№ 8672
гр. София, 20.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20231110101769 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД от
12.01.2023г., с която са предявени установителни искове срещу И. Ц. М. по чл.422 ГПК за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 36156/2022г. по
описа на СРС, 71 състав. за следните суми: 47,81 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода м.5.2019г. до м.5.2019г. за реално потребена
енергия, ведно със законната лихва от 04.07.2022г. до изплащане на вземането, 2,28 лв. –
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 09.06.2022г., ведно със законната лихва от
04.07.2022т. до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените по делото
разноски за държавна такса и юрк. възнаграждение. В исковата молба се признава
получаване на 29.112022г. на сума в размер от 33,55 лв. от длъжника.
При проверка по реда на чл.130 ГПК, съдът констатира, че част от исковите претенции за
установяване на вземания за главница са недопустими поради липса на правен интерес.
Установителният иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора, за установяване на вземането му
срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният
интерес от установяването на вземането срещу длъжника, е абсолютна процесуална предпоставка,
за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е
недопустим. С предявяване на този иск при подадено възражение от длъжника се цели да се
установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила на
пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява
пречка за влизането й в сила. Установителният иск по чл. 422 ГПК е допустим при наличие на
следните положителни предпоставки: издадена заповед за изпълнение; подадено в двуседмичен
срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и спазване на срока за
предявяване на установителен иск, за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за следните суми:
сумата 36,61 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., ведно със законна лихва за
1
период от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 8,33 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2019 г. до 09.06.2022 г., сумата 11,20 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2019 г. до 31.10.2019 г., ведно със законна лихва за период от 04.07.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 3,10 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за
дялово разпределение за период от 31.07.2019 г. до 09.06.2022 г., както и държавна такса в
размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
С разпореждане от 20.01.2023г. е обезсилена заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена на 31.08.2022г. по гражданско дело № 36156/2022 г. на Софийски
районен съд, 71 състав в частта за сумата от 11,20 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от 01.06.2019г. – до 31.10.2019г.; сумата от 3,10 лв. – мораторна лихва върху сумата
за дялово разпределение за период от 31.07.2019г. до 09.06.2022г.; законна лихва върху
сумата за дялово разпределение за периода от 04.07.2022г. до изплащане на вземането –
29.11.2022г. в размер на 0,5 лв.; сумата от 6,25 лв., представляваща ¼ от 25 лв. платена от
заявителя държавна такса и сумата от 12,50 лв., представляваща ¼ от 50 лв. присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
В производството по предявения на основание чл. 422 ГПК иск, ищецът претендира
установяване дължимостта на главница в размер на 47,81 лв. лв. и лихва за забава в размер на 2,28
лв.
С оглед изложеното претендирането на установяване на дължимостта на други вземания,
извън тези, предмет на издадената заповед по чл. 410 ГПК в производството по чл. 422 ГПК е
недопустимо, тъй като представлява подмяна на материално правната характеристика на
вземането. Предвид горното исковата молба в частта по предявения иск за установяване на
вземания за главница над сумата от 36,61 лв. до претендираните 47,81 лв. следва да се върне.
Издадената заповед по чл. 410 ГПК от 31.08.2022г. по ч.гр.д. № 36156/2022 г. на СРС,
71 състав следва да се обезсили за горницата над 2,28 лв. – мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 09.06.2022г. до 8,33 лв.
Така мотивиран и на основание чл.130 ГПК, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба в частта по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И.
Ц. М. искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземания за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. над
сумата от 36,61 лв. до претендираните 47,81 лв.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
31.08.2022г. по ч.гр.д. № 36156/2022 г. на СРС, 71 състав по отношение на мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 09.06.2022г. за горницата над 2,28 лв. до 8,33 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото в останалата част.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за
2
внесена държавна такса по сметка на СРС в размер от 25 лв., като при неизпълнение исковата
молба ще бъде върната.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Да се приложи препис от разпореждането по ч.гр.д. № 36156/2022 г. на СРС, 71 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3