Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното
съдебно заседание на пети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря А.Ламбева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9453 по описа за 2017 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Р.А.Б. срещу „З.к. „Л.и.”
АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. Ищецът
твърди, че на 23.01.2016 г. настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на
водача на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № *******– А.А.Х.,
чиято отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество. При пътно-транспортното произшествие на
ищеца били причинени телесни повреди, а в последствие се проявили и заболявания:
„фрактура пателе декстра“, „контузио артикулацио хумеро скапуларис декстри“, „фрактуре
пателе декстра ст.пост. рсом.миграцио“, „алергичен контактен дерматит“ и
„псориазис вулгарис“, от които претърпял неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на 80 000 лв./изменение на иска в съдебно заседание от 05.06.2019г./
Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 80 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 23.01.2016 г.до окончателното изплащане. Ответникът
оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и описаните в ИМ телесни повреди и
заболявания; прави възражение за съпричиняване на една от телесните повреди -
счупване на колянно капаче, тъй като ищецът пътувал без обезопасителен колан;
оспорва размера на иска; оспорва претенцията за законна лихва, като се позовава
на чл. 409 от КЗ, вр чл. 405 от КЗ. Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/:
За да бъде уважен предявеният
иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищецът трябва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на
дължимото обезщетение. При непозволено увреждане вината на деликвента се
предполага до доказване на противното. Съдът служебно извърши справка на
публичния сайт на Гаранционен фонд, при която установи, че за процесния л.а.
„Сеат Леон“ с рег. № *******е съществувал договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие.
От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява
следният механизъм на настъпване на катастрофата: На прав участък от пътя с
двупосочно движение л.а.“Фолксваген Голф„ се е движел в посока гр. Гоце Делчев
към ГКПП по път II-19 с предимство. На Х
образно кръстовище, регулирано с вертикална сигнализация, пред бензиностанция
л.а. „Сеат Леон“ е навлязъл отляво надясно, без предимство, при извършване
маневра „ляв завой“, при което траекториите на движение на двете МПС са се
пресекли и е последвал удар между тях, като л.а „Фолксваген Голф“ с предния ляв
калник е ударил л.а “Сеат Леон“ в дясната
странична част. След удара л.а. „Фолксваген Голф“ се е отклонил надясно и е излязъл
от пътното платно, където се е ударил в билборд челно с предната си част, след
което се е установил в покой. Лек автомобил „Сеат Леон“ след удара се е завъртял
обратно на часовниковата стрелка, отклонил се е наляво и е излязъл частично от
пътното платно в ляво, където се е установил напречно на пътното платно, като
предната част е останала на пътя, а задната
част се е намирала върху тревната площ. Скоростта на
л.а „Сеат Леон“ при удара е била 73 км/час, а скоростта на л.а „Фолксваген Голф“
– 25 км/час. Опасната зона за спиране на л.а „Фолксваген голф“ е била 58.53 м. Ударът
е бил непредотвратим за водача на л.а „Фолксваген Горлф“ при движение със скорост от 73 км/час, както и при
движение със скорост от 50 км/час. Причина за настъпване на ПТП е навлизането
на л.а „Сеат Леон“ в кръстовището без предимство при наличие на пътен знак
„Стоп“, при което в него се е ударил л.а. “Фолксваген Голф“ с предната лява
челна част и след удара се е отклонил надясно, като е излязъл от пътното където се е ударил в рекламно пано на
тротоара.
С оглед заключението
на автотехническата експертиза, съдът приема, че виновен за настъпване на
катастрофата е водачът на л.а „Сеат Леон“, който е навлязъл в кръстовището без предимство при наличие на
пътен знак „Стоп“.
От основното
заключение на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице-травматолог, което
съдът приема, се установява, че при ПТП ищецът е получил следните телесни
повреди: контузия на дясна раменна става и счупване на капачката на дясната
колянна става. Счупването на капачката на дясната колянна става е довело до трайно затруднение на движението на десния
долен крайник за срок, повече от 30 дни. Контузията на дясната раменна
става е причинила болка и страдание.
Телесните повреди се намират в причинно-следствена връзка с катастрофата. При
обездвижване на крайник, вследствие на счупване или друго увреждане, винаги се
получава отслабване на мускулатурата на крайника/хипотрофия/, поради което след
свалянето на имобилизацията, е необходимо да се проведат курсове по рехабилитация и физиотерапия за
възстановяване на нормалните функции на крайника. При нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, възстановителният период за такъв вид
увреждане е около 5-6 месеца. Възможно е да има болки в дясната колянна става
при натоварване. В констативната част на заключението е описано лечението на
ищеца, според представените медицински документи – в епикриза от 25.01.2016г. е
отразено, че под местна анестезия и рентгенов контрол е направено закрито
наместване на фрактурата без вътрешна фиксация. В епикриза от 30.01.2016 г. е
посочено, че е извършена операция чрез фиксация на счупването по метода „Вебер“
и 2 серклажа, раната е зашита и е поставена превръзка и гипсова шина. В епикриза от 15.05.2016 г. е отразено, че е извършена операция, при която
е отстранена метална остеосинтеза от дясната колянна става.
От допълнителното
заключение на вещото лице – травматолог, изготвено след извършен преглед на
ищеца на 21.04.2019г., което съдът кредитира, се установява, че здраволсловното
състояние на ищеца към настоящия момент е добро, възстановителният процес е
протекъл нормално, без усложнения, в рамките на стандарните срокове за
възстановяване от подобен вид увреждания. С оглед на извършената втора операция
за отстраняване на металната остеосинтеза, общият възстановителен период е около
7 месеца. Вещото лице е установило надлъжен оперативен белег в областта
на капачката на дясното коляно с дължина 15 см. и запазен обем на движение на
дясната колянна става, болезнен в крайните си фази, както и наличие на
псориатични плаки по предните страни на двете подбедрици и задните страни на
двете лакътни стави.
По искане на ищеца по
делото е изслушана и медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – специалист
по кожни и венерически болести, чието заключение съдът приема. От него се
установява, че на ищеца на 20.01.2017г. е поставена диагноза „Псориазис вулгарис и придружаващи заболявания
и усложнения нумуларен дерматит“. На 24.01.2017 г. ищецът отново е посетил
дерматолог, като му е поставена диагноза „Алергичен контактен дерматит“ от
други агенти. Експертът е посочил, че псориазисът е автоимунно заболяване,
което би могло да се отключи от високи нива на стрес, както и от възпалителни
процеси, травми и други тежки заболявания.
В съдебно заседание вещото лице – дерматолог К. заявява,че псориазисът би могъл да бъде отключен от
травмата и поставянето на металните импланти.
Това състояние не е лечимо, хронично е и рецидивира. Пациентът има нужда от
диета, всякакъв стрес може да доведе до обостряне. Няма конкретна система или
лекарство, които да доведат до излекуване. Дерматитът е моментно състояние и не
може да бъде отключващ фактор за псориазиса.
С оглед на медицинските експертизи по делото, съдът приема за
установено, че ищецът е получил средна телесна повреда, изразила се в счупване
на капачката на дясната колянна става, и лека телесна повреда, изразила се в
контузия на дясната раменна става. Наред с това в следствие на катастрофата и
операциите се е проявило автоимунно заболяване – „псориазис вулгарис“, за което
вещото лице – дерматолог завявява, че би могло да бъде отключено от
травмата и поставянето на металните
импланти. Липсват данни по делото ищецът да е страдал от такова заболяване
преди катастрофата, а след нея спрямо него са проведени две операции, в
организма му са протекли възпалителни процеси и възстановяването е продължило 7
месеца, поради което съдът приема, че заболяването е настъпило именно в
следствие на процесната катастрофа и получената от ищеца травма. Не бе
установено контактният дерматит да е в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното
произшествие, вещото лице в заключението е обсъдило такава връзка единствено за
псориазиса, не и за контактния дерматит, поради което съдът прие, че това
заболяване не е следствие от катастрофата. Всяка от травмите и заболявнето „псориазис“ са
причинили болка и продължително страдание на ищеца, поради което съдът приема
за установено, че е претърпял неимуществени вреди, които са в
причинно-следствена връзка с произшествието.
Така събраните по
делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от
състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът
отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца към датата на
пътно-транспортното произшествие - 52 г.; вида на травматичните увреждания – средна
телесна повреда, изразила се в счупване на капачката на дясната колянна става и
лека телесна повреда, изразила се в контузия на дясната раменна става, както и заболяването
на ищеца от „псориазис вулгарис“.
Наред с това съдът съобрази вида на проведено лечение - първоначално под местна анестезия и
рентгенов контрол е направено закрито наместване на счупването на колянната
капачка, без вътрешна фиксация./епикриза от 25.01.2016 г./, впоследствие на 26.01.2016г.
е извършена операция чрез фиксация на счупването по метода „Вебер“ и са
поставени 2 серклажа, раната е зашита, поставена е превръзка и гипсова шина/епикриза
от 30.01.2016г./, а на 13.05.2016 г. е извършена операция, при която е
отстранена металната остеосинтеза от дясната колянна става./ерикриза от
15.05.2016/. Общият възстановителен период за ищеца е продължил 7
месеца/допълнително заключение на вещото лице - травматолог/. Съдът отчете,
обстоятелството, че през периода на лечение и възстановяване пострадалият е бил
зависим от грижите на близките си, а след операциите е провеждал процедури по
физиотерапия за възстановяване на мускулатурата/фактури № 00089/27.06.2016г., №
0000092/14.07.2016г. и №0000101/ 31.08.2016г. и касови бонове към тях/. Съдът
отчете типичните за механизма на катастрофата и операциите стрес и негативни
емоционални преживявания, които са се отразили така силно на психиката на пострадалия,
че същият е заболял от „псориазис вулгарис“. Към настоящия момент по тялото на ищеца е останал
надлъжен оперативен белег в областта на капачката на дясното коляно с дължина
15 см., дясната колянната става е със запазен обем на движение, болезнен в
крайните си фази, но върху предните страни на двете подбедрици и задните страни
на двете лакътни стави има псориатични плаки. Съдът съобрази, че ищецът е възстановен от
счупването на капачката и контузията на рамото. Според вещото лице –
травматолог, здравословното му състояние към настоящия момент е добро,
възстановителният процес е протекъл нормално, без усложнения, в рамките на
стандарните срокове за възстановяване от подобен вид увреждания, но от друга
страна, по делото бе установено, че по тялото му има псориатични плаки, а
псориазисът е нелечимо заболяване с хроничен характер, което ще съпътства ищеца
до края на живота му.
Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през 2016 г., съдът определи обезщетението за неимуществени
вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 50 000 лв., до който
размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от
80 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск за имуществени вреди:
С влязло в сила
определение от 05.02.2019г. този иск е върнат, на основание чл.129, ал.3, вр.
ал.1 от ГПК, поради което той не е предмет на делото.
По възражението за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца по отношение на
една от травмите- счупване на капачката на дясната колянна става, тъй като по
време на катастрофата не ползвал обезопасителен колан.
Възражението е неоснователно,
поради следните съображения:
Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.
По делото не са
ангажирани доказателства, чрез които да се установи дали ищецът по време на
катастрофата е бил с поставен обезопасителен колан, нито е установено дали
поставянето на колан би предотвратило счупването на капачето на дясната колянна
става, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху ответника, поради
което възражението остана недоказано.
По претенцията за присъждане на законна лихва:
Началният момент, от
който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетение за вреди, е
датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител
на увреждането. В случая дължимото от ответника обезщетение за забава следва да
се присъди от датата на настъпване на увреждането –23.01.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски за вещи
лица в размер на 112.50 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът
не присъжда на ответника разноски за адвокат, тъй като липсват доказателства
такива разноски да са заплатени. В хода на делото ответникът е защитаван от
юрисконсулт, само в последното съдебно заседание негов процесуален представител
е адокат Томова, която представи пълномощно, не и договор за правна помощ,
поради което по делото не е установено дали и какъв размер на адвокатско
възнаграждение е бил договорен, липсват и доказателства да е заплатено
адвокатско възнаграждение.
В
пренията по съществото на спора процесуалният представител на ответника е
поискал присъждане на адвокатско възнаграждение, не и на юрисконсултско
възнаграждение, като по този начин сам е избрал кои разноски да бъдат
възстановени, поради което съдът не се произнася относно разноските за
юрисконсулт./определение № 365/17.07.2017г. по ч.т.д. № 894/2017г. на ВКС, ТК,
първо отделение по сходен казус/.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.П.
***, основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение
в размер на 1831.25 лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, държавна такса в размер
на 2 000 лв. върху уважения иск, а на СГС – разноски за вещи лица в размера на 187.50
лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на Р.А.Б., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:*** – за адв.К., на основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, сумата от 50 000лв./обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди: счупване
на капачката на дясната колянна става, контузия на дясната раменна става, както
и заболяване „псориазис вулгарис“,
причинени в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.01.2016
г., по вина на водача на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № *******– А.А.Х., по време на действие на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2016
г до окончателното изплащане, като иска
в останалата част, до пълния предявен размер от 80 000лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Р.А.Б. да заплати на "З.к.
„Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 112.50 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА "З.к. „Л.И.“ АД да заплати на адв. П. Н.
К. ***, ЕГН **********, с адрес на кантората: гр.София 1303, ул.“******, партер,
офис 1, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение
в размер на 1831.25 лв., съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА "З.к. „Л.И.“ АД да заплати на
държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 2 000 лв., а на СГС
разноски за вещи лица в размер на 187.50 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :