Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. Велико Търново, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАНКА ДАБКОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докл***аното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10063 по описа на Административен съд – Велико Търново за |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът К.Т.Р.
*** Търново, чрез процесуалния си представител ***И. от ВТАК, е обжалвал решение №32 от 10.01.2020 г.,
постановено по НАХД №1992/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд
като неправилно.
Касаторът
твърди, че в решението на съда е налице разминаване между събраните по делото
доказателства и установеното по делото с мотивите и изводите на съда, при което
изводите на съда за реализирани нарушения са незаконосъобразни. Касаторът счита, че обстоятелствата, описани в съответната
част от постановлението, били категорично опровергани в хода на съдебното
дирене, при което е налице разминаване между описаното в обстоятелствените
части на АУАН и НП и действително случилото се. Неправилна е според касатора преценката на съда за прилагането на института на
чл.53, ал.2 от ЗАНН. Посочената норма според касатора
не се отнася до пропуски, които опорочават изискванията за форма на
постановлението, поставени от разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Неправилно
са ценени от съда противоречиви показания на свидетелите, които не подкрепят
обстоятелствата, от които наказващият орган е черпил правомощието си да накаже касатора.
Видно от тези оплаквания, претендира се, че въззивният
съде
постановил неправилно решение в нарушение на закона – касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Ответникът по касация ОДМВР – Велико Търново не взема становище по касационната
жалба, прокурорът дава заключение за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно наказателно постановление №18-1275-002125 от 4.01.2019
година на началник сектор Пътна полиция към ОДМВР – Велико Търново, с което на
настоящия касатор за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от с.з. е наложена глоба от 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение първо и
второ от ЗДвП е наложена глоба от 10 лв. и аз нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение трето от ЗДвП е наложена глоба
от 10 лв.
За да постанови този правен резултат, от правна страна съдът, с оглед
приетата преписка и изслушаните свидетелски показания на свидетелите Людмил
Младенов и Йордан Илиев, е приел от фактическа страна, че описаната обстановка
в обстоятелствената част на наказателното постановление е достоверно
отразена. Тази обстоятелствена част
сочи, че на 24.11.2018 г. около 21,58 часа на общински път №VTR2026 до дом №247 в посока ПП I-4 настоящият касатор е управлявал лек автомобил ***с №***, собственост
на търговското дружество „Ели” ЕООД с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда,което обстоятелство е установено посредством техническо средство „Дрегер Алкотест”. От пробата е била
установена концентрация на алкохол в кръвта от 1,35 промила, като на касатора е бил издаден талон за медицинско изследване, като
проведеното впоследствие химическо изследване е дало резултат от 1,18 промила.
Констатирано е и, че касаторът не носи нито СУМПС,
нито контролния талон и свидетелството за регистрацията на автомобила втора част.
Съдът констатира, че акта е бил съставен в присъствието на касатора и непосредствено след като е управлявал
автомобила. Уредът, с който е бил тестван от изправно в технически аспект
средство, като показанията му са предявени на касатора
непосредствено след пробовземането. Не е било спорно
и, че след издаден му талон за медицинско изследване, касаторът
се явява за кръвна проба в предвидения срок, като в резултат на проведената
химическа експертиза е издаден протокол за експертиза, установяваща концентраця на алкохол в кръвта от1,18 промила, т.е.
по-малко, отколкото е установено с техническото средство „Дрегер
Алкотест”.
Съдът е констатирал незаинтересованост на свидетелите при решаване на
случая, а показанията на свидетелите потвърждават изцяло описаната в АУАН
фактическа картина.
От правна страна съдът приема, че както АУАН, така и процесното пред него наказателно постановление, са формално
законосъобразни актове. Предвид конкретните оплаквания в този контекст на
спора, съдът е посочил, че не съставлява съществено нарушение на изискванията
за форма на АУАН погрешното отразяване на първата буква на регистрационния
номер на моторното превозно средство. Посочената грешка според съда е отстранима и некомпрометираща правото на защита на касатора предвид правилото на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Все в
този контекст съдът е посочил, че няма съществено значение непосочването на
точния пътен участък с описване на географските му координати, тъй като това
обстоятелство не се обхваща от обективния състав на нарушението.
В решението е прието, че акта и
постановлението са валидни с оглед представена заповед на министъра на
вътрешните работи, делегираща съответните правомощия.
Досежно
материално-правната законосъобразност на постановлението съдът е приел, че на
първо място, са спазени давностните срокове по чл.34
от ЗАНН. Второ, съдът е приел и, че е спазено изискването на чл.3, ал.1 от
Наредба №1 от 19.06.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози. При това,с оглед доказателствата за
оспорване на резултата от техническото средство, законосъобразно е проведена
процедура по химическо лабораторно изследване на кръвна проба на водача.
При тези обстоятелства съдът
констатира, че касаторът виновно /умишлено/ е нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.3, т-1 от ЗДвП, тъй като на описаните дата и място е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от над 0,8 на хиляда промила
до 1,2 промила. Съдът, най – сетне – е аргументирал, че за това нарушение е
неприложи института на маловажност по чл.28 от ЗАНН с оглед характера на
нарушението и обществената му опасност, както и предвид защитимия обществен
интерес.
По отношение на нарушението на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от
закона съдът е изложил аргумент, че поведението на водача предвид
непредставянето по време на проверката на СУМПС се вписва в хипотезата на
чл.183, ал.1, т.1, предложение първо от ЗДвП, като с оглед на преписката и
събраните по делото доказателства е налице този административно-наказателен
състав.
Най – сетне, по отношение на нарушението на разпоредбата на чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП съдът отново е аргументирал, че установеното поведение на касатора се вписва в състава на чл.183, ал.1, т.1
предложение трето от ЗДвП.
Решението е правилно и не страда от пороци, които да обуславят
касирането му.
Според разпоредбата на чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДВП „Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“.
Субективният състав изисква наличие на особен субект – водач на МПС,
който действа при умисъл, при което волевото му поведение се обективира чрез управление на посочените в нормата ППС и то
при съзнаването, че това става след употреба на определени количества алкохол.
Изпълнителното деяние съставлява управление на посочените в нормата ППС ,като
то се осъществява чрез действие ,което е целенасочено и осъзнато – приваждена на такова ППС
в движение. По какъв път се осъществява това управление е ирелевантно за реализирането на състава, както са ез
значение и други обстоятелства – дали например ППС е регистрирано, дали е
технически изправно и прочие. Най – сетне, нарушението е формално, като състава
не изисква нито наличие на настъпил резултат, нито пораждане на опасност за
настъпването на такъв резултат.
Именно от това тълкуване се налага извода, че незначителна неточност
при описание на пътният участък, на който е извършено нарушението, допусната в
АУН, не може да е основание да се счете, че акта е формално незаконосъобразен,
както поддържа касатора. Все в този контекст следва
да се отбележи, че е абсолютно неоснователно оплакването и за несъобразяването
на съда с различни часове на констатиране на нарушението. ОТ съдържанието на
акта и постановлението /л.7 и л.8 от първоинстанционното дело/ се установява обаче, че часовете,
в които е претендирано обективирането
на нарушението, са идентични като описание.
Напълно споделими са и изводите на съда,
които са в смисъл, че техническата грешка при изписването на буква от
регистрационната табела на средството, с което се извършва нарушението, не
компрометира правот на ащита
на жалбоподателя, а и това опущение е отстранимо с
оглед критериите на чл.53, ал.2 от ЗАНН, които правилно са приложени от
административно-наказващия орган. Въпреки оплакването за разминаване между
съдържанието на обстоятелствената част на процесното
постановление с показанията на свидетелите, разпитани от въззивния
съд, касационната инстанция не констатира такива противоречия, които да водят
до опровергаване на извода за установени безпротиворечиво
обстоятелства, обхванати от предмета на доказване предвид конкретния административно-наказателен
състав.
Правилно съдът е приел, че поведението на касатора
се вписва в приложения от административно-наказващия орган състав на чл. 183,
ал.1, т.1, предложение първо от ЗДвП.
С оглед на характеристичните данни на дееца в качеството му на водач на
МПС които са отразени в приобщената по делото справка за водач /л.19-21 от
делото на ВТРС/, следва да се приеме, че е неприложим института на чл.28 от ЗАНН досежно процесното
нарушение.
Що се касае до изводите на съда, касаещи нарушенията по чл.100, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗДвП, то настоящата инстанция напълно споделя изводите на
районният съд, като от друга страна конкретни касационни оплаквания досежно тези части на решението не са инвокирани.
При това положение, приложима е разпоредбата на чл. от АПК.
Жалбата е неоснователна.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №32 от 10.01.2020 г., постановено по НАХД
№1992/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.