М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимите М.З.М., ЕГН ********** *** и Р.З.А., ЕГН ********** *** за извършено престъпление от общ
характер, а именно:
На 30.09/01.10.2013 г. в ***,
като непълнолетни, но могли да разбират свойството и значението на деянието и
да ръководят постъпките си, в съучастие като съизвършители, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на неустановено
техническо средство, отнели чужди движими вещи – мобилен телефон, марка „***“
модел ***, ІМЕІ ***, ведно със Сим-карта, цигари, месни колбаси, кафе, тунквани
бисквити, шоколади и кутии с шоколадови бонбони – всичко на обща стойност
2 045,49 лв., от владението на собственика Кооперативен съюз – Плевен, без
съгласие на техен представителен орган и с намерение противозаконно да ги
присвои
Престъпление по чл. 195 ал. 1 т.
3 и т.4 във вр. с чл. 194 ал. 1 , вр. с чл.20 ал.2, във вр. счл. 63 ал. 1 т. 3
от НК по отношение на подсъдимия М.З.М..
Престъпление по чл. 195 ал. 1 т.
3 и т.4 във вр. с чл. 194 ал. 1 , вр. с чл.20 ал.2, във вр. счл. 63 ал. 1 т. 3
от НК по отношение на подсъдимия Р.З.А..
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалото
лице *** против подсъдимите М.З.М. и Р.З.А., солидарно да заплатят сумата от
1997,49 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
30.09.2013 г. до окончателното й изплащане. Представляващият пострадалото лице поддържа
изцяло предявеният гр.иск и моли да бъде уважен в пълен размер.
Представителят на РП - Плевен
поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимите М.З.М. и Р.З.А. обвинение
за извършено и от двамата престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр.
чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
което счита за доказано въз основа на събраните по делото доказателства.
По отношение на предявения
граждански иск, моли съда да бъде уважен в пълен размер.
Подсъдимият М.М. разбира
обвинението за какво е, признава се за виновен, като моли съда да му наложи
наказание към предвидения в закона минимум .
Подсъдимият Р.А. разбира
обвинението за какво е, не се признава за виновен, като дори в съдебна зала
заявява: „Аз не знам за какво ме вкарват мен тук по това дело”.
Защитника на подсъдимите М.М. и Р.А.,
адв. С.И. ***, не оспорва авторството на деянието. Пледира на подзащитните й да
бъде наложено справедливо наказание за така извършеното от тях престъпление,
като по отношение на гражданския иск счита, че следва да бъде уважен.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели и приложените по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
Подсъдимите М.М. и Р.А. ***.
На 30.09. – 01.10.2013г. подсъдимите А. и
М. решили да извършат кражба от магазин в центъра на ***. Магазинът се
стопанисвал от Кооперативен съюз – Плевен. В тъмната част на денонощието
двамата подсъдими отишли до магазина. Като използвали физическа сила огънали
решетката на прозореца, и чрез използване на неустановено техническо средство
счупили прозореца. През така направения отвор подсъдимите А. и М. проникнали в
магазина. Взели следните вещи:
- мобилен телефон марка „***“, модел ***,
IMEI *** на стойност
48 лв.;
- SIM карта за мобилен телефон с номер *** на
стойност 12 лв.;
-
шоколадови бонбони „Черноморец“ – 3 бр. кутии на стойност 12 лв.;
- шоколадови бонбони „Сезони“ – 7 бр.
кутии на стойност 17,50 лв.;
- шоколадови бонбони „Сушард“ – 5 бр.
кутии на стойност 17 лв.;
- тунквани бисквити „Траяна“ – 8 бр.
кутии на стойност 12 лв.;
- тунквани бисквити „ Кафе“ – 3 бр. кутии
на стойност 4,20 лв.;
- тунквани бисквити „Кармела“ – 6 бр.
кутии на стойност 9 лв.;
- тунквани бисквити „Мираж“ – 4 бр. кутии
на стойност 6 лв.;
- тунквани бисквити „Златна есен“ – 3 бр.
кутии на стойност 3,60 лв.;
- тунквани бисквити „Негрита“ – 8 бр.
кутии на стойност 12 лв.;
- шоколад „Своге“ 80 гр. – 16 бр. на
стойност 20,80 лв.;
- шоколад „Своге“ 40 гр. – 23 бр. на
стойност 14,95 лв.;
- шоколад „Своге“ 25 гр. – 18 бр. на
стойност 7,20 лв.;
- луканка 1,22 кг на стойност 28,06 лв.;
- сушеница 1,237 кг на стойност 27,33
лв.;
- салам „Хамбургски“ – 3 бр. на стойност
3,90 лв.;
- кафе „Нова Бразилия“ 200 гр. – 46 бр.
на стойност 115 лв.;
- кафе „Нова Бразилия“ 100 гр. – 68 бр.
на стойност 95,20 лв.;
- разтворимо кафе „Якобс“ 100 гр. – 4 бр.
на стойност 27,20 лв.;
- разтворимо кафе „Класик“ 50 гр. – 6 бр.
на стойност 18 лв.;
- цигари „Давидов“ – 6 бр. кутии на
стойност 31,80 лв.;
- цигари „Карелия“ синя – 41 бр. кутии на
стойност 180,40 лв.;
- цигари „Карелия“ бяла – 28 бр. кутии на
стойност 123,20 лв.;
- цигари „Карелия“ шарена – 6 бр. кутии
на стойност 27,60 лв.;
- цигари „Виктори“ 100 мм – 12 бр. кутии
на стойност 56,40 лв.;
- цигари „Вайсрой“ 80 мм – 12 бр. кутии
на стойност 51,60 лв.;
- цигари „GD“ 100 мм – 20 бр. кутии на стойност 86
лв.;
- цигари „Средец минима“ – 18 бр. кутии
на стойност 75,60 лв.;
- цигари „Виктори“ – 13 бр. кутии на
стойност 59,80 лв.;
- цигари „LM“ 100 – 22 бр. кутии на стойност 96,80
лв.;
- цигари „Уинстън“ – 11 бр. кутии на
стойност 47,30 лв.;
- цигари „Уинстън 10“ – 6 бр. кутии на
стойност 12,60 лв.;
- цигари „Кинг“ 100 мм – 44 бр.кутии на
стойност 189,20 лв.;
- цигари „Кинг“ 100 мм – 43 бр. кутии на
стойност 90,30 лв.;
- цигари „ММ“ – 24 бр. кутии на стойност
108 лв.;
- цигари „Ева“ жълта – 15 бр. кутии на
стойност 64,50 лв.;
- цигари „Ева“ лилава – 14 бр. кутии на
стойност 60,20 лв.;
- цигари „Трезор“ – 19 бр. кутии на
стойност 81,70 лв.; или всичко вещи на обща стойност 2 045,49 лв.
Подсъдимият М.М. задържал за себе си
откраднатия мобилен телефон.
Подсъдимите А. и М. напуснали магазина.
Впоследствие изконсумирали откраднатите хранителни продукти. Свидетелката П.И.
– продавач в магазина, констатирала извършването на кражбата. Депозирала жалба
до РУП – Долна Митрополия, която станала повод за образуване на настоящото
наказателно производство.
От проведените оперативно-издирвателни
мероприятия полицейските служители установили извършителите на деянието –
подсъдимите Р.А. и М.М. и местонахождението на откраднатите вещи.
Подсъдимият М.М. доброволно предал
мобилния телефон, който впоследствие бил върнат срещу разписка на свидетелката Е.А.
– управител на Кооперативен съюз – Плевен.
Видно от заключението по назначената и
изготвена съдебно-оценителна експертиза общата стойност на откраднатите вещи е
2 045,49 лв.
От
данните по делото е видно, че към момента на извършване на деянието подсъдимите
Р.А. и М.М. са били непълнолетни, но с оглед психическото и физическото си
развитие са могли да разбират свойствата и значението на деянието и да
ръководят постъпките си.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства- обясненията на
подсъдимите М.З.А. и Р.З.А. в хода на досъдебното производство, дадени в
присъствието на служебни защитници,
показанията на свидетелите Е.Р.А., П.Г.И. и И.Т.Д., протокол за
доброволно предаване, СИЕ, протокол за
оглед на местопроизшествие, сведение-характеристика, справки за съдимост, всички
прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото реда на чл. 283
от НПК.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност
установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на
престъплението, владението върху вещите, както и авторството на подсъдимите.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви и се покриват напълно с
фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт, поради
което съдът ги намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като
показанията им съдът кредитира изцяло. От показанията на свидетелите се установява разпореждането с отнетите
инкриминирани вещи от страна на двамата подсъдими. Авторството на двамата
подсъдими, времето и начина на извършване на престъплението се установява от
обясненията на подсъдимите дадени в хода на досъдебното производство и
признанията и обясненията на подсъдимия М.М. по време на съдебното следствие.
Обясненията на подсъдимия М.М. кореспондират с установеното от огледа на
местопроизшествие относно точното място и вида на отнетите вещи, както и
изясняват авторството на втория извършител на кражбата, а именно – втория
подсъдими Р.З.А., който е негов брат.
Съдът, изцяло кредитира събраните писмени доказателства и ги
намира за последователни, единни и безпротиворечиви.
Съдът счита, че свидетели
са разпитани подробно в хода на досъдебното производство, като са предали
възприятията си от случката достоверно, същите са последователни и
незаинтересовани.
Налице са условията на чл. 303,
ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен
начин.
С оглед описаната фактическа обстановка, подкрепена от събраните в
досъдебното производство доказателства съдът намери, че:
- подсъдимият М.З.М. действително е осъществил от обективна страна всички елементи
от състава на престъплението, предвидено в чл. 195 ал. 1 т. 3 и т.4 във вр. с чл. 194 ал. 1 , вр. с
чл.20 ал.2, във вр. счл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.
- подсъдимият Р.З.А. действително е осъществил от обективна страна всички
елементи от състава на престъплението, предвидено в чл. 195 ал. 1 т. 3 и т.4 във вр.
с чл. 194 ал. 1 , вр. с чл.20 ал.2, във вр. счл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.
– на 30.09/01.10.2013 г. в ***, като
непълнолетни, но могли да разбират свойството и значението на деянието и да
ръководят постъпките си, в съучастие като съизвършители, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на неустановено
техническо средство, отнели чужди движими вещи – мобилен телефон, марка „***“
модел ***, ІМЕІ ***, ведно със Сим-карта, цигари, месни колбаси, кафе, тунквани
бисквити, шоколади и кутии с шоколадови бонбони – всичко на обща стойност 2 045,49 лв., от владението на собственика Кооперативен
съюз – Плевен, без съгласие на техен представителен орган и с намерение
противозаконно да ги присвоят.
От
субективна страна, извършеното от подсъдимите деяние е извършено виновно, при
форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК.
Подсъдимите с положителност са съзнавали общественоопасния характер на
деянието, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали
настъпването именно на тези последици, с цел неправомерно да се облагодетелства
чрез отнемане и своене на чужди вещи. Знаели са, че вещите са чужди и че нямат
разрешението на техния владелец да се разпорежда с тях, но въпреки това ги
отнели и се разпоредил с тях в свой личен интерес.
Съдът счита, че са налице всички
съставомерни признаци както от обективната, така и от субективната страна от
фактическия състав на престъплението кражба. Установи се както времето на
извършване на престъплението, така и мястото на неговото извършване. Като са
взели всички описани по – горе движими вещи, двамата подсъдими са прекъснали
владението на пострадалия ***, като са се разпоредили с чуждите вещи. Вида и
количеството на откраднатите вещи се установява от писмените доказателства по
делото, от протокол за оглед на местопризшествие, от извършената и приета по
делото експертиза, както и от самопризнанията на подсъдимия М.З.М..
Съдът
счита, че са налице всички квалифициращи деянието признаци. Налице са
предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност и на двамата
подсъдими по така повдигнатото им обвинение, тъй като е безспорно, че е налице
предварителен сговор между тях, преди извършване на кражбата, когато те са
планирали кражбата и са обсъдили детайлите на престъплението.
И двамата подсъдими са
извършили престъплението при условията на пряк умисъл – съзнавали са
обществената му опасност, предвиждали са и са искали настъпването на
общественоопасните му последици. Субективният елемент на престъплението се
обективира в изпълнителното деяние на престъпните прояви, в последващите
събития и действия на подсъдимите, намира израз в обясненията, както тези,
дадени по време на досъдебното производство, така и тези, дадени по време на
съдебното следствие.
Деянието е
извършено при една и съща форма на вина – пряк умисъл. Обективните и
субективните белези на престъпното деяние при последващата престъпна проява се
явяват продължение на предходната и са в причинна връзка помежду си с оглед
вътрешната им определеност и насоченост – облагодетелстване по престъпен начин.
При определяне наказанието на
подсъдимите М.З.М. и Р.З.А., съдът съобрази
степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и
процесуалното поведение и на двамата подсъдими в съдебна зала по време на
провеждане на съдебния процес.
Съдът обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на
деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички
други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието.
Смекчаващи вината обстоятелства
по отношение на подсъдимите - съдът не намери и произнесе своята присъда в
превес на отегчаващи вината обстоятелства.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
Обществената
опасност на дейците се определя от характера на извършеното деяние, формата и
степента на вината им, причинения обществено опасен резултат, както и
характеристиката на тяхното поведение в обществото. Отношението им към
извършеното престъпление и към вината му няма решаващо значение за
индивидуалната му степен на обществена опасност.
Законът
изисква наказанието да е съответно на престъплението (чл. 35, ал. 3 НК). Този
принцип е закрепен и в чл. 54 НК и чл. 333, ал. 1 НПК. Престъпното деяние,
съставлява не само основание, но и мярка за наказателната отговорност.
Решаващият фактор при определяне на наказанието е тежестта на извършеното
престъпление, т.е. СПРАВЕДЛИВОСТТА.
Наказанието
е не само справедливо (съответно на тежестта на извършеното престъпление)
възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените
от закона цели.
Според
чл. 36 НК целите на наказанието са две: индивидуалната и генералната (общата)
превенция.
Това
определя съотношението между изискванията за справедливост (чл. 35, ал. 3 НК) и
за целесъобразност на наказанието (чл. 36 НК), а също така и съотношението
между двете цели на наказанието - генералната и индивидуалната превенция.
Според съдът
справедливото наказание е целесъобразното такова. Посредством справедливо
наказание (което съответствува на тежестта на престъплението) се постига
безспорно крайната цел на наказателно-правното въздействие, а именно -общата
превенция. А индивидуалната превенция е само средство за реализиране на общата
превенция.
Съобразно принципа на
законоустановеност на същото съдът взе предвид визираната в закона санкция за
извършено престъпление по чл.195, ал.1 от НК и предвидената в чл.63, ал.1,т.3
от НК, редукция за отнасяща се за непълнолетните извършители на престъпления.
Съобразно принципа на индивидуализация на наказанието следва да се отчете степента
на обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът, като взе предвид степента
на обществената опасност на деянието – висока, с оглед предвиденото за него
наказание, а именно, че то се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както
и с оглед обществените отношения и разпространеността на този вид престъпления
и степента на обществената опасност на извършителя – не толкова ниска
Предвид разпоредбата на чл. 54,
ал. 1 от НК, съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл. 36, ал. 1 от НК
ще се постигнат, ако на подсъдимия М.З.М. бъде определено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /две/
години и 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно в ***. Предвид
правилата на ЗИНЗС относно непълнолетните наказанието следва да се изтърпи в
поправителен дом при първоначален общ режим.
Съдът счита, че това наказание в
този му вид и размер има възможност да поправи и превъзпита подсъдимия за
спазване на принципите на закона и продължаване житейската му съдба без за
напред да се извършват бъдещи престъпления.
Предвид разпоредбата на чл. 54,
ал. 1 от НК, съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл. 36, ал. 1 от НК
ще се постигнат, ако на подсъдимия Р.З.А. бъде определено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години,
което да бъде изтърпяно в ***. Предвид правилата на ЗИНЗС относно непълнолетните
наказанието следва да се изтърпи в поправителен дом при първоначален общ режим.
Съдът счита, че това наказание в
този му вид и размер има възможност да поправи и превъзпита подсъдимия за
спазване на принципите на закона и продължаване житейската му съдба без за
напред да се извършват бъдещи престъпления.
Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от свобода,
което следва да се наложи, е справедливостта!!!
С така наложеното наказание ще се
постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК.
Освен това, с така определеното
наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимите М.М. и Р.А.,
с оглед младата им възраст, да започнат нов живот и да заживеят, като спазва
законите в страната.
Освен това, така наложеното
наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по
отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимите М.М.
и Р.А. е наложено наказание за извършеното от тях престъпление, каквато е и
основната функция на съда, но от друга страна вида и размера на наложеното
наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на
дееца.
Съдът счита, че предявеният граждански иск е доказан по основание и размер.
Претърпените от юридическото лице имуществени вреди са резултат от престъпното
поведение именно на двамата подсъдими, за което им е било повдигнато обвинение,
поради което същите отговарят за тяхното обезщетяване.
Размера на вредите е определен по категоричен начин от СИЕ, неоспорена от страните и е 1997,49лв., в
какъвто размер е и предявеният граждански иск. Следователно същият следва да
бъде уважен изцяло, като подсъдимите следва да заплатят солидарно тази сума,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 30.09.2013г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите М.З.М. и Р.З.А. да заплатят солидарно направените
деловодни разноски в размер на 85,00 лв., от които 40 лв. по сметка на ОД на
МВР – Плевен и 45 лв. по сметка на РС – Плевен.
На основание чл.189 ал.3 от НПК,
съдът осъди подсъдимите М.З.М. и Р.З.А. солидарно да заплатят държавна такса съобразно уважения
размер на гражданския иск в размер на 80
лв. по сметка на Районен съд - Плевен.
С оглед така направените
фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед
разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този
размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: