Р
Е Ш Е
Н И Е
(неприсъствено)
№…………………
гр. Карлово, 17.06.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на единадесети
юни две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
207 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. с 240, ал.1, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, разглеждано
по реда на чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от „И.Ф.“
ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес
управление:***, партер, представлявано от Б.И.Н. против М.Х.П. с ЕГН **********
***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М.Х.П.
дължи на „И.Ф.“ ЕООД: сумата 800 (осемстотин) лева, представляваща главница по
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 196388 от 17.01.2018 г.; сумата
от 158.40 лева (сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки),
представляваща лихва за периода от 17.11.2018 г. до 14.09.2018 г.; сумата от
631.96 лева (шестстотин тридесет и един лева деветдесет и шест стотинки),
представляваща неустойка по чл.3 от
Договора, за които суми е издадена Заповед № 900 от 12.11.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1583/2018 г. по описа на
Районен съд Карлово.
Претендира за разноските в исковото и
заповедното производство.
Ответникът М.Х.П., редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по
иска. Въпреки дадената възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК
не е депозирал такъв. На същия са указани последиците по чл. 133, член 143,
ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1 от ГПК, а именно, че ако не е подал
отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В първото по делото заседание, на 11.06.2019
г. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, на основание чл.
238, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са
налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно
заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено
съобщението за писмен отговор в срока по член 131 от ГПК, но не е подал такъв,
а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени
доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. С
оглед установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено
решение, с което предявените искове да бъдат уважени съобразно ангажираните
писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от
чл. 239, ал.2 от ГПК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл.
78, ал.8 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят сторените в
настоящото производство деловодни разноски, както следва: държавна такса в
размер на 115.19 лева и възнаграждение на юрисконсулт 150 лева, или разноски в
общ размер на 265.19 лева.
Направено е искане от ищеца за присъждане
на разноските в заповедното производство и с оглед задължителните указания по
т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото
производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане,
дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е
доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на
34.81 лева за държавна такса и 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт и в
този размер съдът уважава искането, или разноски в общ размер на 84.81 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Х.П. с ЕГН **********
*** дължи на И.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес управление:***, партер, представлявано от Б.И.Н.:
сумата 800 (осемстотин) лева, представляваща главница по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 196388 от 17.01.2018 г.; сумата от
158.40 лева (сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща
лихва за периода от 17.11.2018 г. до 14.09.2018 г.; сумата от 631.96 лева
(шестстотин тридесет и един лева деветдесет и шест стотинки), представляваща неустойка по чл.3 от Договора, за които суми
е издадена Заповед № 900 от 12.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1583/2018 г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА М.Х.П. с ЕГН ********** *** да
заплати на И.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес управление:***, партер, представлявано от Б.И.Н.,
направените по настоящото производство разноски размер на 265.19 лева (двеста
шестдесет и пет лева и деветнадесет стотинки).
ОСЪЖДА М.Х.П. с ЕГН ********** *** да
заплати на И.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес управление:***, партер, представлявано от Б.И.Н.,
разноските по ЧГрД № 1583/2018 г. по описа на КрлРС в размер на 84.81 лева (осемдесет
и четири лева осемдесет и една стотинки).
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание член
239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ