Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.07.2020 година гр. Гълъбово
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Гълъбовския районен
съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТЕНЕВА
при секретаря Белослава Колева, като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.д. № 63 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за изменение на издръжка – по чл.150 СК.
Ищцата Г.Х.Х. чрез
своя баща Х.Х. твърди следното: ответницата А.С.Х. и Х.Д.Х. били съпрузи, като
от брака си имали родено едно ненавършило пълнолетие дете - Г.Х.Х., ЕГН **********
(ищцата по делото). Семейните им отношения с ответницата били нарушени, а през
месец септември 2015г. връзката им с А. се разрушила изцяло, при което тя
напуснала него, детето им Г. и семейното им жилище и заживяла на неизвестен за
тях адрес.
На 09.12.2015г., с
Решение №105, постановено по гр. дело № 616 по описа на Районен съд - Гълъбово
за 2015г., бракът им бил разтрогнат по взаимно съгласие. При сключването на
споразумението по чл.51 от Семейния кодекс, ответницата, явно дезинтересирана,
не пожелала нито дял от ипотекираното тогава в полза на банката - кредитор
семейно жилище, нито пожелала да се грижи занапред за дъщеря ом Г., като се
задължи да изплаща месечна издръжка на детето.
В одобреното от съда
Споразумение по чл.51 от СК постигнали съгласие за следното:
1. Родителските
права над роденото от брака дете Г.Х.Х., ЕГН ********** са предоставени за упражняване
на бащата на детето, а за майката се уговорил режим на лични отношения с
детето, съгласно отразеното в чл.4 от Споразумението.
2. До навършването
на пълнолетие на детето Г.Х.Х., местожителството на същата било определено в
семейното жилище, на адрес: град Гълъбово, обл. Стара Загора, кв. „Съединение“,
бл. 20, вх. Б, ет. 4, ап. 34;
3. Бил определен
режим на лични отношения на детето Г.Х.Х., с майката А.С.Х.;
4. Майката А.С.Х.,
се задължила да плаща месечна издръжка на детето Г.Х.Х., в размер на 100,00
(сто) лева чрез бащата, до последната дата на съответния месец, считано от
постановяване на решението за развод, до навършване на пълнолетие на детето или
до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение.
В последно време ищцата
и баща ѝ нямали почти никакви
контакти с А.Х., като същата вече се виждала и много рядко с детето им. Не
знаели с точност къде живее ответницата.
От датата на
постановяване на решението на PC Гълъбово по присъждане размера на издръжката -
09.12.2015г., до настоящия момент изминали повече от четири години, през които
условията на живот и социално-икономическите условия осезателно се променили, а
размерът на минималната работна заплата за страната чувствително се повишил. С
израстването на детето се разширил и кръга на интересите и нуждите му, които
трябва да бъдат задоволявани, за да бъде то нормално отглеждано и възпитавано,
както и за да се чувства приемано и разбирано от връстниците си. Това довело до
значително увеличение на разходите, свързани с издръжката на детето.
Г. вече била
ученичка в четвърти клас на Второ основно училище „Х. ***. Редовно посещавала
както училище, така и извънкласни форми. Само за ежедневното хранене на детето,
когато е на училище бащата заплащал като давал на Г. пари на стойност над
120,00 (сто и двадесет) лева на месец, което било над стойността на присъдената
с Решение № 105 от 09.12.2015г., месечна издръжка.
Понастоящем Г. живо
се интересувала от Английски език и посещавала частен учител, като заниманията
по това допълнително обучение се заплащали извънредно. Проявявала засилен
интерес към математиката и изобразително изкуство и твърди, че с удоволствие би
посещавала допълнителни частни уроци по тези учебни дисциплини. Детето имало
желание да посещава и народни танци. Въпреки че трудовото възнаграждение на
бащата не е ниско за стандартите на страната, не бил в състояние да заплаща за
задоволяването на подобни желания на детето, макар че наученото от нея
несъмнено би било в нейна полза, тъй като се налага да отделя средства за
задоволяването на по - приоритетни нужди.
За удовлетворяване
на нарасналите физически потребности на детето, свързани с покриване на
разходите за обучение, прехрана, лекарства, облекло и издръжка, както и за
задоволяване на проявяващите се все по - нови духовни и емоционални потребности
на детето били необходими средства, които вече в пъти надхвърлят присъдената
със Съдебно решение № 105/09.12.2015г. на PC Гълъбово издръжка.
От друга страна,
малолетната им дъщеря била преди време в нестабилно здравословно състояние.
През 2012г. лекарите констатирали, че Г. е болна от епилепсия с водеща диагноза
„Grand mal припадъци (с малки припадъци /petit mal/ или без тях) неуточнени“ и
при повишаване на телесната и температура над 38 градуса по целзий може да
направи фебрилен припадък, който ако не бъде овладян, може да доведе до
непредвидими за живота и здравето и последици. Въпреки че състоянието на детето
се стабилизирало, било необходимо да отделя средства да поддържа постоянен
запас от медикаменти, които да използва при евентуален епилептичен пристъп.
Освен повишаването на телесната температура на детето над 38 градуса по целзий,
при нейното състояние, за изпадането в епилептична криза, пряко влияе и
психическото и състояние. Това налагало въздействията върху емоционалното
състояние на детето да бъдат прецизни и контролирани, с което трябвало да се
съобразява във всяка една житейска ситуация. Полагал непрестанно старание
детето да бъде добре облечено, за да бъде и в крак с изискванията на времето и
с желанията на поколението си.
Тъй като Г. все още
сравнително често боледувала от тривиални заболявания, се налагало и бащата
често да ползва отпуск по болест, за да я гледа. Тези отсъствия от работа
рефлектирали върху получаваното от него трудово възнаграждение. Така
заболяването на детето от една страна водело до допълнителни разходи, а от
друга страна косвено намалявали приходите в семейството им. Налагало се на
бащата да се грижи и за майка си. Разходите за грижите по майка му допълнително
натоварвали семейния им бюджет, като се налагало понякога да балансира между
нуждите на майка му и тези на детето.
В началото на месец
Ноември 2019 г. интересът на ответницата към детето рязко намалял.Понастоящем А.
била изцяло дезинтересирана, не проявявала особено желание да се вижда с Г. и
не се възползвала от правата си, определени в режима на личните отношения с
детето, да взема дъщеря им при себе си за почивните или празничните дни или
просто да се вижда с нея.
Абсолютно всички
разходи за прехрана, облекло, обучение, лекарства и като цяло – за
осигуряването на издръжката, отглеждането и възпитанието на дъщеря ми, в
момента били поети изцяло от бащата. Изпитвал определени материални затруднения
по отглеждането и осигуряването на издръжката на детето. Работел в „Б.“ ЕАД и с
трудовите си доходи едновременно следвало да подсигуря цялостната издръжка на
семейството, да заплаща ежемесечните домакински и потребителски разходи като
вода, електрическа енергия, отопление и други. Както изтъкнал по-горе, детето
имало и специфични потребности, чието задоволяване води до необходимост от
допълнителни парични средства.
Доколкото имал
информация, А.Х. понастоящем работела като крупие в игрална зала „В.“ в гр.
Хасково, експлоатирана от „Е.П.Г.-*“ ООД, ЕИК *** и реализирала трудови доходи,
напълно достатъчни за задоволяване на нейните лични нужди, както и за изплащане
на претендирания от тях нов размер на издръжка, която нямало да се яви съществено
затруднение за самата ответница. Същата нямала други деца и не се грижела за
други лица, освен за себе си. За удостоверяване на горното обстоятелство е приложено
представя копие от трудов договор №4/11.04.2016г., сключен между ответницата и
„Е.П.Г.-*“ ООД, в който е отразена предходната месторабота на А.,***. От друга
страна, от момента на постановяване на решение № 105 от 09.12.2015г. по гр.
дело № 616/2015г. на PC - Гълъбово до настоящия момент, размерът на минималната
работна заплата нараснал с повече от 60% от 380,00 (триста и осемдесет) лева на
610,00 (шестстотин и десет) лева, при което размерът на дължимата издръжка се
явява твърде нисък в сравнение с постановеното в чл.142, ал.2 от СК.
Искането е да се
постанови съдебно решение, с което на основание чл.150 от СК, да се измени
размера на първоначално определената с Решение №105/09.12.2015г., по гр.д. №
616/2015г. на PC Гълъбово, месечна издръжка на малолетната им дъщеря, като
същият бъде увеличен от 100,00 (сто) на 240,00 (двеста и четиридесет) лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до настъпване на
законни причини за нейното изменяне или прекратяване, заедно със законната
лихва върху всяка закъсняла месечна вноска от датата на падежа до окончателното
плащане.
В срока по чл. 131
от ГПК не е постъпил отговор.
По делото е представен
социален доклад.
Съдът, като обсъди представените
доказателства, намери за установено следното:
Видно от
представеното копие на удостоверение за раждане ответницата А.С. А. е майка на
детето Г.Х.Х. (на 11 г. към настоящия момент). С решение от 09.12.2015 г. на РС
Гълъбово е постановена издръжка в размер на 100 лева месечно.
Детето Р. към
настоящия момент е завършило 4- ти клас в ОУ „Х. ***. Налице са доказателства,
че детето да има сериозно хронично заболяване - епилепсия. По информация от бащата
момичето има интереси за извънкласни обучения, за които бащата твърди, че не му
достигат средства.
От
представените удостоверения за доходите на родителите се установява, че майката
работи като крупие и според справката от НАП ТД Пловдив средномесечно трудово
възнаграждение между 300 лева и 800 лева на месец. Няма други алиментни
задължения.
За
бащата се установява от представената служебна бележка и удостоверение, че получава
средно около 2000 лева на месец в „Б.“ ЕАД.
С оглед на така установените факти от
правна страна съдът намира следното:
При
присъждане на издръжка на ненавършили пълнолетие деца родителите винаги дължат
издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката се определя от нуждите на лицата, които
имат право на издръжка (и които са винаги конкретни) и от възможностите на
лицата, които дължат издръжка (които пък се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация). Издръжка следва да е съобразена с обикновените
условия за живот за децата, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите условия, които са от значение за случая.
Изменението на
обстоятелствата може да се отнася до здравословното състояние,
трудоспособността, доходите, семейното положение и пр., но за да се уважи иск
за изменение на издръжката, се изисква трайна и съществена промяна в нуждата на
търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице.
В
настоящия случай от момента на присъждането на издръжката е изминал период от около
пет години. През това време детето е пораснало и нуждите му са увеличени – Г.
предстои да се запише в 5 ти клас в прогимназиален курс на обучение. В тази
връзка следва да се има предвид, че възрастта на децата в този ппериод
предполага интензивен растеж, при който непрекъснато трябва да бъдат
задоволявани нарастващите нужди от храна, дрехи, обучение и развлечения. Това
винаги е съществена промяна с оглед тяхното правилно физическо и умствено
развитие. Както бе посочено по-горе, тези нужди следва да се ограничат до
обикновените условия на живот и обикновените потребности, съобразени със
сегашния момент и със стандарта на живот, който обикновено те са имали.
При
изменение на размера на присъдена издръжка и определяне на нова съдът е длъжен
да съобрази правилото на чл.142, ал.1 СК, т.е. да съобрази както новите,
нараснали нужди на децата, така и възможностите на родителя, от когото се търси
издръжката. От доказателствата по делото се установи, че майката работи и към
настоящия момент, същата е в работоспособна възраст и няма данни за
заболявания.
Възрастта и
работоспособността на майката, както и настоящата ѝ заетост предполагат
същият да изплаща издръжка в размер над предходно присъдения.
Понастоящем
минималния размер на издръжката е ¼ от минималната работна заплата т.е. 152,
50 лева.
Предвид
на изложеното за възможностите на майката и като взе предвид възрастта на
детето и нуждите му и здравословното му състояния, както и като прецени
настоящата икономическа обстановка, съдът счита, че за ежемесечната издръжка на
детето е около 550 – 600 лева.
Ето защо съдът
намира за справедливо да се присъди майката да изплаща по 240 лева месечно,
като останалата част от необходимата издръжка за детето следва да бъде поета от
бащата. В тази връзка следва да се има предвид, че той упражнява родителските
права и полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. Усилията,
които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с
отглеждането на децата, следва да се вземат под внимание при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи – ППл на ВС № 5/1970 г., т.4.
С
оглед на тези съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен.
По
разноските.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати дължимата държавна такса
общо в размер на 100, 80 лв. На ищцата следва да се присъдят направените по
делото разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева. Сумата
от 25 лева държавна такса е недължима и подлежи на връщане при изрична молба за
това от ищцата и посочена банкова сметка.
***, Старозагорският
районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 СК ежемесечната издръжка, присъдена по гр.д. № 616/2015
г. на Гълъбовския районен съд, като ОСЪЖДА
А.С.Х. ЕГН **********, с адрес *** и 24 игрална зала „В.“ ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното си дете Г.Х.Х., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен
представител ежемесечна издръжка в размер на сумата от 240 лв. (двеста и четиридесет лева), вместо заплащаните досега 100
лева месечно, считано от датата на исковата молба – 24.01.2020 г. до навършване
на пълнолетие на детето или настъпване на други обстоятелства, които водят до
прекратяването или изменението на издръжката, заедно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А.С.Х. ЕГН **********, с адрес *** и 24
игрална зала „В.“ ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Х., ЕГН **********, чрез нейния баща и
законен представител сумата от 400 лв.,
представляваща направените по делото деловодни разноски за възнаграждение за
един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК А.С.Х. ЕГН **********, с адрес *** и 24
игрална зала „В.“ ДА ЗАПЛАТИ на
държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
Гълъбово сумата от 100, 80 лв, представляваща дължимата държавна такса.
Решението може да
бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
днес – 13.07.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: