РЕШЕНИЕ
№…..
гр. Добрич, 07.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание на четвърти
юли две хиляди и единадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Г.Х. *** по описа на ДРС за 2011 г., докладвано от районния
съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.232 ал.2 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано
е след изпращането за разглеждане от ДОС по подсъдност на ДРС на исковите
претенции на К.Н.И. с ЕГН ********** *** срещу ...ЕООД със седалище и адрес на
управление град Д., ул.... №..., представлявано от Д. К. Ш., по чл.232 ал.2 от
Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 9126 лева,
представляваща неплатена наемна цена за периода април – август 2009 г. по
договор за наем от 29.08.2008 г. (за ползването на работилница със застроена
площ от 912 кв.м. и силажни ями с площ от 2443 кв.м., намиращи се в с. Ж., общ.
Г. Т.), за което са издадени фактура №11/07.05.2009 г. (по която остатъкът от
дължимата сума е в размер на 1074 лева), фактура №12/01.06.2009 г., фактура
№14/16.07.2009 г., фактура №15/17.08.2009 г. и фактура №18/02.09.2009 г.,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба
пред ДОС (03.08.2010 г.) до окончателното плащане, както и по чл.86 от Закона
за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 1100 лева,
представляваща законната лихва върху посочените по-горе суми за периода от настъпването на тяхната
изискуемост до датата на подаването на исковата молба. В исковата си молба ищецът
сочи, че е предоставил под наем на ответника процесните обекти, като в
изпълнение на договора са били двустранно подписани 5 фактури; ищецът е
изпълнил задълженията си по договора, а ответникът не е заплатил дължимите суми;
с нотариална покана от 22.07.2010 г. ответникът е бил поканен да заплати на
ищеца сумите по процесните фактури, както и лихвите за забавата при тяхното
плащане, но не го е направил; настоява се за уважаване на предявените искове и
присъждане на направените по делото разноски.
В
законоустановения едномесечен срок е получен отговор от ответника, в който се
сочи, че наемната цена не е дължима, защото ищецът не е изпълнил задължението
си като наемодател да предостави на ответника за временно и възмездно ползване
наетите недвижими имоти.
В последното съдебно заседание ищецът чрез
своя процесуален представител е посочил, че предявените искове са основателни в
съответствие с изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза;
претендира се заплащането на направените съдебно – деловодни разноски - държавната
такса от 4 % върху цената на разгледаните искове; от представените по делото
писмени доказателства става ясно, че направените от ответната страна възражения
за прихващане с подобрения в имотите са неоснователни, защото посочените от
ответника подобрения не касаят процесните имоти, а други имоти съгласно аналитичните
ведомости; претенциите за подобрения върху процесните силажохранилища, евентуално
за прихващане на дължимите наемни вноски, противоречат на чл.9 от Раздел ІV на
сключения договор, според който всички подобрения и текущи ремонти върху имотите
са за сметка на наемателя - ответник по делото; затова исковете за заплащане на
дължимия наем, който е установен с подписани и приети фактури, както и лихвите
съгласно неоспорената в тази част съдебно – счетоводна експертиза, се явяват
доказани и основателни до претендираните размери; настоява се за уважаване на
предявените искове за неплатени наемни цени, за лихвите до установената в заключението
част от 1025.43 лева и присъждането на държавната такса за завеждането на
делото в частта на процесните искове.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявените искове по чл.232 ал.2 и чл.86 от ЗЗД са процесуално допустими.
Разгледани
по същество, предявеният иск по чл.232 ал.2 от ЗЗД е основателен, а предявеният
иск по чл.86 от ЗЗД е частично основателен.
От представения
и приобщен като доказателство по делото договор за отдаване под наем от 29.08.2008
г. се установява, че на същата дата между страните по делото е бил сключен едногодишен
договор за отдаване под наем (до 01.09.2009 г.) на процесните недвижими имоти (работилница
със застроена площ от 912 кв.м. и силажни ями с площ от 2443 кв.м., намиращи се
в с. Ж., общ. Г. Т.) с уговорена месечна наемна цена в размер на 0.50 лева на
кв.м. без ДДС (0.60 лева на кв.м. с ДДС); в чл.9 от споразумението е уговорено наемателят
да поеме за своя сметка разходите по управлението, стопанисването, поддържането
и текущите ремонти на имота. Спорният въпрос по делото е дали наемодателят е
предоставил за реално ползване на наемателя процесните имоти. Реалното ползване
на имотите от ответника се установява освен от заключението на вещото лице по допуснатата
по делото съдебно – счетоводна експертиза (според която процесните задължения
за заплащане на наемни вноски са посочени в счетоводството на ищеца като
вземания от клиенти, а при ответника като задължения към доставчик; фактурите
са двустранно подписвани всеки месец, което означава, че през този период
договорът е изпълняван от страна на наемодателя), така и от ангажираните от
ищеца и разпитани в съдебното заседание на 28.02.2011 г. свидетели В. Н.Н. и И.
К. Ш., а дори и от водените от ответника
Г. Р. И. и Р. И. М. (които посочват, че процесните имоти дълго време,
включително и през спорния период, са използвани от ответното дружество). Безспорно
през периода април 2009 г. – август 2009 г. в отношенията между страните ищецът
се е легитимирал като собственик на процесните недвижими вещи, което става ясно
както от подписания между страните договор за наем, така и от записванията в
счетоводствата на двете страни по делото. Затова по категоричен начин се
установява наличието на реално наемно правоотношение между страните по договора
за наем през периода от април 2009 г. до август 2009 г. Ответникът не е
ангажирал доказателства за заплащането на наема за същия период (с изключение
на 939 лева от дължимите 2013 лева за месец април 2009 г., което не се оспорва
от ищеца). От двустранно подписаните от страните фактури се установява
дължимостта на сумата от 1074 лева по фактура №11/2009 г. (част от наема за
април 2009 г.), 2013 лева по фактура №12/2009 г. (наем за май 2009 г.), 2013
лева по фактура №14/2009 г. (наем за юни 2009 г.), 2013 лева по фактура №15/2009
г. (наем за юли 2009 г.) и 2013 лева по фактура №18/2009 г. (наем за август
2009 г.), която се подкрепя от приетата в съдебното заседание на 28.02.2011 г. съдебно
– счетоводна експертиза (тези суми са посочени при ищеца като вземания от
клиенти, а при ответника – като задължения към доставчик). Следователно ответникът
трябва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9126 лева, заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба пред ДОС
(03.08.2010 г.) до окончателното плащане.
С оглед изхода от спора по главния иск основателен
до посочения от вещото лице размер от 1025.43 лева е предявеният иск за
заплащане на законната лихва върху неплатените наемни вноски за периода от
тяхната изискуемост до датата на подаването на исковата молба (03.08.2010 г.),
като за разликата от 1025.43 лева до първоначално предявения размер от 1100
лева искът е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Заключението на вещото
лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза е прието в тази част без
възражения както от ищеца, така и от ответника.
В Определение №173/28.04.2011 г. по
търговско дело №156/2010 г. по описа на ДОС изрично е посочено, че по
компетентност на ДРС се изпращат единствено исковете на К.Н.И. *** за заплащане
на сумата от 9126 лева, представляваща неплатена наемна цена до договора за
наем, както и за заплащане на сумата от 1100 лева, представляваща обезщетение
за вредите от неизпълнението на главното парично задължение за времето на
забавата. Направеното с отговора на ответника възражение за прихващане е
оставено за разглеждане в производството по търговско дело №156/2010 г. и е
обсъдено при постановяването на Решение №65/28.04.2011 г. по търговско дело
№156/2010 г. по описа на ДОС. Все пак може да се отбележи, че от приложените на
лист 35 – 39 от делото писмени доказателства за осъществяването на посочените
във възражението строително – ремонтни дейности се установява, че същите са
извършени през периода 30.07.2008 г. – 29.08.2008 г., т.е. преди сключването на
процесния договор за наем между страните на 29.08.2008 г.; на това се дължи и
различието между посочените във възражението суми и отразените в заключението
на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза (“разходи за ремонт на пътя
на кравефермата и силажните ями”, които са фактурирани през периода 30.09.2008
г. – 06.11.2008 г. и са на стойност от 30691.45 лева), както и с посочените в
заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза (където са
отразени изпълнени строителни работи за процесните имоти на стойност от 62325.67 лева без посочване на периода на
тяхното извършване).
На ищеца трябва да бъдат присъдени
претендираните съдебно-деловодни разноски в размер на внесената и поискана за
уважената част от исковете държавна такса, т.е. за сумата от 406.06 лева.
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...ЕООД
със седалище и адрес на управление град Д., ул.... №..., представлявано от Д. К.
Ш., да заплати на К.Н.И. с ЕГН ********** *** следните суми: 1) 9126 (девет
хиляди сто двадесет и шест) лева, представляваща неплатена наемна цена за
периода април – август 2009 г. по договор за наем от 29.08.2008 г. (за
ползването на работилница със застроена площ от 912 кв.м. и силажни ями с площ
от 2443 кв.м., намиращи се в с. Ж., общ....), за което са издадени фактури
№11/07.05.2009 г. (по която остатъкът от дължимата сума е в размер на 1074 лева
от наема за месец април 2009 г.), фактура №12/01.06.2009 г. (за сумата от 2013
лева – наем за месец май 2009 г.), фактура №14/16.07.2009 г. (за сумата от 2013
лева – наем за месец юни 2009 г.), фактура №15/17.08.2009 г. (за сумата от 2013
лева – наем за месец юли 2009 г.) и фактура №18/02.09.2009 г. (за сумата от
2013 лева – наем за месец август 2009 г.), заедно със законната лихва върху нея
от датата на подаването на исковата молба пред ДОС (03.08.2010 г.) до
окончателното плащане. 2) 1025.43 лева (хиляда двадесет и пет лева и
четиридесет и три стотинки), представляваща законната лихва върху посочените в
т.1 суми за периода от настъпването на тяхната изискуемост до датата на
подаването на исковата молба (03.08.2010 г.), като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 1025.43 лева до първоначално претендираната сума от 1100 лева. 3) 406.06
лева (четиристотин и шест лева и шест стотинки), представляваща направените
съдебно – деловодни разноски по гр. дело №2653/2011 г. по описа на ДРС (заплатена
държавна такса) съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: