№ 17272
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110165303 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ЮЛ” ЕАД срещу Х. Ц. С., с която
са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от
ответника топлинна енергия. В исковата молба се твърди, че Х. Ц. С. бил потребител
на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за него били
приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния
период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „ЮЛ“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В
чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за
заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след
изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът
ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот,
находящ се в АДРЕС абонатен № ********, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим
на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „ФДР” ООД. През отоплителния сезон
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
1
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което
било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 на 15.04.2022 г. по ч. гр. д. № 15824 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414
ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо
последният моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Х. Ц. С. за
отговор, като такъв е постъпил в срока по чл. 131 ГПК. Изложени са твърдения за
нередовност на исковата молба, поради липса на ясно прецизиране на исковите
претенции по отношение на начислените вземания, периода, за който се претендират, и
начина на формирането им. Ответникът поддържа, че предявените искове били изцяло
неоснователни, като сочи, че процесните задължения били изплатени още преди
подаването от ищцовото дружество на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Оспорена е валидността на приложимите от ищеца общи условия, както и
верността на представените с исковата молба фактури и съобщения към фактури.
Ответникът счита за недоказани твърденията на ищеца за реално потребление от него
на доставена от ищеца топлинна енергия в процесния имот, както и за действително
извършване на дялово разпределение. Отправено е искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът Х.
Ц. С., в качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ
се в АДРЕС абонатен № ********, дължи на „ЮЛ“ ЕАД следните парични суми: 1/
сумата от 1270,02 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
2
окончателното изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 253,40 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 14.03.2022 г.; 3/ сумата от 21,70 лева, представляваща такса
за дялово разпределение за периода от м. август 2020 г. до м. април 2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 5,43
лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 14.03.2022 г.,
начислена върху претендираната такса за дялово разпределение.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител
на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
3
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното о. с. з. на 21.11.2023
г., са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата относно: 1/ наличието на валидно възникнали договорни отношения
между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот през
исковия период, и 2/ качеството потребител на топлинна енергия на ответника през
процесния период. Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин и от
представените с исковата молба писмени доказателства. Предвид изложеното и като
съобрази относимата правна уредба, съдът намира за доказано, че ответникът, в
качеството си на потребител на топлинна енергия, дължи заплащането на
задълженията за реално потребената топлинна енергия в находящия се в АДРЕС
абонатен № ********, в периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г.
Обстоятелствата, че през процесния период до жилището на ответника е
доставяна топлинна енергия, нейният обем и стойност, както и размерът на
претендираните задължения, се установяват от изслушаните по делото съдебно-
техническа (л. 107) и съдебно-счетоводна (л. 114) експертизи, които съдът кредитира в
цялост като пълни, обосновани и компетентно изготвени, съобразно правилото на чл.
202 ГПК. Видно от заключенията на вещите лица, претендираните от ищеца вземания
са съответни на стойността на реално потребените от ответника услуги по доставка и
дялово разпределение на топлинна енергия в процесния имот. Съгласно техническата
експертиза по делото, през процесния период не е начислявана служебна енергия, като
ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер и е
отчислявало технологични разходи за негова сметка. В заключението изрично е
посочено, че общият топломер в абонатната станция на процесната етажна
собственост е бил проверяван чрез контрол от лицензирани лаборатории през м.
септември 2017 г., м. август 2021 г. и м. януари 2024 г., поради което съдът приема, че
уредът е бил технически изправен и през процесния период от м. май 2019 г. до м.
април 2021 г. Вещото лице е посочило още, че извършените измервания в абонатната
станция, начисленията по фактури и остойностяването на потребената енергия са
съответни с изискванията на действащата през исковия период Наредба за
топлоснабдяване и с актуалните цени на топлинната енергия през периода.
Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот през исковия
период се установява и от документите, представени по делото от дружеството,
извършвало дяловото разпределение на потребената енергия (вж. л. 130 - 134). Видно
4
от същите, за исковия период са изготвени два отчета на уредите в процесния
недвижим имот, като същите са подписани от потребителя. Изготвените въз основа на
отчетите изравнителни сметки също са предоставени на собствениците от етажната
собственост, като за това са надлежно съставени приемо-предавателни протоколи,
единият от които е подписан за „Приел“ от Х. С..
По отношение размера на процесните вземания съдът намира, че същите
възлизат на следните суми: 1270,12 лева, представляваща стойността на доставената
топлинна енергия през исковия период; 109,60 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за доставената топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019
г. до 14.03.2022 г.; 21,70 лева, представляваща таксата за дялово разпределение за
процесния период; 5,43 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от
01.05.2019 г. до 14.03.2022 г. върху таксата за дялово разпределение. Така посочените
стойности на установените като дължими суми се установяват от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза и от изявленията на вещото лице в проведеното по
делото открито съдебно заседание, като при изчисленията си вещото лице е
съобразило всички извършени от ответника плащания на задължения за процесния
период (вж. стр. 3 и стр. 5 от заключението и л. 136 от делото). В тази връзка е
необходимо изрично да се посочи, че съгласно заключението дължимата лихва за
забава върху стойността на потребената топлинна енергия възлиза на сумата от 253,40
лева. В откритото съдебно заседание обаче вещото лице е разяснило подробно, че в
тази сума от 253,40 лева е включена и незаплатена лихва за периода от м. май 2018 г.
до м. април 2019 г. в размер на 143,60 лева. Съдът намира, че лихва, начислена върху
главница за цена на топлинна енергия, потребена в период, предшестващ исковия
такъв, не следва да бъде включвана към лихвата, дължима върху процесната главница.
В рамките на настоящото производство, предвид предмета на спора, не са събирани
доказателства относно обстоятелствата потребена ли е действително топлинна енергия
и в какво количество в периода от м. май 2018 г. до м. април 2019 г., съответно - дължи
ли се лихва в размер от 143,60 лева. Поради това и с оглед изричните оспорвания от
страна на ответника, дължима се явява само лихвата за забава, начислена върху
процесната главница, в размер на 109,60 лева, доколкото в откритото съдебно
заседание вещото лице посочило, че за периода от м. май 2019 г. до м. април 2020 г.
лихвата, общо с тази за дялово разпределение, е в размер на 53,91 лева, а за периода от
м. май 2020 г. до м. април 2021 г. - в размер на 61,12 лева (вж. л. 136 от делото).
Така начислената върху процесната главница лихва за забава в размер на 109,60
лева е съответна на изискванията на приложимите през исковия период Общи условия
за продажба на топлинна енергия от „ЮЛ“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
5
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
Общите условия на ищеца от 2016 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми
месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът
изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася общата
фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период.
Следователно, обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата
фактура, в случая - за периода от 15.09.2020 г. до 14.03.2022 г., като същото е в размер
на 109,60 лева. В частта до пълния претендиран от ищеца като дължим размер от
253,40 лева и за периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г. предявеният иск за тази лихва
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Недължима изцяло е обаче претендираната лихва за забава, начислена върху
главницата за дялово разпределение. По отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащането от страна на потребителя на
топлинна енергия, следователно приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
съгласно което длъжникът изпада в забава след покана. По делото, обаче, не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора-ищец за плащане на това
задължение от дата, предхождаща предявяването на исковете, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена за пълния предявен размер от 5,43 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, както следва: за исковото производство разноски в размер общо на 667,20
лева за платена държавна такса, депозити за съдебни експертизи и юрисконсултско
възнаграждение, а за заповедното производство – сумата от общо 75,00 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определи в
минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото. В полза на ответника и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство в размер на 34,12 лева, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, като не се установява ответникът да е сторил разноски в хода на
заповедното производство. В проведеното по делото открито съдебно заседание обаче
ответната страна е направила изрично искане за присъждане на разноските по
6
компенсация, поради което разноски следва да се присъдят единствено на ищеца, като
тези за исковото производство по компенсация следва да са в размер на 633,08 лева
(дължими 667,20 лева - дължими на ответника 34,12 лева = 633,08 лева по
компенсация).
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. Ц. С., ЕГН:
**********, с адрес АДРЕС, дължи на „ЮЛ” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление АДРЕС сумата от 1270,02 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със
законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 109,60 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 14.03.2022 г., и сумата от 21,70 лева, представляваща такса
за дялово разпределение за периода от м. август 2020 г. до м. април 2021 г., ведно със
законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане, за които на 15.04.2022
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 15824/2022 г.
по описа на СРС, 47-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване между
страните дължимостта на лихва за забава, начислена върху процесната главница за
топлинна енергия за разликата над уважената част от 109,60 лева до пълния
предявен размер от 253,40 лева и за периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г., както и
в цялост като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване между страните дължимостта
на сумата от 5,43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата
„дялово разпределение“ за периода от 01.05.2019 г. до 14.03.2022 г.
ОСЪЖДА Х. Ц. С., ЕГН: **********, с адрес АДРЕС, да заплати на „ЮЛ”
ЕАД, ЕИК: *******, по компенсация и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
633,08 лева – разноски в исковото производството, и сумата от 75,00 лева – разноски
в заповедното производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
7
ищеца – „ФДР“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8