М  О  Т  И  В  И

                                                   към

присъда № 193 от 20.10.2016г. по НОХД № 648/2016г. по описа на БОС

 

 

Съдебното производство по делото е образувано по внесен в  съда обвинителен акт на БОП против А.Б.А., ЕГН **********,***, с обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК

След допуснато предварително изслушване, съдебното производство е проведено по реда на чл.373, ал.1 от НПК.

В съдебно заседание  представителят на БОП поддържа обвинението,  което намира за безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Предвид внасянето в бюджета на неплатените данъчни задължения до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд пледира подс. А. М. да бъде освободен от наказателна отговорност, като  на основание чл.78а от НК му се наложи административно наказание глоба от 2000лв.

В съдебните прения защитникът на подс.А. – адв. Г.Н., развива подробно съображенията за липсата на виновно поведение на подзащитния й и пледира за постановяване на оправдателна присъда. Подсъдимият не  ползва правото си да даде обяснения, каквито не е депозирал и в досъдебното производство.  Моли да бъде оправдан, защото бил подведен от недобросъвестно лице, с което сключвал инкиримираните сделки.

 След поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство доказателства, съдът приема за установено следното:

 

ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:

На 08.07.2009год. с решение на  Окръжен съд, гр.Бургас, в Търговския регистър на БОС е било вписано търговско дружество „************* с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр.С., обл.Бургас, ул.************* № **, представлявано от  управител- подс.А.Б.А.. Месец по късно - на 07.08.2009 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС в ТД на НАП Бургас. С договор за покупко-продажба от 19.04.2010г. търговско предприятие на **“А. -А.А.“, посредством което подсъдимият развивал до тогава търговска дейност,   било продадено на „А. **************.

Основната търговска дейност на „А. *********** е била експлоатация на платени паркинги на Летище-Бургас и Летище-Варна, съгласно договор за експлоатация на търговска дейност от 20.04.2010год., с предмет „експлоатация и управление на обществени паркинги на територията на летище Варна и летище Бургас“ и тристранно споразумение от 29.04.2010год., според които  „А. *********, встъпило в правата по договора между „*********************“ ** и ** „А. - А.А.“. Първоначалният срока на действие на договора е бил до 31.03.2013г., като впоследствие бил неколкократно продължен с анекс от 10.12.2012г. - до 01.07.2013г. и с нов анекс от 23.06.2013г. -  до 31.03.2014г.

Счетоводството на дружеството се е водило от свид.В.А., съпруга на подсъдимия, която отчитала предоставените й от подс. А.  първични счетоводни документи, обобщавала финансовите резултати в дневниците за покупки и продажби, в месечни справки-декларации по ЗДДС и в годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, които  съобразно предоставеното й пълномощно  предавала пред ТД на НАП-Бургас.

През инкриминирания период от м.ноември 2011г. до м.юни 2012г. справките - декларации по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби, както и годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО  на „А. ********  са били изготвяни от свид. В.А.. Въз основа на първични счетоводни документи, които подсъдимият А. й предоставял. Тя обобщавала данните от тях във вторични счетоводни документи, а счетоводния резултат по ЗДДС за отчетния период отразявала в месечна справка - декларация по ЗДДС. Изготвените от нея справки – декларации с приложени към тях дневници за покупки и продажби, тя  ги подавала в ТД на НАП- Бургас.

През инкриминирания период подсъдимият А.  предоставял на свид.А.   за осчетоводяване фактури, с вписан в тях издател„**************  , удостоверяващи неосъществени сделки. Описаните в тях доставки не били извършвани и съответно доставчика по тях - „***************  не е начислявал ДДС на „А. **************.

Осчетоводявайки през 2011г. разходи по посочените по-горе фактури с доставчик  „************“ **** и отразявайки ги в декларациите пред органите по приходите, е довело до неправомерно намаляване на счетоводната и данъчната печалба за годината на „А. ************.

 В подадената на 13.02.2012г. пред ТД на НАП Бургас годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 200И0043113,  подс. А. декларирал реализирани от „А. ********* общо приходи - 705976,54лв. (VI ред.1 от ГДД), извършени общо разходи - 577750,08лв. (VI ред.2 от ГДД), довели до  положителен финансов резултат в размер на 128226.46лв. (VI ред.6.12 от ГДД), от което след намаленията на счетоводният финансов резултат се получавала данъчна печалба 166637.25лв., съответно и корпоративен данък от 10% - в размер на 16663.73лв., намален с 10% - 16497,09лв. 

В действителност осчетоводените разходи по  включените в счетоводството фактури на „************ на обща стойност 85907лв. данъчна основа и ДДС от 17181.40лв. не са били извършени и не е следвало да намерят отражение като такива в счетоводството на управляваното от подсъдимия  дружество. По този начин неправомерно е бил завишен размера на разходите на дружеството и намален неговия финансов резултат,  когато в действителност с данъчната основа по тези фактури е следвало да бъде увеличен и  данъчната печалба, посочена в част VI ред 9.1от ГДД, е следвало да възлиза на  252544,25лв. (166 637.25лв. + 85 907лв.), а съответния й корпоративен данък в размер на 10%  да достигне  25254,43лв., като след корекцията му от  10% остава  дължим данък от 25087,78лв.

През същата година от „А. ********* са били внесени като авансови вноски корпоративен данък в размер на 8189,13лв. За същия отчетен период е внесен данък  от 8272,98лв., като до действително дължимия размер от 16898.65лв. са  останали  за довнасяне 8625,67лв, плащането на които е избягнато, чрез невярното деклариране на разходи в ГДД, каквито реално не са били направени.

Предоставянето от подс.А.  за осчетоводяване на тези фактури, удостоверяващи доставки, които не са били реално осъществени и с отразяване на данните от тях в справката-декларация за този данъчен период покупки е довело до  увеличаване  размера на данъчния кредит, респективно,  до намаляване на дължимият ДДС за внасяне.

По този начин декларираната от подс.А.  в  справките- декларации по чл.125 от ЗДДС  суми за данъчен  кредит по фактурираните от „*********** сделки с получател „А. **********, била завишена с размера на посочения като начислен и платен по същите сделки ДДС, както следва:

 

За периода 01.11.2011 г. - 30.11.2011г.

В справката - декларация № 24301/12.12.2011г., за дейността на „А. ********** през данъчен период 01.11.2011 г. - 30.11.2011г. подадена в ТД на НАП-Бургас от свид. А., са били декларирани:  в кл.21(раздел А) начислен ДДС по продажбите в размер на 4869лв.; в кл.41 (раздел В) - ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 4849,22лв. , при което в кл.71 бил деклариран ДДС за внасяне и внесен ефективно в размер на 19,78лв.

През този данъчен период са включени в дневника за покупки - доставки от „************* на рекламни услуги  по фактура № 3539/17.10.2011год. с данъчна основа 4790лв. и ДДС 958лв. и по фактура № 3550/20.10.2011год. с данъчна основа 4800лв. и ДДС 960лв.

Включването на тези доставки в дневника за покупки е довело до  увеличаване  размера на сумата в кл.40 - ДДС с право на пълен данъчен кредит, респективно,  до намаляване на дължимият ДДС за внасяне.

Предоставянето от подс.А.  за осчетоводяване на тези фактури, удостоверяващи доставки, които не са били реално осъществени и с отразяване на данните от тях в справката-декларация за този данъчен период покупки е довело до  увеличаване  размера на данъчния кредит, респективно,  до намаляване на дължимият ДДС за внасяне.

В  действителност ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит е възлизал на  2931,22лв., вместо отразения в СД размер от на 4849,22лв. и така дружеството е  приспаднало неследващ се данъчен кредит в размер на 1918лв.за същия период.

 

За периода 01.01.2012г. до 31.01.2012г.

На 09.02.2012г. в гр.Бургас, в справка - декларация по чл.125 от ЗДДС, вх.№ 0234-2120031/ 09.02.2012г., подс.А.А. декларирал пред ТД на НАП Бургас, за дейността на „А. ********** през данъчен период 01.01.2012г. до 31.01.2012г.: в кл.21  - начислен ДДС по продажбите в размер на 2770,64лв.; в кл.41 - ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2848,51лв.;  в кл.60 -  ДДС за възстановяване в размер на 77,87лв.

През този данъчен период са включени в дневника за покупки - доставки от „************ на рекламни услуги  по №3536/14.10.2011год. с данъчна основа 4810лв. и ДДС - 962лв. и по фактура 3531/04.10.2011год. с данъчна основа 4850лв. и ДДС- 970лв.

Като декларирал в посочената справка-декларация, начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2848,51лв., а в действителност установеният ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит е в размер на 916,51лв. Подсъдимият е приспаднал неследващ се за представляваното от него дружество данъчен кредит в размер на 1932лв., включващ и сумата от 77, 87лв., декларирана като подлежащ на възстановяване ДДС.

 

За периода 01.02.2012г. до 28.02.2012г.

В представена пред ТД на НАП Бургас на 12.03.2012г. в гр.Бургас справка - декларация  по чл.125 от ЗДДС, вх.№ 02001557089/ 12.03.2012г., подс.А.А.,  декларирал за дейността на  „А. ********* за данъчен период 01.02.2012г. до 28.02.2012г., в  кл.21 начислен ДДС по продажбите в размер на 2107,31лв.; в  кл.41 - ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1982,43лв, а  в кл.50 бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 124,88лв.

За същия данъчен период подс.А.  е предоставил за осчетоводяване издадени от „**************  две фактури за услуги - №3503/01.12.2011год. с данъчна основа - 4800лв. и ДДС - 960лв. и № 3554/31.10.2011год. с данъчна основа- 4920лв. и ДДС - 984лв. И двете фактури са удостоверявали доставки, които не са били реално осъществени и с отразяване на данните от тях в справката-декларация за този данъчен период е довело до  увеличаване  размера на данъчния кредит на 1982,43лв., а в действителност установеният ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит е бил 38,43лв. По този начин е бил отразен дължим ДДС за внасяне  само от 124, 88лв. и  приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 1944лв.  Действителният дължим за внасяне ДДС възлизал общо на 2068,88лв.

 

За периода 01.03.2012г. до 31.03.2012г

През м. март  2012г. подс.А. предоставил на свид.А. за отчитане и отразяване в дневника за покупки две фактури, издадени от „**************, за неосъществени  доставки, съответно  фактура №3533/10.10.2011год. с данъчна основа  4720лв. и ДДС 944лв.; фактура № 3506/03.12.2011год. с данъчна основа  3150лв. и ДДС 630лв. и фактура  № 3508/05.12.2011год. с данъчна основа 4302лв. и ДДС 860,40лв.

В подадената от св.В.А. *** справка - декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№ 02001575378/16.04.2012г., подс.А.А., в качеството си на управител и представляващ, декларирал пред ТД на НАП Бургас, че за данъчния период от 01.03.2012г. до 31.03.2012г. представляваното от него „А. ***********, БИК ************, е начислило ДДС по продажбите в размер на 5499,15лв.(кл.21) и ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5504,46лв.( кл.41), а  в кл.60 е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 5,31лв.

В действителност ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит е достигал 3070,06лв., а като е декларирал в посочената справка-декларация, начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в  по висок размер (5504,46лв.), подсъдимият е приспаднал неследващ се за управляваното от него дружество данъчен кредит в размер на 2434,40лв.

 

За периода 01.04.2012г. до 30.04.2012г.

На 10.05.2012г. в гр.Бургас свид.А. ***  справка - декларация  по чл.125 от ЗДДС с вх.№ 02001581847/ 10.05.2012г. за дейността на „А. **********, ЕИК ************за данъчен период 01.04.2012г. до 30.04.2012г.

За същия данъчен период подсъдимият предоставил за осчетоводяване от свид.А. 6 бр. фактури с посочен в тях доставчик  на рекламни услуги „***************  - фактура №3510/07.12.2011год. с  данъчна основа  4500лв. и ДДС 900лв., фактура № 3511/09.12.2011год. с данъчна основа  4750лв. и ДДС 950лв., фактура № 3512/10.12.2011год. с данъчна основа  3050лв. и ДДС 610лв., фактура № 3514/10.12.2011год. с данъчна основа  4510лв. и ДДС 902лв., фактура № 3517/14.12.2011год. с данъчна основа  4920лв. и ДДС 984лв. и фактура № 3520/10.12.2011год. с данъчна основа  2935лв. и ДДС 587лв., данните от които свидетелката отразила в счетоводните регистри, включително и в дневника за покупки и в справката –декларация за м. април 2012г. Фактурираните доставки не са били реално извършени.

В същата справка декларация подсъдимият декларирал пред фиска начислен ДДС по продажбите в размер на 5812,14лв., начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5963,27лв.( вместо действително начисления  ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит  от 1030,27лв.) и като краен резултат  в кл.60 бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 151,13лв.

Така за същия данъчен период дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по посочените 6 броя данъчни фактури, издадени от *************  по неосъществени сделки и включени в дневника за покупки на „А. **********. Отразяването в справката-декларация за този данъчен период на данните от фактури по неосъществени реално сделки е довело до неверно посочен краен резултат в справката декларация - ДДС за възстановяване в размер на 151,13лв., вместо реално дължимия от „А. **************  за внасяне ДДС  в размер на 4933,00лв., в какъвто размер бил приспаднат данъчен кредит.

 

За периода 01.05.2012г. до 31.05.2012г.

През следващия отчетен период  подс.А. предоставил на свид.А. за отчитане и отразямване в дневника за покупки фактури, издадени от „***********, за неосъществени  доставки, съответно:  фактура №3522/17.12.2011год. с данъчна основа   3720лв. и ДДС 744лв., фактура № 3524/19.12.2011год. с  данъчна основа  2860лв. и ДДС 572лв., фактура № 3525/20.32.2011год. с данъчна основа  3670лв. и ДДС 734лв., фактура № 3526/21.12.2011год. с данъчна основа  4910лв. и ДДС 982лв. и фактура № 3528/22.12.2011год. с данъчна основа  4940лв. и ДДС 988лв., данните от които свидетелката осчетоводила в счетоводните регистри и ги отразила в дневника за покупки и в справката –декларация за м. май 2012г.

 В подадената от св.В.А. на 11.06.2012г. справка - декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№ 02001593961/ 11.06.2012г., подс.А.А., в качеството си на управител и представляващ, декларирал пред ТД на НАП Бургас, че за данъчния период от 01.05.2012г. до 31.05.2012г. представляваното от него „А. **********, EИК ********* е начислило ДДС по продажбите в размер на 20190,27лв.;  начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит бил в размер на 8485,31лв. , а в кл.50  декларирал ДДС за внасяне в размер на 11704,96лв.

По този начин за същия данъчен период дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по посочените 5 броя фактури, издадени от „**************  по неосъществени сделки и включени в дневника за покупки на „А. **********. Отразяването в справката-декларация за този данъчен период на данните от фактури по неосъществени реално сделки е довело до неверно посочени стойности на начисления в справката декларация ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит  и до незаконосъобразно приспадане на данъчен кредит  от „А. *********** .

В действителност ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит се равнявал на 4465,31лв., а като е декларирал в посочената справка-декларация, начислен  ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в  по висок размер (8485,31лв.), подсъдимият е приспаднал неследващ се за управляваното от него дружество данъчен кредит в размер на 4020лв.

През 2013г. екип от инспектори по приходите към ТД на НАП-Бургас-  свидетелите А.С. и Д.З. извършили  ревизия на „А. ********* за периода на дейност от 2009г. до 2012г. Данъчната ревизия е приключила с ревизионен доклад № 13011369 / 05.07.2013г., който бил връчен на 08.07.2015год. на упълномощената свид.В.А.. След като в законоустановения срок не е постъпило възражение срещу ревизионния доклад и е бил изготвен Ревизионен акт № *********/02.08.2013год. на ТД на НАП-Бургас, с който били са установени данъчни задължения на представляваното и управлявано от подсъдимия  дружество по ЗДДС в размер на 20 148.70лв. и 11 587.10лв. корпоративен данък (том V), сред които и тези, формирани от  посочените по-горе  фактури с доставчик фирма „**************, ЕИК по БУЛСТАТ **************.

След  като на 08.07.2013г. на дружеството , чрез свид.А., бил връчен ревизионният доклад,  на 01.08.2013г. било взето решение и приет учредителния акт на  ново  търговско дружество - „А. ***********. Новото дружество било вписано в Търговския регистър на 13.08.2013год. На 04.09.2013год. дяловете от това дружество с договор за покупко-продажба са прехвърлени на В. А.А., който станал и  негов управител, а промените са вписани на 11.09.2013год.

На 09.08.201З год. подс.А., в качеството си едноличен собственик на капитала на „А. ********, прехвърлил собствеността и всичките си дялове от „А. *********   на свид.В.М.З., който станал едноличен собственик на капитала на дружеството „А. *********** и негов управител. Променено било   седалището и адреса на управление на същото дружеството в гр.С., ж.к.“*******“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.***.

На 19.08.2013г. в Търговския регистър е било вписано прехвърлянето на дружествените дялове на „А. ***********, а на 26.08.2013год. е подписано ново тристранно споразумение за заместване на страна по договор с „*******************, по силата на което „А. ************* е встъпил в правата по договора на мястото на „А. **************.

При провеждането на настоящото съдебно производство, с  платежни нареждания от 13 и 14.11.2016г.  подсъдимият е заплатил дължимите от „А. ************ за м.ноември 2011г. и за  периода от м.януари 2012г. до м. май 2012г. данък върху добавената стойност от 17 181, 40лева, ведно лихва от 4 703,69лв. и корпоративен данък на „А. ********** за 2011г. в размер на 8 625,67лева, ведно с лихва от 2 393,54лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебно следствие доказателства – показанията на свид. Д.З. и прочетените на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК показания на свид.В.А., както и от показанията на свидетелите в приложените към т.ІІІ от досъд.п. протоколи за разпит на : А.С.(л.1), В.З.(л.16), Н.Н., Г.Т., С.К., М. П. и К.У., от приложените по делото писмени доказателства: ревизионен доклад и ревизионен акт № *********/02.08.2013год. на ТД на НАП-Бургас (т.V), разписки, справки декларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации по ЗКПО (т.VІ), договори за реклама, фактури и локационни таблици (т.ІV), справка за съдимост, писма, справки и отговори от Община Варна, Община Бургас, Областни пътни управления Варна и Бургас и Агенция „Пътна инфраструктура“ и от рекламни агенции (т.т.ІІ, VІІ,VІІІ) и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл.373, ал.1, вр.чл.283 от НПК. Не са налице съществени противоречия в доказателствената съвкупност, напротив фактите съобщени от свидетелите съответстват напълно на отразеното в ревизионния доклад, ревизионния акт, протоколите от насрещни проверки, справки останалите писмени доказателства .

Обвиняемият не дава обяснения. Според показанията от досъдебното производство на съпругата му – свид.А., потвърдени от нея след прочитането им по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК, тя е осчетоводявала първичните счетоводни документи, а описаните по-горе фактури е приемала за редовни, защото са били оформени съгласно закона и са били съпроводени с фискални бонове, договори и локационни таблици.

Тук е необходимо да се поясни, че притежаването на външно редовни първични счетоводни документи, каквито са фактурите за доставки и тяхното отразяване в дневника за покупките, са необходими, но съвсем не достатъчни условия за ползване на  данъчен кредит. Инкриминираните  фактурите с доставчик „************* и получател „А. ********* не отразят действително осъществени сделки. Декларирането в СД по ЗДДС и включването в дневниците за покупки на посочените доставки от „**************** не са реални и не са отразени в дневниците за продажби на дружеството доставчик.

Управителят на „************** - свид.Н.Н. посочва в показанията си от досъдебното производство (том 3, стр.28), че нито тя, нито съпругът й Я. Н., нито друго упълномощено  да представлява управляваното от нея дружество, не е сключвало договори с „А. ********* , не е издавало посочените фактури, не е осъществявало такива доставки, не е правило съответни отразявания и в дневниците за продажби на дружеството. Приложените към фактурите касови бонове за уж платени услуги също не са издадени от касов апарат на  „***********, което  никога не се е занимавало с рекламни услуги , а е стопанисвало  магазини за продажба на консумативи и офис техника. Според същите показания посоченото във фактурите като МОЛ на „************ лице „А. Т.“ никога не е работило в „***************, не е упълномощавано да издава фактури и да сключва договори от името на дружеството, което се потвърждава и от справка на НАП.

От представените  по делото справки от Община Варна, Община Бургас и Областни пътни управления Варна и Бургас и Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява, че местата за разположение на РИЕ(рекламно информационни елементи) в локационните таблици, съпровождащи  посочените по-горе фактури, изобщо не съответстват на позициите, посочени в схемите за поставяне на РИЕ(рекламно информационни елементи) на съответните общини, нито на начина на позиционирането им,  приет за АПИ. Това  сочи,  че на посочените позиции в локационните таблици към договорите няма монтирани РИЕ, такива билбордове не съществуват. От същите справки  се установява още, че нито „************, нито „А. ************ са притежавали разрешителни за поставяне на РИЕ. На съществуващите  позиции, близки до посочените в локациите таблици, през инкриминирания период не се е рекламирал продукт, фирмата или предмета на дейност на „А. **********, а са били поставени реклами на фирми, различни от „А. ********** и „***************.

От показанията на свид. В.З. - управител на „А. ********** след  19.08.2013г. (том 3, л.16) се установяяа, че същият изобщо не  е наясно с дейността и финансовата история на дружеството, не знае къде се намират счетоводните документи на дружеството и такива не са му били предавани изобщо.

Размера на неплатените  данъчни задължения  на „А. *********  по фактури на „***************  се установява от заключението на в.л. Д.С., изготвил съдебно-счетоводна експертиза в досъдебното производство. Допълнителната ССЕ потвърждава резултата от първоначалното заключение и го допълва с размера на дължимите лихви. Конкретните стойности на неплатените данъчни задължения по ЗДДС и на приспаднатия кредит са посочени в констативно-съобразителната част на допълнителното заключение, като са съобразени размерите на  дължимия, декларирания като  начислен  ДДС и ефективно платен от „А. **********  данък добавена стойност за януари , февруари, март и април 2011г. В обвинителния акт(п.І.4) неточно е посочена сумата от 2021,87лв. като  размер на неплатените данъчни задължения за м. февруари 2011г. Отчитайки направените от вещото лице корекции, действителният размер на укрития и неплатен ДДС за този отчетен  период се равнява на приспаднатия неследнащ се данъчен кредит за същия период  - 1944лв. Действителният дължим за внасяне ДДС през м.ІІ е възлизал общо на 2068,88лв., но е бил деклариран дължим ДДС за внасяне  само за 124, 88лв. От тези декларирани са били платени 47,01 лв. , т.е. разликата  между декларираните(а не на установените) суми на ДДС за внасяне (м.ІІІ – 124,88лв.) и на ДДС за предходно възстановяване (м.ІІ -77,87лв.). Декларираните суми за внасяне не са в обхвата на избегнатите данъчни задължения.  Размера на избегнатите данъчни задължения е резултата, а начините за постигането му е чрез посочените в закона форми на изпълнителното деяние. В настоящия случай по отношение на ЗДДС потвърждаването на неистина в справките -декларация не цели нищо друго освен формиране на неследващ се данъчен кредит за приспадане(възстановяване). Следователно в конкретния случай липсват усложнения и размера на приспаднатия неследващ се данъчен кредит(17181,40лв.) се  равнява на избегнатото за заплащане ДДС(17181,40лв.). Сумата на неследващия се данъчен кредит от 1944лв  участва като събираемо при формиране общия размер на инкриминираните особено големи размери на неплатените данъчни задължения- 25 807,07лв и в частност на дължимия ДДС за целия период – 17181,40лв., поради  което не е необходимо допусната от обвинението грешка да се отстранява чрез частично оправдаване на подсъдимия за разликата между двете суми.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав  по основание чл. 255, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.2 и 7, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Описаните по-горе фактури с право на данъчен кредит  представляват първичните счетоводни документи с невярно съдържание относно удостоверяваните  чрез тях като  възникнали облагаеми данъчни събития и начислен ДДС от сочения в тях доставчик „***************, каквато функция им възлага чл.113, ал.1 от ЗДДС. Подсъдимият А. е предоставил на счетоводителя - свид.А., фактурите с невярно съдържание, финансови бонове,  локационни таблици, приемо-предавателни протоколи за нереализирани доставки. Неверните данни от тези фактури тя е отразила   в производните от тях  справки-декларации за разчитане с Републиканския бюджет по ЗДДС за съответния данъчен период, както и в годишната данъчна декларация за облагане по ЗКПО. По този начин  в подадените справки – декларации и годишната данъчна декларация , които се изискват съответно съгласно чл. 125 от ЗДДС и чл.92 от ЗКПО,  подс.А. е потвърдил неистина относно действителните размери на получените и платени от него доставки и на начисления ДДС по посочените фактури с право на данъчен кредит, както и относно размера на данъчния кредит за съответните инкриминирани периоди и на дължимия корпоративен данък за 2011г. Така е  избегнал плащане на данък върху добавената стойност и на корпоративен данък. Според конструкцията на обвинението и ангажираните доказателства свид. А. е действала като технически изпълнител. Следователно за отделните инкриминирани деяния е налице  хипотезата на посредствено извършителство, при която физическото лице, което по закон и по регистрация, управлява и представлява дружеството, използва друго лице като оръдие, за да осъществи данъчно престъпление.

За да реализира предвидения престъпен резултат „избегне плащане на данъчни задължения” подс.А. е осъществил две от формите на изпълнителното деяние по чл.255, ал.1 от НК -  потвърдил е неистина(т.2) в подадените пред  ТД НАП Бургас годишна декларация по чл.92 от ЗКПО  с вх.№ 200И0043113/ 13.02.2012год. и в справки - декларации по чл.125 от ЗДДС с  входящи №,№ 2430130/ 12.12.2011год., 023421200317487/ 09.02.2012год., 02001557089/12.03.2012год., 02001575378/ 16.04.2012год., 02001581847/10.05.2012год. и  № 02001593961/ 11.06.2012год. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит (чл.255, ал.1, т.7 от НПК)за данъчни периоди: м.ноември 2011г. и от  м.януари 2012г. до м. май 2012г.

Отделните деяния са довършени  с подаването на инкриминираните декларации в ТД НАП Бургас и се проявили конкретно , както следва:

1.На 13.02.2012год. в гр.Бургас, пред ТД на НАП Бургас, за данъчен период 01.01.2011г. до 31.12.2011г., избягнал плащането на данъчни задължения в размер - 8625.67лв. представляващи дължим   корпоративен  данък  на  данъчно-задълженото  лице  „А. ***********, като потвърдил неистина в годишна декларация    по чл.92 от ЗКПО вх.№ 200И0043113/ 13.02.2012год,  декларирайки дължим корпоративен данък за 2011год. в размер на 16497, 09лв., вместо действителния дължим корпоративен данък  от 25087,78лв., като разликата се явява в резултат на намаляване на финансовият резултат за 2011г., с осчетоводени разходи от 85907лв. за доставки от „***************, каквито реално не са извършени .

2. На 12.12.2011год. в гр.Бургас, пред ТД на НАП Бургас, за данъчен период 01.11.2011г. до 30.11.2011г., е избегнал плащането на данъчни задължения в размер - 1918лв., представляващи дължим ДДС от данъчно-задълженото лице „А. **********, като потвърдил неистина в справка - декларация по чл.125 от ЗДДС вх.№ 2430130/ 12.12.2011год., на ТД НАП Бургас като декларирал в посочената справка-декларация начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 4849,22лв., вместо действителния ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2931,22лв., и като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1918лв. по неосъществени доставки на рекламна услуга по фактури с посочен издател ************** : № 3539/17.10.2011год., данъчна основа 4790лв. и ДДС - 958лв. с предмет на доставката „реклама по договор“ и № 3550/20.10.2011год. с данъчна основа 4800лв. и ДДС - 960лв. с предмет на доставката „реклама по договор“;

3. На 09.02.2012год. в гр.Бургас, пред ТД на НАП Бургас, за данъчен период 01.01.2012г. до 31.01.2012г., е избегнал плащането на данъчни задължения в размер   - 1932лв., представляващи дължим ДДС на данъчно-задълженото лице „А. ***********, като потвърдил неистина в справка - декларация по чл.125   от  ЗДДС  вх.№  0234-2120031/  09.02.2012год.,  на ТД  НАП Бургас,  като декларирал в посочената справка-декларация  начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2848,51лв., вместо действителния ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 916,51лв. и като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1932лв., по неосъществени доставки на рекламна услуга по фактури с посочен издател ************: № 3536/14.10.2011год., данъчна основа 4810лв. и ДДС - 962лв. с предмет на доставката „реклама по договор“ и № 3531/04.10.2011год. с данъчна основа 4850лв. и ДДС - 970лв. с предмет на доставката „реклама по договор“ ;

4.На 12.03.2012год. в гр.Бургас, пред ТД на НАП Бургас, за данъчен период 01.02.2012г. до 28.02.2012г., избегнал плащането на данъчни задължения в размер - 1944лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност на данъчно-задълженото лице „А. *********, като потвърдил неистина в справка - декларация по чл.125 от ЗДДС вх.№ 02001557089/ 12.03.2012год, на ТД НАП Бургас, декларирайки в посочената справка-декларация начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1982,43лв., вместо действителния размер от 38,43лв., и като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1944лв, по неосъществени доставки на рекламна услуга по фактури с посочен издател *********** : № 3503/01.12.2011год., данъчна основа 4800лв. и ДДС - 960лв. с предмет на доставката „реклама по договор“ и № 3554/31.10.2011год. с данъчна основа 4920лв. и ДДС - 984лв. с предмет на доставката „реклама по договор“;

5.На 16.04.2012год. в гр.Бургас, пред ТД на НАП Бургас, за данъчен период 01.03.2012г. до 31.03.2012г., избегнал плащането на данъчни задължения в размер - 2434.40лв. представляваща дължим данък върху добавената стойност на данъчно-задълженото лице „А. **********, като потвърдил неистина в справка   -   декларация   по   чл.125   от   ЗДДС   вх.№   02001575378/16.04.2012год., като декларирал в посочената справка-декларация  начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5504,46лв., вместо действителния размер от 3070,06лв., и като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2434,40лв., по неосъществени доставки на рекламна услуга по фактури с посочен издател *********** : № 3533/10.10.2011год., данъчна основа 4720лв. и ДДС - 944лв. с предмет на доставката „реклама по договор“, № 3508/05.12.2011год. с данъчна основа 4302лв. и ДДС - 860лв. с предмет на доставката „реклама по договор“ и № 3506/03.12.2011год. с данъчна основа 3150лв. и ДДС - 630лв. с предмет на доставката „реклама по договор“;

6.На 10.05.2012год. в гр.Бургас, пред ТД на НАП Бургас, за данъчен период   01.04.2012г. до 30.04.2012г., избягнал плащането на данъчни задължения в размер   - 4933лв,представляваща дължим данък върху добавената стойност / на данъчно-задълженото лице „А. *********, като потвърдил неистина в справка   -   декларация по чл.125 от ЗДДС вх.№ 02001581847/10.05.2012год., на ТД НАП Бургас, като декларирал в посочената справка-декларация  начислен ДДС по доставките с  право на пълен данъчен кредит в размер на 5963,27лв., вместо действителния размер от 1030,27лв., и като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4933лв., по неосъществени доставки на рекламна услуга по фактури с посочен издател *************: № 3510/07.12.2011год., данъчна основа 4500лв. и ДДС - 900лв. с предмет на доставката „реклама по договор, № 3511/09.12.2011год. с данъчна основа 4750лв. и ДДС - 950лв. с предмет на доставката „реклама по договор“, Фактура № 3512/10.12.2011год. с данъчна основа 3050лв. и ДДС - 610лв. с предмет на доставката „реклама по договор“, № 3514/12.12.2011год. с данъчна основа 4510лв. и ДДС - 902лв. с предмет на доставката „реклама по договор“, № 3517/14.12.2011год. с данъчна основа 4920лв. и ДДС - 984лв. с предмет на доставката "реклама по договор" и № 3520/16.12.2011год. с данъчна основа 2935лв. и ДДС - 587лв. с предмет на доставката „реклама по договор“ ;

7. На 11.06.2012год. в гр.Бургас, пред ТД на НАП Бургас, за данъчен период 01.05.2012г. до 31.05.2012г., избегнал плащането на данъчни задължения в размер - 4020лв., представляваща дължим данък върху добавената стойност на данъчно-задълженото лице „А. *********, като потвърдил неистина в справка - декларация по чл.125 от ЗДДС вх.№ 02001593961/ 11.06.2012год., на ТД НАП Бургас, като декларирал в посочената справка-декларация  начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8485,31лв., вместо действителния размер нот 4465,31лв. и като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4020лв., по неосъществени доставки на рекламна услуга по фактури с посочен издател **********: № 3522/17.12.2011год., данъчна основа 3720лв. и ДДС - 744лв. с предмет на доставката „реклама по договор“ , № 3524/19.12.2011год. с данъчна основа 2860лв. и ДДС - 572лв. с предмет на доставката „реклама по договор“ , № 3525/20.12.2011год. с данъчна основа 3670лв. и ДДС - 734лв. с предмет на доставката „реклама по договор“, № 3526/21.12.2011 год. с данъчна основа 4910лв. и ДДС - 982лв. с предмет на доставката „реклама по договор“ и № 3528/22.12.2011 год. с данъчна основа 4940лв. и ДДС - 988лв. с предмет на доставката „реклама по договор“.

По този начин подс. А.  е укрил дължими от „А. ***********  данъчни задължения в особено големи размери - общо сумата от 25 807,07лева, включваща  корпоративен данък за 2011г. в размер на 8 625.67лева  и  данък върху добавената стойност в размер на 17 181.40лева за шест данъчни периода на 2011г.-2012г.

Всяко отделно деяние е изпълнено от подсъдимия с пряк умисъл. За всяко едно от тях подсъдимият е предвиждал неговите обществено опасни последици – че ще доведе до укриване и неплащане на данъчно задължение. Искал настъпването на тези последици  и точно затова е потвърдил неистина пред органите по приходите в подадената годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗЗКПО за 2011г. и в справки- декларации по чл. 125 от ЗДДС и приспаднал неследващ се на дружеството данъчен кредит.

 От субективна страна подс.А.А. е бил напълно наясно, че такива доставки не са осъществени. Според предложената от защитата му в досъдебното производство и в съдебната фаза версия, неизвестно лице, представило се с името „А. Т.“, посочено във фактурите като МОЛ на „*************, е въвело в заблуждение подс.А. да сключи договорите, използвайки данните на „***************. Независимо от това същото неизвестно лице е изпълнило договорите, издало е фактурите и е получило плащанията, но не ги е отчело, за да не плаща данъци.

Предлаганата версия е несъстоятелна. За доказване пред органите по приходите на наличието на сделки към посочените по-горе фактури са били прилагани договори, финансови бонове,  локационни таблици, приемо-предавателни протоколи.  Съпровождането на фактурите с финансов бон сочи, че плащанията би следвало да са извършвани в брой, което предполага подсъдимият и уж заблудилото го лице да са осъществили  многократни срещи. Същото следва и от необходимостта да се подпишат десетте договора за рекламни услуги, посочени в обвинителния акт. Това означава, че между двамата контактите не са били инцидентни, а са   били установени системни, трайни търговски отношения по повод уж извършени доставки. Първият от сключените договори е бил от 01.06.2011г., а последния е от 05.12.2011г. Всички договори без последния са се отнасяли за реклама на билбордове. Нито един от тях не е изпълнен. Реклама на фирмата, на продукти  или на предмета на дейност на „А. ********* е нямало нито на несъществуващите билбордове, посочени в локационните таблици, нито на РИЕ , намиращи се в близост до уж съществуващите позиции. Посочените локационни таблици не могат да  служат за доказателство на престирана услуга(отделен въпрос е множеството недоглеждания при изготвянето им, като напр. дублирани рекламни периоди и позиции, стигащи дори до 9 рекламни периода за месец). Видно от  показанията на свидетелите С.К. (том ІІІ, стр.71 от досъд.п.) и Мая П. (том ІІІ, стр.86 от досъд.п.), през инкриминирания период е съществувала много ясна практика за отчет(доказателствата, че на дадено рекламно съоръжение, през определен период се е намирала конкретно рекламно пано, на определен рекламодател) на рекламиращите  фирми пред рекламодателя чрез прилагане на  снимков материал за съответният рекламен период с дата и час, удостоверяващи поставянето на съответното пано, или на доклад за рекламната кампания и снимки на рекламните съоръжения или на график за рекламният период и снимки на рекламните съоръжения. Подсъдимият е с висше икономическо образование, понастоящем е управител на хотел, а с търговска дейност се е занимавал от 1998г.( ** „А.“***). При тези системни търговски отношения и извършени уж плащания по 18 фактури, всяка, от които на значителна стойност, е напълно неправдоподобно да се очаква, че в рамките на около половин година подсъдимият  не се е уверил(или поне направил опит да провери) дори веднъж , че договаряната от него и платена услуга е изпълнена. А безспорно е установено по делото, че нито една от фактурираните  сделки не е изпълнена.

При тази необяснима апатия в търговската дейност,  на края на годишния период(05.12.11г.) със същото заблуждаващо лице подсъдимият  сключил последния договор - за  изработка на брошури, а за плащането са били представени фактури №3514/12.12.201г. и №3520/16.12.2011г. и  приемо-предавателни протоколи за изпълнението. Приемо-предавателните протоколи, както и посочените по-горе локационни таблици, по никакъв начин не доказват изработката на договаряните брошури. Доказателства за изпълнението на договора липсват. Предлаганата версия от защитата предполага напълно индиферентно поведение на подсъдимия по отношение на осъществяваната от него дейност като собственик и управляващ „А. **********, но е  лишена от доказателства и е житейски неправдоподобна, поради което и не може да бъде споделена. Тъкмо напротив, ползването на фиктивен документооборот (договори, фактури, локационни таблици, приемо-предавателни протоколи) с цел доказване на несъществуващи доставки и разходи при  счетоводното отчитане и деклариране в съответните изискуеми по ЗКПО и ЗДДС  декларации и за  неправомерно приспадане на  дължим данък, както и последващото освобождаване от собствеността на обремененото с вече установени и изискуеми данъчни задължения „А. ***********, но замествайки го в основната дейност (стопанисване на летищни паркинги) с  новото „А. ***************,  ясно демонстрират прекия умисъл на подсъдимия за осъществяване на престъпната дейност.

Подс. А.А.  е  осъществил  отделните деяния от състава на чл.255, ал.1, т.2 и 7 от НК, като всяко следващо се  явява продължение от обективна и субективна страна на предшестващото. Подсъдимият е установил едно и също трайно отношение към данъчните правоотношения като обект на защита,  осъществил е деянията  през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и начин и при еднородност на вината му. Всяко отделно деяние е изпълнено от подс.А.с пряк умисъл. Използването на първични счетоводни документи с невярно съдържание и потвърждаването на неистина в годишната данъчна декларация и справките –декларации са служили на подсъдимия да укрие действителните данъчни задължения  и обоснове право на ползване на данъчен кредит на „А. ************. В случая е налице съставомерния признак „особено големи размери”, защото установените данъчни задължения надхвърлят 12000 лв., съгласно изречение второ на чл.93, т.14 от НК. С противоправната си дейност през целия инкриминиран период подсъдимият   е изпълнил целта си и укрил данъчни задължения в особено големи размери, определени съобразно чл.26, ал. 2 от НК и Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., НК. Причинените съставомерни имуществени вреди от престъплението са напълно възстановени в установените от БОП размери , ведно с изчислените в заключението на допълнителната ССЕ дължими лихви. С оглед на този резултат дейността на подсъдимия следва да се   квалифицира като престъпление по чл. 255, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.2 и 7, вр. чл.26, ал.1 от  НК. Тази квалификация по привилегирования състав по чл. 255, ал.4 от НК  изисква оправдаването на подс.А.  по първоначално повдигнатото му обвинението за по-тежко извършено престъпление по чл. 255 ал.3 от НК, за което е бил предаден на съд.

 

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

За извършеното престъпление  по чл.255, ал. 4, вр. ал.3, вр.ал.1,т.2, вр.чл.26, ал.1 от НК се предвижда наказание  лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева. Към дата на довършване на престъплението подс. А.  не  е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІІІ от глава VІІІ от НК. Имуществените  вреди от престъплението  са възстановени. Налице са всички предпоставки по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагана на административно наказание на подсъдимия.

При определяне размера на административното наказание съдът отчете относително по-високата степен на обществена опасност на престъпната деятелност на обвиняемия  по сравнение с други деяния от същия вид,  която се предопределя от множеството отделни деяния,  реализирани в един относително непродължителен период от време; от осъществените две форми на изпълнителното деяние и  от постигнатия резултат -  избягване на  данъчни задължения по два данъчни закона - ЗДДС и  ЗКПО. Като отегчаващи вината обстоятелство съдът съобрази, че при осъществяване на   престъплението е била реализирана и предвидената по чл.255, ал.1,т. 6 от НК форма на изпълнителното деяние(използване документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите), за която на подсъдимия не е повдигнато обвинение пред съда.

От друга страна, подсъдимият е личност с относително ниска степен на обществена опасност. Той е с чисто съдебно минало, семеен, трудово ангажиран и по делото не са представени доказателства за други негови противообществни прояви.

С оглед посочените по-горе обстоятелства, съдът прецени, че административно –наказателната отговорност на подсъдимия следва да се реализира при баланс на отегчаващите и смегчаващи вината обстоятелства, като намери, че справедливо за извършеното престъпление и за неговия автор се явява административното наказание глоба в размер от 2 500 лв.,

По мнението на съда така отмерено административното наказание е достатъчно за да се постигне целите на административнонаказателната репресия  в личен и обществен план.

Направените по делото разноски в хода на воденото наказателно производство, съдът възложи в тежест на подсъдимия

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

         

 

СЪДИЯ: