал е претенциозност към уязвимите и лабилни лишени от свобода; със силно завишена и дисбалансирана  самооценка; с утвърден криминално мислене, наситено с понижен самоконтрол, надценяване на ежедневни събития и омаловажаване на последствията от безотговорни действия.

       Констатиран е негативно-поведенчески модел по отношение към правонарушението и липса на критичност. Не проявява интерес да вникване  в проблемите и предпочита да отправя упреци към хора и събития, които не са свързани с изпълняващото се наказание; има стремеж  към  отбягване на собствената  вина за извършеното деяние.

      Д. е наказван многократно с дисциплинарни наказания, както следва:

       Заповед № 479/02.12.2013 година на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия“ за срок от 10 денонощия, издадена от затвора гр.София; Заповед № 350/29.05.2014 година на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия“ за срок от 3 денонощия; Заповед № 352/29.05.2014 година на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС; Заповед № 385/13.06.2014 година на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия“ за срок от 3 денонощия; Заповед № 06/08.01.2015 година на основание чл. 101, т.2 от ЗИНЗС „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни;  Заповед № 188/26.03.2015 година на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия; Заповед № 596/07.10.2015 година на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия; Заповед № 197/14.04.2016 година на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия“ за срок от 10 денонощия; Заповед № 213/21.04.2016 година на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия; Заповед № 788/12.10.2017 година на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия“ за срок от 3 денонощия; Заповед № 975/22.11.2018 година на основание чл. 101, т.1 от ЗИНЗС „писмено предупреждение“.

               При извършено ново оценяване на 11.06.2018 г. рискът от вреди е увеличен на 93 точки. Не са отчетени положителни или отрицателни промени в заложените зони за работа. Общата оценка на риска от рецидив остава същата 93 точки /висок/.

       Рискът от вреди остава висок спрямо обществото, имайки предвид характера и начина на извършеното правонарушение. Висок е за пенитенциарния състав, останалите лишени от свобода и самия него.

       Не е награждаван.

       Становището на администрацията е, че наличието на многобройни наказания сочи на липса на поправяне, респ. че молбата му следва да се отхвърли.

                 Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:

        Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително Д. е изтърпял фактически повече от ½  от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.2 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.

        Съгласно разп. на чл.70, ал.1 лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената  законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

        Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения  не е завършено, респ. не са постигнати целите, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана не е завършена. Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати   целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленото на лишения от свобода. Наличието на многобройни наказания по време на престоя му в затвора в никакъв случай не сочи за поправянето на лишения от свобода. Действително Д. има трудова заетост и полага частични усилия за включване в целите за изпълнение на присъдата, но това не е достатъчно. Рискът от вреди изобщо не е занижен, напротив увеличен е на 93 точки и остава във високите стойности. Високият риск от вреди, съчетан  с липсата на награди и наличието на многобройни наказания /последното от които е от края на 2018 г./ са обстоятелства, които в своята съвкупност игнорират неговото поправяне в положителна насока. Те се преценяват от настоящия съдебен състав като израз на некритичност и до необходимост от изграждане на социално-приемливи форми на поведение в живота на свобода.

 Ето защо КнОС намира, че изминалия фактически период на лишения от свобода е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната превенция на наказанието и уважаването на предложението би могло да се приеме като безнаказаност при демонстрираното поведение в затвора.  Лишеният от свобода не е дал доказателства за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл.439а от НПК, за да се мотивира извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание.

                 По тези съображения съдът намира, че молбата на осъдения В.П.Д. за допускане на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.

        Водим от гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд

   

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.П.Д., роден на *** ***, с постоянен адрес гр.***, с ***, без ***, с ***,  ***, ***, с ЕГН ********** за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на наказанието „лишаване от свобода“, наложено с присъда по НОХД № 1000/2015 г. на СГС в размер на 7 години, /включващо НОХД № 14423/13 г. на СРС и № 1000/15 г. на СГС/, за остатък в размер на 2 години, 3 месеца и  24 дни.      

  Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на определението.

                  Определението може да се обжалва или протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.

             След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора гр.Бобов дол.

 

    

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: