Определение по дело №1240/2018 на Районен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 

                                       гр. Сливен  06.11.2018 г.                               

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, Х-ти състав в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Коритарова гражданско дело № 1240  по описа на СлРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК  за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София чрез адв. И.В. от САК , против  Н.И.Н., ЕГН: ********** ***, на когото заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ищецът твърди, че на 02.12.2015 г. страните били сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца срещу заплащане на стандартен месечен абонамент в размер на 39,99 лв. Ответникът не бил заплатил задълженията си на обща стойност 22,85 лв., съставляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 04.12.2015 г. до 14.01.2016 г. На същата дата страните били сключили и договор за лизинг по силата на който ищецът в качеството си на лизингодател предоставил на ответника като лизингополучател по чл. 4 от Общите условия за временно и възмездно ползване мобилно устройство срещу заплащане на обща лизингова цена от 114,77 лв. чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 4,99 лв., като по този договор дължи общо сумата от 114,77 лв. На 04.12.2015 г. страните сключили втори договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца за заплащане на стандартен месечен абонамент от 19,99 лв., като тези задължения не са предмет на настоящата искова молба. На 08.12.2015 г. страните сключват трети договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35944590838 за срок от 24 месеца срещу заплащане на стандартен месечен абонамент в размер на 5,90 лв., като по този договор ответникът дължал до момента сумата от 12,27 лв. за периода от 04.12.2015 г. до 14.01.2016 г. На 08.12.2015 г. страните били сключили сертификат за пакетни услуги, като срокът на ползване на мобилните услуги за трите номера бил удължен до 08.12.2017 г. На 15.02.2016 г. ищцовото дружество отправило писмена покана за доброволно плащане до ответника, с която му давало 10 дневен срок да изпълни посочените в поканата задължения и тъй като в рамките на този срок не били осъществени плащания, мобилният оператор бил прекратил трите договора и бил начислил следните неустойки: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* сумата от 747,38 лв. по чл. 11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора и начислена във фактура № ********** от 15.03.2016 г.; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* сумата от 373,69 лв. по чл. 11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора и начислена във фактура № ********** от 15.03.2016 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35944590838 сумата от 110,36 лв. по чл. 10 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора и начислена във фактура № ********** от 15.03.2016 г. Задълженията за заплащане на абонаментни мобилни услуги по фактура № **********/15.12.2015 г. за периода от 04.12.2015 г. до 14.12.2015 г.  се претендират до размера от 22,59 лв., а по фактура № **********/15.01.2016 г.  за периода 15.12.2015 г. до 14.01.2016 г. се претендират до размера на 12,19 лв., а задълженията по фактура № **********/15.03.2016 г. за периода 15.02.2016 г. до 14.03.2016 г. се претендират общо за сумата от 1336,22 лв./включваща трите броя неустойки по трите договора и лизингови вноски в размер на 104,79 лв./

Ищецът  бил подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК., която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на ответника, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.

Претендира да се признае за установено, че  ответника им дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от 1381,32 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни вноски  по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35944590838, неплатени лизингови вноски по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и неустойки във връзка с неизпълнение на задълженията ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва частично основателността на предявения иск. Признава задълженията за незаплатени месечни абонаментни вноски в размер на общо 45 лв. Оспорва начислените неустойки по трите договора и задължението за лизинговите вноски, тъй като не е бил уведомен от мобилния оператор за системното забавяне на плащанията. Претендира разноски.

Като взе предвид становищата на страните по делото и събраните в хода на производството доказателства, съдът намира следното:

От приложеното по делото  ч. гр. д. № 5830/2017 г. по описа на СлРС се установи, че с определение № 790 от 16.03.2018  г. заповедният съд е обезсилил издадената Заповед  за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3884/14.11.2017г. и е прекратил производството. Заявителят е получил препис от определението на заповедния съд на 05.04.2018 г. и не го е обжалвал в законоустановения едноседмичен срок от връчването, поради което заповедта за изпълнение е била обезсилена поради влизане в сила на определението.

До приключване на съдебното  дирене пред първата инстанция  ищцовото дружество не се възползва от възможността  да премине от установителен към осъдителен иск за вземането.

С протоколно определение  от 05.11.2018 г. съдът е дал ход на устните състезания и ги е обявил за приключени.

Специалният установителен иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим. С предявяване на този иск при подадено възражение от длъжника или както е в настоящият случай заповедта му е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК се цели да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила на пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение или връчването й на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК представлява пречка за влизането й в сила. Установителният иск по чл. 422 ГПК е допустим при наличие на следните положителни предпоставки: 1.Издадена заповед за изпълнение (която трябва да не е била обезсилена или отменена); 2.Подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение/предпоставките по чл. 415 ГПК/ 3.Спазване на срока за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.1 ГПК. Когато заповедта за изпълнение е обезсилена поради непредставяне на доказателства за предявяване на установителния иск на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, липсва правен интерес и искът по чл. 422 ГПК се явява недопустим  - в този смисъл Определение № 595 от 3.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 252/2012 г., II т. о., ТК.

Съгласно задъжителните разяснения в т.10 а от ТР№4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422 ал.1 и чл. 415 ал.1 от ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415 ал.1 от ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение или с оглед на връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Спазването на установения от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок или с оглед на връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414 ал.1 от ГПК и спазването на срока по чл. 414 ал.2 от ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство или за връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415 ал.1 от ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

От изложеното следва, че съдът, пред който е предявен иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 от ГПК следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено от длъжника в двуседмичен срок от връчването на заповедта възражение по чл.414 от ГПК или заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение/предпоставките по чл. 415 ГПК/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415 ал.1 от ГПК. Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като при осъществяването й съдът може да задължи ищеца да представи доказателства, но може да извърши и служебна справка относно релевантните обстоятелства. При положение, че посочените предпоставки са налице, съдът следва да разгледа предявения иск без да проверява изпълнението на задължението на ищеца – заявител по чл.415 ал.2 от ГПК да представи доказателства пред заповедния съд, че искът е предявен в срок. Неизпълнението на задължението по чл.415 ал.2 от ГПК може да обуслови обезсилване на заповедта от заповедния съд, който не е длъжен да извършва служебна проверка за предявяването на иска. Само в хипотезата на обезсилена заповед за изпълнение отпада правния интерес от иск за установяване съществуването на вземането и за кредитора възниква интереса от предявяване на осъдителен иск за същото вземане, съответно от изменение на предявения установителен иск в осъдителен. В този смисъл е и задължителната за съдилищата практика на ВКС, обективирана в решение №78 от 06.06.2012г. по т.д. № 511/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и решение №89/02.06.2011г. по т.д.№649/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Когато издадената заповед за изпълнение  е обезсилена, следва да се приеме, че са не са налице абсолютните предпоставки за допустимост на исковото производство, тъй като отпада правния интерес на кредитора от предявяването на установителен иск за вземането. Пред кредитора остава възможността да предяви осъдителен иск срещу длъжника за същите вземания, за които издадената заповед за изпълнение е била обезсилена, тъй като в настоящото производство не се е възползвал от възможността си по чл. 214 ГПК и не е изменил предявения иск от установителен в осъдителен независимо, че му е било известно от връченото му определение № 790 от 16.03.2018  г. на заповедният съд, с което е обезсилена издадената Заповед  за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3884/14.11.2017г. и е прекратил производството преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание. С оглед изхода на спора сторените по делото разноски в исковото и в заповедното производство от ищеца остават в негова тежест. Ответникът не е сторил разноски в процеса и такива не му се дължат.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 253, предложение 1 от ГПК протоколно определение от 05.11.2018 г. за даване ход на устните състезания по делото и обявяването им за приключени.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, поради липса на правен интерес, предявения от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София чрез адв. И.В. от САК против Н.И.Н., ЕГН: ********** *** иск с правно основание чл. 422  във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК  за  установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за  изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3884/14.11.2017г. , издадена по ч. гр. д. № 5830/2017 г. по описа на СлРС .

ПРЕКРАТЯВА  производството по гр. дело № 1240/2018 г. по описа на СлРС.

Определението подлежи на обжалване с въззивна частна жалба пред ОС – Сливен в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

   

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: