НОХД № 595/2017г.
МОТИВИ
:
Обвинението е против подсъдимия Б.Б.С. *** за престъпление по чл.131а от НК във връзка с
чл.129 ал.1 от НК във връзка с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, за това, че на 02.12.2016г., около 23ч.,в с.Б., обл. П., в заведение на ф.”П.**”ЕООД,чрез нанасяне на удар
с юмрук, е причинил другиму-Ж.Е.М. *** телесна повреда,изразяваща се в избиване
на зъби-счупване на първи горен десен резец /11 зъб/ до основата на венеца, без
който се затруднява дъвченето и говореното,като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив.
Подс.Б.С. се
признава за виновен по предявеното му обвинение, като признава изцяло фактите
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото
е по реда на Глава 27-ма от НПК при съкратено съдебно следствие.
Прокурора поддържа обвинението като
пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода на
подсъдимия, което да бъде изтърпяно ефективно, както и да бъде уважен
граждански иск по справедливост.
Защитата
пледира за определяне на минимално наказание на подсъдимия с оглед направеното
самопризнание и изразеното съжаление за случилото се.
По делото е приет за съвместно разглеждане
граждански иск предявен от пострадалия Ж.Е.М. против подс.Б.Б.С. за сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на деянието и е конституиран
пострадалия Ж.Е.М. като граждански ищец по делото .
Граждански
ищец поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
Подс.Б.С. ***,
като същия е неграмотен. Подсъдимият не се ползва с добро име по местоживеене,
осъждан,поддържащ контакти
с лица от криминалния контингент. Срещу него
има заведени шест ЗМ за извършени
престъпление против собствеността на гражданите. Изтърпявал е ефективно наказания
„лишаване от свобода”.
В края
на м.”ноември”2016г. свид.Ц. Д. и съпругата му П. Д.А отворили заведение в с.Б.,което било
управлявано чрез тяхната фирма „П.**”ЕООД.
Вечерта на
02.12.2016г. то било пълно с посетители от селото.В 19ч. в заведението пристигнал
и подс.Б.С., който започнал да употребява алкохол-уиски.
Свид.А.З., Е.М. и Р.И. същата
вечер до около 22 часа били
в друго заведение в селото,след затварянето на което, се
преместили в това на свид.Ц. Д.,
настанявайки се на маса до
входа и поръчвайки бира. Подс.Б.С. в компанията на своя приятел
свид.Я.Г. били на маса до
бара на заведението.
Срещу подс.С.
на друга
маса бил седнал свид.А.З.,а на маса зад
обвиняемия бил седнал свид.А. З. заедно с двама
братя, известни с турските си имена
„Ю.” и „Ю.”. Към 22.30ч. подс.С. бил
доста повлиян от алкохола, вътре в заведението се чувал предимно
неговия глас. Свид.А. З. разговарял с
двамата братя,с
които бил на една маса
и с които отдавна не се бил
виждал.От детство те на шега
се псували взаимно и продължавали след това,включително и инкриминираната вечер, когато се
видели. Както св.З. потвърждава
„…. Псуваме се когато се видим,ние двамата си знаем от
майтапа….”.По едно време подс.С. се
обърнал към тях и им казал
да спрат да псуват.Св.З. отвърнал, че това не
е отправено към него,а става въпрос
за майтап. Подс.С. му
отвърнал,че е станал „голям тарикат”,при което станал
прав и заканително казал на З. да
излиза навън,за да се бият.Свид.З.
замълчал ,отишъл до бара,взел
си друга бира и седнал обратно
на мястото си. В това време се обадил
свид.А.З. „С.”,който се обърнал към братовчеди
си – свид. З. с думите „удари
му два токата
и да миряса”.Свид.А. З. премълчал,нищо не казал,т.к. знаел
невъздържания характер на обвиняемия и не желаел конфликт.Тогава
подс.С. викнал
заканително и към свид.А.З. „ставай
вънка да ми удариш,ти да
ми удариш два токата,да видим
как ще стане”.Св.З. нищо не
отвърнал. Подс.С. бил
изправен в средата на заведението и продължил да вика,в
заведението се чувал само неговия
глас. Св.Ц. Д. направил забележка на обвиняемия,но
той не послушал
и него,като продължил да обижда св.А.
З., наричайки го „боклук”,”некадърник”
и го псувал, приканвайки и свид.З. да става
да се бият.
Подсъдимият бил изправен в средата на кръчмата
с лице към постр.св.М. на разстояние от около три
метра.Последният станал от стола си,тръгнал
към подсъдимият като му казвал
да млъкне, че не са
длъжни само него да слушат
и му плеснал шамар по бузата.Ударът
не бил силен,защото
подс.С. нито
мръднал, нито политнал.Знаейки нрава на подсъдимия особено след употреба на
алкохол, св.И., св.М. и св.Г. веднага се притекли, хванала постр.св.М. за ръцете и го задърпали назад
към изхода на заведението. В това
време подсъдимия замахнал силно с дясната
си ръка в юмрук и ударил с него постр.св.М. в лицето,в областта на устата.
Свидетелите сочат, че от устата на св.М. потекла кръв и след като го
извели извън заведението, той изплюл счупен зъб
и кръв, а такава продължавала да се стича
и по устата му надолу.
Изведен вече
от заведението, постр.св.Ж.М. видял
да излиза подс.Б.С..М. бил много ядосан от това, че подс.С. му
счупил зъба и изпитвал силна болка.Кръвта от устата му не
спирала да тече.Подгонил обвиняемия,който като видял това
побягнал и той,но се спънал и паднал
на улицата. Преди пострадалият да стигне до
него,свид.А.З. го изпреварил
и направо легнал върху подс.С..Казал на постр.М. „По-хубаво удряй мен,но него
не го удряй”.Така този свидетел
спрял пострадалия и предотвратил започването на бой между
двамата.
Разпитаните свидетели
потвърждават, че извън заведението
обв.С. не
е бит, а е бил вдигнат от
св.А.З. и св. А. З., качили го в автомобила на свид.З., който откарал подсъдимия до дома му, а останалите се разотишли.
Видно от заключението на извършената по делото СМЕ е, че в момента на удара пострадалият и нападателят са били прави и обърнати
лице с лице към друг,както
и че травматичните увреждания са били
причинени от действието на твърд,тъп
предмет,чрез удар и или върху такъв
и добре отговарят да са получени
при нанесен удар в областта на лицето към
инкриминираната дата.
Нанесеният юмручен
удар в лицето на пострадалия е довел до счупване
на първи горен десен резец
/11 зъб/ до основата на венеца,
без който се затруднява дъвченето
и говореното.
Срещу подс.Б.С.
било образувано наказателно производство.
По
доказателствата :
Съдът
възприе горната фактическа обстановка възоснова на
самопризнанието на подс.Б.С., което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на
свидетелите Ж.М., А.З., А.З., Р.И., А.З., Е.Д., Ц.Д., Я.Г., заключението на
съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства по делото.
От правна страна :
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.Б.С.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.129 ал.1 от НК.
Обект на престъплението средна телесна повреда са обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност, а в по-общ аспект - обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на здравето, разглеждано като лично благо за всеки гражданин.
От
обективна страна : като на 02.12.2016г., около 23ч.,в с.Б., обл. П., в заведение на ф.”П.**”ЕООД, чрез нанасяне на удар
с юмрук, е причинил другиму-Ж.Е.М. *** телесна повреда,изразяваща се в избиване
на зъби-счупване на първи горен десен резец /11 зъб / до основата на венеца,
без който се затруднява дъвченето и говореното, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив.
От субективна стана:
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието по чл.129
ал.1 от НК, като е имал представа за всички елементи на състава, предвиждал е настъпването
на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване – действал е при пряк
умисъл. В подкрепа на горния извод на съда е поведението на подс.С.,
който е знаел, удря като удари пострадалия с юмрук в областта на устата, че му
причини наранявания и въпреки това е ударил пострадалия силно като му причинил
избиване на първи десен горен резец – 11 зъб до основата на венеца . Подс.С. е знаел, че е осъждан и че е изтърпявал наказание
лишаване от свобода, поради което е налице субективната страна на деянието и по
отношение на опасния рецидив по чл.29 ал.1 б.а“ и б.“б“ от НК.
По наказанието :
При
определяне вида и размера на наказанието което следва да изтърпи подс.С. съдът се съобрази с разпоредбите на чл.36 ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК относно неговата
индивидуализация .
Съдът
прецени като висока обществената опасност на деянието по чл.131а от НК във
връзка с чл.129 ал.1 от НК и във връзка с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, което
е тежко умишлено престъпление по смисъла на НК.
Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност на подсъдимия С., който
е осъждан и има негативни характеристични данни.
Като
смекчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства
съдът съобрази направеното самопризнание и оказаното съдействие при
разследването, факта, че подсъдимия очаква дете, тежката му материално
положение, факта, че също е пострадал при инцидента, факта, че преди извършване
на деянието на подсъдимия е бил ударен шамар от пострадалия, факта, че е избит
само един зъб, а като отегчаващо обстоятелство съдът съобрази негативните му
характеристични данни.
При тези
данни и като намери, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при което и най-лекото наказание предвидено в закона се явява
несъразмерно тежко съдът при условията на чл.58а ал.4 от НК във връзка с чл.55
ал.1 т.1 от НК и чл.373 ал.2 от НПК определи на подс.Б.С.
наказание една година и шест месеца лишаване от свобода за извършеното от него
престъпление.
Съдът
счете, че в случая по отношение на подс.С. не са
налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, предвид обремененото му съдебно
минало, поради което съдът постанови подс.С. да
изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода. Също така
съдът счита, че за поправянето на подсъдимия и за да се въздейства възпитателно
и предупредително върху останалите членове на обществото следва подс.С. да изтърпи ефективно определеното му наказание
лишаване от свобода.
Съдът
като съобрази данните за личността на подс.С. и
данните за съдимостта му, както и данните за изтърпените наказания лишаване от
свобода счете, че по отношение на подс.С. е налице
хипотезата на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, поради което и на основание
посочения тест от закона съдът определи на подс.Б.Б.С. „Строг“ първоначален режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
Съдът
счита, че така определеното наказание е справедливо и съответства на
обществената опасност на деянието и дееца .
По гражданския иск :
Настоящият състав прие, че осъщественото от подсъдимия престъпление по чл. 129 ал. 1 НК има признаците на деликт. По делото безспорно е установено, че подсъдимият е причинил на пострадалия неимуществени вреди – болки и страдания. Поведението му е противоправно и общественоопасно - обявено от закона за престъпление. С оглед гореизложените мотиви е извършено виновно. Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причинените вредоносни последици. От деянието са настъпили неимуществени вреди за пострадалият, изразяващи се в болки и страдания от причиненото телесно увреждане.
По отношение на размера на предявения
граждански иск от св.Ж.Е.М. против подс.Б.Б.С. за деянието по чл.129 ал.1 от НК съдът счете, че
същият е основателен до размера от 1000 лв., тъй като по
делото се установи, че в резултат на деянието
извършено от подсъдимият, пострадалия свидетел Ж.Е.М. е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания.
По
делото е установено от събраните доказателства, че вследствие на удара нанесен
от подс.С. на пострадалия свидетел Ж.Е.М. е била
причинена средна телесна повреда изразяваща се в счупване на първи горен десен
резец – 11 зъб до основата на венеца, без който се затруднява дъвченето и
говоренето. Съдът взе предвид разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетенията за неимуществени вреди се определят
от съда по справедливост и като съобрази тежестта и характера на телесното
увреждане на пострадалия, както и факта, че е бил счупен само един зъб, счете,
че справедливия в случая размер на иска е 1000 лв. Ето защо съдът осъди подс.Б.Б.С. да заплати на
пострадалия св.Ж.Е.М. сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на деянието.
Съдът
счете, че по делото е установено по несъмнен начин извършването на деянието от подс.С. и причиняването на неимуществените вреди на
пострадалия Ж.Е.М.. В подкрепя на този извод на съда е самопризнанието на подс.С., показанията на свидетелите, заключението на
съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства по делото.
Съдът
счете, че предявения граждански иск от пострадалия св.Ж.Е.М. против подс.Б.Б.С. ***00 лв. до 1500 лв.
е неоснователен и го отхвърли като такъв.
С оглед
уваженият срещу него граждански иск съдът осъди подс.Б.Б.С. да заплати в полза на държавата държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 50 лв., платими по сметка на РС П..
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Б.Б.С. да заплати в полза на
държавата разноските по делото, от които по сметка на ОП П. / ОСлО П. / разноски по делото в размер на 105 лева, както и
да заплати ДТ в размер на 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист,
платима по сметка на РС П. и разноски по делото по сметка на РС П. в размер на 20
лева, както и да заплати ДТ в размер на по 5 лв. при служебно издаване на
изпълнителен лист, платима по сметка на РС П..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :