Р
Е Ш Е
Н И Е № 260123
гр.Х., 25.02.2021год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на осми февруари
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1180 по описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е от С.Б.Д.,***“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.498, ал.3 от
Кодекса за застраховането за сумата в размер на 1650 лева /след допуснато
изменение на размера на иска в съдебно заседание, проведено на 15.10.2020г./
В исковата молба се твърди, че на
03.04.2017 год. около 17,50 часа в гр.Х.,
на бул.“*****“ настъпило ПТП. В посочения ден и час в гр.Х. лицето И. Д. Д.,
като водач на л.а. марка „*****“ с рег.№
*****, предприема маневра „ завой наляво от бул. “****“ в посока ул.“***“, като
отнема предимството на насрещно движещия се по път с предимство л.а. марка „****“
с рег.№ *****, в резултат на което реализира ПТП. Вследствие на удара лекият
автомобил „****“ с рег.№ ****, собственост на ищеца, претърпял материални щети. Ищецът твърди още, че към
датата на настъпването на описаното по-горе ПТП отговорността на виновния
водач, управлявал л.а. „********“ с рег.№ *****, е била застрахована по
застраховка „ГО“, полица № BG/02/116002523390, валидна за
времето от 28.09.2016 год. до 27.09.2017 год., издадена от ответното
застрахователно дружество. Ищецът уведомил своевременно ответника за
настъпилото застрахователно събитие и настъпилите вреди, за което била
образувана ликвидационна преписка по Щета № **********/05.04.20174 по описа на
ответника. Ответникът от своя страна извършил оглед на увреденото МПС и заснел уврежданията с
фотоапарат, но постановил отказ да изплати обезщетение с писмо № ЖЦ
3767/12.06.2017 год. Счита, че така постановения отказ от заплащане на обезщетение
обосновава правния му интерес от завеждането на настоящия иск и моли
съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата 1650 лева, представляваща обезщетение за действително причинените му
имуществени вреди. Претендира законна лихва върху главницата, считано от 12.06.2017 год. - датата на постановяване на отказа от
ответника и деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен
срок ответникът подава писмен отговор, в който оспорва иска по основание и
размер. На първо място оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и вида и
степента на уврежданията на лекия автомобил. Оспорва и виновното поведение на
водача, по отношение на който е сключен договор за задължителна застраховка
„ГО“, като намира, че не е установена по несъмнен начин неговата вина.
Досежно размера на иска счита, че е
неоправдано завишен. Твърди наличието на съпричиняване на вредите от пострадалия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че ищецът е
собственик на лек автомобил марка „*******“, с рег. № *******, цвят: ***, видно
от Свидетелство за регистрация Част I.
Видно от Протокол за ПТП № 1577246 от
03.04.2017г. е, че на същата дата, в гр.Х., на кръстовището на бул.“*********“
и ул.“*****“ е настъпило ПТП между лек автомобил „***************“, с рег. № ********,
управляван от Д.И.Д. и лек автомобил „*******“ с рег. № *******, управляван от ищеца
С.Б.Д.. За първия лек автомобил в протокола е отразено, че е със застрахователна
полица при ответното дружество с № BG/02/116002523390.
Посочено е още в протокола, че спрямо Участник 1 – Д.И.Д. е взето административно
отношение - съставен е АУАН № 675800.
Представен беше по делото и
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 23/03.04.2017г.
На 04.04.2017г. ищецът е подал до
ответното дружество Искане за оценка по застраховка „Гражданска отговорност на МПС“
по Щета № **********/05.04.2017г., в което е описал застрахователното събитие –
на 03.04.2017г. се движел по бул.“*********“ и на кръстовището с ул.“*****“
водчът на лек автомобил „***************“ с рег. № ******** – Д.И.Д., направил
ляв завой и му отнел предимството. Вследствие
на удара колата на ищеца била с деформирана предница.
Като писмено доказателство по делото
бе прието и Опис-заключение по щета по МПС марка „****“, модел „***“ с рег. № *******,
изготвено на 04.04.2017г. и Опис-заключение на щета за същото МПС, изготвено на
24.04.2017г. Представи се и Калкулация на щета № **********/05.04.2017г. за
посочения автомобил.
Ответникът е изпратил до ищеца Писмо, изх. № 3767/12.06.2017г.,
в което го уведомява, че във връзка с настъпило застрахователно събитие по
застрахователна полица № BG/02/116002523390 и заведени щети № ********** и № ********** от дата
03.04.2017г., към настоящия момент застрахователят няма основание да
удовлетвори претенцията на ищеца, тъй като с представените от него документи не
били ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования в
дружеството водач за настъпване на ПТП, което било абсолютна предпоставка за
изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. За компетентно
произнасяне па заведените щети било необходимо да представи: влязъл в сила акт
– присъда, решение или споразумение по наказателно дело, или постановление за
прекратяване на наказателно производство; автотехническа експертиза;
съдебно-медицинска експертиза; протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум и скица към него; медицински документи, удостоверяващи получените
увреждания – първична медицинска документация, както и медицински документи,
удостоверяващи оздравителня период, проведени консултации и др. Предвид
изложеното, до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на
водача, управлявал застрахованото МПС, ЗД „Бул Инс“ АД не било в риск
„Гражданска отговорност“ и нямал основание да изплати претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение.
За
пълното и правилно изясняване на спора съдът назначи съдебна авто-техническа
експертиза с в.л. С.П.. На поставените му задачи вещото лице описва механизма
на настъпване на процесното ПТП. Посочва още, че от техническа гледна точка, при
конкретната пътна обстановка, причина за настъпването на катастрофата е
предприемането и изпълнението на маневра „преминаване през кръстовището със
завой наляво“ по ул.“*****“ от водача на лек автомобил „***************“ с рег.
№ ******** в момент, когато друго МПС – „*******“ С рег. № *******, се е
движело в противоположна посока, в лявото еднопосочно платно за движение на
бул.“*********“, при възможност да го види и да съобрази действията си с него. В.л.
сочи, че стойността на вредите по лек автомобил „*******“ с рег. № *******,
определена по средни пазарни цени за труд и нови авточасти възлиза на 2 261.27
лева. В.л. е категорично, че е налице причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените вреди по процесния автомобил. В.л. посочва, че
стойността на лек автомобил марка „*******“ с рег. № ******* към датата на
събитието – 03.04.2017г., определена по средни пазарни цени, е 2 200 лева.
Размерът на запазените части на лек автомобил „*******“ с рег. *******, като
стойност е 1 567.56 лева, а в процентно изражение – 83.7 %.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът приема, че в случая са
налице елементите от фактическия състав на нормата на чл.432, ал.1 от Кодекса
за застраховането, уреждаща т.н. пряк иск на увреденото лице към застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно посочената разпоредба,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. По делото е безспорно, че към
датата на процесното ПТП – 03.04.2017г., гражданската отговорност на водача на
л.а. „***************“ с рег. № ********, управляван от Д.И.Д., е била покрита
от ответника в настоящото производство по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Обект на застраховане по тази застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата
/чл.477, ал.1 от КЗ/. Като причина, поради която застрахователят е отказал да
изплати обезщетение на ищеца, е посочено, че не били ангажирани от него
безспорни доказателства относно виновността на застрахования в дружеството
водач за настъпване на ПТП, което било абсолютна предпоставка за изплащане на
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност. Съдът счита, че този отказ
на застрахователя не намира опора в закона, доколкото основанията за
освобождаване от застрахователна отговорност са ограничени от разпоредбата на чл.494
от КЗ. По делото обаче не се доказа отговорността на ответника за тези вреди да
се изключва на някое от основанията по чл.494 от КЗ. Ето защо, след като
гражданската отговорност на водача Д.И.Д. – виновният в случая водач на МПС за
причинените от него имуществени вреди на лекия автомобил на ищеца е покрита от
ответното дружество, предявеният иск съдът намира за доказан в своето
основание. Както вече бе посочено, не се доказа отговорността на ответника за
тези вреди да се изключва на някое от основанията, предвидени в кодекса.
Относно размера, в който следва да се уважи иска, съдът кредитира изцяло
заключението на назначената съдебна авто-техническа експертиза с вещо лице С.П.,
от което се установи, че действителната стойност на процесния лек автомобил към
датата на събитието – 03.04.2017г., е 2 200 лева.
Както се посочи по-горе, настъпването на претендираните имуществени вреди за ищеца се
установява от събраните
писмени доказателства и от
приетото заключение на съдебната авто-техническа
експертиза. От
последното, изготвено от вещото лице възоснова и на съставени от
ответното дружество
описи, съдът приема за доказано, че в случая действително
е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ на МПС на ищеца, тъй
като стойността на разходите за необходимия му ремонт надвишава неговата
действителна стойност. Безспорно е, че при застраховка „Гражданска отговорност“
обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с този на делинквента, макар и да
е лимитиран до размера на застрахователната сума, поради което се дължи обезщетение за всички преки и непосредствени
вреди, претърпени от увредения – чл.51, ал.1 от ЗЗД.
Следователно, принципът за пълна обезвреда изисква обезщетението за имуществени
вреди да бъде в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на
увреденото имущество в състоянието от преди увреждането. Когато обаче вещта е
дотолкова увредена, че разходите за ремонтирането
й са близки до нейната пазарна стойност или я надвишават, става икономически нецелесъобразно да се обезщетяват тези разходи, вместо да
се обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи
вещ от същия вид и със същото качество. Ето защо, в настоящата хипотеза при
определяне размера на дължимото обезщетение, следва да
се изхожда от действителната
стойност на целия лек
автомобил „*******“ с peг. № ******* по
средни пазарни цени към датата на ПТП, посочена в заключението
на вещото лице С.П., а именно сумата от 2 200 лева. От същото се установява и че има запазени части и детайли от автомобила, чиято
стойност е 1 567.56 лева. Съгласно
чл.22, ал.2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към Наредба № 24/08.03.2006г., при тотална щета, когато са налице запазени части,
размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от
размера на действителната стойност. Следователно
25% от действителната стойност е максималният размер на намалението при налични запазени части. Поради това обезщетението в
настоящия случай е в размер на 75% от действителната стойност на автомобила на ищеца, а именно 1 650 лева. Тук е уместно да се отбележи,
че при изчисляване размера на
обезщетението не трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и Решение
№ 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т.о. и др., постановени по реда
на чл.290 от ГПК. Главницата от 1 650 лева следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от датата на постановяване на отказа на застрахователя
за изплащане на застрахователно обезщетение – 12.06.2017г., на основание чл.409
от КЗ.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредите
от страна на ищеца. За да бъде намалено обезщетението за вреди, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД,
увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е
приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването
на определени действия или въздържането от такива действия от страна на
увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги,
когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно, съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на
вредата. Сам по себе си достатъчен, за да изключи приноса на ищеца, е фактът,
че в момента на ПТП няма данни за наличието на обекти, ограничаващи видимостта
на водача на лек автомобил „***************“ с рег. № ******** към движилия се
в противополжна посока в лявото еднопосочно платно за движение на бул.“*********“
лек автомобил „*******“ С рег. № ******* и водачът на лек автомобил „***************“
преди изпълнението на маневрата „преминаване през кръстовището със завой
наляво“ по ул.“*****“ е имал тхеническата възможност да види движилия се в
противопополжна посока лек автомобил „*******“ и да съобрази действията си с
него, което безспорно се доказа и от назначената по делото съдебна
авто-техническа експертиза. Или, казано с други думи, поведението на увредения
не е станало причина, нито е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата – водачът на лек автомобил „***************“. Ето защо, възражението на ответника за съпричиняване от
страна на ищеца не може да бъде споделено.
По
отношение на дължимите деловодни разноски в настоящото производство съдът намира,
че с оглед изхода на делото на ищеца се следват разноски в пълен размер, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата 216 лева, от които 150 лева –
заплатено възнаграждение за вещо лице и 66 лева – платена държавна такса. На основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв. на процесуалния му представител адв. К.К.Г.
следва
да бъде присъдена сумата от 346 лева за адвокатско възнаграждение, определено от
съда по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – 1407, гр.С., Район „****“, бул.“****“ № **, да заплати на
С.Б.Д., ЕГН **********,***, сумата от 1 650 лева, представляваща неизплатено
обезщетение за нанесени имуществени вреди по негов лек автомобил марка „*******“
, с рег. № *******, вследствие на ПТП с участието на този автомобил и на лек
автомобил марка „***************“ с рег. № ********, настъпило на 03.04.2017г.,
в гр.Х., на кръстовището на бул.“*********“ и ул.“*****“, за което е бил
съставен Протокол за ПТП № 1577246/03.04.2017г. и при ответника е била
образувана преписка по Щета № **********/05.04.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 12.06.2017г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 216 лева.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – 1407, гр.С., Район „****“, бул.“****“ № **,
да заплати на адв. К.К.Г. ***, с адрес на
кантората - гр.Х., бул.“*****“ №***, ет*, офис***, с личен номер
**********, сумата от 346 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Х. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.