М О Т И В И
на Присъда
№ 102,
постановена
на 25.06.2018г.
по НОХД № 95 от 2018 г. по описа
на СтРС.
Обвинението
против подсъдимия М.И.М.,
роден на *** г. в гр.
Стара Загора, живущ в гр. Стара
Загора, кв. „.….“ ,
ул. „…, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан,
ЕГН **********, е за това, че в
периода м.октомври 2016г.– м.март 2017г., включително, в гр. Стара Загора, след като
бил осъден с влязъл в сила съдебно-спогодителен
протокол от 18.04.2016 г.
по гр. дело № 647/2016 г. по описа на Районен съд - Стара Загора да издържа свой низходящ - малолетното
си дете С.М.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител С.Г.Т., ЕГН **********, с
определена ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, съзнателно не изпълнил
това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно шест
месечни вноски, всяка от които по 150 лева, с общ размер на неплатената сума 900 лева, като деянието е
извършено в условията на повторност- престъпление
по чл.183, ал.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
С Присъда от 06.11.2017г. по
НОХД № 1452 от 2017г. по описа на РС-Стара Загора, подсъдимият М. бил признат
за виновен, за това, че в периода м.
Ноември 2016г.- Март 2017г, включително, в
гр. Стара Загора, след като бил осъден
с влязъл в сила съдебно- спогодителен протокол от 18.04.2016г. по гр. дело № 647/2016г на Районен
съд-Стара Загора да издържа свой
низходящ-малолетното си дете С.М.М., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител -С.Г.Т., ЕГН **********, с
определена ежемесечна издръжка
в размер на 150
лева, съзнателно не изпълнил
това свое задължение
в размер на
повече от две месечни вноски,
а именно - шест месечни вноски, всяка
от по 150 лева, с общ размер на неплатената сума 650 лева,
като деянието било извършено в условията
на повторност- престъпление по
чл.183, ал. 4, във вр. с ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 НК, за което бил осъден на
ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез
поставяне на присъдата на видно място в сградата на Административното Бюро по настоящ
адрес. Със същият съдебен акт, подсъдимият М. бил признат за невинен частично и
оправдан, а именно по обвинението за неплащане на издръжка, дължима за месец
Октомври 2016г. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ години.
Срещу присъдата постъпила въззивна
жалба от подсъдимия и неговия защитник, с която се оспорват фактическите
констатации на съда относно признаването на подсъдимия за виновен и се иска
отмяна на постановения осъдителен съдебен акт.
С Решение от 08.01.2018г. по ВНОХД
№ 1266 от 2017г. по описа на ОС-гр.Стара Загора, въззивният съд отменил
обжалваната присъда изцяло и върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Представителят на Районна
прокуратура- гр.Стара Загора поддържа предявеното обвинение по отношение на
подсъдимия, с изключение обвинението за неплащане на издръжка за месец октомври
2016г., като сочи, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен за
съзнателно неизпълнение на задължението си, т.е. за неплащане на издръжка в
процесния период /с изключение на месец
октомври 2016г./ в общ размер на 750 лева Пледира на същия да бъде наложено
наказание “пробация”, включващо двете
задължителни мерки, за срок от около ДЕСЕТ месеца, като бъде наложена и
наказанието „обществено порицание”, което да бъде изпълнено по начина указан в
първоначалната присъда. В условието на евентуалност, ако съдът наложи наказание
„лишаване от свобода”, прокурорът предлага то да бъде в размер на три месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи за срок от три години, като
се наложи кумулативно и общественото порицание, с оглед съблюдаване правилото
да не влоши положението на подсъдимия при новото разглеждане на делото и при
отсъствие на протест срещу първоначалната присъда на районния съд, с която били
наложени именно такива по вид и размер наказания.
По
делото не бе конституиран частен обвинител. Такъв не бил конституиран и в
първоначалното първоинстанционно производство.
Подсъдимият
не се явява в съдебните заседания при разглеждане на делото, след като бил
редовно призован. Представлява се от упълномощен защитник, в чието присъствие
бе разгледано производството. Не се сочат нови доказателства, различни от
ангажираните в хода на наказателното производство до момента.
Защитникът
пледира за признаване на подсъдимия за невинен и оправдаване изцяло по
предявеното му обвинение, а в условието на евентуалност, ако съдът намери
обвинението за доказано, да му бъде наложено наказанието „пробация”, с двете задължителни мерки за срок от ШЕСТ месеца,
предвид изложените от защитата смекчаващи отговорността обстоятелства.
От събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимият М.М. бил осъждан, като влияние върху правната
квалификация на настоящото му деяние оказва последното му осъждане, както следва:
С Присъда по НОХД № 1005/2014г. по
описа на РС- Стара Загора за деяние по чл.183,
ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация“ с проба-ционни мерки
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и
„Задължителни периодични срещи
с пробационен служител“. Присъдата влязла в
сила на 30.10.2014г и от изтърпяване
на така наложеното наказание до осъществява-нето на деянието, за което
подсъдимият М. бил предаден на съд по
настоящото производство, не са изтекли 5 години. Това обстоятелство предпоставя
квалифициране на процесното престъпление, като такова извършено в
условията на повторност по
смисъла на чл.28,
ал.1 от НК.
Подсъдимият М.И.М. и свидетеля С.Г.Т. са бивши съпрузи, като бракът им
бил прекратен през 2007г, при което родителските права върху малолетната им
дъщеря С.М.М. (р. на 05.10.2004г) били
възложени на свидетеля С.Т., а подсъдимият М. бил осъден да заплаща месечна
издръжка. Със съдебно-спогодителен
протокол от 18.04.2016г по гражданско дело
№ 647 от 2016г по
описа на Районен съд- гр.Стара Загора, влязъл в сила на
същата дата, размерът
на дължимата от подсъдимия М. издръжка бил увеличен на 150
лева месечно, платими чрез свидетеля С.Т. в качеството и на законен представител на малолетната С.М.. Така
присъдената издръжка подсъдимият М. заплащал редовно до месец юли 2016г, включително.
След това, подсъдимият забавил плащанията за следващите месеци, като на 05.01.2017г. М. платил сумата от 300/триста/
лева, с което заплатил издръжката
дължима за месеците август и септември 2016г. Видно от показанията на свидетеля
С.В.Г., за месец октомври 2016г. подсъдимият М. платил дължимата сума от 150
лева, но не бил съставен документ /разписка/ за предаване на сумата, тъй като
това се случило на панаира. След
което не последвали
нови плащания. На 05.11.2016г. М.
платил сумата от 100 лева за издръжка за периода месец ноември 2016г., за което
била съставена разписка за получаване /предаване/ на тази сума, подписана от
свидетеля С.Г.Т.. При това положение, останала неплатена част от дължимата
издръжка за този месец- ноември 2016г., а именно в размер на 50 лева. Подсъдимият
не заплатил освен частичната вноска за месец ноември 2016г. / с дължим остатък
50 лева/, също така и издръжката за следващите месеци декември 2016г., януари
2017г., февруари 2017г. и март 2017г.. С други думи, подсъдимият не платил
четири цели месечни вноски по 150 лева, както и частичната вноска за месец
ноември 2016г. или дължал общо 650 лева издръжка за процесния период.
В
съответствие с принципа на непосредственост, в настоящото второ по ред
първоинстанционно съдебно производство, бе назначена съдебно-почеркова експертиза,
с оглед оспорване на авторството на подписа съдържащ се на разписка от
05.11.2016г. от страна на свидетеля С.Г.Т., както и авторството на текста
изписан в този частен документ, за които лицето заяви, че не са изписани от нея
/протокол съдебно заседание от
19.03.2018г. по НОХД № 95 от 2018г.
на РС-Стара Загора/. Пред съда, лицето заяви, че подписът на тази разписка
не е неин. Също така, според изявлението на законния представител на детето,
майката не е попълнила и саморъчно изписания текст в разписката. Видно от
заключението на вещото лице И.И., обективирано в протокол № 245 от 04.05.2018г.
саморъчно изписания текст относно датата- 05.11.2016г., цифрата 100 и месеца-
ноември са попълнени от подсъдимия М., но подписите за получена издръжка в
размер на 100 лева за този месец / срещу
датата на разписката и срещу реквизита подпис/, били положени именно от
свидетеля С.Т..
През
месец юни 2017г., в деня преди съдебно заседание по НОХД № 1452 от 2017г. по описа на РС-Стара Загора,
проведено на 07.06.2017г. подсъдимият М. платил на свидетеля С.Т. обща дължима
сума за издръжка в периода от декември 2016г. до март 2017г. включително, както
и за месеците април и май 2017г., като издръжката за последните два месеца-
април и май 2017г. не са предмет на настоящото производство, защото не са
включени в предявеното обвинение на подсъдимия.
Горната
фактическа обстановка се възприе за установена по несъмнен начин от
събраните в хода на наказателното производство доказателства, а именно
прочетените по реда на чл.281,
ал.1, предл.2-ро, т.5 от НПК показания на свидетелите С.Г.Т. и С.В.Г., дадени пред друг състав на
съда при предходното разглеждане на делото,
донакъде и от обясненията на подсъдимия, прочетени в хода на това производство
по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК, които били дадени също пред друг състав на
съда, които бяха прочетени предвид факта, че в настоящото производство
подсъдимият не се яви и бе разгледано в негово отсъствие. Също така и от
писмените доказателства приложени в хода на наказателното производство, установяващи
плащания на издръжка, заключението на съдебно- почерковата експертиза на вещото
лице И.И., прието в хода на последното съдебно производство, както и
протоколите и другите писмени доказателства, приложени по досъдебно производство № 100/2017г. по описа на Първо Районно
управление при ОД на МВР – гр.Стара Загора,
имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото: Постановление на
Районна прокуратура – Стара Загора за образуване на досъдебно производство от 10.02.2017
г.; жалба от С.Г.Т. от 21.12.2016 г.; заверено копие на удостоверение за
раждане от *** г.; заверени копия на разписки за получена издръжка – 4 бр. на един
лист; заверено копие на изпълнителен лист № 647 от 16.05.2016 г. по гр.дело №
647/2016 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; протокол за предупреждение
от 06.01.2017 г.; копие на заповед № 10/20.10.2016 г. за прекратяване на
трудово правоотношение; копие на платежно нареждане от 15.08.2016 г.;
медицинска документация на М.И.М. – 6 листа; заглавна страница на рецептурна
книжка на хронично болен М.И.М. – 2 листа; експертно решение № 2586/02.11.2016
г.; копие на удостоверение на М.И.М. от ИППМП „Д-н Нанев” ЕООД, изх. №
8955/14.11.2016 г.; епикриза по ИЗ № 16739/2016 г. от УМБАЛ „Проф. д-р Ст.
Киркович” АД; епикриза по ИЗ № 16225/2016 от Клиника по кардиология при УМБАЛ
„Проф. д-р Ст. Киркович” АД; постановление за привличане на обвиняем от
07.04.2017 г.; заверено копие на разпореждане № ********** *** за отпускане на
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 06.03.2017 г.; заверено
копие на разписка за получена издръжка за м.ноември 2016 г.; протокол от
18.04.2016 г. по гр.дело № 647/2016 г. по описа на Районен съд – Стара Загора;
справка от Дирекция „Бюро по труда” – Стара Загора, рег. № 10-09-12-368#1/08.03.2017 г. ведно със служебна
бележка от Агенция по заетостта, изх. № 108/08.03.2017 г.; искане и справка за
съдимост, рег. № 519/15.02.2017 г.; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние; протокол за предявяване на разследване от
10.04.2017 г.
Съдът принципно кредитира
с доверие показанията на свидетелите прочетени в хода на съдебното
производство. Не се кредитират с доверие показанията на свидетеля Т. досежно
оспорване на факта, че получила издръжка за месец ноември 2016г. в размер на
100 лева.Това обстоятелство, се установява от факта, че лично тя се подписала
на две места в разписката за получаване на тази сума и то на датата
05.11.2016г. Според съда няма съмнение, че тя била наясно кога и каква сума
получава, защото единият подпис бил положен срещу датата на документа, а
другият в неговия край, след описване на предоставената сума от 100 лева. С
доверие се кредитират показанията на свидетеля С.Г., относно заявеното от нея,
че издръжката за месец октомври 2016г. била платена, на панаира през
съответната година, но не бил съставен документ. Тези показания кореспондират и
на обясненията на подсъдимия, че платил месечната издръжка за този месец. Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия, че бившата му съпруга попълнила сумата
в разписката, поради което било записано, че за ноември 2016г. й дал 100 лева,
а според заявеното в неговите обяснения пред друг съдебен състав предоставил
пълния размер на издръжката- 150 лева /протокол
съдебно заседание от 07.06.2017г. по НОХД № 1452 от 2017г. на РС-Стара Загора/.
Както вече бе отбелязано, от приетото и неоспорено заключение на вещото лице
става ясно, че текстът включително посочване на сумата „100” отбелязан върху
разписката за този месец бил изпълнен от подсъдимия, поради което се
опровергават неговите твърдения, че той бил дал цялата сума, но бившата му
съпруга отбелязала, че платил само 100 лева.
Съгласно чл.68 от ЗЗД, ако местоизпълнението не
е определено от закона, договора или естеството на задължението, изпълнението
трябва да се извърши при паричните задължения – в местожителството на кредитора
по време на изпълнение на задължението, а такова в случая е гр. Стара. Загора, където е
местоживеенето на детето, съвпадащо с това
на майката /съгласно СК и съдебното решение/.
Предвид гореизложеното, съдът счита за установено
по несъмнен начин, че подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав по чл.183,
ал.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК.,тъй като по описания начин с деянието си, през периода м.ноември
2016 г.
– м.март 2017 г.,
включително, в гр. Стара Загора, след като е
бил осъден с влязъл в сила съдебно-спогодителен
протокол от 18.04.2016 г.
по гр. дело № 647/2016 г. по описа на Районен съд - Стара Загора да издържа свой низходящ - малолетното
си дете С.М.М., ЕГН **********,
чрез нейната майка и
законен представител С.Г.Т., ЕГН **********,
с определена ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, съзнателно не изпълнил
това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно – четири цели месечни вноски
– за периода от м.декември 2016
г. до м.март 2017 г. включително, всяка от които по 150 лева,
както и частична месечна издръжка за м.ноември 2016 г. с дължим остатък от
50 лв., с общ размер на неплатената сума 650 лева, като деянието е извършено в
условията на повторност.
С оглед коментираното в
обстоятелствената част за плащане издръжката за м.октомври 2016г., което бе
установено както от обясненията на подсъдимия, така и от подкрепящите ги
показания на свидетеля С.Г., съдът намира, че подсъдимият изпълнил в срок това
си законово задължение, поради което не е извършил престъпление за посочения
месец. При тези констатации, с присъдата лицето бе признато за невинен по
обвинението за неплащане на издръжка през месец октомври 2016г. и оправдано в
тази част на обвинението. Наред с това, според съда не се доказа плащането на
сумата от 100 лева за част от дължимата вноска за месец ноември 2016г. да
станало на по-късен етап, т.е. през юни 2017г., поради което да било извършено
престъпление и досежно неплащане на цялата месечна вноска за издръжка през
месец ноември 2016г. Вярно е, че прочетените свидетелски оказания на свидетеля С.Т.
установяват по-късно плащане /в деня
преди съдебното заседание на 07.06.2017г. на издръжките за периода от месец
декември 2016г. до месец март 2017г., както и за два други месеца, невключени в
предмета на делото /април и май 2017г./, но видно от тези показания,
свидетелят не заявява, че подсъдимият платил тогава и сумата от 100 лева за м.ноември
2016г. Следователно, датата съдържащата се на частния документ /разписка/, за
получаване на тази сума на 05.11.2016г. не се опровергава от показанията на
свидетеля прочетени в хода на съдебното следствие, нито са налице други
доказателства оборващи констатацията, че парите били предадени на 05.11.2016г.
При това положение, съдът намира, че подсъдимият не изпълнил задължението си
плащане само на част от дължимата месечна издръжка през ноември 2016г., поради
което с присъдата го призна за виновен, че не частично не изпълнил задължението
си да плати месечна издръжка за месец ноември, като дължи остатък за този месец
в размер на 50 лева. Обобщено, дължимата от подсъдимия издръжка за периода на
обвинението възлиза в общ размер на 650 лева. Ето защо, на основание чл.304 от НПК лицето бе оправдано и за разликата от тази сума до посочената в
обвинителния акт сума в размер на 900 лева. По този начин, съдът се съобрази и
с основния принцип в наказателния процес да не се влошава положението на
подсъдимия, защото въззивното производство било инициирано само по жалба на
подсъдимия и неговия защитник, а с първоначално постановената присъда
подсъдимият бил оправдан за неизпълнение на задължението за издръжка през месец
октомври 2016г., като бил признат за дължима издръжка в общ размер на 650 лева.
Следователно, ако бъде признат за виновен с посочване на период и за м.октомври
2016г., за което бил оправдан и в която част не бил подаден протест на
прокурора, както и ако бъде признат за виновен за неплащане на издръжка в общ
размер повече от 650 лева, при положение, че това били осъдителните констатации
на предходния съдебен състав и при липсата на протест и в тази част, също би се
влошило положението на подсъдимия, поради което при така очертаните параметри
на осъждането на подсъдимия, съдът счита, че е спазен и принципа да не влошава
положението на подсъдимия, без наличието на съответен протест, обективиращ
искане за това.
Както по-горе бе посочено, от изтърпяване
на наказанието пробация по предходното осъждане за неплащане на издръжка, до
периода на осъщественото процесно деяние не са изтекли 5 години, съгласно
чл.30, ал.1 от НК, поради което не е налице основание за отпадане приложението
на чл.28, ал.1 от НК и деянието било извършено в условията на повторност.
Според съда, деянието било извършено
от подсъдимия виновно, при форма на вината- евентуален
умисъл. Същият съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
неговите общественоопасни последици и допуснал /съгласил се е/ с настъпването
на тези последици.
Същността на издръжката е да задоволява
ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат
от личните си имущества. Издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в полза на което е присъдена. По делото липсват доказателства за
наличието на обективни причини, поради които родителят не би могъл обективно да
заплаща издръжка на детето си, например по здравословни причини. Задължението
на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
не навършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на
родителското алиментно задължение. Тя е най-важният случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за
особени грижи към децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича
от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост
обуславя специфичният режим на задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най –
обременителното за подсъдимия е задължението му, което като не изпълни, влече
след себе си наказателна отговорност.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата принципа в наказателноправната ни
система- ПРИНЦИПА на ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ
и ПРИНЦИПА на
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на нака-занието.
Съгласно първият принцип в
специалния текст на НК се предвижда наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” до ДВЕ
ГОДИНИ или „ПРОБАЦИЯ, както и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.
Съгласно втория принцип-
за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, по смисъла
на чл.54 НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства- факта, че подсъдимият
платил по-голяма част от процесното задължение, както и здравословното му
състояние- освидетелстван от ТЕЛК със 70% трайно намалена работоспособ-ност,
съответно затрудненото му материално положение.
Отегчаващо отговорността обстоятелство – не е налице.
Съдът прие, че за престъплението по чл.183,
ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК следва да наложи наказание по втората алтернатива, предвидена в
закона, а именно „ПРОБАЦИЯ”, включващо пробационните марки, както
следва: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, с
периодичност 2 /два/ пъти седмично, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА, като наложи наказанието при наличие на посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства. Според съдебният състав, целите на
наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК, а именно индивидуалната и
генералната превенция биха се постигнали именно с налагането на такова по вид и
размер наказание, тъй като същото би позволило на подсъдимия да полага труд, от
който да реализира доходи, респективно да изплаща дължимата издръжка на детето
си. В този смисъл, според съда наказанието „ПРОБАЦИЯ” би поправило и превъзпитало
дееца към спазване на законите и добрите нрави, съответно към плащане на
дължимата издръжка занапред, респективно би въздействало предупредително спрямо
другите членове на обществото. Със съдебния акт, на основание посочените
разпоредби на закона бе наложено и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание”, което
законодателят предвижда наред с основното наказание /лишаване от свобода или пробация/. Съдът постанови това кумулативно
наказание да бъде изпълнено, чрез
излагане на настоящия съдебен акт в административното бюро по настоящия адрес на подсъдимия.
С определяне наказанията на
подсъдимия, които са обсъдени по-горе, по никакъв начин не се влошава
положението на дееца, тъй като при предходното разглеждане на делото, на лицето
било наложено условно наказание лишаване от свобода в размер на три месеца,
чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от три години. Както е
известно, съгласно системата на наказанията обективирана от нормата на чл.37 от НК наказанието „пробация” е по-леко, в сравнение с наказанието „лишаване от
свобода”, поради което макар двете задължителни пробационни мерки да са
наложени с присъдата за срок от 8 месеца, с оглед тежестта на наказанията,
систематизирана от законодателя, пробацията
винаги е по-леко наказание спрямо наказанието лишаване от свобода, дори последното да било наложено за минималния
възможен срок от 3 месеца.
С оглед изхода от делото, в тежест на
подсъдимия бяха възложени направените в хода на делото разноски. С присъдата М.М.
бе осъден да заплати по сметка на съда, в полза на съдебната власт сумата в общ размер на 642.40 лв. (шестстотин
четиридесет и два лева и 40 ст.), включващо възнаграждението на вещото лице,
платено за приетото заключение по НОХД № 1452/2017 г., както и за заключението,
прието по настоящото НОХД № 95/2018 г. – и двете по описа на Районен съд –
Стара Загора.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: