Р Е Ш
Е Н И
Е № ........
Гр. Павликени, 26.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд гражданска колегия в публичното заседание на 26.02.2021 година в
състав:
Районен съдия: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при секретаря Венка
Миланова, като разгледа докладваното от съдията ГрД № 686 по описа на съда за
2020 год., за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Обективно съединени
искове по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.
Производството е
образувано по искова молба на В.Т.П., ЕГН ********** *** и
съдебен адрес кантора адвокат Д.,***, офис **
против „В.“ ЕООД, ЕИК *** – със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от
Управителя Т.Н.Х.. Ищецът твърди в исковата си молба, че работел до 31.03.2020
година при ответника на длъжността “***“ като изпълнявал
курсове Ш. – Д.,
когато трудовото правоотношение прекратил с уведомление, поради причина да не
му били изплатени заплати и командировъчни за месеците февруари и март 2020
година – докато работел в ответното дружество не получил изцяло трудовото си
възнаграждение за месец февруари в размер на 2834 лева и изцяло за м. март в
размер на 4214 лева. Претендира заплащане на тези суми като трудово
възнаграждение за горния период, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното изплащане и разноски.
В срока за отговор
по реда на чл. 131 от ГПК ответникът,
редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК – становище и отговор не
депозира. Доказателства не сочи.
От събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
За да се уважат
предявените искове е необходимо да
установи, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, че е
полагал труд, при какви условия е възникнало и съществувало трудовото
правоотношение, че ищецът е работил в периода, посочен в исковата молба, че е
полагал труд при твърдените условия, размера на възнаграждението, че не е бил в
платен или неплатен отпуск за посочения период.
В случая ищецът
твърди да е работил по трудово правоотношение с ответника при определени
условия. На първо място, относно размера на трудовото възнаграждение и
продължителността на работното време, това са обстоятелства, които се
установяват само със съответни писмени доказателства – трудов договор, доп.
споразумения, подадени уведомления в ТД на НАП.
Спорен по делото е
въпросът за наличието на валиден трудов договор за процесния период. По делото
няма никакви писмени данни за последния между страните да е съществувало трудовото правоотношение, самият
ищец не представя писмени доказателства – своя екземпляр от трудовия договор,
нито доказва в ТД на НАП да е бил регистриран договор между страните.
От показанията на
свидетелят П., действително се установява, че ищецът е работел при
ответното дружество и че трудовите им възнаграждения не се изплащали редовно от
работодателя, но показанията му касаят различен от процесния период.
От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, за ищеца ответното дружество не представя лично
трудово досие. Видно и от заключението П. не фигурира във ведомостите за
работни заплати, след месец януари 2020 година. От изготвеното и прието
заключение на вещото лице се установява, че ищецът не е работил по трудово
правоотношение с ответното дружество за процесния период.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът счита, че:
Трудово
правоотношение за исковия период, може да възникне само въз основа на трудов договор,
сключен в писмена форма (чл. 62, ал. 1 Кодекса на труда). В този смисъл е и
Решение № 612, постановено на 22.03.2011 година от IV Гражданско отделение на
Гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република България по
гражданско дело № 1024 по описа на същото гражданско отделение за 2009 г., с
докладчик съдия Б. Т. Според посоченото решение по
силата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда трудовият договор са сключва в
писмена форма, която е условие за валидността му и със задължително съдържание
за неговата обстоятелствена част по чл. 66, ал. 1 от същия кодекс. Т.е за да е
налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ
съвпадащите волеизявления (уговорки) на страните по него, което се удостоверява
с подписването му от всяка от страните. С оглед на това трудово правоотношение
не може да бъде установявано с други гласни и/или писмени доказателства,
включително, изхождащи от някоя от страните, сочещи по косвен начин за
съществуването му.
Разпоредбите
относно формата на трудовия договор са материалноправни и с оглед действието им
за в бъдеще те намират приложение за
трудовите договори , сключени след 01.01.2003 год. Наименованието на акта е без
значение (Решение 1712/02.02.2005 год. По гр.дело №2747/2002 год. III г.о. ВКС).
Достатъчно е обективирането на
волеизявленията на двете страни за сключване на трудов договор в писмен акт,
който трябва да съдържа минимално необходимото съдържание на трудовия договор
съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ.
При така
установената фактическа обстановка искът за неизплатено трудово възнаграждение
е неоснователен и като такъв, подлежащ на отхвърляне.
Съдът намира, че за
да бъдат уважен искът на ищеца, следва да бъде доказано, че същият е бил в
трудово правоотношение с ответното дружество и че същото е било прекратено, а
също и че ищецът е престирал труд, който
не му е бил заплатен. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не
се установи по безспорен начин, че ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответното дружество за времето от 01.02.2020 г до 31.03.2020 г., като по делото
са налични данни за тоя период ищецът да има трудово правоотношение с друг
работодател – представената справка от НАП.
Р Е Ш
И :
Отхвърля
предявените от В.Т.П., ЕГН ********** *** и съдебен адрес кантора адвокат Д.,***,
против „В.“
ЕООД, ЕИК *** – със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Управителя Т.Н.Х. обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ за присъждане на 2834
лева – част от трудово възнаграждение за месец февруари 2020 година и 4214 лева
трудово възнаграждение за месец март 2020 година, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи
на обжалване пред Великотърновският окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ