№ 653
гр. Велико Търново , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110100137 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД
Ищецът И. Н. И. твърди, че на 12.04.2016 г. е дал на ответника в заем
сумата от 100 лева , която следвало да се върне до 1.10.2020 г. Твърди, че на
падежа заема не е върнат и моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 100 лева главница, ведно със законна лихва от подаване на иска до
окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание се
явява лично и с пълномощника си адв.Ч. от ВТАК.Поддържа претенцията .
Ответникът Х. А. Д. е депозирал в срок отговор на исковата молба , с
който оспорва иска. Твърди, че е взел сумата през 2016 година , но като аванс,
който впоследствие му бил удържан от възнаграждението. Заявява, че по
това време е работел в кооперацията като тракторист на граждански договор.
Сочи, че през 2020 г. ищецът започнал да му иска тези пари, като твърди, че
има дописвания в ордера относно името, срока за плащане и счита, че
неправомерно е злоупотребено с личните му данни. В съдебно заседание се
явява лично. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
1
По делото са приети разходен касов ордер в оригинал съдържащ името
на ищеца, името адреса и ЕГН на ответника , дата 12.04.2016 г., „за аванс с
връщане“, сума - 100 лева , като е изписано, че сумата е получена в заем от Х.
А. Д. от И. Н. И. и ще върне сумата до 1.10.2020 г. Положени са два подписа.
Ордерът приложен от ответника съдържа само името му, населеното място-
с.Павел, посочена е сума от 100 лева за „аванс с връщане“. Ордерът съдържа
един подпис . Приет е трудов договор №41/15.09.2011 г. установяващ трудово
правоотношение между ответника и ЗК „Зора-06“ с.Павел за извършване на
механизирани обработки на почвата при подготовката на есенна сеитба и
заповед № 47/10.10.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение
поради завършване на определената работа. Приети са ведомости за заплати
от м. септември и октомври 2011 година относно извършено плащане на
трудовото възнаграждение на ответника. В съдебно заседание ищецът
обясни, че е дал пари на ответника в лично качество, за да му помогне за
разходите. Не отрича, че ордера, на който пише само „аванс и връщане“ му е
познат и че той го е допълнил с другите данни , като дописването станало
същата година, може би десет дни след първоначалното написване. Излага,
че ответникът не е работил на граждански договор по това време и счита, че
аванс и заем в случая са едно и също понятие. Написал аванс по инерция и не
си спомня дали въобще е давал на ответника дописания от него ордер.
Ответникът заяви, че е взел сумата от 100 лева, но като аванс за труда, който е
полагал по граждански договор от кооперацията. Посочи, че е обработвал
земята до около 20.07.2016 г. и когато направил първите обработки през м.
май, парите му били удържани от заплатата. Твърди, че не е взел парите като
заем от Илия, а като аванс от кооперацията. Не оспорва, че е работил по
трудов договор през 2011 година и че трудовите му възнаграждения тогава са
платени. Не оспорва, че на 11.04.2016 г. е взел 300 лева, а на другия ден-100
лева, но като аванс. Твърди, че ищецът му връчил дописания ордер през
м.юли 2020 година.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Искът е процесуално допустим , депозиран от процесуално
легитимирано лице пред надлежния съд. По същество е неоснователен.
2
Според разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещ от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е неформален, реален , комутативен
– правните последици настъпват с предаването на паричната сума , като за
заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщането
и в дадения размер. Договорът се счита сключен при постигането на
съгласие между страните и предаването на заетата сума, като писмена форма
се изисква само ако стойността е над 5000 лева. При реалния характер на
договора предоставянето на заетата сума с поемането на задължение за
нейното връщане е съществен елемент от договора, подлежащ на доказване.
От горното следва задължението на ищеца пълно и главно да установи
елементите от договора за заем, от който произтичат претенциите му –
съгласие между него и ответника за предаване от заемодателя на парична
сума в размер на 100 лева на заемателя срещу насрещното задължение поето
от него за връщане на заетата сума до 1.10.2020 година, както и реалното
предаване на паричната сума. Доколкото ищецът търси изпълнение от
ответника и сочи изгодни за него факти от приложения разходен касов ордер
доказателствената тежест лежи върху него , а ответникът следваше да
установява наведените правоизключващи възражения именно, че е получил
сумата на друго основание. Събраните по делото доказателства релевантни
за спора водят до извод за неоснователност на исковата претенция. По делото
безспорно се установи , че на 12.04.2016 година ответникът е получил сумата
от 100 лева, за което е подписал разходен касов ордер. Този разходен касов
ордер е представен в два варианта- от ответника, с изписано в него само
името му , сума от 100 лева , основание „аванс и връщане“ и подпис, като
ответникът не отрича, че е получил 100 лева на 12.04.2016 г. от ищеца и че е
подписал ордера. Документът, който представя ищеца и с който доказва
правото си е дописан, като е допълнено името на ищеца, датата-12.04.2016 г.,
ЕГН на ответника, а след изписаната словом сума сто лева е дописано: „която
сума Х. А. Д. е получил в заем от И. Н. И. с ЕГН … и ще върне сумата до
01.10.2020 г“. Положен е освен подписа на ответника и този на ищеца- броил
сумата и съставил документа. Ответникът категорично оспорва основанието,
на което е получил сумата като изтъква, че е работил в кооперацията на
граждански договор , а парите са му дадени от ищеца-тогавашен председател
3
на кооперацията като аванс срещу работата, която е извършвал-
механизирана обработка на почвата, както и че сумата му е удържана от
заплащането при приключване на първите обработки на земята през м. май.
Изтъква, че дописаният ордер е видял за пръв път през 2020 година. Ищецът
отрича ответникът да е работил на граждански договор в кооперацията през
2016 г. и излага, че отношенията на ответника с кооперацията са приключили
с прекратяването на трудовото му правоотношение през 2011 година, за което
прилага документи. Сочи, че е дал заема в лично качество, а не като
представител на кооперацията. Не отрича , че е дописал ордера , но изтъква,
че за него аванс или заем в конкретния случай е едно и също понятие.
Приложените документи относно трудовото правоотношение на ответника с
кооперацията са ирелевантни за спора , тъй като касаят период през 2011
година. В действителност ответникът не представи доказателства, че е
работил по граждански договор в кооперацията през 2016 година , на което
основава правоизключващото си възражение за недължимост на сумата.
Въпреки това иска се явява неоснователен, тъй като ищецът от своя страна не
проведе дължимото пълно и главно доказване на един от съществените
елементи от фактическия състав на договора за заем - съгласието постигнато
между двете страни относно основанието, на което се дава паричната сума-
като заем. Единственото доказателство ангажирано от ищеца, на което
основава претенциите си- процесният разходен касов ордер не се цени от съда
като годен документ, установяващ уговорките между страните, поради
извършените в него дописвания от страна на ищеца, много след като ордерът
е бил подписан от ответника в различен вариант.Освен, че не са необходими
специални знания, за да се установят тези дописвания ищецът не отрече , че
ги е направил поне десет дни след като ответникът е подписал документа,
който има коренно различно съдържание и не си спомни да е представил
дописания тогава документ на ответника. Обясненията на ищеца, че
понятията аванс и заем в случая са идентични не се възприемат от съда, тъй
като авансът е предварително плащане като част от трудово възнаграждение
срещу положен труд или извършване на някаква дейност или услуга, или при
плащане на стока или услуга преди договорения падеж и не носи
характеристиката на заема, при който както бе споменато по- горе
насрещната престация е именно връщането на заетата сума или вещ от същия
вид, количество и качество. Ищецът оборва сам себе си като изтъква, че е
4
давал хиляди левове / по 150000 лева на година/ като аванс, рента, заем или
друго, тоест той като длъжностно лице какъвто е бил по това време
/председател на УС на кооперация/ следва да прави разлика между аванс и
заем. При направеното от ответника оспорване ищецът не доказа един от
основните елементи на договора за заем- постигането на съгласие между
страните за сключването му, както и предаването на сумата от 100 лева
дадена в заем срещу задължението и за връщане на 1.10.2020 година.
Споменатите дописвания извършени от ищеца , за които той не отрича, че не
са извършени пред ответника и не си спомня да го е уведомил за това
категорично сочат липсата на съгласие от страна на ответника относно
поемане на задължение за връщане на сума , дадена му в заем, а не като аванс
срещу работа, както той твърди. Липсата на съгласие между страните води до
извода, че договор за заем между страните не е сключван , тъй като
ответникът не е удостоверил с подписа си, че е запознат с цялото съдържание
на дописания от ищеца ордер, а други доказателства представени от ищеца
няма. Ищецът не доказа пълно и главно основанието на претенцията си ,
поради което иска се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли. Отхвърлянето на главния иск води до отхвърляне и на акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. При този изход на делото
разноски на ищеца не се дължат, а ответникът не претендира да е направил
такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. И. с ЕГН ********** от ***** иск по
чл. 79, вр. с чл. 86 от ЗЗД срещу Х. А. Д. с ЕГН ********** от ****а
заплащане на сумата от 100 /сто/ лева, представляваща главница по договор
за заем от 12.04.2016 година , ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба -13.01.2021 г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС, чрез ВТРС в
5
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6