Р Е Ш Е Н И Е № 110
гр. Сливен, 17.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на втори септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието
на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа
докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 96
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 174/03.06.2020 г. по АНД № 368/2020 г. на Районен съд Сливен е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1637031, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на Ж.Г.Г., ЕГН **********, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 (сто) лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Ж.Г.Г., който го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост, посочените в жалбата доводи водещи до процесуална незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Твърди, че е нарушен чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт и потвърдения с него електронен фиш.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се явява лично. Поддържа подадената касационна жалба.
В с.з. ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При установяване на нарушението и издаване на електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, в която връзка били правилни изводите на Районния съд. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 21.06.17 г. в 09,32ч. в гр. Сливен по бул. “Банско шосе“, в района на фирма „Пътнически превози“, в посока гр. Нова Загора с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 570 било установено и заснето извършено нарушение за скорост с МПС ПЕЖО 206, рег. № *********управлявано със скорост 72 км/ч доколкото измервателния уред дава отклонение в диапазона от 3 километра/ при разрешена 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д-11. На основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 1637031 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство в размер на 100,00 (сто) лева на собственика на МПС Ж.Г.Г., за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Към преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция снимков материал от заснет клип № 9941, от който е видно, че на процесното място и дата 21.06.2017 г. 09:32:25 часа е било заснето извършеното нарушение и Протокол от проверка № 3-44-17/30.03.2017 г. на мобилна система за видеоконтрол на пътни нарушения № TFR1-М 570 и Справка, изготвена на 21.06.2017 г. от служител в Сектор Пътна полиция – Сливен, съгласно която процесният автомобил е регистриран като собственост на Ж.Г.Г..
За да потвърди Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е всички представени по делото доказателства, в която връзка е направил подробен анализ на относимите материалноправни и процесуални норми, като е приел и че процесния ЕФ отговаря на изискванията на ЗДвП и е издаден съгласно образеца утвърден от МВР, както и че определената глоба съответства на степента и характера на нарушението. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за налагане на глоба.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 21.06.17 г. в 09,32ч. в гр. Сливен по бул. “Банско шосе“, в района на фирма „Пътнически превози“, в посока гр. Нова Загора с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 570 било установено и заснето извършено нарушение за скорост с МПС ПЕЖО 206, рег. № *********управлявано със скорост 72 км/ч доколкото измервателния уред дава отклонение в диапазона от 3 километра/ при разрешена 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д-11. Това обстоятелство е заснето с мобилна система за видеоконтрол на пътни нарушения № TFR1-М 570, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена в рамките на населеното място при ограничение от 50 км/ч, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават строго фиксирани стойности. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал лекия автомобил със скорост над допустимата за населено място. В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради необсъждане на наведените в жалбата доводи за отмяна на ЕФ, на основание чл. 82, ал. 1, б.“а“ от ЗАНН.
При преценка на фактите по делото и относимите норми, касационната инстанция намира, че институтът на давността действително е приложим и при административните нарушения и наказания, но същата не е налице в процесния случай. Този правен институт е уреден в Раздел V, Глава девета „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание” от Наказателния кодекс, чиито норми на чл. 80 и чл. 81 са приложими субсидиарно по силата на чл. 11 от ЗАНН и към случаите на административните противоправни деяния. Наказателният кодекс регламентира два вида давност за престъпленията: давност, която изключва наказателното преследване (чл. 80 - чл. 81), и давност, която изключва изпълнението на наказанието (чл. 82). По силата на горецитираното препращане, предвидената в НК давност следва да се прилага и при административните нарушения, още повече, че административните нарушения съставляват деяния с по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията. ЗАНН регламентира в чл. 82 единствено давностен срок за изключване изпълнението на наказанието. Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, на който текст се позовава касационният жалбоподател, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба, като съгласно ал. 2, давността започва да тече от влизане в сила на акта с който е наложено наказанието. Съгласно ал. 3, на чл. 82 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.
Преценява се като неоснователно твърдението на касационния жалбоподател, за прилагането на чл. 82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН. В случая не са налице визираните в тази норма предпоставки за отмяна на атакувания ЕФ, тъй като същите се отнасят до изпълнение на наказанието, затова тези срокове текат от влизане в сила на съответния административен акт. В случая обаче обжалваният електронен фиш не е влязъл в законна сила, тъй като жалбата срещу него е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и поради това разпоредбата на чл. 82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН не намира приложение. Производството по налагане на административно наказание и това по изпълнение на административно наказание са две отделни такива, като второто започва от датата на влизане в сила на наказателното постановление, а не от момента на извършване на нарушението. Дори и да се приеме, че касационният жалбоподател е имал предвид давностните срокове погасяващи правото на АНО да издаде ЕФ, то и те не са налице, тъй като от датата на извършване на деянието, до момента на връчване на ЕФ, не е изминал срока на т. нар. абсолютната давност, който в случая е 4 години и половина
При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 174/03.06.2020 г. на РС Сливен, постановено по АНД № 368/2020 г. по описа на
съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: