№ 17966
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20231110117870 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 93420/04.04.2023 г., подадена от „.“ АД с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, БУЛ.. 258, „Варна Тауърс – Г,
представлявано заедно от всеки двама от ., срещу „.“ АД с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: с. Лозен, ул. Съединение № 22, представлявано от ., с която е предявен
положителен установителен иск, на основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД
за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 475,21 лева (четиристотин
седемдесет и пет лева и 21 стотинки), представляваща главница за незаплатена мрежова
услуга за период от 13.09.2022 г. до 15.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от
29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 9,66 лева (девет лева и 66 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 20.09.2022 г. до 09.12.2022 г., предмет на
Заповед, издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 71124/2022 г. на СРС, 120 състав.
В исковата молба се твърди, че след като е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение, което е било уважено, длъжникът е подал
възражение срещу вземането, което обуславя правния му интерес да предяви настоящия иск
за установяване на вземането. Твърди, че е налице правно основание за възникването на
вземанията на ищцовото дружество спрямо ответника, който е собственик на обект на
потребление на електроенергия, находящ се в село Попина с кл. № . и аб. № ., поради което
между страните съществувало облигационно правоотношение по продажба на
електроенергия. Сочи, че потребителят бил присъединен към електроразпределителната
мрежа на „. Север“ АД, като съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа заплащат на „.“ АД
освен цена за потребена електроенергия и цени за мрежови услуги, измежду които и достъп,
пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа, поради което ищецът е
фактурирал за периода на потребление, освен количеството потребена електроенергия в
обекта, така и суми, дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при
1
резервирана мощност. Твърди, че ответникът се явява небитов клиент по смисъла на §1, т.
33а от ПРЗ към ЗЕ. Сочи, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, по силата на което клиентът е потребител на доставяна от ответното
дружество електрическа енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция. Сочи,
че съгласно чл. 104 от ПТЕЕ доставчикът от последна инстанция е лице, на което е издадена
лицензия, съгласно Закона за енергетиката и което доставя електрическа енергия в случаите,
когато основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба или договор за
комбинирани услуги не е в състояние да продължи да извършва доставка, поради обявяване
в несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия или друго събитие, довело до
временно или трайно преустановяване на доставката на електрическа енергия, както и на
крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг
доставчик. Твърди, че през процесния период ищцовото дружество е доставяло електрическа
енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция като съществуващото
правоотношение между страните било регулирано от § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ в сила от
26.06.2020 г. Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на чл. 94а от ЗЕ от кръга
клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото
на напрежение, на което са били присъединени, поради което било невъзможно оставането
на процесния стопански обект на регулирания пазар, тъй като той не можело да бъде
снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия. Това водело до прекратяване на
договора за доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител.
Сочи, че с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (§15, ал. 2) било предвидено, че за
клиентите, които след 01.10.2020 г. не богат да бъдат снабдявани от крайния снабдител, в
случай, че до 30.09.2020 г., включително, не е сключил договор с търговец на електрическа
енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия ще се извършва
от досегашния му доставчик, но в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5
от ЗЕ (лицензия за търговия с електрическа енергия). Сочи, че основанията за дължимост на
мрежови услуги, цена на задължения към обществото и акциз от крайни клиенти били
нормативно въведени, а доставчикът на електрическа енергия бил нормативно овластен да
ги събира от крайните си клиенти. Моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи сумите по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение и да му присъди разноски.
Ответната страна в отговора си на исковата молба, подаден в срока по чл.131,
ал.1 ГПК оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че към момента на подаване
на отговора на исковата молба дружеството-ответник няма незаплатени текущи задължения
към доставчика. Моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Ответникът оспорва исковата молба. Представя доказателство за извършено плащане.
В съдебно заседание процесуалният пресдставител на ищеца признава, че вземането е
погасено изцяло, като претендира разноски. Прави искане за произнасяне по реда на чл. 237
от ГПК.
Съдът счита, че не са налице предпоставките за произнасяне по реда на чл. 237 от
ГПК, тъй като ответникът изрично оспорва исковете, макар и с основание, че са погасени
чрез плащане. Следва да се вземе предвид извършеното плащане, както и обстоятелството,
че плащането е настъпило след образуване на исковото производство, следствие на
депозирано възражение от ответника в заповедното производство. Предвид това,
ответникът е дал повод за образуване на делото, а погасяването на вземането, предмет на
спора, е извършено след образуване на исковото производство.
2
Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на 75 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а в исковото – 75 лв. за държавна такса,
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, или общо сума в размер на 630 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, БУЛ.. 258, „Варна Тауърс – Г, представлявано заедно от всеки двама от ., срещу „.“
АД с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: с. Лозен, ул. Съединение № 22,
представлявано от ., положителен установителен иск с основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 475,21 лева
(четиристотин седемдесет и пет лева и 21 стотинки), представляваща главница за
незаплатена мрежова услуга за период от 13.09.2022 г. до 15.11.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 9,66 лева (девет лева и
66 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 20.09.2022 г. до 09.12.2022 г.,
предмет на Заповед, издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 71124/2022 г. на СРС,
120 състав, поради извършено плащане преди приключване на производството по делото.
ОСЪЖДА „.“ АД с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: с. Лозен,
ул. Съединение № 22, представлявано от ., да заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, БУЛ.. 258, „Варна Тауърс – Г, представлявано заедно от всеки
двама от ., за направени разноски в заповедното и исковото производство в размер на 630
лв. (шестстотин и тридесет лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от двете страни, пред
СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3