№ 96
гр. Габрово, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
в присъствието на прокурора Пл. П. Д.
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20224200500137 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Р. АНГ. П. ,подадена
чрез адв.М. срещу постановеното решение по гр.д.№102/2021г. на РС-Севлиево.
Първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната част до пълния
претендиран размер от 15000 лева за претърпени неимуществени вреди, като
незаконосъобразно - постановено при нарушение на материални закон и нарушения на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателката се позовава на фактическия състав на чл.2а ЗОДОВ. Излагат се
твърдения,че е майка на две деца, които са от лицето Н.С.В., който е осъден за престъпление
по чл.324 ал.2 т.1 вр.ал.1пр.2 от НК по НОХД 102/19 год. по описа на PC С.. Ответникът ,без
никакви доказателства, въз основа само факта, че има общи деца с Н.В., е приел, че е
налице основание за провеждане на производство от КПКОНПИ съгласно разпоредбата на
чл.108 ал.1 от ЗПКОНПИ. Това производство обаче се предхожда от проверка по чл.107 ал.2
от ЗПКОНПИ. Тази проверка следва да установи, на първо място по безспорен начин, че
ищцата е „свързано лице" с Н.В. по смисъла на ЗПКОНПИ, както и че нейното имущество е
незаконно придобито - че е налице значително несъответствие в имуществото й. При тази
проверка следва да се установи посочената свързаност между двете лица и че имуществото
на жалбоподателката е придобито от престъпна дейност, и ако са налице предпоставките ,да
1
се поиска обезпечение на бъдещ иск за отнемането му в полза на държавата. За установяване
на предпоставките, че имуществото й е придобито от престъпна дейност, в правомощията на
ответника е било задължението да се изискат обяснения от нея, на нейни близки лица, да се
поискат сведения от държавни и общински органи съгласно разпоредбата на чл.114 и чл.115
от ЗПКОНПИ. Вместо да изпълни задълженията си предоставени му по закон, по искане на
ответника е допуснато обезпечение на бъдещ иск с Определение № 2 от 08.05.2020 год. по
ч.гр.д. № 24/20 год. на ОС Габрово с цена 196 230 лв., като са наложени запор върху МПС,
банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти.След като е наложено обезпечение, със
съдействието на Н.С.В. - баща на децата на Р.А., след извършването от негова страна на
редица справки и представяне на доказателства пред съответните органи, по искане на
ответника е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск с Определение №3 по ч.гр.д.
24/2020 год. по описа на ОС Габрово. Налице са незаконосъобразни действия на ответника,
грубо нарушаване на вменените му по закон задължения. Вследствие на тези
незаконосъобразни действия на ответника, жалбоподателката е претърпяла неимуществени
вреди: установен е целенасочен психически тормоз от страна на ответника, което е довело
до депресивно състояние, смущаващи мисли, страх за живота и здравето, нарушения на
взаимодействията със социалната среда. Ноторно извество е, че такива състояния се
овладяват с медикаментозно лечение. За назначената терапия и прием на лекарства са
представени доказателства по делото.От разпитания свидетел се установява, че
жалбоподателката е била много притеснена, на моменти губела желание за живот,
отношенията с бащата на децата й са се влошили изключително, потърсила е лекарска
помощ, а също така е посещавала и психотерапевт, с оглед овладяване на психосоматичната
проблематика, възникнала вследствие на преживения стрес от незаконсъобразните действия
на ответника. Независимо, че първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на
разпитания свидетел в цялост, с оглед неговата заинтересованост, по безспорен начин се
налага извода, че е претърпяла неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, се
определят на принципа на справедливостта. Прави се позоваване на ППВС №4/1968год. и
на практика на ВКС . В конкретния случай причинените от ответника неимуществени вреди
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя по
справедливост, то жалбоподателката счита, че претърпените неимуществени вреди в така
определения размер от 300 лева, не съответства на този принцип.
Претендира се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
отхвърлителна част и присъждане на обезщетение в претендирания размер от 15 000лв.,
както и направените за въззивното производство разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор,в който оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
Представителят на ОП-Габрово е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд ,като взе предвид наведените от страните доводи и събраните
2
доказателства,приема за установено следното:
Първоинстанционното производство по гр.дело №102/2021г. по описа на РС-
Севлиево е образувано по предявен от Р.А. П. иск по чл.2а от ЗОДОВ срещу КПКОНПИ за
присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв. ,ведно със
законната лихва, считано от датата на получаване на запорното съобщение от нея -
27.05.2020г.
Исковата претенция се основава на твърдения,че на 27.05.2020г. ищцата е била
уведомена от ЧСИ чрез изпратено съобщение №1286/22.05.2020г. , че по молба на
ответника е допуснато обезпечаване на бъдещ иск до размер на сумата от 196 230лв. чрез
налагане на запор върху банковите й сметки в ЦКБ АД и запор върху два автомобила.
Впоследстве се е запознала с постановената обезпечителна заповед, с която са наложени и
възбрани върху три недвижими имота. Наложените обезпечтителни мерки са били отменени
с определение от 06.08.2020г. на ОС-Габрово по ч.гр.д.№24/2020г.,след което възбраните са
бли заличени и запорите вдигнати. Обезщетението се претендира за причинените на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да води нормален във финансово
отношение живот, влошен имидж пред една от водещите банки в града - ЦКБ АД и пред
обществото в малък град като Севлиево, притеснения във връзка с евентуалната загуба на
магазина, от който изкарва прехраната си и издържа себе си и двете си непълнолетни деца,
притеснения във връзка с организиране на защитата й по образуваното обезпечително
производство пред съда, както и по производството пред КПКОНПИ, причинени
психически дискомфорт, стрес, притеснения пред близки и познати, неудобства, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно образуваното производство спрямо
нея ,без доказателства за свързаност с бащата на децата й Н.В. в проверявания период ,и
неправомерното налагане на обезпечителни мерки на бъдещ иск от КПКОНПИ за отнемане
на незаконно придобито имущество, по който било образувано ч.гр.д. 24/2020 г. по описа на
ОС Габрово, което впоследствие било прекратено поради направен отказ от иска.
Първоинстанционният съд е уважил частично иска по чл.2а ЗОДОВ, като е осъдил
КПКОНПИ да заплати на ищцата сумата от 300,00 лева /триста лева/, присъдена като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на осъществен
запор въз основа на Заповед № 2/2 от 08.05.2020 г. по ч.гр.дело № 24/2020 г. по описа на ОС
- Габрово , ведно със законната лихва, считано от 27.05.2020 г. /датата на получаване на
запорното съобщение/ до окончателното изплащане на задължението, като в останалата
част над 300лв. до претендирания размер от 15000лв. искът е отхвърлен ,като
неоснователен и недоказан.
Предмет на въззивно обжалване е отхвърлителната част на постановеното от РС-
Севлиево решение по гр.д.№102/2021г.,като в осъдителната част за сумата от 300лв.
първоинстанционното решение е влязло в сила,като необжалвано.
Първоинстанционното решение е валидно ,а в обжалваната отхвърлителна част и
допустимо.
3
Предмет на оспорване е размерът ,в който следва да се присъди претендираното от
ищцата обезщетение по чл.2а ЗОДОВ.
Във въззивната жалба се поддържа,че справедливият размер е претендираната с
предявения иск сума от 15000лв.
Ответникът счита,че не са налице основания за присъждане на жалбоподателката на
по-голямо обезщетение от определеното от първоинстанционния съд като размер.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по искане на
ответника е проведено обезпечително производство по ч.гр.д.№24/2020г. по описа на ОС-
Габрово, по което с определение № 2/08.05.2020г. на ОС-Габрово е допуснато обезпечение
на бъдещ иск в полза на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобитото имущество срещу Н.С.В., с ЕГН ********** и Р. АНГ. П., с ЕГН
********** ,с цена на иска 196230 лева, чрез налагане на следните обезпечителни мерки:
-ВЪЗБРАНА ВЪРХУ УПИ IV-349, кв. 35 по плана на с. К., общ. Севлиево с площ
720 кв.м., заедно с построената в този имот двуетажна стопанска постройка -тлакане и
плевня с площ 77,5 кв.м., подобрения и насаждения;
-ВЪЗБРАНА върху ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на
гр. Севлиево с адм. адрес гр. С., ул. К. **, заедно с пострените в имота 2 жилищни сгради,
както следва: жилищна сграда с идентификатор ***.1 и застроена площ 71 кв.м., брой етажи,
1 и жилищна сграда -еднофамилна, на едно ниво с идентификатор *** със застроена площ
53 кв.м., брой етажи 1 и двете сгради с адм. адрес гр. С., ул. К. **;
-ВЪЗБРАНА върху Магазин за хранителни стоки, описан като сграда за търговия, на
едно ниво с идентификатор *** с адм. адрес гр. С., ул. К. **, със застроена площ 104 кв.м.,
брой етажи-1, построен в поземлен имот с идентификатор ***;
- ЗАПОР върху лек автомобил, марка Ф., модел П., с рег.№ ***, собственост на Р.
АНГ. П.;
- ЗАПОР върху лек автомобил, марка Ф., модел Г., с рег. № ***, собственост на Р.
АНГ. П.;
- ЗАПОР върху разплащателна сметка в лева с IВАN ***, с титуляр ищцата Р. АНГ.
П., с ЕГН ********** в „Централна кооперативна банка" АД, до размера на цената на иска,
с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито
размери са над минималната работна заплата, както и на помощи и обезщетения съгласно
друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а от ГПК.
На основание постановеното определение № 2/08.05.2020г. на ОС-Габрово по
ч.гр.д.№24/2020г. е издадена обезпечителна заповед №2/2 от 08.05.2020г. на ОС-Габрово за
наложените обезпечителни мерки – запор върху двата автомобила и върху разплащателната
сметка в ЦКБ.
От СИС при РС-Севлиево по изп.дело№20204230400059 е изпратено на
22.05.2020г. съобщение до Р. АНГ. П. ,като длъжник, с което е уведомена за образуваното
4
срещу нея изп.дело по постъпила молба от КПКОНПИ и въз основа на издадена
обезпечителна заповед№2/2 от ОС-Габрово за налагане на запор до размер на сумата от
196 230лв. , които запори са наложени с изпратени на 12.05.2020г., и връчени на
15.05.2020г., запорни съобщения до ЦКБ АД и до сектор ПП КАТ при ОД на МВР.
Изпртеното от СИС при РС-Севлиево съобщение е връчено на адресата Р. АНГ. П.
на 27.05.2020г.
На 29.05.2020г. е постъпила жалба в ОС-Габрово ,подадена от Р. АНГ. П. ,чрез
адв.М. срещу постановеното определение № 2/08.05.2020г. на ОС-Габрово по ч.гр.д.
№24/2020г.
От Р. АНГ. П. и Н.С.В. ,чрез адвокат М. е подадено възражение до КПКОНПИ вх.
№7231/ 02.07.2020г.,на основание чл.138,ал.2 от ЗПКОНПИ, с посочено приложение на
документи в п.1-п.5 от възражението.
Представен е протокол на КПКОНПИ рег.№7619/09.07.2020г. ,с отразени данни
относно направено изявление от Калоян Пенчев Димитров по повод представен договор за
паричен заем от 07.11.2013г.
Представена е характеристична справка на Н.С.В. от 01.04.2019г., с отразени
данни от извършено посещение на адрес на 01.04.2019г.
Допуснатото обезпечение с определение № 2/08.05.2020г. на ОС-Габрово по ч.гр.д.
№24/2020г е отменено с последващо определение №3 от 06.08.2020г. по ч.гр.д.№24/2020г.
на ОС-Габрово,по искане на КПКОНПИ с молба от 04.08.2020г.
Представено е психологическо становище от 07.08.2021г. за актуалното псичихно
състояние на ищцата, изготвено от психолог-психотерапевт Р.Н. и амбулаторен лист от
30.03.2021г.,издаден на Р. АНГ. П. ,с основна диагноза:“остра стресова реакция“ и
предписана терапия:“лексотан“,както и фискален бон от 30.03.2021г. за закупуване на този
медикамент.
От показанията на св.Й. се установява ,че са съседи с ищцата, която с двете си деца,
живее на първи етаж,а свидетелката на втори етаж от къщата, която обитават. Ищцата
работи в хранителния магазин, който е на входа на къщата. Месец май 2020г. свидетелката
била в България, два месеца през пролетта. Четиримата били в магазина – тя, ищцата, Н. и
неговата майка, когато ищцата получила писмо. Свидетелката ориентировъчно сочи ,че
това е станало от 5 до 7-8 май. Описва негативните реакции и изживявания на ищцата след
отваряне на писмото и занознаване със съдържанието, писмото било за сумата от 200 000лв.
Почнала да трепери, не спряла да плаче до вечерта. Не знаела какви ще са последиците
,рухнала. От този момент не била същата. Първите 2-3 дена само плачела ,спряла да се
храни,нито можела да дойде да работи в магазина, да гледа децата,всички й помагали.
Започнала да не може да спи, имала постоянно главоболие, мигренозни пристъпи, които
зачестили. Появили се кръгове под очите й. Отслбнала ,не можела да бъде пълноценен
родител. Свидетеката сочи,че се е върнала в А. на 26 май 2020г. / миналата година/ и четири
5
месеца и половина е била там,след което отново се е върнала в България. Твърди,че писмото
е било получено в началото на май. Поддържала връзка с ищцата и след като заминала.
Ищцата била емоционално нестабилна. Насочили я да търси лекар,защото видели,че няма да
се справи сама със стреса.От есента е малко по-добре, стабилизирала се с помощта на
лекарства и на лекари ,но продължава да си носи последствията. Ищцата се прехранва от
работата в магазина, управител е в магазина и е на заплата. Магазинът винаги е работил .
Съдът не кредитира показанията на св.Й. в частта, в която твърди, че е била очевидец
на получаването от ищцата на съобщението за запорираната сума и начинът,по който тогава
е реагирала ищцата , тъй като от писмените доказателства се установява,че връчването е
извършено на 27.05.2020г., а свидетелката твърди,че се е върнала в А. на 26.05.
Представените психологическо становище и амбулаторен лист са от 2021г.
Отразените в тях данни не обосновавават ,че констатираното към съответните дати
състояние при ищцата е вследствие наложените обезпечителни мерки, които са били
отменени през месец август 2020г. В становището от м.август 2021г. се сочат споделени от
ищцата преживявания през последните две години ,с посочване и на други органи и
действия ,различни от описаните в исковата молба – специализирана прокуратура и
нахлуване на въоръжени и маскирани лица в дома й. Липсва конкретика на факти и
обективни данни,на база на които да е мотивирано становището и от които да се извежда
причинна връзка между проведеното обезпечително производство по искане на ответника,с
отмяна на обезпечителните мерки една година преди изготвяне на становището и
описаното в същото като актуално състояние на ищцата.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид възрастта на
ищцата – 36 години при постановяване на обезпечителните мерки по ч.гр.д.№24/2020г. по
описа на ГОС ;вида на наложените обезпечителни мерки , с които се засяга правото на
разпореждане с имуществото,върху което са наложени ; периода,през който са търпени тези
ограничения - почти три месеца ; породеният дискомфорт и неудобство свободно да се
разпорежда през този период с обезпеченото имущество, като съгласно чл.119,ал.1
ЗПКОНПИ това може да става само с разрешение на съда при неотложна необходимост ;
стойността на бъдещия иск ,за който е допуснато обезпечението – сумата от 196 230лв.;
породените негативни изживявяния за ищцата от страха от незаконно отнемане на
имущество и лишаване от възможността за осигуряване издръжката на двете й деца;
настъпилата финансова несигурност в резултат на ограничаване на имуществената й сфера;
положените усилия за организиране защита срещу допуснатото обезпечение и
производството пред КПКОНПИ ,породените тревоги за бъдещото производство.
Преживените негативни емоции от ищцата, не се установява като интензитет да са били над
обичайните при такава ситуация, от което да са настъпили необратими увреждания на
здравето й и трайни промени в начина й на живот .Не са събрани доказателства, от които
да се установява,че проведеното обезпечително производство е засегнало имиджа на ищцата
пред една от водещите банка в града и пред обществото. Мерките са постановени в
охранително производство,в което не се провеждат публични заседания. Налагането на
6
обезпечителни мерки не се разгласява публично и не е окончателен акт на отнемане на
имуществото/ р № 172/ 13.11.2020 г. по гр. д. № 2993/2019 г. на ВКС , ІІІ г. о/. Не е доказано
и настъпването на негативни последици за ищцата в професионален план. От свидетелските
показания се установява,че ищцата не е напускала работата си и е управител в магазина.
Съобразявайки тези обстоятелства, както и социално-икономическите условия в страната
през процесния период , въззивният съд намира,че за претърпените от ищцата
неимуществени вреди по чл.2а ЗОДОВ следва да се присъди сумата от 1500лв. С оглед на
това и като съобрази ,че част от нея е присъдена от първоинстанционния съд – сумата от
300лв.,то следва да се отмени решението в обжалваната отхвърлителна част за разликата –
за сумата от 1200лв. ,като се доприсъди тази сума на ищцата. В останалата обжалвана част
,с която искът по чл.2а от ЗОДОВ е отхвърлен в размер над сумата от 1500лв. до пълния
размер от 15 000лв. , първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора следва на всяка от страните да се присъдят разноски: на
ищцата - съразмерно уважената част от иска ,а на ответника съразмерно отхвърлената част.
В пъровинстанционното производство направените от ищцата разноски са в размер на
519лв., а за въззивното в размер на 5лв- внесена държавна такса. Не са представени
доказателства за договорено и заплатено от ищцата авокатско възнаграждение от 500лв. за
въззивното производство, включено в списъка по чл.80 ГПК ,приложен на л.38 от
настоящото дело. С оглед на това за въззивното производство от ищцата са доказани само
разноските за държавната такса – сумата от 5лв. За първоинстанционното производство
юрисконсултското възнаграждение на ответника е определено в размер на 300лв., което не е
оспорено. За настоящото производство следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение от 150лв. ,предвид обема на осъщественото процесуално представителство
за тази инстанция. Съразмерно уважената част от иска , за двете инстанции на ищцата
следва да се присъдят разноски от 52,40лв. Съразмерно отхвърлената част от иска ,за двете
инстанции на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 405лв. – или по
компенсация сумата от 352,60лв.
На основание изложеното,въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №252 от 29.12.2021г. по гр.д.№102/2021г. на РС-Севлиево
в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Р. АНГ. П. срещу КПКОНПИ иск по чл.2а
ЗОДОВ за сумата над 300лв. до размер на 1500лв. и в ЧАСТТА,с която са присъдени
разноски на КПКОНПИ в размер на 283,62лв.,вместо което постанови
ОСЪЖДА, на основание чл.2а от ЗОДОВ, КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО /КПКОНПИ/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. Света Неделя № 6 да заплати на Р. АНГ. П. , с ЕГН **********,
7
с адрес: гр. С., ж.к. А.М.” № ** допълнително СУМАТА от 1200лв., представляваща
разликата НАД 300лв. до размер на 1500лв. ,като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие наложени обезпечителни мерки по ч.гр.д.№24/2020г. по
описа на ОС-Габрово, ведно със законната лихва от 27.05.2020г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС-Севлиево по гр.д.№102/2021г. в
останалата обжалвана част, с която искът по чл.2а ЗОДОВ е отхвърлен в размер над 1500лв.
до размер на 15 000лв.
ОСЪЖДА Р. АНГ. П. , с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. А.М.” № ** да
заплати на КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ
НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО /КПКОНПИ/, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Света Неделя № 6 сумата от 352,60лв. -
разноски за двете инстанции .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8