М О Т И В И
към Присъда по НОХД №
5374/2013 г. по описа на ПРС,
II нак. състав
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу И.Н.Г. ***,
ЕГН ********** и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.206,
ал.1 от НК за това, че на 03.09.2012г. в гр. Пловдив противозаконно е присвоил чужди движими
вещи както следва: състезателен мотор марка „Хонда", модел CBR 600 RR с
рама номер ***** на стойност 8500 лева, собственост на
„Т.Е.” ЕООД – С., представлявано от Е.Р. и един брой състезателен екип, марка
„Ревит”, на стойност 900 лева, един чифт състезателни ботуши, марка „Фалко 308
есо про” на стойност 300 лева, един брой състезателна каска, марка „Суоми”, на
стойност 500 лева, един брой стойка за мотор на стойност 100 лева и два броя
подгревачки за гуми на стойност от по 100 лева за един брой или на обща
стойност от 200 лева - всички вещи на стойност 2000 лева, собственост на
фондация „Б.И.Е.И.” гр.С., представлявана от М.В.Й. - или всички противозаконно
присвоени вещи на обща стойност 10 500 лева, които владеел.
В
съдебно заседание по молба на Е.Р. -
управител на
„Т.Е.” ЕООД – С. и по молба на М.В.Й. – представляваща фондация „Б.И.Е.И.”
гр.С. бяха конституирани в качеството на граждански ищци пострадалите юридически
лица „Т.Е.”
ЕООД – С. и фондация „Б.И.Е.И.” гр.С., като бяха приети за съвместно разглеждане с
наказателния процес предявените граждански искове в размер на 10 500 срещу
подсъдимия И.Н.Г., представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени
от деянието по чл.206, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на
деянията. С оглед проведеното производство по реда на глава ХХVІІ от НПК по
отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на
подсъдимият Г. да бъде определено наказание лишаване от свобода при превес на
смекчаващите обстоятелства, в размер около минимума за предвиденото в НК
престъпление със съответното приложение на чл.58А от НК, чието изпълнение да
бъде отложено с изпитателен срок от три години. Представителят на РП Пловдив
относно приетите за съвместно разглеждане граждански искове посочи, че същите
са доказани по основание и размер и като такива да бъдат уважени изцяло. От
представителят на прокуратурата се поиска съдът да се произнесе и относно
веществените доказателства по делото
принадлежащи на подсъдимият Г..
Подсъдимият И.Г. в съдебно заседание
преди даване ход на делото на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират повече доказателства за тези факти, като чрез своя служебен
защитник адв.Е.К. и лично, направи искане делото да се гледа по реда на глава
ХХVІІ от НПК. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия Г. по
чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение от 25.02.2014г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. В хода на съдебното следствие подсъдимият Г. заяви, че разбира в какво е обвинен, признава
се за виновен в извършването на посочените в обвинителния акт деяния, заяви че
е наясно с последиците от проведеното съкратено следствие и е съгласен с тях,
както и че съжалява за постъпката си. При последната си дума поиска от съда да
му наложи минимално наказание.
Повереника на гражданските ищци адв.З.Т. посочи, че предявените
граждански искове са доказани по основание и размер, и като такива следва да
бъдат уважени, като поиска и да се присъдят в тяхна полза направените от ищците
разноски.
Защитника на подсъдимият адв.Е.К. в пледоарията си посочи основания
основаващи искането и при признаване на подзащитния му за виновен по така
предявеното му обвинение и да му бъде наложено наказание в минимален размер,
чието изпълнение да се отложи с три годишен изпитателен срок.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за
установено следното:
Подсъдимият И.Н.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********
От приетата по делото справка
съдимост на подсъдимия съдът намира като установено, че не е осъждан и че не е
бил освобождаван от наказателна отговорност и налагано административно
наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият И.Н.Г. е адресно
регистриран и живее в гр. П. и е състезател по мотоциклетизъм. Това
обстоятелство било известно на свидетел Е.Р., търговски агент, който се
познавал също така и със свидетел В.Д.Й. и дъщеря му свидетелката М.В.Й. от
фондация „Б.И.Е.И.”, вписана в регистъра за юридически лица с нестопанска цел
под №***, т.388, стр.180 по ф.д.№642/2011г. Със специално нотариално заверено
пълномощно от 22.08.2012г. представляващия фондацията свидетел В.Й. упълномощил
свидетелката М. Й. да представлява
фондацията.
На 20.03.2012г. между фондация
„Б.И.Е.И.” гр.С. чрез В.Й. и подсъдимият И.Г. бил сключен агентски договор, по
силата на който фондацията се задължавала да представлява подсъдимия във връзка
с участие в различни състезания по мотоциклетизъм. За целта от страна на
фондацията на Г. бил предоставен състезателен мотор марка „Хонда” модел CBR 600 RR с
рама номер ***** на стойност 8500 лева, собственост на „Т.Е.” ЕООД
-С., представлявано от Е.Р., който чрез сключен на 25.02.2012г. Договор за заем
за послужване бил предоставен от негова страна на фондацията. Този мотоциклет бил закупен от свидетел Р.
като представител на дружество „Т.Е.” ЕООД гр.С. с Договор за покупко-продажба
от 22.02.2012г. от Д.Т.Т.
Освен този мотоциклет от страна на
фондацията на Г. били предоставени парични средства, с които той и неговият
треньор свидетел Н.Д.Р. закупили състезателен екип, марка „Ревит”, един чифт
състезателни ботуши, марка „Фалко 308 есо про” , един брой състезателна каска,
марка „Суоми”, един брой стойка за мотор и два броя подгревачки за гуми, както
и ръкавици с надпис „Alpinestars” и един брой шатра. Всички тези вещи били закупени със средства
на фондацията и предоставени от нея на Г. с цел той да се явява с тях на
състезания по мотоциклетизъм в изпълнение на сключения агентски договор.
След подписването на агентския
договор подсъдимият се състезавал известно време използвайки предоставените му
от агента вещи. През лятото на 2012г. отношенията между двете страни се влошили
по различни причини свързани с финансирането на състезанията и показаните от
страна на Г. резултати. Контактите между него и представителите на фондацията свидетелката
М. Й. и свидетел Е.Р. били преустановени по вина на Г., който не отговарял на
обажданията на посочените свидетели. За тях било ясно, че Г. не желае повече да
се състезава от името на фондацията, поради което от страна на свидетелката М.
Й. били извършени съответните действия за връщане на предоставените на Г. в
качеството му на състезател вещи изброени по-горе. Подсъдимият Г. демонстрирал твърдо нежелание
да уреди отношенията си с фондацията, като върне предоставените му за да се
състезава вещи, като в един телефонен разговор със свидетел Р. той излъгал, че
вече е върнал мотоциклета, което не отговаряло на истината. Поради това от фондация „Б.И.Е.И.” с
упълномощен представител свидетелката М. Й. била отправена нотариална покана
чрез нотариус М.С. до Г., в която му се давал тридневен срок за връщането на
вещите. Документът бил връчен на Г. на 30.08.2012г., което било удостоверено по
съответния законов ред от страна на нотариуса.
След изтичане на срока - 03.09.2012г., посочен в нотариалната покана Г.
не изпълнил задължението си за връщане на предоставените му за състезание вещи,
като взел решение да не ги връща, а да ги ползва като свои. Нещо повече той се
разпоредил с предоставения му от фондацията състезателен мотор марка „Хонда”,
модел CBR 600 RR с рама номер
*****, като го
продал на свидетел П.Ц.Д. *** на неустановена по делото дата през месец
септември за сумата от 4000 лева без да е бил упълномощаван за това от свидетел
Р. или свидетелката М. Й.. От своя страна свидетел Д. продал мотоциклета на
неустановено по делото лице. Останалите предоставени му от фондацията вещи Г.
задържал за себе си като не отговарял на многобройните опити на свидетелите Р.
и М. Й. да се свържат с него по телефона с цел връщане на вещите. Свидетелката
М. Й. направила опит да се свърже и с близки на Г., с цел да го открие, но
безуспешно.
След подадена тъжба е било образувано и проведено досъдебно
производство № 545/2012г. по описа на Шесто РУП на МВР гр.Пловдив по което като
обвиняем бил привлечен И.Г.. Разпитан в
качеството на обвиняем, Г. е посочил, че не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, както и че ще възползва от правото си да не дава
обяснения по него. В досъдебно производство с протокол за
доброволно предаване от 28.03.2013г. / лист 100 от досъдебното/ Г. предал на
разследващия орган 1 бр. шатра представляваща сгъваема метална конструкция със
синьо текстилно покривало, 2 бр. подгревачки за мотоциклетни гуми червени на
цвят с надпис „Рою”,обгорели, 2 бр. мотоциклетни ботуша за писта с надпис Nitro с
червен и черен цвят, 1 бр. мотоциклетна каска с надпис
„Vemar” с
текстилна торба и 2 бр. ръкавици-мотоциклетни с надпис
„Alpinestars” с
бял и син цвят. В хода на досъдебното
производство на свидетелката М. Й. били върнати 1 бр. сгъваема шатра с
текстилно покривало със син цвят и 2 бр. мотоциклетни ръкавици с надпис „Alpinestars” с бял и син цвят, за което била съставена разписка от 02.04.2013г. /
лист 101 от досъдебното/.
По
делото е била назначена автооценъчна експертиза / лист
104 – 106 от досъдебното /, по която от заключението на вещото лице К.М. съдът
прие като установено и не оспорено от страните, че стойността на процесните
вещи е следната: на състезателен мотор марка
„Хонда”, модел CBR 600 RR с рама номер ***** е
8500 лева; един брой състезателен екип,
марка „Ревит”, е на стойност 900 лева, един чифт състезателни ботуши, марка
„Фалко 308 соо про” е на стойност 300 лева, един брой състезателна каска, марка
„Суоми”, е на стойност 500 лева, един брой стойка за мотор е на стойност 100
лева и два броя подгревачки за гуми на стойност от по 100 лева за един брой или
на обща стойност от 200 лева или всички
вещи предмет на настоящето
производство са на обща стойност от 10 500 лева.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните и приложени по досъдебно
производство № 545/2012г. - писмени доказателствени средства – справка
за съдимост и характеристична справка на подсъдимия И.Г. / лист 143 и 141 от
досъдебното/, протоколи:
за очна ставка /лист 98 от досъдебното/, за доброволно предаване /лист 100 от досъдебното/, разписки /лист 101 и 102
от досъдебното/, АОЕ /лист 104 – 106 от досъдебното/, Нотариална покана /лист
21-22, 56-57, 119-120 от досъдебното/, разписка /лист 122 от досъдебното/,
Пълномощно /лист 23, 48, 121 и 128 от досъдебното/, Договор за покупко-продажба
/лист 47 и 109 от досъдебното/, Договор за заем за послужване /лист 49 и 131 от
досъдебното/, Агентски договор /лист 52-54, 123-125 от досъдебното/, протоколи за
разпит на свидетелите Е.Р. /лист 73- 74, лист 78 от досъдебното/, М.Й. / лист 75-76, лист 79 от досъдебното/,
Н.Р. /лист 77 и 99/, П.Д., включително и пред съдия от съответния
първоинстанционен съд /лист 83, и 89 от досъдебното/, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК.
Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят
изцяло и от самопризнанията на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда
по реда на чл.372, ал.4, вр. чл.371,
ал.2 от НПК, както и от писмените доказателствени средства, събрани по НОХД №
5374/2013г. на ПРС. От приетите по
делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че по категоричен начин се
установяват по делото времето, мястото и начина на извършване на деянието.
При
така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.373,
ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин при правния
анализ на описаната фактическа обстановка и събраните доказателства по нея, че
са налице обективните и субективни страни на престъпното
отнемане – обсебване на движими
вещи, като престъпление против собствеността. С оглед
установеното в хода на съдебното
следствие съдът прие, че с действията си
в инкриминираното време подсъдимият
И.Г. е осъществил състава на
чл.206, ал.1 от НК.
От
обективна страна е налице съставомерния предмет на обсебване – движими вещи,
какъвто по смисъла на закона са посочените по – горе вещи, с които подсъдимият
се е разпоредил. Те имат своята стойност, изчислима в пари, която в конкретния
случай е висока – 10 500 лева. Вещите са чужди за подсъдимия, видно от представените
писмени доказателства, установяващи собствеността над състезателен мотор марка
„Хонда”, модел CBR 600 RR с рама номер ***** като такава на ЮЛ „Т.Е.” ЕООД -С., представлявано от Е.Р.,
както и над един брой състезателен екип, марка „Ревит”, един чифт състезателни
ботуши, марка „Фалко 308 соо про”, един
брой състезателна каска, марка „Суоми”, един брой стойка за мотор и два броя
подгревачки за гуми, чифт ръкавици с надпис
„Alpinestars” и един брой шатра. като такава на ЮЛ – фондация „Б.И.Е.И.” гр.С., представлявана от М.В.Й..
Посочените вещи са били предмет на договор
за заем за послужване / лист 131 от досъдебното/ и агентски договоро / лист 123 – 125 от
досъдебното/ между подсъдимия и представляващите ЮЛ - фондация „Б.И.Е.И.” гр.С., и това
е правното основание въз основа на което подсъдимият владеел и ползвал
процесните вещи. Същественото е, че във всеки конкретен случай правното
основание ограничава правомерното упражняване на фактическата власт от противозаконното разпореждане с предмета
на посегателство. По силата на това
правно основание чуждата движима вещ се намира във владението на подсъдимия
временно и той дължи нейното връщане.
С
приемането на посочените вещи подсъдимият е типичния субект на престъплението
обсебване. Той е лице, което има фактическа власт върху вещите, на правно
основание, въз основа на което владее и пази
предмета на посегателство – процесните вещи. Изпълнителното деяние на обсебването е осъществено с акта на противозаконното фактическо разпореждане с чуждото
имущество в свой интерес. Установи се от
разпитите на свидетелите, че подсъдимият не предал процесните вещи на
свидетелите Р. и Й.. По този начин престъплението е довършено и е настъпил
противоправния резултат, като следствие от акта на имуществено разпореждане от
страна на подсъдимия е отнета възможността на собственика на вещта да я ползва
и да се разпорежда с нея.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при
форма на вина пряк умисъл. Налице е интелектуалния момент на умисъла - тъй като подсъдимият е бил с ясното съзнание,
че предметът на престъпление е чужда
собственост и той му я предоставил, за да извършва с нея точно определени
действия – да я пази и ползва във връзка
с подготовката и провеждането на състезания по мотокрос. Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че в резултат на разпореждането, вещите ще преминат в полза на друг правен субект, както и това, че е
извършил действия извън правомощията си, от които неправомерно се е обогатил.
Във волево отношение е имал за цел да се разпореди противозаконно с предметите в свой интерес.
Престъплението извършено от подсъдимия И.Г. е квалифицирано по чл.206,
ал.1 от НК, като не се установи наличието на обстоятелство определящо по -
тежка квалификация на престъплението. При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия, при спазване на императивните изисквания на чл.373, ал.2 от НПК,
съдът определи наказанието при спазване условията на чл.36 и 54 от НК. Като
смекчаващото вината обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия, отношението му към извършеното, както и заявеното желание да
уреждане на отношенията му със свидетелите Р. и Й.. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът констатира наличието
на такова високата стойност на чуждите вещи с които се е разпоредил подсъдимия.
Така установеното мотивира съда да определи и наложи наказание на подсъдимия
при условията на чл.54 от НК, с превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Състава на чл.206, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода за
срок от 1 до 6 години. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК, при така отчетеното, съдът
определи наказанието на подсъдимия Г., като се ръководеше от разпоредбите на
Общата част на НК а именно като лишаване от свобода в размер на една година и
шест месеца, което наказание намали с една трета и му наложи наказание лишаване
от свобода за срок от една година. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и размера на
определеното и наложено накание съдът намира, че са налице предпоставки за
приложение на чл.66 от НК, поради което
на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието като определи
изпитателен срок от три години. При така посоченото, съдът прие, че за
реализиране целите на наказанието, визирани в чл.36 НК – за осъществяване на индивидуалната
и генералната превенция и възпиране
подсъдимия да върши нови престъпления следва да му бъде наложено
посоченото горе наказание. Тъй като в изпълнение на взета МНО „Задържане под
стража” подсъдимият е бил задържан от 20.12.2013г., както и изпълнението на
наложеното му наказание е било отложено,
то съдът на основание чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК приспадна като
изтърпяно времето на това задържане от 20.12.2013г. до 21.12.2013г.
включително.
Предявените от Е.Р. - управител на „Т.Е.” ЕООД – С. и М.В.Й.
– представляваща фондация „Б.И.Е.И.” гр.С. граждански
искове за причинените им от престъплението вреди - съставомерен признак от
състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК е доказан по основание и
размер. Налице е причинна връзка между виновното поведение на подсъдимия и
настъпилия вредоносен резултат, оценен според възприетото от съда заключение на
автооценъчна експертиза на 10 500лв. Ето защо Съдът уважи гражданските искове
за посочената, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението, а именно
03.09.2012г.г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК и на основание размера на уважените
граждански искове съдът осъди подсъдимия И.Н.Г. да
заплати по сметка на ПРС държавна такса
в размер на 420 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия И.Н.Г. да заплати на гражданския ищец „Т.Е." ЕООД – С., представлявано от
неговия управител Е.Р. сумата от 650 лева
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и на гражданския ищец
фондация
„Б.И.Е.И." гр.С., представлявана от М.В.Й. сумата от 350 лева направени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед отпадане необходимостта от запазване
на веществените доказателства по делото, съдът постанови веществени
доказателства два
броя подгревачки за мотоциклетни гуми, червени на цвят с надпис „Рою",
обгорели, два броя мотоциклетни ботуша за писта с надпис „Nitro” с червен и черен цвят и
един брой мотоциклетна каска с надпис „Vemar" с текстилна торба, на
съхранение в Шесто РУП на МВР
гр.Пловдив, да се върнат на подсъдимия Г..
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия Г. да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в
размер на 50 лева.
Причините за извършване на престъплението са
незачитане на личната собственост и
установените правила и норми за нейното опазване, както и поради проявената недостатъчна оценка на последиците
от извършването на деянието.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.