О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 293
Гр. Оряхово,
31.10.2018 г.
ОРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГО, в закрито заседание на тридесет и първи
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Павлова Гр.
дело № 461 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 233 ГПК.
В отритото
съдебно заседание по делото, проведено на 30.10.2018 г. процесуалният
представител на ищеца по делото заяви на основание чл. 214 ГПК изменение на
исковете си по чл. 82, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, в посока тяхното
намаляване, във връзка с което заяви и частичен отказ от същите. Искането на
ищеца е искът по чл. 82, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД да
се счита предявен вместо за главница от 22 272 лв. - за сумата от
18 079,98 лв., а искът по чл. 86 ЗЗД вместо в предявената сума от 1 781.90
лв. - да се счита предявен за 1 449.29 лв. Именно за получените разлики между
първоначално предявените суми и направеното изменение - за разликата от 4 192.02 лв. и за
разликата от 332,61 лв., е заявен и частичен отказ исковете за главница и мораторна лихва.
Във връзка с
горното процесуалният представител на ответника е заявил искане на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане на разноски за частта, от която се отказва ищцовата
страна по двата иска, като е представен и списък на разноските, с приложени
платежни документи. Ищцовата страна е заявила
възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение и моли за
неговото намаляване.
Като се запозна с исканията на ищеца
съдът намира за основателен заявеният частичен отказ от исковете по чл. 82, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, поради следното:
Искането е заявено от процесуалния
представител на ищеца, който притежава съответното правомощие за това, респ. да
иска прекратяване на производството в съответната част. Като страна по делото
ищецът разполага с възможността по всяко време да заяви, че се отказва от иска
си, съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК, като при отказ от иска той не може да
предяви отново същия иск. Предвид обстоятелството, че се касае за отказ, а не
за оттегляне на иска, не е необходимо съгласието на ответника за прекратяване
на делото, а и искането е заявено във второ по делото открито съдебно
заседание. Поради това искането намаляване размера на претендираните
суми и за частичен отказ от исковете във връзка с намаляването е допустимо и
основателно и следва да бъде уважено за сумите, за които е направено, а именно
за 4 192.02 лв. по отношение на главницата и за 332,61 лв. по отношение на
мораторната лихва.
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който се приключва делото
в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По силата на разпоредбата на чл.
78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Това
е правилото за решаване на въпроса за отговорността за разноски в случаите,
когато делото не приключва с акт по същество, а е прекратено на някое от
предвидените от закона основания.
При прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от
иска, обусловено от нововъзникнали факти – напр.
погасяване на задължението чрез последващо
предявяването на исковата молба плащане или извънсъдебно прихващане,
направените разноски от ответника, който е дал повод за завеждането на делото,
остават в негова тежест. От посоченото следва, че извънпроцесуалното
поведение на ответника във връзка с преценката за това дали е станал причина за
завеждането на делото би било релевантно само в случаите, предполагащи
приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Случаят обаче не е такъв и се
установяват всички необходими предпоставки по чл. 78, ал. 4 ГПК за ангажиране
отговорността на ищеца за направените от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение за защита по исковете. Същевременно няма основание за приложение по аналогия
на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като при частичния отказ от исковете
ищецът не е посочил релевантни факти, които да обосновават изключение от
правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК. Отговорът
на исковата молба е подаден чрез пълномощник, с приложени доказателства за
представителна власт и искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение е направено от представителя на ответника в съдебното заседание,
в което е заявен частичният отказ от исковете. В приложения договор за правна
защита и съдействие на адв. Г.П. – С. по исковете по чл. 82, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД се
съдържат удостоверителни изявления за реалното заплащане на сумата от 3755 лв. от
ответника на датата на подписване на договора, като е представен и списък на
разноските. Основателно се явява обаче възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което с
оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, същият следва да
бъде присъден в по-нисък размер съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед общата стойност на
частта, за която е заявен отказ от исковете (4524,63 лв.), на ответника следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на общо 235,43 лв., като
искането за присъждане на сума за гориво за придвижване на адвоката, не следва
да се присъжда, тъй като представеният фискален бон не удостоверява платен от
ответника разход по делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че
са налице условията по чл. 233 ГПК, поради което производството по делото
следва да бъде прекратено, а на ответника да се присъдят разноски за стойността
исковете по заявения частичен отказ на ищеца от тях.
Така мотивиран, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПУСКА на основание
чл. 214 ГПК изменение в размера на исковете по чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл.
86 ЗЗД, в посока тяхното намаляване за сумата от общо 4524,63 лв. – 4192,02 лв.
за намаляване на главницата и 332,61 лв. за намаляване на мораторната
лихва.
ПРЕКРАТЯВА частично производството
по гр. д. № 461/2018 г. по
описа на РС Оряхово на основание чл. 233 ГПК за сумите от 4 192.02 лв. по
отношение на иска за главница по чл. 82, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и за 332,61 лв. по отношение на иска мораторната
лихва по чл. 86 ЗЗД, поради частичен отказ от предявените искове от страна на ищеца
"Агролидер-77"
ООД, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника си адв.
М.Ц.Б. *** срещу ответника Г.И.П., ЕГН ********** ***, като искът по чл. 82, вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се счита предявен за сумата от 18 079,98
лв., а искът по чл. 86 ЗЗД - за сумата от 1 449.29 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК "Агролидер-77" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Селановци, общ. Оряхово, ул.
„Асен Златаров“ № 39, представлявано от управителите
си Николай Илиев Ценков и Ростислав Анчов Андреев ДА ЗАПЛАТИ на ответника Г.И.П., ЕГН **********
*** сумата от 235,43 лв. /двеста
тридесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща платени разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно стойността на частичния отказ от исковете.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Враца с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: